Присъда № 43 от 15.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

Мотиви към Присъда № 43/15.05.2026 г. по НОХД № 2293/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

Окръжна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение спрямо подсъдимата Р. А. Т. и същата е предадена на съд за извършено престъпление по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т.2 предл. 1, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Делото протече по общия ред по реда на глава ХХ от НПК.

Гражданският иск, предявен от министъра на финансите Т. П.чрез пълномощник – юрисконсулт Д. М. в ТД на НАП – гр. Пловдив не е допуснат за съвместно разглеждане в наказателния процес.

В съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така както е по обвинителния акт. Пледира за осъдителна присъда, като счита, че на подсъдимата Р. Т. следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер под предвидения в закона минимум, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Изразява становище, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства спрямо подсъдимата, с оглед чистото й съдебно минало, добрите характеристични данни и продължителността на наказателното производство. Счита, че за постигане целите на наказанието не е необходимо то да бъде изтърпяно ефективно, а следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

Защитникът на подсъдимата Т. – адвокат И. оспорва деянието да е извършено при условията на посредствено извършителство. Развиват се доводи за липса на виновно поведение от страна на подсъдимата. Застъпва се тезата, че се касае за приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 76, ал.2 ЗДДС, а не за избягване на данъчно облагане посредством чл. 117 ЗДДС.

Защитникът счита обвинението за недоказано както от обективна, така и от субективна страна. С тези доводи се иска оправдаване на подсъдимата Т. по повдигнатото й обвинение.

В хода на съдебното следствие подсъдимата Р. Т. дава обяснения по обвинението и не се признава за виновна, като в последната си дума заявява, че се солидаризира с казаното от адвоката си и моли да бъде оправдана.

Съдът, след като обсъди доводите и съображенията на страните в пледоариите по същество, ръководейки се от закона и въз основа на вътрешното си убеждение, формирано от доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Търговско дружество „***“ ЕООД е регистрирано на 08.09.2004 г. по фирмено дело № *** г. по описа на ОС - Пловдив. На 09.05.2008 г. „***“ ЕООД с ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.П., ул. „***“ № ***, ет.***, ап. *** е вписано в Търговския регистър. Едноличен собственик на капитала и **** на същото е Н. С. М., но тъй като тя живеела постоянно в Г., 1 цялата търговска дейност на дружеството фактически се осъществявала от *****– подсъдимата Р. А.Т.. Посоченото дружество извършвало дейност по производство и продажба на облекло от обработени меки кожи. Дейността се осъществявала в нает обект, състоящ се от производствена, складова и търговска площ и офис в гр. П., бул. „***“ № ***, както и в два собствени търговски обекта - магазини в гр. П., находящи се в ЖК „***“, бл. *** и в гр.С.

З., ул. „***“ № ***.

Във връзка с осъществяване на основната си дейност, „***“ ЕООД закупувало стоки и материали от доставчик „***“ ЕООД, с ЕИК ****.

Подсъдимата Р. Т. – **** и едноличния собственик на капитала на „***“ ЕООД – Н. М. била пълномощник на търговското дружество. „***“ ЕООД било регистрирано по ЗДДС на 25.11.2004 г., но считано от 05.10.2016 г. дружеството било дерегистрирано по ЗДДС на основание чл.176 от ЗДДС.

На 21.11.2018 г. „***“ ЕООД отново се регистрирало по ЗДДС на основание „Задължителна регистрация във връзка с облагаем оборот“. По силата на чл. 124 ал.1 от ЗДДС и на чл. 113 ал.1 от ППЗДДС, регистрираните лица по ЗДДС водят задължително аналитични отчетни регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи /фактури, кредитни и дебитни известия/ и отчети, които пък следва да бъдат издадени съгласно изискванията на закона и на правилника за прилагането му. Съгласно чл.125 ал.1 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл.157 от ЗДДС. Според чл.116 ал.1 от ППЗДДС регистрираното лице е длъжно за всеки данъчен период да подаде справка-декларация по чл.125 ал.1 от закона по образец.

В периода 01.11.2018 г. – 31.12.2019 г., както бе посочено и по-горе, *** на „***“ ЕООД фактически се осъществявало от подсъдимата Р. Т..

Същата била запозната с разпоредбата на чл. 82 ал.1 от ЗДДС, според която данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал.4 и 5 (които не се отнасяли за осъществяваната от "***" ЕООД дейност) и с разпоредбата на чл.

86 ал.1 от ЗДДС, според която регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като:

1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;

2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;

3. посочи документа по т.1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

Подсъдимата Т. знаела и посочените по-горе разпоредби на ЗДДС относно задължителното водене на аналитични отчетни регистри и подаването на ежемесечни справки-декларации. Тя също така била наясно с разпоредбите на закона относно данъчния кредит и правото на приспадането му, съобразно чл. 68 ал. 1 от ЗДДС - данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано 2 лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон.

Според чл.71 от ЗДДС, лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато е изпълнило едно от следните условия: т.2 издало е протокол по чл.117.

Съгласно чл.117 ал. 1 от ЗДДС, протокол се издава задължително: т.З в случаите на доставки по чл.6, ал. 3, чл. 7, ал. 4, чл. 9, ал. 3, чл.

142, ал. 1 и чл. 144, ал. 4 - от регистрираното лице – доставчик, т.е., подсъдимата Р. Т. била наясно, че като регистрирано по ЗДДС лице, „***“ ЕООД само определя финансовия резултат за всеки данъчен период. Така тя решила, при водене на счетоводството на дружеството да се съставят документи с невярно съдържание, а именно отчетни регистри - дневници за продажбите към СД по ЗДДС, в които да се включат несъществуващи протоколи по чл. 117 от ЗДДС с основание „приспадане на данъчен кредит“ и знак минус.

Така подсъдимата Т. целяла да промени данъчната основа на облагаемите доставки и начисления върху нея ДДС, а оттам и резултата за данъчния период, чрез приспадане на неследващ се данъчен кредит и така да се избегне установяването и плащането на действително дължимия от „***“ ЕООД данък.

Оперативното счетоводство на дружеството се извършвало от свидетелката Р. Ц., която била наета с едногодишни договори за извършване на работа чрез личен труд, съответно от 02.10.2018 г. до 31.12.2018 г. и от 02.01.2019 г. - 31.12.2019 г. Така, в изпълнение на своето решение, в периода от м. ноември 2018 г. до м. декември 2019 г., подсъдимата Р. Т. указвала на свидетелката Р. Ц. за всеки конкретен данъчен период, да включи в дневника за продажбите на дружеството документ тип 9 /протокол/ с определен размер със знак „минус“ на данъчната основа за облагане с ДДС и начисления ДДС от 20%, отново със знак „минус“. Подсъдимата Т. не се консултирала предварително за това със счетоводителката Ц., не й показвала протокола, който й указвала да включи в дневника за продажбите и не посочвала основанието за издаването му. В действителност такива протоколи не били издавани и не съществували, като това обстоятелство не било известно на свидетелката Ц.

На базата на отразените данни в дневниците за покупки и продажби за съответния данъчен период, свидетелката Ц. изготвяла месечните справки декларации по ЗДДС, след което ги представяла за подпис на подсъдимата Р. Т.

След одобрението на подсъдимата Т., с нейния /на подсъдимата Т./ електронен подпис, справките-декларации били подавани в ТД на НАП - Пловдив от свидетелката Ц.

По описания по-горе начин, по указание на подсъдимата Р. Т., за периода 01.11.2018 г. - 31.12.2019 г., неоснователно и неправомерно били включени следните протоколи /документи тип 9/ със знак „минус“ с размер, както следва:

1. За месец ноември 2018 г., по указание на подсъдимата Т., 3 свидетелката Ц. неоснователно включила в дневника за продажбите /т.4, л.10/ протокол № 302103130 от 01.11.2018 г. с данъчна основа – 2 969,45 лв. и начислен ДДС в размер на - 593,89 лв. По този начин общият размер на данъчните основи за облагане с ДДС на „***“ ЕООД в СД по ЗДДС с вх. № 16003812296/13.12.2018 г. /т.4, л.8/ за данъчен период 01.11.2018 г. - 30.11.2018 г. станал 27 674,36 лв. и начислен ДДС в размер на 1 268,88 лв., вместо действителната данъчна основа в размер на 30 643,81 лв. и действителния ДДС в размер на 1 862,77 лв. С оглед на формираната през този период данъчна основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 6 084 лв. и начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 216,80 лв., съобразно данните от дневника за покупки /т.4, л.9/, резултатът за периода в Раздел В на справката-декларация се формирал като ДДС за внасяне в размер на 52,08 лв., вместо действителния ДДС за внасяне в размер на 645,97 лева, т.е. за периода бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 593,89 лв.

2. За месец декември 2018 г., по указание на подсъдимата Т., свидетелката Ц. неоснователно включила в дневника за продажбите /т.4, л.14/ протокол № 11530 от 31.12.2018 г. с данъчна основа -19 747,20 лв. и начислен ДДС в размер на – 3 949,44 лв. По този начин общият размер на данъчните основи за облагане с ДДС на "***" ЕООД в СД по ЗДДС с вх. № 16003839618/13.01.2019 г. /т.4, л.12/ за данъчен период 01.12.2018 г. 31.12.2018 г. станал 11 472,26 лв. и начислен ДДС в размер на 2 294,46 лв., вместо действителната данъчна основа в размер на 31 219,46 лв. и действителния ДДС в размер на 6 243,9 лв. С оглед на формираната през този период данъчна основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 9 739,39 лв. и начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 291,76 лв., съобразно данните от дневника за покупки /т.4, л.13/, резултатът за периода в Раздел В на справката-декларация се формирал като ДДС за внасяне в размер на 2,70 лв., вместо действителния ДДС за внасяне в размер на 3 952,14 лева, т.е. за периода бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 3 949,44 лв.

3. За месец януари 2019 г., по указание на подсъдимата Т., свидетелката Ц. неоснователно включила в дневника за продажбите /т.4, л.18/ протокол № 11767 от 31.01.2019 г. с данъчна основа – 22 058,45 лв. и начислен ДДС в размер на – 4 411,69 лв. По този начин общият размер на данъчните основи за облагане с ДДС на „***“ ЕООД в СД по ЗДДС с вх. № 160038689/13.02.2019 г. /т.4, л.16/ за данъчен период 01.01.2019 г. - 31.01.2019 г. станал 9 973,22 лв. и начислен ДДС в размер на 1 994,68 лв., вместо действителната данъчна основа в размер на 32 031,67 лв. и действителния ДДС в размер на 6 406,37 лв. С оглед на формираната през този период данъчна основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 9 908,17 лв. и начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 981,23 лв., съобразно данните от дневника за покупки /т.4, л.17/, резултатът за периода в Раздел В на справката-декларация се формирал като ДДС за внасяне в размер на 13,45 лв., вместо действителния ДДС за внасяне в размер на 4 425,14 лева, т.е. за периода бил приспаднат неследващ се данъчен 4 кредит в размер на 4 411,69 лв.

4. За месец февруари 2019 г., по указание на подсъдимата Т., свидетелката Ц. неоснователно включила в дневника за продажбите /т.4, л.22/ протокол № 11892 от 01.02.2019 г. с данъчна основа -16 854 лв. и начислен ДДС в размер на 3 370,79 лв. По този начин общият размер на данъчните основи за облагане с ДДС на „***“ ЕООД в СД по ЗДДС с вх. № 16003886741/11.03.2019 г. /т.4, л.20/ за данъчен период 01.02.2019 г. 28.02.2019 г. станал 16 837,61 лв. и начислен ДДС в размер на 3 367,53 лв., вместо действителната данъчна основа в размер на 33 691,61 лв. и действителния ДДС в размер на 6 738,32 лв. С оглед на формираната през този период данъчна основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 16 800,92 лв. и начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 3 360,16 лв., съобразно данните от дневника за покупки /т.4, л.21/, резултатът за периода в Раздел В на справката-декларация се формирал като ДДС за внасяне в размер на 7,34 лв., вместо действителния ДДС за внасяне в размер на 3 378,13 лева, т.е. за периода бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 3 370,79 лв.