Решение № 5155 от 07.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5155 гр. София, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Й.ка В. Петрова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100508170 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 6501/10.04.2024 г., постановено по гр.д. № 67489/2023 г. по описа на СРС, 66 състав, ответникът „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, е осъден да заплати на основание чл. 405, ал. 1 КЗ на ищеца „Фактор 2011“ ЕООД, ЕИК 201684749, сумата от 100 лв., частична претенция от цяла сума в размер на 2330,60 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на МПС „Джийп Гранд Чероке“, рег. № ****, за настъпило застрахователно събитие на 05.10.2022 г. в град Варна, ж.к.

„Възраждане“, съставляващо покрит риск по застраховка „Каско“ № 0312210340033915 от 01.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 24.07.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 745,20 лв.

С Определение № 22160/29.05.2024 г. по гр.д. № 67489/2023 г. по описа на 1

СРС, 66 състав, съдът е оставил без уважение молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба, а срещу определението – частна жалба, от ответника в първоинстанционното производство – „Дженерали Застраховане“ АД.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът счита, че ищецът въззиваем не е доказал, че процесният автомобил е претърпял застрахователно събитие, покрито при условията на договора за „Каско“.

Оспорва събитието да представлява ПТП, причинно-следствената връзка на инцидента с вредите, както и заключението на вещото лице по назначената САТЕ. Така мотивиран, моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да бъде отхвърлен искът. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

Подробно излага правни аргументи защо въззивникът неправилно е отказал да изплати застрахователното обезщетение. Твърди, че механизмът на застрахователното събитие е доказан посредством изготвената САТЕ. Посочва, че въззиваемият не е в неизпълнение на задължение по договора, което да е значително за интереса на застрахователя. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

В частната жалба жалбоподателят излага подробни съображения, че адвокатското възнаграждение на насрещната страна в първоинстанционното производство е прекомерно. Така мотивиран, моли обжалваното определение да бъде отменено и първоинстанционното решение да бъде изменено в частта за разноските. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Излага подробни съображения защо присъденото адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна 2 страна следното:

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в неговата цялост.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 24.07.2023 г., с която е предявен иск за осъждане на ответника „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, да заплати на основание чл. 405, ал. 1 КЗ на ищеца „Фактор 2011“ ЕООД, ЕИК 201684749, сумата от 100 лв., частична претенция от цяла сума в размер на 2330,60 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на МПС „Джийп Гранд Чероке“, рег. № ****, за настъпило застрахователно събитие на 05.10.2022 г. в град Варна, ж.к.

„Възраждане“, съставляващо покрит риск по застраховка „Каско“ № 0312210340033915 от 01.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 24.07.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, като основателността му е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:

3

1) наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“; 2) настъпване през периода на застрахователното покритие на процесното ПТП; 3) вид и размер на вредите, причинени на застрахованото МПС; 4) пряка причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и процесното ПТП.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже възраженията си за липса на причинно-следствена връзка между вредите и събитието.

По делото не се спори, че между страните е било налице валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“. Същото се установява от представените по делото доказателства.

С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума.

Договорът за застраховка е двустранен, възмезден консенсуален, формален и алеаторен.

Характерна черта на договора за застраховка е неговата алеаторност.

Задължението на застрахователя е да осигурява застрахователна закрила, но не е ясно дали за него ще възникне и задължение да изплати застрахователно обезщетение или сума.

Едно от основните задължения на застрахователя е да заплати застрахователно обезщетение или сума. То възниква, ако в срока на застрахователното покритие настъпи застрахователно събитие – чл. 405, ал. 1 КЗ.

Чл. 345, ал. 5, т. 1 КЗ предвижда, че застрахователният договор трябва да определя ясно, недвусмислено и изчерпателно покритите рискове и изключенията от покритие.

Ответното дружество е оспорило предявените искове с правоизключващи възражения, че не е доказано на процесната дата да е имало разкопни дейности, в условията на които да е настъпило твърдяното събитие, както и с възражение за липса на причинно-следствена връзка между претендираните вреди и събитието. Оспорено е и заключението по съдебноавтотехническата експертиза.

4

По отношение на възражението за недоказаност на разкопни действия в деня на процесното събитие съдът приема, че същото е преклудирано. Такова възражение не е релевирано с отговора на исковата молба, с който е оспорена единствено причинно-следствената връзка между събитието и претендираните вреди. Въвеждането на нови възражения едва с въззивната жалба е недопустимо при ограничения въззив, какъвто е настоящият, поради което съдът не следва да ги обсъжда по същество.

По отношение на механизма на настъпване на процесните увреждания въззивният съд приема, че същият се установява от заключението по приетата по делото съдебноавтотехническа експертиза, от писмените доказателства, снимковите материали и разпита на свидетеля Д. Т. Н., допуснат от въззивния съд и извършен по делегация от Варненския районен съд. Доказателствата са последователни, безпротиворечиви и, разгледани поотделно и в съвкупност, установяват следния механизъм, описан в заключението по експертизата:

На 05.10.2022 г. в гр. Варна в светлата част на денонощието – около 15:00 ч, в ж.к. „Възраждане“ по време на движение по улица между бл. 25 и бл. 26 в посока към бул. „Янош Хунияди“ водачът на л.а. „Джийп Гранд Чероке“, рег.

№ ****, преминава през необезопасен участък от пътя, на който са се извършвали изкопни работи за полагане на тръби, при което автомобилът попада в изкопа и получава увреждания в предната си част – облицовка предна броня, спойлер предна броня, щит под предна броня, вежда преден десен калник, подкалници PVC преден ляв и преден десен. Този механизъм се потвърждава и от свидетелските показания на Д. Н., която посочва, че инцидентът се е случил в кв. „Възраждане“ в междублоковото пространство, където имало изкопни действия. Било изкопано и засипано с чакъл напречно на платното, като липсвали знаци, че е забранено да се преминава. Свидетелят преминал бавно с автомобила си, който пропаднал рязко. Д. Н. чула удар, но не видяла видими забележки по автомобила. На следващия ден автомобилът бил повдигнат в сервиз и били констатирани повреди – начупени пластмаси.

Вещото лице посочва, че с оглед на събраните по делото доказателства, уврежданията по л.а. „Джийп Гранд Чероке“, рег. № ****, се намират в причинно-следствена връзка с механизма на получаването им при конкретното застрахователно събитие.

Възражението на въззивника, че процесното събитие не представлява 5

ПТП, не може да бъде споделено.

Легална дефиниция на понятието „пътнотранспортно произшествие“ дава т. 30 от ДР на ЗДвП: събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

От установения по-горе механизъм следва категоричният извод, че събитието представлява именно ПТП.

Възражението на въззивника по отношение на механизма на увреждане на процесния автомобил е неоснователен и поради обстоятелството, че по делото е представен констативен протокол от оглед с входящ номер при ответното дружество от 17.10.2022 г., в който служители на същото са констатирали, че „На улица до блок 25 в кв. „Възраждане“ са извършвани изкопни дейности за прекарване на тръби. Към дата на огледа изкопът е запълнен с чакъл. Няма знаци, забраняващи преминаването!“. Това писмено доказателство кореспондира със свидетелските показания и със заключението по експертизата, поради което съдът счита, че доколкото с отговора на исковата молба ответникът не е оспорил наличието на изкоп и пропадането на процесния автомобил в него, а само причинно-следствената връзка между вредите и инцидента с твърдението, че вредите са били налице още при сключване на застраховката, то следва да се приеме, че механизмът е такъв, както е описан по-горе.

Неоснователно е и възражението на застрахователя за липса на причинноследствена връзка между вредите и инцидента. Такава се установява от заключението на вещото лице, както и от представения по делото снимков материал. С молба от 26.03.2024 г. ответникът е поставил уточняващи въпроси на вещото лице и е оспорил заключението му по отношение на причинноследствената връзка. В съдебно заседание вещото лице е дало подробен отговор на поставените от застрахователя въпроси, като при изготвяне на заключението и при разпита в съдебно заседание вещото лице е било запознато с представения по делото снимков материал от щетата и от момента на сключване на застрахователния договор. При така установения механизъм вещото лице заключава, че описаните вреди са в причинно-следствена връзка с механизма на получаването им при конкретното застрахователно събитие.

6

Несъгласието на страната с изводите на вещото лице не е предпоставка съдът да не може да кредитира заключението. Въззивният съд приема последното като професионално и безпристрастно изготвено, даващо изчерпателен отговор на зададените от страните въпроси, поради което и го кредитира напълно.