Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 114 от 31.01.2022, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 6486/2021
Вид
Решение № 114
Подписан
31.01.2022
В сила
18.08.2023
Състав
Зорница Димитрова Димитрова Банкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Плевен, 31.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20214430106486 по описа за 2021 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Пред РС Плевен е постъпила искова молба от СТ. КР. Ч. против „ДЗИОбщо застраховане“ЕАД-София .В молбата си ищцата твърди, че на 29.06.2020г. около 14:00 часа в *** като водач на лек автомобил марка *** нарушил правилата за движение по пътищата, както следва:

1. чл.5, ал.1 т.1 от ЗДвП - „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.” ;

2. чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.”;

3. чл.20, ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.”;

4. чл.20, ал.2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни 1 при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“;

5. чл.119, ал.1 от ЗДвП - „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“, и с деянието си по непредпазливост причинил на правомерно движещата се, стъпила на пешеходната пътека, СТ. КР. Ч. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване костите на дясната подколенница, довело до трайно /за месеци/ затрудняване на движението на долния десен крайник, както и множество леки телесни повреди, подробно описани по-долу в настоящата искова молба.Посочва се, че непосредствено след настъпване на ПТП е прегледана в спешен ортопедичен кабинет Плевен, където постъпила без спомен за случилото се. Незабавно били проведени различни прегледи и изследвания, след което е установено счупване костите на дясната подколенница - фрактура крурис декстра; ОМ рефрактура крурис декстра. Поставена била гипсова имобилизация от върха на пръстите до колянната става. Вследствие на това, ищцата ограничила социалните си контакти, тъй като не можела да излиза от жилището си, била поставена в невъзможност да се обслужва сама и да извършва обикновени ежедневни дейности. Търпяла е изключителни болки и страдания, довели и до безсъние. Във връзка с оплакванията си, е провела лечение при специалист ортопед-травматолог в продължение на месеци. От издадената й медицинска документация е видно, че С.Ч. е била на инвалидна количка за период от около три месеца.За установяване на тези факти, прилага като доказателства:

Заверено копие на Амбулаторен лист №000750 от 02.07.2020г.; Амбулаторен лист №000769 от 07.07.2020г. и Амбулаторен лист №001037 от 01.09.2020г.

Твърди се, че към датата на настъпване на ПТП виновният водач, управлявал лек автомобил марка *** е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в "ДЗИ - ОБЩО 2

ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД с полица №BG/06/120000047507, валидна до 04.01.2021г. В тази връзка пострадалата е подала до ответното дружество писмена застрахователна претенция с правно основание чл.380 от КЗ за заплащане на претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие от настъпилото ПТП в размер на 55 000лв. /петдесет и пет хиляди лева/.За установяване на тези факти, прилага като доказателства: Заверено копие на Констативен протокол за ПТП с пострадали лииа с рег.№31600025502/13.07.2020г: Застрахователна претенция с вх. №94- П-9/19.01.2021г.

Твърди се, че първоначално с писмо изх.№ 0-92-1414/28.01.2021г. на ищцата е отказано изплащането на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие от процесното ПТП. Впоследствие след представяне на допълнителни документи, доказващи безспорно причинноследствената връзка между настъпилите й увреждания и ПТП, пълномощникът е бил уведомен по телефона през месец март, че й е определено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 22 000лв. /двадесет и две хиляди лева/. Твърди се, че е подадена възражение за несправедливост на така определеното обезщетение, като е подадена молба до ответното дружество за преразглеждане на преписката. Въпреки това на 16.04.2021г. на С.Ч. е изплатено така определеното обезщетение в размер на 22 000лв.За установяване на тези факти, прилага като доказателства: Заверено копие на писмо .№ 0-92-1414/28.01.2021г.: Заверено копие от кореспонденция със застрахователя пo e-mail; Писмо изх.№ 0-92- 5216/16.04.2021г.; Платежно нареждане от 16.04.2021г. за сумата от 22 000лв.;

Твърди се, че въпреки определената временна неработоспособност за периода 06.07.2020г. - 01.01.2020г. към месец април 2021г. здравословното й състояние не се е подобрило, дори напротив. Поради тази причина С.Ч. потърсила отново лекарска помощ. При поредния преглед от специалист ортопед-травматолог се установява, че се наблюдават все още болка и ограничени движения в колянна и глезена става с оток на крайника. Налице е необходимост от продължаване на лечението - физиотерапия и балнеолечение. Освен това е налице необходимост и от смяна на колянната става, поради настъпила гонартроза, вследствие от травмата, причинена й от процесното ПТП. Ищцата е била прегледана и от специалист - физиотерапевт, от който преглед се установява хипотрофия и хипотония на бедрена 3 мускулатура, оток, спонтанна болезненост на колянната става и ангталгична походка.За установяване на тези факти. прилага като доказателства: Заверено копие на Амбулаторен лист №000031 от 22.04.2021г.; Заверено копие на Амбулаторен лист №001019 от 22.04.2021г. В тази връзка с молба вх.№54-П145/20.07.2021г. ищцата е изпратила отново молба до ответното дружество за преразглеждане на преписката. С писмо изх.№ 0-92-9657/29.07.2021г. С.Ч. е уведомена, че й е определено и съответно изплатено допълнително обезщетение в размер на 5 000лв. /пет хиляди лева/ за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие от процесното ПТП.За установяване на тези факти,прилага като доказателства: Заверено копие на молба вх.№54-П145/20.07.2021г.; Писмо изх.№ 0-92-9657/29.07.2021г.: Платежно нареждане от 28.07.2021г. за сумата от 5 000лв.;

Счита, че така определеният размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от общо 27 000 / двадесет и седем хиляди / лева не съответства на принципа за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и не репарира в пълен обем причинените на доверителката ми, вследствие на претърпяното от нея ПТП, многобройни телесни увреждания, нетърпимите болки и страдания, които понася , понася и към настоящия момент. Причината за това е и предходна фрактура на същото място, във връзка с която през 2007г. е проведено оперативно лечение и кръвно наместване с метално свързване на фрагментите. Освен това се твърди, че ищцата е изживяла силен стрес, както от самия удар, така и от получените травматични увреждания и проведените лечения. Както бе посочено и по-горе за един значителен период от време С.Ч. е ограничила социалните си контакти, тъй като не е можела да излиза и е била поставена в невъзможност да се обслужва сама и да извършва обикновени ежедневни дейности.

Посочва се, че с влязла в законна сила Присъда №15 от 22.04.2021г., постановена по НОХД №595/2021г. по описа на Районен съд - Плевен, подсъдимият *** е признат за ВИНОВЕН за извършеното от него престъпление по чл.343, ал.З, б.“а“, във вр. с ал.1, б.”б”, във вр. с чл.342, ал.1, във вр. с чл.129, ал.2 от НК. във вр. с чл.5, ал.1, т.1, чл.5. ал.2. т.1. чл.20. ал.1. чл.20, ал.2 и чл.119. ал.1 от ЗДвП, и ОСЪДЕН на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 3 /ТРИ/ МЕСЕЦА, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК Е ОТЛОЖЕНО с изпитателен срок от ТРИ 4

ГОДИНИ.Твърди се, че независимо, че с така постановената присъда *** е осъден единствено за причинената средна телесна повреда, на С.Ч. са били причинени и други телесни повреди, посочени в настоящата искова молба и за които също се търси обезвреда, поради което се дължи обезщетение и за претъпените от тях болки и страдания. С това не се нарушава разпоредбата на чл. 300 ГПК, тъй като тя не изключва установяването и на други увреждания извън посочените в цитиранта присъда, за които извършилият престъпното деяние субект е подведен под наказателна отговорност /Определение № 1062 от 30.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 529/2011 г., III г. о., ГК, Определение № 1563 от 13.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1624/2011 г.. IV г. о.. ГК/. Това е така, защото за целите на наказателното преследване по-лекият резултат се поглъща от по-тежкия - налице е едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат, но наличието на няколко еднакви или различни по характер увреждания е от значение при преценка размера на обезщетението, въпреки че не влияе за квалификацията на деянието.

Във връзка с изложеното, моли съда да се произнесе с решение , с което да ДА ОСЪДИ "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕЖ: ***, със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ НА СТ. КР. Ч., ЕГН:********** сумата от 23 000лв. /двадесет и три хиляди лева/, представляваща допълнително застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие от ПТП, настъпило на 29.06.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.01.2021г. до окончателното изплащане.Претендират се разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, като оспорва иска по основание и размер.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и взе предвид доводите на ищеца, намира за установено следното:

Между страните не е налице спор относно факта на съществуването към датата на събитието на валидно застрахователно правоотношение по риск „Гражданска отговорност” с ответното дружество относно описания в исковата молба лек автомобил, управляван при ПТП -лек автомобил марка *** , полица №BG/06/120000047507, валидна до 04.01.2021г. Не е спроно, че с влязла в законна сила Присъда №15 от 22.04.2021г., постановена по НОХД 5

№595/2021г. по описа на Районен съд - Плевен, подсъдимият *** е признат за ВИНОВЕН за извършеното от него престъпление по чл.343, ал.З, б.“а“, във вр. с ал.1, б.”б”, във вр. с чл.342, ал.1, във вр. с чл.129, ал.2 от НК. във вр. с чл.5, ал.1, т.1, чл.5. ал.2. т.1. чл.20. ал.1. чл.20, ал.2 и чл.119. ал.1 от ЗДвП, и ОСЪДЕН на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 3 /ТРИ/ МЕСЕЦА, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК Е ОТЛОЖЕНО с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Не се спори, че в тази връзка пострадалата е подала до ответното дружество писмена застрахователна претенция с правно основание чл.380 от КЗ за заплащане на претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие от настъпилото ПТП в размер на 55 000лв. /петдесет и пет хиляди лева/.

Първоначално с писмо изх.№ 0-92-1414/28.01.2021г. на ищцата е отказано изплащането на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие от процесното ПТП. Впоследствие след представяне на допълнителни документи, доказващи безспорно причинно-следствената връзка между настъпилите й увреждания и ПТП, пълномощникът е бил уведомен по телефона през месец март, че й е определено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 22 000лв. /двадесет и две хиляди лева/. Твърди се, че е подадено възражение за несправедливост на така определеното обезщетение, като е подадена молба до ответното дружество за преразглеждане на преписката. Въпреки това на 16.04.2021г. на С.Ч. е изплатено така определеното обезщетение в размер на 22 000лв.