Решение № 256 от 01.06.2026, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Пещера, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20255240101585 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК вр.с чл.11,т.10 от ЗПК.

Постъпила е искова молба от В. Р. В. от с.Нова махала,Пазарджишка област , чрез процесуалния й представител адв.И. против ответника „АКСЕС ФАЙНАНС“АД гр.София,в която твърди,че между ищцата и ответното дружество е бил сключен Договор за потребителски кредит № 11138869 “Бяла карта“,по силата на който са й били предоставени заемни средства в размер на 800 лева( в равностойност от 409.03 евро),при фиксиран лихвен процент по заема от 50.4% и с ГПР от 64.96%.Сочи се още ,че съгласно клаузите на договора в чл.15 от същия било уговорено,че ако кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа същият се задължава в срок от 3 дни, след падежа да предостави на заемодателя допълнително обезпечение – поръчител ,който да отговаря едновременно на следните условия:физическо лице-поръчител,което да е навършило 21 години и да е с минимален осигурителен доход от 1500 лева ;да работи минимум 6 месеца по трудово правоотношение по безсрочен трудов договор;да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус 401 „Редовен“;да не е 1 поръчител или кредитополучател по друг активен договор за паричен заем с настоящия заемодател. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в чл.15 от договора, то на основание чл.20 от същия дължал неустойка на кредитора в размер на 15% от усвоената непогасена главница,която е включена в текущото задължение за настоящият месец.Договорено било още ,че неустойката се начислявала за всяко отделно неизпълнение на задължението.Счита,че клаузата на чл.20 от договора предвиждаща заплащане на неустойка е неравноправна,респективно нищожна,противоречаща на добрите нрави.Сочи още ,че неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчител не водело до неблагоприятни последици за кредитора ,тъй като вреди за кредитора биха възникнали единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от имуществото на главния длъжник.Твърди още ,че предвидената неустойка в размер на % от усвоената непогасена главница,която е включена в текущото задължение за настоящия месец е загубила присъщата за неустойката обезщетителна функция,без да зависи от вредите от неизпълнението на договореното задължение и по никакъв начин не кореспондирала с последиците от неизпълнението.Същата създавала единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя.Освен посоченото счита,че в интерес на кредитора е същият да получи обезпечение преди сключване на договора,за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение на задълженията от страна на заемополучателя.Твърди още ,че договорената неустойка всъщност представяла допълнителна облага-печалба към възнаградителната лихва,без обаче тя да е обявена на потребителя по реда на чл.5 от ЗПК и без да е включена в неговото съдържание-като договорена лихва и като част от ГПР съобразно императивните изисквания на чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК.Моли да се постанови решение ,с което да се прогласи нищожността на договор за кредит Бяла карта №11138869,сключен на между „Аксес Файнанс“АД и В. Р.

В. като противоречащ на принципа на добрите нрави и нарушаващ чл.11,т.9 и т.10 от ЗПК. Претендират се и направените по делото разноски.В подкрепа на твърденията си сочи доказателства.

В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор ,в който оспорва изложените в исковата молба обстоятелства като твърди,че на 2

24.02.2025 година между В. Р. В. и „Аксес Файнанс“АД е сключен договор за заем А1 потребителски кредит № 11138869 ,по силата на който ответното дружество в качеството на кредитор предоставило в заем на ищцата в настоящото производство в качеството й на кредитополучател сумата от 500 лева ,като ищцата се задължила да върне същата на 10 равни месечни вноски , всяка в размер от 59.22 лева.Твърди още ,че ответното дружество не е страна по договор за кредит „Бяла карта“ ,като не било правоприемник и по такъв договор.Сочи още ,че между страните в настоящото производство не съществувал договор за кредит Бяла карта с такъв номер и при параметрите посочени в исковата молба. Моли да се постанови решение ,с което да се отхвърли предявения иск.Сочи доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства ,преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК съдът приема за установено следното :

От събраните по делото писмени доказателства : договор за паричен заем А1 потребителски кредит № 11138869 от 24.02.2025 година се установява ,че между „Аксес Файнанс“АД гр.София ,в качеството на заемодател и В. Р. В. от с.Нова махала ,в качеството й на заемополучател е сключен писмен договор ,по силата на който заемодателят се задължавал да предостави на заемателя в заем сумата от 500 лева , срещу задължение на последния да я върне за срок от 10 месеца и чрез месечни погасителни вноски,всяка в размер от 59.22 лева; при фиксиран годишен лихвен процент от 38.40% и договорен ГРП от 46.73%.Съгласно чл.3 от договора заемателят се задължавал в срок до пет дни ,считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения : 1./едно физическо лицепоръчител,което да отговаря на следните изисквания:а./да представи служебна бележка от работодател за размера на трудово възнаграждение;б./брутния размер на дохода му да е в размер на 1500 лева;в./да работи по безсрочен трудов договор;г./да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,сключен с „Аксес Файнанс“ АД;д./да няма неплатени осигуровки за последните две години;е./ да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със 3 статус“Период на просрочие от 0 до 30дни“ .като поръчителят подписва договор за поръчителство;2./ банкова гаранция за сумата по чл.2,т.7 от договора ;3./ одобрено от заемодателя дружество-гарант,което предоставя гаранционни сделки по занятие.Към договора е приложен погасителен план с посочване на сума по кредита -500 лева ,срок на договора -10 месеца,падежа ,бр. и размера на всяка погасителна вноска.

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза изготвена от вещото лице Л.Ц. ,което в заключението си сочи ,че съгласно представения договор за потребителски кредит № 11138869 от 24.02.2025 година сключен между „Аксес Файнанс“ АД в качеството на заемодател и В.

Р. В. в качеството й на заемател на последната е била предоставена заемна сума от 500 лева при следните параметри:размер на заемната сума от 500 лева;срок на договора от 10 месеца ,размер на месечната погасителна вноска от 59,22 лева;ГЛП от 38.40% и ГПР от 46.73% с общо дължима сума от 592.20 лева. Вещото лице е установило ,че заема в размер на 500 лева е преведен на името на В. Р. В. ,чрез системата за изплащане Изи пей“ на 24.02.2025 година.Съгласно клаузите на договора заемателят се задължавал в срок до 5 дни от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя обезпечение.Съгласно погасителния план към договора възнаграждението за гарант е в размер на 27.95 лева на месец или общо сумата от 279.50 лева.При включване на възнаграждението за гарант в ГПР то същият би възлизал на 274.5543%.При извършената справка от вещото лице се установило,че по договора на ищцата в качеството й на заемател не са начислявани суми за гарант като същата е заплатила сумата от 146.60 лева,с която са погасени:главница в размер на 80.42 лева;договорена лихва в размер на 30.63лева;разходи за събиране в размер на 30 лева ;платена законна лихва в размер на 5.55 лева.

Заключението е прието в с.з и не е оспорено от страните.

По делото няма спор,че страните в настоящото производство на 24.02.2025 година са сключили договор за потребителски кредит № 11138869 ,който попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит ЗПК.Видно от параметрите на договора ответното дружество в качеството на кредитодател е предоставило на ищцата в качеството й на кредитополучател сумата от 500 лева ,като последната се е задължили да 4 я върне за срок от 10 месеца и чрез погасителни вноски.

Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид договори е следното - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал. 4 от ЗПК .

Ищцата е физическо лице, което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК . Доколкото сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, за неговата валидност и последици важат правилата на действащия ЗПК, в глава трета на който са уредени изискванията за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.

По въпроса за действителността на процесния договор съдът намира следното:

В разпоредбата на чл. 11 ЗПК са изброени реквизитите на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Видно е, че липсата само на някои от реквизитите, изброени в чл. 11 ЗПК, води до недействителност на целия договор за кредит, а именно - на тези, посочени в ал. 1, от т. 7 до т. 12, както и в т. 20, както и в ал. 2.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК задължителни елементи от сключения договор за потребителски кредит са лихвеният процент, както и годишният процент на разходите по кредита и общата сума, 5 дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК , годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК , годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК , клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР от 46.73 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК , но не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно - таксите /възнагражденията/ на гаранта посочено в погасителния план неразделна част от процесния договор , които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.