Решение № 2024 от 24.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2024 гр. София, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря М. Т. Методиева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20231100501630 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на М. С. К., подадена чрез особен представител адв. Д. И., срещу решение № 20059314/27.09.2022 г. по гр.д. № 18773/2021 г. по описа на СРС, 176 състав, с което са уважени исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 200 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 345, ал. 1 ТЗ, предявени от „Й.Б.“ ЕАД срещу М. С. К., за установяване на дължимостта на сумата в размер на 1815,39 лв., представляваща сбор от суми, дължими по договори за мобилни услуги, договори за лизинг и неустойки, ведно със законната лихва от 06.08.2020 г. до погасяването, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.08.2020 г. по ч.гр.д.

№ 35707/2020 г. по описа на СРС, 176 състав.

Жалбоподателят – М. С. К. (представлявана от особен представител), твърди, че обжалваното решение е неправилно. Твърди, че по делото не е доказано между страните да са налице валидни договори за мобилни услуги и договори за лизинг.

Оспорва също така да са предоставени далекосъобщителни услуги с цена в размер на претендираните суми. Счита също така, че не е доказано по делото вещите, предмет на договорите за лизинг, да са предоставени на ответника. Твърди, че претендираните 1 вземания за неустойка не се дължат, тъй като се основават на нищожни клаузи. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени.

Ответникът по жалбата – „Й.Б.“ ЕАД, счита първоинстанционното решение за правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Й.Б.“ ЕАД с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 342 и сл. ТЗ.

Ищецът твърди, че между страните са налице облигационни отношения по: договор за мобилни услуги от 15.06.2017 г. (за мобилен номер ****); договор за лизинг от 15.06.2017 г. (за устройство „ SAMSUNG Galaxy J7 2016 Gold“); договор за мобилни услуги от 24.01.2017 г. (за мобилен номер ****); договор за продажба на мобилно устройство от 24.01.2017 г. (мобилно устройство „TABLET ALCATEL PIXI4 7 3G Black“); договор за мобилни услуги от 12.12.2017 г. (за мобилен номер ****); допълнително споразумение от 03.07.2018 г. към договор за мобилни услуги (за мобилен номер ****); договор за лизинг от 03.07.2018 г. (за устройство „ SAMSUNG Galaxy A8 Black“). Твърди, че ответникът не е заплатил дължимата цена за предоставените мобилни услуги по договорите за мобилни услуги, поради което същите са прекратени по вина на ответника. Твърди, че ответникът не заплатил дължимите лизингови вноски по договорите за лизинг, поради което същите се явяват предсрочно изискуеми в пълен размер. Непогасените задължения на ответника възлизат на сумите, както следва: 47,27 лв., представляваща непогасена цена за предоставени мобилни услуги за периода от 20.09.2018 г. до 19.11.2018 г. по договор за мобилни услуги от 15.06.2017 г. (за мобилен номер ****); 62,46 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 15.06.2017 г.

(за мобилен номер ****); 94,63 лв., представляваща дължими лизингови вноски за периода от 20.09.2018 г. до 19.01.2019 г. по договор за лизинг от 15.06.2017 г. (за устройство „SAMSUNG Galaxy J7 2016 Gold“); 53,37 лв., представляваща неустойка, дължима за неизпълнение на договор за лизинг от 15.06.2017 г., формирана като разлика в цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена; 145,37 лв., представляваща непогасена цена за предоставени мобилни услуги за периода от 15.08.2018 г. до 14.11.2018 г. по договор за мобилни услуги от 24.01.2017 г.

(за мобилен номер ****); 53,82 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 24.01.2017 г. (за мобилен номер ****);

13,63 лв., представляваща неустойка, дължима за неизпълнение на договор за мобилни 2 услуги от 24.01.2017 г., формирана като разлика в цената на устройството в договора и преференциалната цена, съгласно договора; 202,63 лв., представляваща непогасена цена за предоставени мобилни услуги за периода от 15.08.2018 г. до 14.11.2018 г. по договор за мобилни услуги от 12.12.2017 г. (за мобилен номер ****); 77,46 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 12.12.2017 г. (за мобилен номер ****); 147,53 лв., представляваща непогасена цена за предоставени мобилни услуги за периода от 15.08.2018 г. до 14.11.2018 г. по допълнително споразумение от 03.07.2018 г. към договор за мобилни услуги (за мобилен номер ****); 77,46 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на допълнително споразумение от 03.07.2018 г. към договор за мобилни услуги (за мобилен номер ****); 667,66 лв., представляваща дължими лизингови вноски за периода от 15.08.2018 г. до 14.01.2019 г. по договор за лизинг от 03.07.2018 г.

(за устройство „SAMSUNG Galaxy A8 Black“); 172,10 лв., представляваща неустойка, дължима за неизпълнение на договор за лизинг от 03.07.2018 г., формирана като разлика в цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена. В производството по ч.гр.д. № 35707/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 176 състав, за посочените суми е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което е уважено. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Ето защо и с оглед указанията на съда ищецът е предявил искове с правно основание чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 35707/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 176 състав. Претендира законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до погасяването, както и разноските по делото.

С обжалваното решение исковете са уважени изцяло, но първоинстанционният съд е допуснал очевидна фактическа грешка в същото. Очевидната фактическа грешка се състои в липсата на конкретизация в диспозитива на решението на вземанията, предмет на делото – не е посочената присъдената сума за главница за мобилни услуги по всеки от договорите за мобилни услуги, както и периода, за който е начислена и дължима същата, не е посочена присъдената главница за лизингови вноски по всеки от договорите за лизинг, както и периода, за който се дължи същата, не е посочената присъдената неустойка по всеки от договорите, както и основанието, въз основа на което същата се дължи. С разпореждане от 08.02.2023 г. първоинстанционният съд е отказал служебно да отстрани очевидната фактическа грешка в постановения от него съдебен акт.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въпреки констатираната очевидна фактическа грешка в същото, тъй като е постановено по редовна искова молба, съответно – очевидната фактическа грешка следва да бъде отстранена от настоящия съдебен състав с въззивното решение.

3

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.

200 ЗЗД за заплащане на цена за предоставени мобилни услуги в тежест на ищеца е да докаже, че между страните са налице сочените в исковата молба договори за мобилни услуги, в изпълнение на които е предоставил на ответника мобилни услуги с цена в размер на претендираните суми.

Особеният представител на ответника оспорва, че между страните са налице договори, както и че ищецът е предоставил мобилни услуги с цена в размер на претендираните суми.

Във връзка с релевираните оспорвания въззивната инстанция намира следното:

По делото са представени договор за мобилни услуги от 15.06.2017 г. (за мобилен номер ****); договор за мобилни услуги от 24.01.2017 г. (за мобилен номер ****); договор за мобилни услуги от 12.12.2017 г. (за мобилен номер ****); допълнително споразумение от 03.07.2018 г. към договор за мобилни услуги (за мобилен номер ****), сключени между „Т.Б.“ ЕАД (със сегашно наименование „Й.Б.“ ЕАД) и М. С. К.. Видно от същите, ищецът се е задължил да предоставя мобилни услуги на ответника срещу заплащане – абонамента такса, дължима ежемесечно, а за услугите, които не се включват в месечния абонамент – по съответната ценова листа, приложима за всеки от абонаментните планове.

За доказване на изпълнението на задължението на мобилния оператор да предостави договорите мобилни услуги, цената на които е предмет на исковете, са представени издадени справки за потреблението на мобилни услуги, въз основа на които са издадени фактурите. За процесните периоди са издадени фактура № 7279640717/20.10.2018 г., фактура № 7280970398/20.11.2018 г., фактура № 7282389716/20.12.2018 г., фактура № **********/20.01.2019 г., фактура № 7277925043/15.09.2018 г., фактура № **********/15.10.2018 г., фактура № 7280594971/15.11.2018 г., фактура № 7282105263/15.12.2018 г. Съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза, посочените фактури са редовно осчетоводени в счетоводството на „Т.Б.“ ЕАД (със сегашно наименование „Й.Б.“ ЕАД), като с цялата сума по фактурите в размер на 1821,49 лв. е дебитирана сметка 411 „Вземания от клиенти“ и са кредитирани сметки 703 „Приходи от услуги“ по съответната аналитична сметка в зависимост от ползваната услуга, и сметка 4532 „Начислен данък на продажбите“. Единственото извършено пращане е за сумата в размер на 6,10 лв. и касае задължение по фактура № 7279640717/20.10.2018 г.

Освен това, съгласно договорите задължението на мобилния оператор е да предостави достъп до мрежа за мобилни услуги за посочените в исковата молба и представените по делото договори предпочетени номера. В случая следва да бъде направено разграничение между задължението за абонаментна такса, чието изпълнение претендира ищецът, и задължението за заплащане на предоставените услуги.

4

Характерът на абонаментната такса е такъв, че предполага заплащането срещу предоставен достъп до мрежата. Този аргумент черпи своето основание и от дефиницията на абонаментната такса, съдържаща се в приложените и действащи между страните общи условия. Абонаментната такса се дължи предварително от потребителя на мобилни услуги и срещу цената на месечния абонамент той получава достъп до услугите, за които е сключен индивидуалният договор, като самата цена включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща съгласно избрания абонаментен план. След сключването на договора от волята на потребителя ще зависи дали да се възползва от предоставения достъп и да използва услугите на мобилния оператор, или не. При всички случаи обаче той ще дължи уговорената абонаментна такса. В подкрепа на този извод е и подписването на допълнително споразумение към един от договорите за мобилни услуги, тъй като ако не е имало изпълнение от страна на оператора, не би имало и допълнително споразумение.

Следователно, на базата на представените по делото писмени доказателства и заключението на съдебното-счетоводната експертиза се установява, че ищецът е предоставил реално мобилни услуги на ответника, цената на които претендира, доколкото ответникът не е ангажирал доказателства, чрез които да се опровергае доказателствената стойност на представените справки за потребени мобилни услуги и фактури, които са осчетоводени редовно в търговските книги на мобилния оператор.

Ищецът е изпълнил задълженията си по процесните договори, като е предоставил на ответника достъп до мобилната си мрежа за ползването ѝ от последния.