Определение № 4253 от 20.08.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4253 гр. В........, 20.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В........, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20263100501698 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р. С. И., ЕГН **********, срещу Решение №810/05.03.2026г. по гр. дело №15289/2024г. на ВРС , 7 състав, в частите с които е осъдена Р. И. да заплати на ищеца Е. Л. У., ЕГН **********, следните суми:

- 3 231.38 евро, представляваща обезщетение (главница) за лишаване на ищеца от ползването на 1/2 ид. част от апартамент №16 с прилежащите две покривни тераси, находящ се в гр. В........, ул. „Ф..........“ № ......., с идентификатор ......... по КК и КР на гр. В........, за периода о т 22.05.2023г. до 30.09.2024г., на осн. чл.31, ал.2 от ЗС, както и сумата от 359.08 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 22.05.2023г. до 02.12.2024г., на осн. чл.86 от ЗЗД;

- 697.00 евро, представляваща обезщетение (главница) за лишаване на ищеца от ползването на 1/2 ид. част от част от гараж № 5, находящ се в гр.

В........, ул. „Ф..........“ № 13, ет. 1, с идентификатор ............. по КК и КР на гр.

В........, за периода от 22.05.2023 г. до 30.09.2024 г., на осн. чл.31, ал.2 от ЗС, както и сумата от 77.47 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 22.05.2023г. до 02.12.2024г., на осн. чл.86 ЗЗД;

- 154,52 евро (левовата равностойност на 302,22лв.) представляваща заплатена от ищеца, но консумирана от ответницата вода по фактури на „ВиК – В........“ ООД за периода от 11.07.2023г. до 10.01.2024г., на осн. чл.59 от ЗЗД, ведно със законната лихва от 02.12.2024г. до окончателното изплащане.

Подадена е и въззивна жалба на Е. Л. У., ЕГН **********, срещу Решение №810/05.03.2026г. по гр. дело №15289/2024г. на ВРС , 7 състав, в 1 частта с което е отхвърлен искът на Е. Л. У. за осъждане на Р. С. И., ЕГН **********, да му заплати сумата от 936.81 евро – обезщетение лишаване на ищеца от ползване на „паркомясто № 14“ с идентификатор .........., на осн. чл.31, ал.2 от ЗС, и сумата от 104.10 евро – обезщетение за забава върху главницата, на осн. чл.86 от ЗЗД.

Подадена е на 16.06.2026г. и още една въззивна жалба на Р. С. И., ЕГН **********, срещу Решение №2112/28.05.2026г. по гр. дело №15289/2024г. на ВРС, 7 състав, с което е допълнено основното по делото Решение № 810/05.03.2026г., като е осъдена Р. И. да заплати на ищеца Е. Л. У., ЕГН **********, и законната лихва върху сумата от 3 231.38 евро, представляваща обезщетение (главница) за лишаване от ползването на ½ ид. част от апартамент № 16 с идентификатор ........., както и върху сумата от 697,00 евро, представляваща обезщетение (главница) за лишаване от ползването на ½ ид. част от гараж № 5 с идентификатор ............., считано от предявяване на исковете – 02.12.2024г. до окончателното изплащане на сумите.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че са налице предпоставките на чл.247 от ГПК. С исковата молба, освен исковете по чл.31, ал.2 от СК, ищецът е предявил и главен такъв „по чл.55 от ЗЗД“ и еветнуален спрямо него „по чл.59 от ЗЗД“, за осъждане на Р. И. да заплати на ищеца Е. У. сумата от 302.22лв. – платена от ищеца, но консумирана от ответницата вода по фактури на „ВиК – В........“ ООД за периода от 11.07.2023г. до 10.01.2024г. След указания на ВРС, с уточняващи молби от 10.01.2025г. и от 04.02.2025г. ищецът е настоял за допустимостта не само на евентуалните искове „по чл.59 от ЗЗД спрямо тези по чл.31, ал.2 от ЗС“, но и на главния и на евентуалния такива за заплащане на погасените от ищеца задължения за ползвана вода към „ВиК – В........“ ООД от общо 302.22лв.

Исковете са така приети за разглеждане от ВРС, видно и от определенията му по чл.389 от ГПК и по чл.140 вр. чл.146 от ГПК, и от първата страница на Решение №810/05.03.2026г. по делото. В мотивите на решението ВРС е приел, че „директният кондикционен иск по чл.55 от ЗЗД срещу ответницата“ за сумата от 302.22лв. „е неприложим“. Така формираната воля на ВРС обаче не е била отразена в диспозитива на съдебното решение, в който липсва съответно на преценката за „неприложимост на иска по чл.55 от ЗЗД“ произнасяне; вместо това сумата е била присъдена „на осн. чл.59 от ЗЗД“.

Изложеното обуславя предпоставките на чл.247 от ГПК, доколкото ВРС е приел във всички свои актове, че е сезиран с главен и евентуален иск за сумата от 302.22лв., изложил е мотиви за „неприложимост“ на главния иск, но които не са намерили отражение в диспозитива на крайния акт. В същото време хипотетичното произнасяне директно по евентуален иск е от значение за предметния обхват на въззивното производство във връзка със служебните правомощия на ВОС по решението на ВРС в обжалваните му части.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира още, 2 че предявените и приети за разглеждане искове за присъждане на сумата от 936.81 евро – обезщетение лишаване на ищеца от ползване на „паркомясто № 14“ и сумата от 104.10 евро – обезщетение за забава върху тази главница, са индивидуализирани и с период на вземанията. Но в диспозитива на решението на ВРС периодите на тези претенции липсват. И тук са налице предпоставките по чл.247 от ГПК, доколкото периодите са обсъдени в мотивите, а липсата им в диспозитива препятства въззивния контрол на акта в тази му част.

Предвид изложеното се налага прекратяване на делото пред ВОС и връщането му на първоинстанционния съд с указания съобразно мотивите на настоящия съдебен акт.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. №1698 по описа на ВОС за 2026г., 4-ти състав.

ВРЪЩА настоящото въззивно дело, ведно с първоинстанционното дело, на ВРС за процедура и/или произнасяне по реда на чл.247 от ГПК, съобразно мотивите на настоящия съдебен акт.

След изпълнение на указанията в цялост и след администриране на евентуални жалби срещу последващия съдебен акт на ВРС, делото следва да бъде изпратено на ВОС за разглеждане на подадените жалби по същество.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3