Определение № 12726 от 17.03.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12726 гр. София, 17.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20241110151946 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на ищеца И. Н. Й. срещу ответника Етажна собственост в сграда в ******, с която е предявил отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 4690.66 лева, представляваща неплатени вноски за поддръжка и управление на етажната собственост, ведно със законната лихва от 10.09.2020 г., до окончателното плащане, както и сумата от 593.81 лева – разноски по делото, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 28.10.2020 г. в полза на ответника по ч.гр.д. № 43811/2020 г., по описа на СРС, 120 състав, поради погасяване на вземанията по давност.

Ищецът твърди, че е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 28.10.2020 г. в полза на ответника по гр.д. № 43811/2020 г., по описа на СРС, 120 състав, с която е осъден да заплати на ответника ЕС в сграда в ******, посочените по – горе суми.

Поддържа, че не дължи сумите по заповедта за изпълнение, доколкото същите са погасени с изтичане на предвидената в закона тригодишна давност. В тази връзка твърди, че от м.11.2017 г. давността за посочените вземания не е спирана или прекъсвана, като същата е изтекла към 31.03.2021г. Моли за уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който оспорва предявения иск като недопустим. Твърди, че процесните вземания са установени с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 18343/2021 г., по описа на СРС, 120 състав, като ищецът основава иска си на факти, които е могъл да релевира в хода на проведеното и приключило исково производство, поради което е недопустимо да предявява иска за недължимост на процесните вземания на поддържаното в исковата молба основание за изтекла погасителна давност в период от м. 11.2017 г. Твърди, че за съдебно установените вземания са издадени изпълнителни листове и е образувано изпълнително дело № 163/2023 г. по описа на ЧСИ Мариян Николов Петков № 851, което е висящо към момента на подаване отговора на исковата молба.

Съдът е изискал за послужване гр.дело № 18343/2021г. по описа на СРС, 120 състав, както и ч.гр.дело № 43811/2020г. отново по описа на СРС, 120 състав. Установява се, че ч.гр.дело № 43811/2020г. е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от Етажна собственост в сграда в ****** срещу длъжника и ищец в настоящото производство И. Н. Й.. На 28.10.2020г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумата от 4690.66 лева, представляваща неплатени вноски за поддръжка и управление на етажната собственост, ведно със законната лихва от 10.09.2020 г., до окончателното плащане, както и 1 сумата от 593.81 лева – разноски по делото. Срещу така издадената заповед е подадено възражение по чл.414 ГПК от И. Н. Й., поради което съдът е дал указания на заявителя да представи доказателства за предявяване на иск по реда на чл.422 ГПК в едномесечен срок от съобщението. В така предоставения срок Етажната собственост в сграда в ******, е депозирала искова молба с вх. № 33006870/31.03.2021г., с която е предявила иск за установяване съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение, като е образувано гр.дело № 18343/2021г. по описа на СРС, 120 състав. По това дело е постановено съдебно решение № 20219227 от 06.12.2021г., което е влязло в сила на 12.10.2022г., като с него е изцяло уважен предявеният от Етажната собственост установителен иск, предявен по реда на чл.422 ГПК и с влизането в сила на решението е влязла в сила и заповедта за изпълнение – арг.чл.416, ал.2 ГПК.

При тези данни съдът намира, че предявеният от ищеца И. Н. Й. иск по чл.439 ГПК е недопустим. Съгласно чл.439, ал.1 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.

С разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК е въведено допълнително изискване за допустимостта на иска по чл. 439 ГПК, а именно да се основава на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай, наведените от ищеца в исковата молба твърдения не се основават на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене по гр.дело № 18343/2021г. по описа на СРС, 120 състав и постановеното по него и влязло в сила съдебно решение № 20219227 от 06.12.2021г. В случая оспорването на вземането се основава на факти, които са настъпили преди влизане в сила на заповед за изпълнение от 28.10.2020 г. по ч.гр.д. № 43811/2020 г., по описа на СРС, 120 състав и преди приключване на съдебното дирене по гр.дело № 18343/2021г, доколкото ищецът твърди, че от м.11.2017г. давността не е била спирана или прекъсвана и същата е изтекла към 31.03.2021г. – датата на подаване на исковата молба на Етажната собственост, въз основа на която е образувано гр.дело № 18343/2021г. Когато ищецът обосновава правния си интерес от защитата по реда чл. 439 ГПК с факти, които са настъпили преди приключване на производството, в което е издаден изпълнителния лист, установителният иск е недопустим – така решение № 22 от 10.03.2022 г. по гр. дело № 1112/2021 г. на ВКС, III ГО. При това положение съдът приема, че предявеният иск се основава на факти, които са били известни на ищеца, който е могъл да ги посочи в срока за възражение по чл. 414 ГПК или в срока за отговор на исковата молба, поради което и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Преклудират се и възраженията срещу основателността на претенцията и отрицателен установителен иск, че длъжникът в заповедното производство не дължи на заявителя сумата, за която е издадена заповедта, е недопустим. Съдебното дирене по гр.дело № 18343/2021 г. по описа на СРС, 120 състав, е приключило на 02.11.2021г., поради което и искът на ищеца по чл.439 ГПК може да се основава единствено на факти, които са настъпили след тази дата, което в случая не е така, тъй като се излагат факти отпреди тази дата.

С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният от И. Н. Й. иск е недопустим, поради което исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото следва да се прекрати.

Водим от горното и на основание чл.130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 25018725/14.08.2024 г., подадена от ищеца И. Н. Й.о, ЕГН **********, с която е предявен срещу Етажна собственост в сграда в ****** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 2

4690.66 лева, представляваща неплатени вноски за поддръжка и управление на етажната собственост, ведно със законната лихва от 10.09.2020 г., до окончателното плащане, както и сумата от 593.81 лева – разноски по делото, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 28.10.2020 г. в полза на ответника по ч.гр.д. № 43811/2020 г., по описа на СРС, 120 състав, поради погасяване на вземанията по давност и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 51946/2024г. по описа на СРС, 27 състав.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3