Решение № 117 от 23.07.2025, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. С., 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н.Р.П при участието на секретаря Б.Р.Ц като разгледа докладваното от Н.Р.П Гражданско дело № 20244150100092 по описа за 2024 година

Иск с правно основание чл. 128, ал. 1 от СК.

Постъпила е искова молба от П. Д. Д. от гр.С.З, чрез пълномощника си адв. С. П. от САК, против Ж. Д. Н., действаща в качеството на майка на детето Х. Д. Д. и детето Б. Д. Д.. Служебно е конституиран като ответник и Д.

Д. Н. – баща на малолетните деца Х. и Б.. В молбата Д. твърди, че е баба на малолетните деца Х. и Б., родени на 22.06.2012г. и е майка на техния баща Д.

Н.. Излага, че докато Д. и Ж. са били семейство, са живели заедно с децата в нейната къща, на адрес гр.С.З, ул.“**“№16. Сочи, че след това ответниците Ж. и Д. прекратили брака си с решение по гр.д.№**/2020г. по описа на РС-С.З, след което Н. заживяла в гр.С.. В молбата, ищцата излага, че с производство с което е изменена издръжка, дължима за децата, е определен и режим на лични отношения между бащата и децата, който се явява крайно недостатъчен за да може и тя, като баба да се възползва от него, да се види с тях, докато пребивават в гр.С.З при баща си. П. Д. твърди, че е полагала грижи за децата, имат изградена емоционална връзка, която не желае да прекъсне. Моли съдът да постанови решение, с което да и бъде определен подходящ режим на лични отношения с нейните внуци детето Х. Д. Д. и детето Б. Д. Д. за 25 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск и децата не са при баща си, за осъществяване на неговото право на лични контакти, както и коледните празници, като личните отношения да се осъществяват по постоянен адрес на ищцата – гр. гр.С.З, ул.“**“№16, като майката осигурява предаването на децата и след осъществяване на режима да ги взема обратно.

Претендира съдебни разноски.

В съдебно заседание ищцата е представлявана от пълномощника си адв. П. от САК, поддържа предявеният иск по съображения и в обем на исканите мерки за лични отношения с децата. Прави изложение в писмена защита, като моли в случай че осигуряването на децата за изпълнение на 1 режима, би затруднило майката Н., то това да се възложи на нея.

Ответникът Ж. Д. Н. от гр.С. в рамките на срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, чрез пълномощника си адв.Р. Ж. и А. М-П от АК-С.З, депозира писмен отговор, с който възразява по отношение на претендирания режим на лични отношения, като счита че искът следва да се отхвърли. Твърди също че децата нямат изградена емоционална връзка с Д., и тя не се е ангажирала с отглеждането им, докато са живели в една къща, както и че домакинствата им са били разделени. Н. също така твърди че Д. има вредни навици, които са опасни за децата. Акцентира върху здравословното състояние на детето Б. и грижите които са необходими за него. Сочи възможността Д. да осъществява контакт с децата, докато те са при баща им, поради обстоятелството, че живеят в една къща. Споменава, че Д. полага грижи за децата в периода, който са при баща им, тъй като той ходел на работа, а не бил в отпуск. Твърди, че в периода , който живее в гр.С. – повече от 4 години, ищцата нито веднъж не е отишла при тях да ги види. Ответницата изразява съмнения относно условията. Изразява възражение срещу предложения режим на лични отношения в искова молба, включително и срещу осигуряването на децата.

Прави доказателствени искания-за разпит на двама свидетели, като съдът счита, че следва да бъдат допуснати двама свидетели, да се изиска социален доклад, както и да се назначи съдебно – психологическа експертиза. В СЗ ответникът поддържа доводите, изложени в писмения отговор и доразвити в писмена защита, с която моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

Навежда твърдения, че това би ограничило възможността на майката да прекара лятото с децата и сочи обстоятелството, че децата имат контакт с тяхната баба – ищцата по време на определения период за личен контакт с бащата Претендира съдебни разноски,

В предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответника Д. Д. Н. е депозирал отговор на исковата молба, в който счита така предявения иск за допустим, и основателен. Признава, че действително е разведен с майката на децата му Х. и Б. Д.и. С постановеното решение за развод, родителските права за децата му били предоставени на тяхната майка – ответницата Ж. Н..

Въпреки това, той се стараел да участва активно в живота на двете си деца, въпреки непрестанните пречки, които му създавала тяхната майка. Счита иска за основателен, поради факта, че ищцата и негова майка, макар и че живеят в една къща, когато той вземе децата при него, тя е в невъзможност да осъществява продължителен контакт с тях, тъй като неговите дни на личен контакт с тях са силно ограничени по време. На основание чл. 237 от ГПК.

Прави признание на предявения иск и моли съдът да го уважи изцяло. На основание чл.78, ал.2, моли да не му се възлагат съдебни разноски. В съдебно заседание поддържа изложеното в отговора на исковата молба. Депозирана е писмена защита, в която ответника Д. акцентира върху значението на връзката между децата и тяхната баба, като излага че майката не била съгласна децата да прекарват време с баба си, извън отреденото такова за личен контакт с баща им. Сочи че ищцата е осигурена и описаните заболявания в предоставената документация не представляват пречка да се грижи за децата. Сочи че, с оглед обстоятелството, че родителските права са предоставени на ответника Н., той не би могъл да стане причина за предявяване на иска.

2

Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорен между страните по делото е факта, че ищцата П. Д. Д. е баба по бащина линия на малолетните деца Х. Д. Д. и Б. Д. Д., родени на 22.06.2012г., те са нейни внуци и синове на ответника Д. Д. Н.. Установи се, че малолетните деца Х. Д. Д. и Б. Д. Д. с родени от брака на сина на ищцата Д. Д.

Н. и ответницата Ж. Д. Н., продължил 2020г., видно от приложеното Решение №** от 25.09.2020г. по гр.дело №** по описа за 2020г., когато родителите се развели, като майката се преместила заедно със синовете си Хриаситан и Б. да живее в гр.С., а бащата продължил да живее в гр.С.З. Със същото решение местоживеенето на децата е определено при майката, която ще упражнява родителските права спрямо тях, а по отношение на бащата е определен режим на лични отношения, като бащата е осъден да заплаща на синовете си. С влязло в сила определение по гр. д. № 92/2022 г. на РС-С. е завишен размера на дължимата от бащата издръжка от 160 лева до 240 лева за всяко от децата, като е изменен и режима на лични отношения на 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, като майката докато пребивава в гр.С.З може да вижда децата ако поиска. Също, съдът е определил, че бащата ще има възможност да вижда децата, да ги взима пролетните ваканции, на новогодишните празници, като бащата ще взема и връща децата на адреса на майката в гр.С.. Не е спорно и че по време на брака между ответниците, те, заедно с двете деца са живели в една къща, на един адрес в гр.С.З с ищцата.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че страните не могат да постигнат съгласие относно периодичност и продължителност на режим на лични отношения на ищцата, като баба по бащина линия, с малолетните й внуци Х. Д. Д. и Б. Д. Д.. От предоставените по делото удостоверения за раждане издадени по актове за раждане с №** и №** от 26.06.2012г. на Община С.З е видно, че децата Б. и Х. са с родители – ответниците в настоящото производство. От предоставеното удостоверение за раждане въз основа на акт за раждане №** от 08.04.1970 на Община С.З, ищцата е майка на бащата на децата Д. Н., факт който не е оспорен от страните. От предоставените по делото медицински документи – протоколи от констативен преглед, заключение от психологическо изследване, амбулаторен лист, епикризи и експертни решения се установява здравословното състояние на детето Б. Д. Д.. Видно от приложеното на лист 94 експертно решение №** от 22.05.2023г., детето Б. Д. Д. е с 80% ВСУ с чужда помощ и водеща диагноза :“умерена умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение.

Видно от соц. доклад за положението на децата, изготвен от ДСП С., основни грижи - осигуряването на физиологичните потребности, както и необходимите здравни грижи за Б. и Х. след развода се полагали от майката Ж. Н..

Потребностите на децата от подслон, храна, облекло, лично пространство, 3 образование и здравни грижи били задоволени по адекватен начин.

Малолетните били облечени с чисти дрехи, съобразно възрастта, пола и сезона; жилището било чисто и подредено, децата имали достатъчно лично пространство, място за сън, свободно придвижване и занимания, съобразно желанията. Майката подхождала с необходимата загриженост и отговорност спрямо момчетата. По отношение на взаимовръзките в семейството, в социалния доклад е изложено, че между двете деца и майката била изградена силна емоционална връзка. Тя била значим авторитет и за двете момчета. Б. и Х. гостували на баща си, съгласно режима на лични отношения, като Х. споделил, че през лятната ваканция на 2024 г. заедно с брат си Б. са гостували на баща си през целия месец август. Г-н Д. съжителствал с друга жена и нейното дете, а баба му по бащина линия П. Д. живеела в същата къща, ползвала първия етаж. Х. и брат му Б. през повечето време играели в двора на къщата, забавлявали се с домашните любимци - кучета, както и са посещавали семейния им магазин за плодове и зеленчуци. Общували са пълноценно и с баба си П., когато поискат и когато тя ги потърси. Х. се чувал с баща си по телефона ежедневно и не е възпрепятстван за това от майка си. Като заключение в доклада е изложено, че при социалното проучване за нуждите на гражданското дело е установено, че след прекратяване на гражданския брак между Ж. Н. и Д. Н., основните грижи за малолетните Б. Д. Д. и Х. Д. Д. били поети от тяхната майка, а връзката между децата и техния баща не е прекъсвана, те общували помежду си, съгласно постановеният режим на лични контакти, както и извън него. Отбелязано е, че в интерес на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, имайки потребност да контактува еднакво с родителите си и роднини по майчина и бащина страна, освен ако те не им въздействат по начин, опасен за психическото и физическо развитие. Г-жа Н. твърдяла, че след като момчетата се върнат от контакт с баща им, Б. бил видимо разстроен, трябвало да бъде успокояван и било нужно време, докато върне обичайното си състояние. Според нея, силната връзка, която имат и раздялата за по-дълъг период ще му се отрази неблагоприятно, като детето ще страда. Екипът от Дневния център за деца с увреждания, работещ с Б., информирал че не е наблюдавал промяна в емоционалното му състояние непосредствено след контактите с роднините му в гр. С.З, но предвид увреждането на малолетния, промяна вследствие на преживяното, може да се прояви на по- късен етап и в среда, която не е структурирана, както в Дневния център. При осъществена среща, Х. заявил, че не може да прецени дали има нужда от допълнителни дни, за да може да общува с баба си. При социалното проучване не се наблюдавали признаци на отчуждаващо поведение от г-жа Ж.

Н. спрямо бащата на децата и неговите роднини. По предмета на настоящото производство, отдел "Закрила на детето" при дирекция "Социално подпомагане" гр. С. изразява мнение, че при вземане на решение за определяне на лични отношения на прародителя П. Дочева с малолетните Б. Д. и Д. Д., уважаемият съд следвало да вземе под внимание следните факти:

Бащата Д. Д. Н. осъществява контакти с децата Б. и Х. 30 дни през лятото, през пролетната ваканция, както и при всеки отделен случай, в който се договорят; г-н Н. и бабата П. Дочева живеят на един адрес и в общ дом в гр.