Решение № 893 от 10.10.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 893 гр. *************, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *************, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20245530103268 по описа за 2024 година

Предявени са искове от М. Т. Т. от ************* против „Банка ДСК“ АД - гр.

София, И. Г. М. от ************* и М. К. К. от гр. ************* – по чл. 49 и чл. 45, във вр. с чл. 12 от ЗЗД - за обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди.

Ищецът твърди, че е клиент на ************* *************, като на 30.04.2009г. е сключил с банката договор за срочен влог в евро за сума - 4361,84 евро.

През годините редовно внасял всичките си спестявания по този влог и към началото на август 2021г. сумата била 44 580,43 евро. До този момент бил доволен, че получава лихвен процент от влога си и нямал никакви претенции към банката.

На 08.08.2021г., около обяд, ищецът получил обаждане по телефона от служителка на ФЦ на банката в гр. *************, която се представила като М. К. специалист продажби спестовни и инвестиционни продукти, и го информирала, че банката преустановява предоставянето на лихвен процент срещу влога, който ищецът притежава. Предложила му промяна на влога, която можела да му носи 1000 евро годишна лихва и го поканила в офиса на банката.

На 09.08.2021г., около 13 ч., ищецът посетил офис на банката в *************, *************. Служителката потвърдила предложението за промяната на влога и пренасочването му, за което да получава 1000 евро годишна лихва. Служителката не му разяснила естеството на договора, че ставало дума за използването на цялата му до момента спестена сума от 44580,45 евро за покупка и боравене със средствата му в инвестиционни схеми и за което е наличен финансов риск. По този начин у ищеца се формирала невярна представа за бъдещ резултат - получаване на лихва от 1000 евро за година, като служителката се възползвала от неговата неосведоменост и некомпетентност. Според ищеца, за време от 10-15 мин. М. К. прекратила договора му за влог и го накарала да се подпише няколко пъти на различни листи. Единствено му разяснила, че не трябва да тегли общата сума пари за срок от една година, за да може 1 да си вземе лихвата от 1000 евро. К. му предала листи, за които по-късно ищецът разбрал, че са документи за прекратяване на договора за влог от 30.04.2009г.

Впоследствие ищецът разбрал, че е подписал, без да знае, и нов договор - Договор № *************г. - за търговия с дялове на инвестиционни фондове ДСК АД, дистрибутирани от “Банка ДСК“ АД.

Така ищецът вложил сумата от 44 580,45 евро, без да е запознат с възможността за загуба и риск, като последица от сключения договор. Не му била дадена възможност да се запознае с текста в предадените му листи. Не му се предоставила своевременно съществена информация за финансовия продукт, като счита, че дори е била укрита информацията, която би повлияла на избора му за пренасочването на спестяванията му и подписването на този договор. Многократно се подчертавало условието да не се теглят парите в рамките на една година. Служителката не го запознала с възможността да следи състоянието на вложената сума, нито го приканила периодично да извършва в банката справки за пренасочените средства, нито ищецът бил канен по телефона да извършва нареждания и справки. Ищецът бил с убеждението, че „Банка ДСК“ е държавна банка, че гарантира влоговете на клиентите си и че коректно обслужва банковите им сметки. Не допускал, че е възможно банковите служители да манипулират клиентите и да създават у тях погрешна представа и заблуди, във връзка с управлението на предоставените им финансови средства.

В началото на месец август 2022г. ищецът посетил банката, като знаел, че падежът настъпва на 09.08.2022г., и поискал да види каква е набраната сума. Провел разговор с друга служителка, която, след направена справка, го уведомила, че по сметката му била налична сума с около 6 500 евро по-малко от първоначално вложената. Ищецът изпаднал в шок и изпитал силно притеснение, защото това били всичките му заделени средства. Поискал да изтегли целия остатък и от разговора и представените му документи разбрал, че е въведен в заблуждение, че ще получава годишна лихва от 1000 евро, като това послужило да вземе решение да се разпореди с личните си финансови средства, като ги пренасочи в друг банков продукт, както и да сключи новия договор с банката от 09.08.2021г. Потърсил управителя на банката за съдействие, който му разяснил правото му на жалба и го насочил към друг служител на банката. Той му предложил да не тегли вложената сума за период от три години, като му предоставил формуляр на нов договор с много ситен шрифт, който ищецът отказал да подпише. Тогава ищецът установил, че подписите в Договор № *************г. за търговия с дялове на инвестиционни фондове ДСК АД, дистрибутирани от “Банка ДСК“ АД, и на поръчка за покупка на дялове на инвестиционен фонд *****************г. са на втората ответница И. М., която била посочена в договора като представител на банката. Ищецът твърди, че не познава такъв служител, не е разговарял с него и г-жа М. не е приела поръчката, както било вписано в този документ, нито го е запознавала с правата и задълженията по този договор и с финансовия продукт, който му се предлага. Счита това за изключително нелоялни практики.

За да не търпи повече вреди, ищецът пожелал да изтегли всичките си спестяванията, за което, на *************г., открил стандартна разплащателна сметка.

Оказало се, че тегленето не може да стане веднага, защото се налагало да даде поръчка за обратно изкупуване на дялове. Едната поръчка за обратно изкупуване - № *************, подписал на *************г., по която на 09.08.2022г. получил сумата от 17 471,70 евро. Тази сума веднага превел по сметки на своите племеници. Втората поръчка за обратно изкупуване на дялове - с № *************, подписал на 2

*************г. и на 23.09.2022г. получил сумата в размер на 20 663,14 евро, които изтеглил на каса и закрил сметката.

Така от първоначално наличната на 09.08.2021г. сума от 44 580,45 евро ищецът получил общо 38 134,84 евро или с 6 445,61 евро по-малко.

За тези 7 дни до получаване на първата сума и 21 дни до получаване на втората ищецът изпитал неописуеми денонощни страдания, под формата на притеснение, безсъние, стрес, срам пред близките му, обида, унижение и гняв, изпитвал постоянно главоболие и сърцебиене, бил неспособен да общува с близките и приятелите си. Бил ужасен от възможността да загуби всичките спестявания, които направил в живота си, и на стари години да остане без никакви средства. Той живеел сам, нямал съпруга и деца, на които да разчита. Ищецът не бил на себе си, бил съсипан от притеснение, от това, което се случило с парите му. Не можел да спи и да се храни нормално. Бил разстроен, разочарован, унизен и засрамен, че ответниците са злоупотребили с доверието му и са се възползвали от доверчивостта и неосведомеността му, което накърнило достойнство му. Изпитвал дълбоко възмущение и тежко разочарование, които не му давали покой, и досега се измъчвал от тъжната и болезнена равносметка за безполезност на ценностите, които са го водили в живота, и очакванията, които е имал към хората и институциите, на които се е доверявал. Страхувал се вече да ходи в банки, за да не го излъжат отново. Чувствал се дълго време психически смазан, с усещане за непълноценност и че е употребен.

Счита, че е претърпял имуществена загуба в размер на 6 445,61 евро, представляваща разликата между притежаваната от него сума към 09.08.2021г., в размер на 44 580,43 евро, и постъпилата по новоразкритата му банкова сметка, в резултат на обратното изкупуване, сума в размер на 38 134,84 евро, както и неимуществени вреди, които оценява на 12 000 лева.

Така претърпените от ищеца вреди били пряка и непосредствена последица от поведението на ответниците, които били напълно предвидими за тях, предвид възрастта му, пълното отсъствие на знание от негова страна под какво се подписва, пълното отсъствие от негова страна на знания или опит в областта на инвестициите в инвестиционни/доброволни фондове и обстоятелството, че през целия период, в който е ползвал услугите на банката, се е интересувал единствено от съхранение на паричните му средства в банка, получаване на доходи/лихва/ от тях. Ищецът бил със средно техническо образование, цял живот работил като ел. техник в Български пощи и нямал елементарна представа от боравене с финансови инструменти.

Във връзка с изложеното, за ищеца бил налице правен интерес да иска от ответниците обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, вследствие виновното им поведение, както следва: сумата от 6 445,61 евро, представляваща разликата между притежаваната от него сума към 09.08.2021г. - в размер на 44 580,43 евро, и постъпилата по новооткритата му банкова сметка, в резултат на обратното изкупуване, сума в размер на 38 134,84 евро, и сумата от 12 000 лева - за претърпени неимуществени вреди.

Счита, че отговорността на ответниците е деликтна, а не договорна, поради това, че съгласно чл. 12 от ЗЗД, при воденето на преговори и сключването на договори страните трябвало да действат добросъвестно, в противен случай, дължали обезщетение. Касаело се за специален деликтен състав, който включвал елементите от общия фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ал. 1 от ЗЗД, но се отличавал с това, че деликтът е осъществен при воденето на преговори за сключване 3 на определен договор. Въпреки сключването на договора, не се касаело за договорна отговорност, а за деликтна, тъй като недобросъвестното поведение /действие или бездействие/ било осъществено преди възникването на договорната връзка между страните и по повод възникването й.

Първият ответник - “Банка ДСК“ АД, се явявал инвестиционен посредник по смисъла на чл. 8, вр. чл. 7 от Закона за пазарите на финансови инструменти /ЗПФИ/, който предоставя инвестиционни услуги чрез служителите си, каквито били втората и третата ответница. Разпоредбата на чл. 70 ал. 1 от ЗПФИ гласяла, че при извършване на инвестиционни услуги и дейности, както и на допълнителни услуги за клиенти инвестиционният посредник действа честно, справедливо и като професионалист в най-добър интерес на клиента /предвид, че клиентът досега не е боравил с никакъв вид банкови инструменти и попадал под специална закрила като непрофесионален клиент/.

На второ място, сключеният договор за търговия с дялове на инвестиционни фондове се явявал нищожен, поради което, между ответната банка и ищеца не била възникнала валидна договорна връзка, по силата на която, спестяванията на ищеца да са били инвестирани в посочените инвестиционни фондове. Посоченият договор бил сключен в нарушение на закона - разпоредбите на чл. 70 ал. 1 и ал. 3, чл. 71 ал. 1, ал. 3, ал. 4 и ал. 7, чл. 72 ал. 1, чл. 77 ал. 1, чл. 78, ал. 1-3 и 5 /ал. 5 в редакцията към 09.08.2021г., понастоящем - ал. 6/ от ЗПФИ; чл. 60, чл. 73-97 от Наредба № 38 от 21.05.2020г. на Комисията за финансов надзор за изискванията към дейността на инвестиционните посредници; Делегиран регламент /ЕС/ 2017/565. На самостоятелно основание била нищожна и поръчката за покупка на дялове на инвестиционен фонд, като сключена в нарушение на посочените по-горе разпоредби на ЗПФИ и Наредба № 38; в нарушение на чл. 1 ал. 3, чл. 2, чл. 3 ал. 1 и 3 и 4, чл. 5 ал. 8, чл. 8 ал. 1, чл. 22 ал.

3 от Договора от 09.08.2021г., в нарушение на разпоредбите, съдържащи се в раздел IV от Приложение № 2 към Договора от 09.08.2021г. и като неравноправни по смисъла на чл. 143 ал. 2, т. 10 от ЗЗП. Като потребител на банков продукт, било нарушено правото на ищеца на информация за ползването на поръчки и покупки на дялове в инвестиционни фондове срещу рискове от придобиването на услуга, която може да застраши имуществото му. В случая, бил използван един мотивиращ способ за придобиване на дялове на фонд „Амунди“ чрез сключването на договора и обещаната годишна лихва от 1000 евро, като е нарушен икономическият му интерес, а този некоректен подход се възприемал като нелоялна търговска практика /чл.68е ал. 2 от ЗЗП/. Като потребител, било наложено приемането на клаузите за риск в договора, с които ищецът не бил запознат преди сключването му /чл. 143 ал. 2, т. 10 от ЗЗП/. При условие, че ищецът е запознат с тези обстоятелства не било налице договорна връзка с банката, защото така се изяснявало, че не е гарантирано увеличаването на вложената сума пари с 1000 евро за година като получена лихва. Тези действия противоречали на създаването на условия за развитието на справедлив, открит и ефективен пазар на финансови инструменти.