Решение № 1135 от 06.06.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 06.06.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 5 състав, в открито съдебно заседание на десети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА като разгледа докладваното от съдията т. д. №

8689 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 82 вр. чл. 79, ал. 1 предл. второ ЗЗД.

Ищецът „А.Р” ЕООД твърди в исковата си молба, допълнителната искова молба и уточнeния в молби от 05.04. 2017 г., от 24.04.2018 г. и последното открито съдебно заседание, че между него и ответника е сключен договор № 201562/20/0/2015 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ в размер на 104 348.43 лева (Договора). В изпълнение на договора учредил банкова гаранция в полза на ответника за целия размер на договора, а със Заповед № 03-РД/1521 от 17.08.2015 г. на изпълнителния директор на ответника било одобрено заявеното авансово плащане в размер на 83 478.74 лева, която сума му била преведена. Сочи, че с писмо с вх. № 02-2600/4936 от 12.08.2016 г. направил заявка за изплащане и на останалата сума по договора, но ответникът не я изплатил, а поискал възстановяване на авансово изплатената сума и същевременно усвоил 91 826.61 лева от банковата гаранция.

Ищецът твърди, че в изпълнение на

Договора, в масива на с. Старосел, общ. Хисаря, обл. Пловдив е извършил дейности на обща стойност 160 089.87 лева с ДДС, а именно: изкореняване на стари лозови насаждения на стойност 11 770.60 лева с ДДС, поръчал е проект за изработка и засаждане и е засадил 16 599 броя сертифицирани лози, сорт „Совиньон блан“ на стойност 98 145.89 лева с ДДС, подготвил е и е създал ново лозе на стойност 18 651.85 ДДС, доставил е и е изградил подпорна конструкция на стойност 32 413.53 лева.

Сочи, че ответникът не е извършвал проверка, с която да констатира изпълнение, респективно неизпълнение на Договора преди да усвои издадената в негова полза банкова гаранция, нито изплатил остатъка до разликата с уговорената финансова помощ. В допълнителната искова молба допълва, че усвояването на банковата гаранция е незаконосъобразно, тъй като ищецът не бил длъжен да поиска и приеме остатъка от плащането.

Приемането на помощта в окончателния й размер било по преценка на бенефициента.

Страните били длъжни да изпълняват добросъвестно задълженията си и да не злоупотребяват с властнически правомощия. Поддържа още, че ответникът не изпълнил задължението си да извърши проверка относно изпълнението на задълженията на бенефициента. Неподаването на окончателна заявка за плащане в срок не обосновавало право да се иска връщане на авансово платената сума, тъй като срокът за подаването й не бил нито давностен, нито преклузивен.

Предвид изпълнението от негова страна и неизпълнението от страна на ответника да извърши проверка по договора, както и неоснователното усвояване на банковата гаранция ищецът моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сума в размер на 112 696.30 лева, от които 91 826.61 лева – неправомерно усвоената от ответника сума по банкова гаранция № **********23.06.2015 г. с гарантираща банка „У.К.Б.“ АД, а разликата в размер на 20 869.59 лева – като остатък до пълния размер на договорената финансова помощ от 104 348.43 лева, ведно със законна лихва върху цялата сума от датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане, както и сторените разноски.

В срок, ответникът „Д. Ф.З. –

Разплащателна агенция” (Фонда) е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва сключването на Договора, изплащането на авансовата сума в полза на ответника и издаването на банкова гаранция в негова полза до размера на одобрената финансова помощ от 104 348.34 лева, която сума представлявала 75% от реално извършените разходи по проекта.

Сочи обаче, че на основание т. 4.4, б. „г“, Фондът имал право да откаже изплащане на финансова помощ в случай, че ползвателя не подаде заявление за плащане в срок до 10 дни след изтичането на срока по т. 3.1. Договорът първоначално бил със срок на изпълнение до 31.12.2015 г., но впоследствие било сключено допълнително споразумение № 1 от 08.01.2016 г., в което била фиксирана като крайна дата за изпълнение 20.07.2016 г., а останалите клаузи на Договора останали непроменени. Ищецът не подал в срок заявление за окончателно плащане, каквито били изискванията на чл. 17, ал.

1 от Наредба №2/04.04.2014 г. и договорните клаузи, което представлявало пълно неизпълнение. Поддържа, че заявлението за окончателно плащане следва да бъде придружено с надлежна документация, с която да бъде доказано изпълнението на Договора, а такава нямало, заявлението за окончателно плащане дори не било подписано. Тези действия били необходими за да бъде сезиран Фондът да извърши проверка, като подаването на заявлението след уговорения срок има за резултат отказ от финансиране, независимо дали инвестицията е изпълнена. Заявлението било подадено на 12.08.2016 г. с писмо с вх. № 02-2600/4936 на Фонда, а срокът изтекъл на 31.07.2016 г., като ищецът посочил като причина за по-късното подаване на заявлението за окончателно плащане форсмажоно обстоятелство – заболяване на законния му представител, настъпило извън пределите на страната.

Поддържа, че дори заболяването да бъде прието като форсмажорно обстоятелство, то управителят и едноличен собственик на ищеца е могъл да упълномощи лице, което да представи в срок изискуемите документи, доказващи изпълнение на Договора. Според него, дори срокът да бъде продължен с периода на твърдяната нетрудоспособност (10 дни), то срокът за изпълнение би бил 11.08.2016 г., а заявлението за окончателно плащане е депозирано едва 12.08.2016 г.

Сочи, че със свое писмо от

15.08.2016 г. е уведомил ищеца за констатираното неизпълнение и му е определил срок за доброволно възстановяване на авансово изплатената сума по договора и поради липсата на което е усвоил банковата гаранция. С оглед на изложеното, моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

Ищецът поддържа в допълнителната искова молба, че дори и подаването на заявление за окончателно плащане след срока да обосновава отказ от пълно изплащане на уговорената субсидия, не може да се приеме, че авансово платената сума подлежи на възстановяване и че върху нея се дължи лихва. Сочи, че в условията на евентуалност се отказва от окончателно плащане и моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му възстанови 91 826.61 лева, от които 83 478.84 лева – авансова платената сума и 8 347.77 лева начислената от ответника лихва, неправомерно усвоени по банковата гаранция суми, като евентуалният иск се предявява при отказ от иска за реално изпълнение.

В уточнителната си молба от

05.04.2017 г. ищецът е посочил, че ответникът не изпълнил задължението си да извърши проверка на изпълнението на ищеца; нямал право да събира от банковата гаранция авансово платения аванс заедно с лихвите, а само да откаже да изплати помощта. Неизпълнението от страна на ответника да извърши проверка и евентуално да констатира неизпълнение на договора от страна на ищеца преди да усвои банковата гаранция, според ищеца му причинили вреди до размер на усвоената банкова гаранция. Сочи евентуално, че ако съдът приеме, че Ответникът сочи в допълнителния си отговор, че авансово платените средства са от Европейския Ф.за гарантиране на земеделието, поради което ищецът не може да ги задържи без да е отчел изпълнение на програмата, за която са отпуснати европейските средства, съответно липсата на своевременно искане за окончателно плащане, придружено с необходимите документи за проверка на изпълнението, дават основание на ответника да изиска тяхното връщане.

В последната уточнителна молба от 24.04.2018 г. и в последното съдебно заседание ищецът е пояснил, че с първоначалната си искова молба е предявил иск за вреди от договорно неизпълнение, който е в общ размер на 91 867.61 лв., като в тази сума се включват и лихвите от 8 3447.77 лв., както и иск за реално изпълнение за разликата между авансово платената сума (83478.84 лева) и сумата от 104 348.43 лв. Евентуалната претенция при неуважаване на главната е заявил, че тя следва да се счита за отказ от искане за изплащане на разликата до пълния размер на финансовата помощ, т.е. по този евентуален иск не претендира реално изпълнение, а само вредите от неоснователното усвояване на банковата гаранция.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор № 201562/20/05/2015 за предоставяне на финансова помощ по мярка преструктуриране и конверсия на лозя по национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014-2018 г., сключен между Д. Ф.З. – Разплащателна агенция“ и „А.Р“ ЕООД – Ползвател с предмет: Предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, представляваща 7% от одобрените и реално извършени от Ползвателя разходи, свързани с извършването на дейности по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“, посочени в чл. 5 от Наредба № 2 от 04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014-2018 г. и заявени в Заявлението за предоставяне на финансова помощ с УИН 29/020415ѝ892816 и ИН **********, а именно: Презасаждане без промяна на местонахождението на лозята – практики изкореняване, засаждане, изграждане на подпорна конструкция. Уговорено е в т. 1.2., че Фондът изплаща помощта по т.1.1 от договора, при условие, че Ползвателят е извършил дейностите по одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към него и действащите нормативни актове. Фондът изплаща до 80% от помощта авансова за цялата инвестиция при условие, че Ползвателят е започнал изпълнение на дейностите, предмет на договора. Договорена е финансова помощ в размер на 104 348.43 лева. Когато одобрената сума надхвърля реално извършените разходи, Фондът изплаща сума в размер до 75% от реално извършените и доказани разходи. Окончателният размер на помощта се определя от Фонда след представяне на всички изискуеми документи за направените разходи за дейността. Уговорено е, че общата инвестиция, направена от Ползвателя ще бъде в размер на 139 131.25 лева, при което финансовата помощ е равна на 75% от нея или на 104 348.43 лева. В т. 3.1. е уговорено, че Ползвателят се задължава да извърши дейностите по договора в срок до втората винарска година, следваща годината на сключване на договора, но не по-късно от 30.12.2015 г.

В т.4.4. от договора са посочени случаите, в които Фондът има право да откаже изплащане на помощта, между които и случай, в който заявлението за плащане не е подадено в срок до 10 дни след изтичане на сроковете, посочени в т. 3.1. от договора.

Според т. 4.9 Фондът се задължава да заплати помощта по Раздел ІІ, съотв. т. 4.4 от договора при изпълнение задълженията на Ползвателя, в срок не по-късно от 15 октомври на съответната финансова година след постъпване на заявление за плащане, заеднос всички изискуеми документи по реда на чл. 17 на Наредба № 2 от 04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне нан финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014-2018 г.

Уговорени са правилата за получаване на аванс до 80% от договорената финансова помощ, между които е и депозирането на банкова гаранция по образец в полза на ДФ „Земеделие“ до размер на 110% от исканата за авасово плащане сума с валидност минимум 4 месеца след изтичане на срока за извършване на всички дейности по договора.

Според т. 5.8 от договора Ползвателят се задължава да подаде отчет за изпълнение на дейностите след авансово плащане и заявление за окончателно плащане в срок до 10 дни след изтичане на срока по т. 3.1. Според т. 5.9., ако посоченият срок изтече и Ползвателят не е подал отчет за изпълнение на дейностите след авансово плащане, той следва да върне авансово платената сума или Фондът може да реализира цялата банкова гаранция.

Разпечатката съдържа 31 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a1103692-cee9-4d2c-b210-27157f049994