Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6273 от 21.04.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 41368/2021
Вид
Решение № 6273
Подписан
21.04.2023
Състав
АДРИАНА ДИЧЕВА АТАНАСОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 326 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 329, ал. 1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49, ал. 1 · Семеен кодекс
  • чл. 6, т. 2 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 6273 гр. .., 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 89 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря ДОБРОМИРА СТ. ЗДРАВКОВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА Гражданско дело № 20211110141368 по описа за 2021 година

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба на В. Г. Т., ЕГН: ********** срещу И. Б. Т., ЕГН:

**********, която се поддържа и в съдебно заседание. Предявен е иск по чл. 49, ал. 1 СК за развод.

В молбата се твърди, че страните са сключили граждански брак на 29.10.1978г., от който нямат ненавършили пълнолетие деца. Сочи се, че съпрузите са разделени, между тях липсва всякакво чувство на семейна общност, поради което ищецът счита брака за дълбоко и непоправимо разстроен. В съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа иска.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба, чрез назначения на ответника особен представител - адв. З. Е., в който се оспорва иска за развод.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК), прави следните правни изводи:

По отношение на иска по чл. 49, ал. 1 СК.

Страните са съпрузи от 29.10.1978г., което се установява от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак (л. 5 от делото), като при сключване на брака съпругата е променила фамилното си име Илиева на Т..

От показанията на разпитания по делото св. В.. К.. Т.., се установява по един безспорен 1 начин, че съпрузите са фактически разделени от 1993г., като не поддържат отношения помежду си. Съдът кредитира свидетелските показания, в която пресъздават лични впечатления, като последователни и логични, и намира, че не съдържат противоречия с останалите събрани по делото доказателства, поради което не намира пречка да не им даде вяра.

Предвид изложеното съдът намира, че в конкретния случай е налице дълбоко и непоправимо брачно разстройство, намиращо израз в установила се фактическа раздяла между съпрузите. По тази причина съдът счита, че бракът на страните съществува съвсем формално, същият не е в интерес на съпрузите и е обществено неоправдан. Ето защо искът с правно основание чл. 49, ал. 1 СК се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен. Никой от съпрузите не е поискал съдът да се произнася относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство, поради което и съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Никой от съпрузите не е предявил претенция относно ползването на семейното жилище, същите нямат родени от брака си ненавършили пълнолетие деца, поради което съдът не дължи служебно произнасяне по въпроса за семейното жилище. Отделно от това следва да се отбележи, че съпругът няма как да предяви иска наместо съпругата по отношение на семейното жилище.

На основание чл. 326 ГПК съдът следва да постанови след прекратяване на брака съпругата да носи фамилното име Т., което е променила при сключването на брака, поради обстоятелството, че ищцата не е предявила такава искова претенция за промяна на фамилното си име след прекратяване на сключения между страните граждански брак.

Относно разноските за делото.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 329, ал. 1, изр. второ ГПК разноските по делото остават за всяка от страните така, както са направени. Окончателната държавна такса за развода в размер на 50,00 лв. съгласно чл. 6, т. 2 ТДТССГПК следва да бъде заплатена поравно от двете страни.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен в гр. .. на 29.10.1978г., за което е съставен акт за граждански брак № 1376/29.10.1978г., на СО, окръг .., гр. .., между В. Г. Т., ЕГН:

**********, и И. Б. Т., ЕГН: **********, като дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл. 49, ал. 1 СК.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака И. Б. Т., ЕГН: **********, да продължи да носи фамилното име Т., на основание чл. 326 ГПК.

ОСЪЖДА И. Б. Т., ЕГН: **********, да заплати държавна такса в размер на 25,00 лв. по сметка на Софийския районен съд.

2

ОСЪЖДА В. Г. Т., ЕГН: **********, да заплати държавна такса в размер на 25,00 лв. по сметка на Софийския районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3