Решение № 1867 от 29.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1867 гр. София, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Хрипсиме К. Мъгърдичян

Членове:

Ваня Н. Иванова

Цветина Цолова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20231100507498 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 23.03.2023 год., постановено по гр.дело №70968/2022 год. по описа на СРС, ГО, 78 с-в, е признато за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София” ЕАД срещу В. Ц. П. искове, че ответникът дължи на ищеца сумата о т 123.44 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.ноември 2019 год. до м.април 2021 год. в топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“****, сумата от 17.31 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 год. до 26.08.2022 год., сумата от 22.09 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.август 2019 год. до м.април 2021 год. /при допусната от СРС очевидна фактическа грешка при отразяване на началния момент на периода, който е посочен като м.ноември 2019 год./ и сумата от 4.69 лв.

– обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.10.2019 год. до 26.08.2022 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №50905/2022 год. по описа на СРС, ГО, 78 с-в – 20.09.2022 год. до окончателното им изплащане, като ответникът В. Ц. П. е осъден да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в исковото производство в размер на 765 лв. и направените разноски в заповедното производство в размер на 75 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника В. Ц. П.. Жалбоподателят поддържа, че неправилно 1 първоинстанционният съд бил приел, че между страните е възникнало твърдяното облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия. Това обстоятелство било изрично оспорено в отговора на исковата молба. По делото бил представен нотариален акт за учредяване на вещно право на строеж, но нямало данни за въвеждане в експлоатация с разрешение за ползване на процесния обект. В представеното разрешение за ползване не бил посочен като субект ищецът – за външното топлоснабдяване на абонатните станции липсвало разрешение за ползване от ищеца. Видно било от заключението по съдебно-техническата експертиза, че липсвала периодична проверка на средството за търговско измерване за периода от 2018 год. до 2020 год., а съгласно заповед №А-333 от 29.05.2014 год. на Председателя на ДАМТН, периодичната проверка следвало да се извършва на всеки две години, т.е. нямало данни топломерът да е бил годен в този период, като това било нарушение на нормативно изискване за годност на средството за търговско измерване. Проверката през 2018 год. удостоверявала годност за периода от 2016 год. до 2018 год., а проверката през 2016 год. удостоверявала годност за предходен двугодишен период. Следователно, щом през 2020 год. липсвала последваща метрологична проверка на главният топломер, то не се установявало дали след 2018 год. средството за търговско измерване било изправно. Освен това по делото нямало доказателства за кубатурата на процесния обект, а това било пречка за установяване как била начислявана сградна инсталация от ищовото дружество. Т.е. не било ясно как била формирана процесната сума. Ищецът не бил установил съществуването на облигационна връзка между страните при условията на пълно и главно доказване. Събраните по делото доказателства сочели, че ответникът не е собственик на процесния имот. Отделно от това СРС се бил произнесъл свръх петитум, тъй като в исковата молба не бил посочен периода, за който се претендира главницата. Неправилно СРС не бил кредитирал заключението по съдебносчетоводната експертиза, макар вещото лице да било посочило, че имало суми за приспадане и нямало данни дали те са били заплатени на ответника. Неправилен бил и изводът първоинстанционния съд, че вземанията не са погасени по давност, тъй като било видно от представената справка, че в нея били отразени 14 бр. фактури, като първата от тях било от м.август 2019 год. Вземанията за лихви били погасени по давност. Нямало и доказателства, че ответникът бил поставен в забава от определен момент на изискуемост на вземането. Съдебната практика приемала, че ЗЕ свързва качеството на длъжник на цената на доставена топлинна енергия с качеството на собственик на имота, съответно с качеството на носител на ограниченото вещно право на ползване, когато за същия имот няма сключен договор между ползвателя на договорно основание и доставчика на топлинна енергия. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата „Топлофикация София“ ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивна т а жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на 2 насрещната страна, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 153 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за недопустимост на решението на СРС, тъй като исковата молба е нередовна, т.е. не съдържа всички необходими задължителни реквизити по смисъла на чл. 127 ГПК. И това е така, тъй като конкретизацията на периода на процесните задължения за главници се съдържа в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 50905/2022 год. по описа на СРС, ГО, 78 с-в, към което исковата молба изрично препраща.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /редакция Изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./, „потребител на топлинна енергия за битови нужди” е това физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си, а според § 2а от ДР на ЗЕ /нов – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 год., ОСГК, присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 – 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснябдяването; писмената форма не е форма за действителност, а за доказване/ със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топласнабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 152, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си 3 качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 год., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

В разглеждания случай по делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото – нотариален акт за учредяване на вещно право на строеж от 09.11.2007 год. и писмо от ГИС София от 14.06.2012 год., извънсъдебното признание на ответника, обективирано в списък на етажните собственици – неразделна част от протокол за проведено Общо събрание на етажните собственици на процесната сграда от 14.09.2014 год. /който е подписан от него – чл. 180 ГПК, като авторството му не е било оспорено и надлежно опровергано в процеса/ и съдебното признание на ответника, обективирано в протокола за проведено на 23.03.2023 год. съдебно заседание в първоинстанционното производство /виж л. 107/, които признания следва да се приеме, че отговарят на истината – чл. 175 ГПК, че В. Ц. П. е собственик на процесния недвижим имот – апартамент №8, находящ се в гр.София, ж.к.“**** /който имот е въведен и в експлоатация/, поради което и същият се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди, респ. има качеството на битов клиент.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.

В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, следва да се приеме, че през исковия период между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалите към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год., понастоящем отменена/ и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 год.

4 за топлоснабдяването /обн., ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 год./.

Установено въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства по делото – акт за разпределение на кубатурата на л. 29 от първоинстанционното дело и заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че в процесния имот не се ползва топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. Делът на ответника за сградна инсталация бил изчислен в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба /пропорционално на отопляемия обем, като технологичните разходи са били отчислявани ежемесечно от ищеца, а общият топломер в абонатната станция бил годно техническо средство, предвид заключението за съответствие през 2021 год. Следователно доказана е по несъмнен и категоричен начин по делото потребената в имота топлинна енергия. В този смисъл СГС счита, че при определяне на дължимите суми с изравнителните сметки е спазена нормативно установената методология и остойностяването е по нормативно определените цени.