Решение № 165 от 09.10.2023, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Габрово, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил В. Ставрев при участието на секретаря Радинка Ст. Кулекова Атанасова като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно наказателно дело № 20234210200447 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.

Подадена е жалба от Х. Х. Ц., с ЕГН: **********, от гр. Габрово, ул.

„**********” № 10, вх. „А”, ет.6, ап.21, против Наказателно постановление № 2210500626/20.04.2023 година на Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Велико Търново, с което на основание чл. 257, ал.1, т.1 от Закона за горите му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл. 12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл.

53, ал.2, т.5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, издадени от Министъра на земеделието и горите.

В жалбата се отрича извършване на вмененото нарушение, излагат се възражения за допуснати процесуални пороци в проведеното административно производство, свързани с отсъствие на коректно, ясно и пълно описание на деянието, произволно посочване датата на извършването му, както и липсваща преценка за маловажност, поради което се моли за отмяна на атакуваното Наказателно постановление.

Пред настоящия съдебен състав жалбоподателят се представлява от адв.

Д. Т. от АК - София, който в пледоарията си и в депозирани писмени бележки поддържа внесената жалба, като поставя акцент на допуснати процесуални 1 пороци при изготвяне на АУАН и недостатъчно словесно очертаване на вмененото нарушение и на неговата дата на осъществяване. Ето защо още веднъж моли за отмяна на обжалваното Наказателно постановление и присъждане на направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган се представлява от юрк. Ж. К., която намира процесното деяние за категорично установено и коректно адресирано спрямо Х. Ц. с оглед вменените му задължения като лицензиран лесовъд. Противопоставя се на становището на защитата за неточно посочена дата на деянието и не открива пропуски в неговото текстово и цифрово описание. На последно място не намира основания за приложението на на чл.

28 от ЗАНН, като въз основа на това моли за цялостно потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, видно от приобщено по делото заверено копие от Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните, съгласно която Директорите на регионалните дирекции по горите са оправомощени да издават наказателни постановления за извършени нарушения на ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

На жалбоподателя в качеството му на лицензиран лесовъд на частна практика е издадено позволително за сеч № 0665762/05.05.2022 г. за имот държавна горска територия, находящ се в отдел № 253, подотдел „а”, в землището на гр. Габрово, указващ като период на сечта 08.05.2022 г. – 31.12.2022 г. В посоченото позволително за сеч като допълнително изискване било упоменато спазването на технологичния план за добива на дървесина от имота, с който Х. Ц. бил запознат.

При осъществена на 21.09.2022 г. проверка в цитирания имот 2 служителите на РДГ – Велико Търново Т. Г. и С. Х. установили и описали в изготвения на място Констативен протокол серия В № 009510 общо четири броя извозни пътища, неотразени в технологичния план, както следва: единият в югозападната част на сечището с дължина 70 м., втори също в югозападната част с дължина 40 м., трети отново в югозападната част с дължина 22 м. и четвърти в северозападната част с дължина 50 м.

Проверяващите констатирали също така и че тези извозни пътища са направени при многократно преминаване на горска техника и са със широчина от 3,5 до 4,5 м. За установеното нарушение по чл. 12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал.2, т.5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите служителят на АНО и настоящ свидетел Д. Г. в присъствието на Т. Г. съставил против жалбоподателя АУАН серия В, № 008530/20.10.2022 г., въз основа на който е издадено и атакуваното Наказателно постановление. То било надлежно връчено на Х. Ц. на 05.05.2023 г., а на 18.05.2023 г. е депозирана и настоящата жалба против него.

Така приетата от съда фактическа обстановка се ползва със солидна доказателствена опора, като на първо място неоспоримо е, че позволително за сеч № 0665762/05.05.2022 г. за имот - държавна горска територия, находящ се в отдел № 253, подотдел „а”, в землището на гр. Габрово, е издадено на името на жалбоподателя в качеството му на лицензиран лесовъд на частна практика. В самото позволително за сеч също така изрично е посочено и че при нейното осъществяване следва да се спазва одобрения технологичен план за добива на дървесина от имота. С абсолютна категоричност също така Т. Г. изложи личните си възприятия, че при осъществена заедно със свой колега на 21.09.2022 г. проверка е констатирал общо четири броя извозни пътища, неотразени в технологичния план, а именно: единият в югозападната част на сечището с дължина 70 м., втори също в югозападната част с дължина 40 м., трети отново в югозападната част с дължина 22 м. и четвърти в северозападната част с дължина 50 м. Това обстоятелство е било незабавно документално закрепено и в Констативен протокол серия В № 009510, приложен по делото. Същевременно и по силата на чл. 53, ал.2, т.5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите именно в технологичния план следва да бъде отразена схемата на съществуващите и проектирани извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии, като процесните такива не 3 са били упоменати там. Безспорно също така към момента на проверката в имота се е извършвала сеч, макар и без възприет непосредствен извоз на дървесина, което ясно говори за действащо сечище, в което разпоредбите на Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и на Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, издадени от Министъра на земеделието и горите, е следвало стриктно да бъдат спазвани от лицензирания лесовъд. С чл. 12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии на лицата по чл. 108, ал.2 от ЗГ, какъвто в случая е и жалбоподателят, е вменено да следят за спазване на одобрения технологичен план, вкл. да не допускат създаването на неотразени в него извозни пътища. А именно четири такива с горепосочените местоположение и характеристики са установени при развилата се проверка, респ. в тази логическа последователност доказано по несъмнен начин е виновното бездействие на Х. Ц. по отношение на това му контролно задължение. Липсва правна обосновка да се приеме за основателно, че така установените пътища всъщност не могат да се квалифицират като такива поради факта, че не отговарят на критериите в Наредба № 5 от 31. 07.2014 г. за строителството в горските територии без промяна на предназначението им, издадена от Министъра на земеделието и храните и Министъра на регионалното развитие.

Процесните такива са създадени именно в нарушение на надлежно издадения за сечището технологичен план и точно затова няма как да изследваме въпроса отговарят ли те на съответните условия в приложимата подзаконова нормативна база. В случая и въз основа показанията на свидетеля Т. Г. са налице самоволно формирани с тежка горска техника именно участъци от земната повърхност, по които има явни следи от минаване на превозни средства за извличане на дървесина. Формално погледнато, става дума за създадени временни горски пътища по смисъла на чл. 18, ал.1, т.2 от Наредба № 5 от 31. 07.2014 г. за строителството в горските територии без промяна на предназначението им, предназначени за обслужване на сечището, като използваният от АНО термин „извозни” е синоним, абсолютно равнозначен на законовия термин, поради което не съществува неяснота и касателно предмета на нарушение.

Изцяло ирелевантно за породената спрямо жалбоподателя административнонаказателна отговорност е точно кой и кога физически е формирал тези извозни пътища, които въпроси отстоят извън предмета на 4 доказване по делото. Единственото относимо обстоятелство е липсата на каквито и да е данни коментираните пътища да са съществували при започване на сечта, какъвто факт жалбоподателят не е документирал. Поради това категоричен е изводът, че те са били създадени именно в периода от началото на сечта – 08.05.2022 г., до момента на проверката – 21.09.2022 г.

Естествено няма как да бъде фиксиран точният ден на това действие, но детайлно са упоменати възможните негови начална и крайна дати, т.е. периодът на нарушение е ясно определен.

Съдът категорично не открива и никакви процесуални пропуски в проведеното административнонаказателно производство и в съставените релевантни за случая документи. Настоящият АУАН серия В, № 008530/20.10.2022 г., е изготвен от свидетеля Д. Г., заемащ длъжността „горски инспектор” в РДГ - Велико Търново, и несъмнено оправомощен за това с оглед предоставените му правомоция. Не съставлява процесуален дефект обстоятелството, че същият не е очевидец при констатиране на нарушението, каквото законово задължение отсъства, доколкото свидетелят по АУАН – Т. Г., е именно такъв, респ. спазен е императивът на чл. 40, ал.1 от ЗАНН. За последния същевременно липсва задължение да уведомява съответния лицензиран лесовъд за предстоящи или извършващи се проверки в дадено сечище, ето защо и тази на 21.09.2022 г. безспорно е осъществена законосъобразно и изготвения при нея Констативен протокол серия В № 009510 обосновано е станал основа за за последващото започване на административнонаказателно производство. Освен това в самия АУАН също така изрично е посочено, че цитираният констативен протокол е приложен към него и жалбоподателят несъмнено е имал възможност да се запознае с него.

В процесните АУАН и Наказателно постановление има пълно, недвусмислено и съобразено със законовите императиви описание на вмененото нарушение, като са упоменати всички негови характеризиращи го елементи и то по начин, позволяващ на Х. Ц. в абсолютно пълна степен да е наясно какво точно противоправно деяние е реализирал. Много ясно е очертано също така, че жалбоподателят е проявил бездействие, като не е следил за спазването на утвърдения за сечта Технологичен план, което съответства и на обективно установените по делото факти. Достатъчно текстово съдържание в атакуваното Наказателно постановление се съдържа и 5 касателно броя, местоположението, дължината и широчината на всеки един от извозните пътища, установени в проверявания имот.

Не на последно място съдът следва изрично да посочи и че в атакуваното Наказателно постановление има развити мотиви касателно неприлагането на чл. 28 от ЗАНН, които съдът изцяло споделя. Случаят безспорно не може да се квалифицира като „маловажен”, тъй като отсъстват каквито и да е предпоставки да се приеме липсваща или изключително ниска негова степен на обществена опасност, водеща до някаква изключителна отлика с останалите от неговия вид - нещо повече, в случая са изградени цели четири неотразени в технологичния план извозни пътища.

Ето защо и поради горните съображения Х. Ц. категорично следва да понесе административнонаказателна отговорност за доказаното извършено от него нарушение по чл. 12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал.2, т.5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, издадени от Министъра на земеделието и горите, като на последно място наложеното му наказание е в минимален размер, като всичко това обуславя цялостното потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление.