Решение № 218 от 18.11.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Бургас, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20242000500223 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба на Г. Х. В. от гр.Бургас, ЕГН ********** против решение № 184/20.02.2024г., постановено по гр.д. № 937/23г. на ОС – Бургас, с което са отхвърлени предявените искове от ищеца – жалбоподател. Решението се оспорва като неправилно и незаконосъобразно.

Предявени са няколко иска – по първия по чл.26 ал.2 предл.4 от ЗЗД – прогласяване на нищожност поради сключване на сделката без основание.

Съдът е обосновал извод, че не е налице липса на основание тъй като следва да се отчитат и грижите за минал период от време. При подписване на договора не е могло да се предвиди кога ще настъпи смъртта. Допускането на смъртта не било равнозначно на знание за близка смърт. Според въззивника тези изводи са неправилни и необосновани, противоречат на материалния закон. Факта на сключване на сделката е безспорен, както и настъпването на смъртта година след това. В случая договорът е за минали и бъдещи грижи – т.е. – договорът е единен. Липсват обаче доказателства и твърдения от страна на ответницата за полагане на грижи и даване на издръжка за минал период от време. Неясно как съдът е направил извод в тази насока без анализ на доказателствения материал. Свидетеите сочат, че преди сделката прехвърлителят В. е бил в състояние сам да се грижи за себе си и да си осигурява издръжката. Т.е. – ответнницата нито е полагала грижи, нито е осигурявала издръжка, даже – обратното - тя е получавала за ползване жилище и пари.

1

Решението според въззивника е постановено и при нарушения на процесуалните норми - не са обсъдени всички доводи, не е допусната СМЕ.

Съдът е стигнал до извод за състоянието на прехвърлителя В. без СМЕ. Съдът е следвало да прецени всички факти – в случая от показанията на свидетелите не става ясно какви грижи е полагала ответницата за прехвърлителя.

Свидетелите са ги виждали заедно, но съвместното съжителство не е еквивалент на даване на издръжка и полагане на грижи. По делото са представени касови бележки, фактури – които установяват плащания, но не и че те са извършени от ответницата.

Страната се позовава на трайната съдебна практика, че е налице нищожност поради липса на основание, когато имота е прехвърлен срещу задължение за бъдещи грижи при знанието на приобретателя за близката смърт на прехвърлителя; в случаите на нееквивалентност на престациите поради невъзможност за изпълнение – поради близката смърт на прехвърлителя. Страната се позовава и цитира практика на ВКС – за случаи на нищожност на такива договори при знание у приобретателя за предстояща скорошна смърт на прехвърлителя на наличие на заболявания, предшестващи смъртта. Жалбоподателят счита, че в случая е налице кратък времеви период за да се счете, че сделката е нищожна. Според страната в случая са налице и двете предпоставки за липсата на основание по чл.26 ал.2 предл. Четвърто от ЗЗД. Приобретателката е знаела от самото начало диагнозата на прехвърлителя, необратимостта на заболяването и близкият му край. В случая договорът е сключен с оглед на бъдещи грижи като полагането е продължило само година. Възползвайки се от лабилната психика на прехвърлителя според жалбоподателя приобретателката го е манипулирала.

Съдът е отхвърлил и евентуално предявения иск за разваляне по чл.87 от ЗЗД – не са събрани доказателства за изпълнението на договора –както за минало, така и за бъдеще време, според страната не може да бъде споделен извода за еквивалентност на съжителството с полагане на грижи и осигуряване на издръжка. Моли се за отмяна на решението и уважаване на исковите претенции. Прави се искане за назначаване на съдебно-медицинска експертиза, като вещото лице по същата се произнесе по задачи формулирани в четири пункта – относно здравословното състояние на прехвърлителя Христо В.. Страната не се явява пред съда в проведеното по делото публично съдебно заседание.

Депозиран е отговор на въззивната жалба от страна на Л. К. С. – ответник по делото. Жалбата се оспорва като неоснователна, а решението се поддържа като правилно и законосъобразно. Страната категорично оспорва възраженията на въззивника относно полагането на грижи. Твърди се, че такива са полагани – ответницата е купувала храна всеки ден. Твърди се, че имота е прехвърлен чрез дарение. Връзката на ответницата с прехвърлителя е продължила 14 години, заболяването на прехвърлителя в случая няма отношение. Знанието за заболяването не е равнозначно на знание за близка предстояща смърт. Твърди се, че смъртта може и десет години след сделката 2 да настъпи, не настъпването една година след това не е някаква закономерност. Твърди се, че ответницата е полагала ежедневни грижи за общото домакинство с прехвърлителя, давала е всичките си парични средства за подпомагане на домакинството. Ищецът не е положил никакви усилия за полагане на грижи за баща си. Моли се за отхвърляне на въззивната жалба и оставяне на решението в сила. Същата се явява лично пред съда и поддържа становището си по отговора на въззивната жалба чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат.

Извършената от Бургаския апелативен съд служебна проверка по чл.267 във вр. с чл.262 от ГПК констатира, че въззивната жалба на Г. Х. В. е редовна, подадена е от страна с право на жалба в рамките на предвидения от закона преклузивен срок и пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция – следователно – същата е допустима.

След преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното:

По исковата молба на Г. В. от гр.Бургас против Л. К. С. е било образувано производството по гр.д. № 937/23г. по описа на Окръжен съд – Бургас. Ищецът е предявил иск на основание чл.26 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, материализиран в нотариален акт № 59 от 11.06.2020г. на нотариус Ст.Д. на основание чл.26 ал.2 предл.4 от ЗЗД и при условията на евентуалност - за прогласяване на нищожността на сделката при условията на чл.26 ал.1 предл.2 от ЗЗД и разваляне на договора поради неизпълнение на основание чл.87 ал.2 от ЗЗД. Претендират се и разноските по делото. Ищецът сочи, че неговият наследодател – баща му Х. В. е живял на семейни начала с ответницата и през м. юни 2020г. и е прехвърлил собствения си недвижим имот – апартамент в гр.Б., ул.“П. Е.“ № * ет.* вх.*, с площ от 76 кв.м срещу поемане на задължение за гледане и издръжка. Според ищеца този договор е сключен без основание, тъй като е било установено заболяване на прехвърлителя, предполагащо настъпване на скорошната му смърт, факт, с който ответницата е била наясно. Знанието на ответницата се сочи като основание за нищожност на сделката – поради липса на основание на същата.

Противоречието с добрите нрави се извежда също от поведението на ответницата, която недобросъвестно се възползва от уязвимото състояние на прехвърлителя с намерението да не се налага да изпълнява дълго време задължението си. Нарушението на добрите нрави се изразява именно в неравностойността на насрещните задължения по договора. Същият е бил диагностициран с рак на белия дроб непосредствено преди сключване на договора.

Твърди се също така, че поетите задължения от ответницата не са били изпълнявани, като нуждите на прехвърлителя са останали неудовлетворени.

Неизпълнението било съществено и значително. Не става ясно как са били полагани грижите, след като ответницата е пребивавала в С., а наследодателят му е живял в Б.. В тежест на ответницата е да докаже 3 изпълнението на договора – с полагането на ежедневни и непрекъснати постоянни грижи за Х. В.. Поради неизпълнението ответницата се явявала неизправна страна, от което следвало, че договорът следва да бъде развален.

Ответницата Л. С. в ОИМ е оспорила предявения иск изцяло. Твърди, че с Х. В. са се познавали от 14 години и правели планове за съвместен живот, но за съжаление Х. се разболял. Твърди, че ищецът не се интересувал от баща си, не отишъл на погребението. Оспорва се твърдението за неизпълнение на договора. Оспорва се твърдението че е била наясно с неизбежната смърт на Х. и че се е възползвала от това. Твърди, че поставянето на диагнозата не е равнозначно на скорошна смърт на болния.Твърди, че скорошната смърт на Х.

В. не лишава договора от еквивалентност на престациите. Сочи се, че инициативата за сключване на договора била на Х., в случая следвало да се отчетат както миналите грижи, така и тези след сключване на договора.

Първоинстанционният съд безспорно е установил, че между ответницата С. и наследодателят на ищеца – Х. В. е бил сключен договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане е издръжка на 11.06.2020г.

Към този момент било ясно, че прехвърлителят Х. В. страда от раково заболяване на белия дроб. Била му извършена операция, но въпреки усилията той починал на 22.06.2021г. По делото ответницата е представила писмени доказателства – документи за извършвани плащания, разходни такива, медицински рецепти и др. От удостоверение от НОИ се установяват размерите на получаваните от двамата пенсии – за периода от 01.2019г. до 06.2021г.

Съдът е разгледал практиката на ВКС за липса на основание за сключване на такъв договор при наличието на тежко заболяване у прехвърлителя – когато смъртта настъпва дни или до месец след прехвърлянето на имота – т.е. – в кратък период от време и през това време прехвърлителят е изнемощял, в невъзможност за елементарни движения, безпомощност, изпадане в безсъзнание и т.н. В процесния случай при сключване на сделката онкологичното заболяване на Х. е било известно на страните, но не е било в терминален стадий. Не е присъствал лично на сделката поради възстановяване след оперативна интервенция, като за целта били изготвени документи, упълномощаващи ответницата да бъде сключен договора при нотариус. След сключване на договора е изминала година до смъртта на прехвърлителя.

Съдът е посочил, че знанието за предстоящата смърт на прехвърлителя поради заболяване не е равнозначно на знанието за близка, скорошна, неизбежна смърт и липса на еквивалентност на престациите. В случая възможностите са крайни и липсата на еквивалентност на престациите е напълно възможна и в двете крайности. В процесния случай се касае и за грижи за минал период от време, не само за в бъдеще.

Съдът е посочил, че знанието у приобретателя за болестното състояние на прехвърлителя не лишава договора от основание. Посочено е, че е житейски оправдано именно при тежки продължителни заболявания да се прибягва до сключване на такива договори, тъй като прихвърлителят се нуждае от сериозни грижи и издръжка за неопределено време. Само когато 4 смъртта последва твърде скоро след сключване на договора и нейното настъпване е било положително известно на приобретателя договора би следвало да се признае за нищожен – като такъв без насрещно основание. В такива случаи се приема, че приобретателят не е поел насрещно задължение. В процесния случай такова доказване не е успешно проведено.

Съдът е анализирал поведението на прехвърлителя В. – той е сключил процесния договор отчитайки положените от ответницата грижа за минал период от време и от друга страна – необходимостта от увеличаване на тези грижи занапред като тези обстоятелства са го мотивирали да прехвърли имота си поради и което сделката не е лишена от основание. Прехвърлянето на имот и срещу грижи, положени през изминал период от време прави сделката да е винаги с основание. Поради това първоинстанционния съд е приел, че в процесния случай договорът не е нищожен поради липсата на основание – тя е действителна и е породила желаните от страните правни последици.

Претенцията за нищожност на договора поради нарушаване на добрите нрави, тъй като е налице несъизмерима престация на основание чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД съдът също е приел за неоснователна. Изискването за равностойност на престациите е неприложимо при алеаторните договори. При договора за прехвърляне на имот срещу поемане на задължение за гледане и издръжка едната от престациите винаги е определена, но насрещната – не. Т.е.