Решение № 3157 от 11.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3157 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100505873 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Й. К. Т., чрез адв. Д. С., срещу решение № 19627/28.11.2023г., постановено по гр.дело № 60155/2022г. по описа на СРС, 154-и състав, с което по предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е признато за установено, че ответникът Т. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 570.35 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия през периода от м.10.2018г. до м.04.2020г. в топлоснабден имот – ап.

№ 45, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с аб. № 066515, ИД № 169589, инсталация **********, ведно със законната лихва от 29.07.2022г. до окончателното плащане, сумата 133.50 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 05.07.2022г., сумата 13.63 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от м.06.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 29.07.2022г. до окончателното изплащане, и сумата 3.20 лева - мораторна лихва за периода от 31.07.2019г. до 05.07.2022г., за които вземания по ч.гр.д. № 41471/2022г. по описа на СРС, 154-и състав, на 25.08.2022г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Жалбоподателят излага доводи за недопустимост на постановеното първоинстанционно решение - заповедта по чл. 410 ГПК била нищожна по 1 съображенията, изложени във възражението по чл. 414 ГПК. На следващо място твърди неправилност на постановеното от СРС решение в обжалваната част, поради нарушения на обективни закони на Земята – закон на Нютон-Рихман, втори закон на термодинамиката и др., нарушения на процесуалния закон – чл. 235 ГПК, вр. чл. 192а АПК, вр. т. 42 от Решение от 24.11.2022г. по дело С-289/21г. на съда на СЕС, нарушения на материалния закон и необоснованост. СРС не приложил задължителна практика на ВАС - решение от 25.11.2021г. по адм. дело № 13271/2017г., ВАС и на решение по адм. дело № 14350/2019г., ВАС, с които били отменени разпоредби от Наредба № 16-334/2007г. за топлоснабдяването и постановеното Решение от 24.11.2022г. по дело С-289/21г. на съда на СЕС. СРС не зачел основни принципи на правото, не изпълнил вмененото му от закона задължение служебно да прилага правото на ЕС, което довело до постановяването на незаконсъобразно решение – позовава се на решения на СЕС. Страните не били обвързани от валидна облигация – конструкцията по чл. 153, ал. 1, вр. чл. 150, ал. 2 ЗЕ не била нито правна, нито договорна. Същата била скрепена с насилие и нищожна съгласно общностното право.

Неправилно било кредитирано заключението на СТЕ, което било необосновано и не било съобразено с основни физични закони, вещото лице се произнесло по правни въпроси от компетентността на съда. Неправилно било кредитирано заключението на ССчЕ, без да съобрази, че цената не била пазарна, фактури не фигурирали в НАП. В жалбата са изложени подробни съображения. Възразява за недължимост на лихви върху неликвидни суми. Отделно твърди наличието на договорна връзка на ищеца с трето за спора лице – „Научен свят“ ЕООД, на което имотът бил отдаден под наем.

Иска въззивният съд да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените срещу ответника установителни искове. Поддържа евентуалното си възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. Твърди, че същото своевременно било заявено, но останало необсъдено от първата инстанция.

Претендира разноски. Адв. С. претендира възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не заявява становище по жалбата.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е и частна жалба на ответника Й. К. Т. срещу определение № 6452/06.02.2025г. по гр.д. № 60155/2022г. по описа на СРС, 154-и състав, с което молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските е оставена без уважение.

С частната жалба са наведени оплаквания, че СРС не съобразил, че исканите от ищеца експертизи били изготвени по отменена като незаконосъобразна методика и по 2 поставени от ищеца и неотносими към спора задачи. На КРБ противоречала разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК – налице била положителна дискриминация в полза на общински и държавни учреждения. Моли за отмяна на обжалваното определение и изменение на решението в частта за разноските.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД не е депозирал писмен отговор на частната жалба.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Възраженията на ответника за нищожност на издадената заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 41471/2022г. по описа на СРС, 154-и състав са неоснователни.

Заповедта по чл. 410 ГПК би била нищожна, ако е издадена от некомпетентен орган и не в предписаната в закона писмена форма. В разглеждания казус заповедта за изпълнение е издадена от съд, в пределите на правораздавателната му власт, в законен състав. Съдът в установената в закона писмена форма е издал заповед по чл. 410 ГПК с установеното от нормата на чл. 412 ГПК съдържание, предвид на което издадената по ч.гр.д. № 41471/2022г. по описа на СРС, 15472-и състав заповед по чл. 410 ГПК представлява валиден акт на съда, издаден в законовоустановената писмена форма.

Възраженията, основани на неспазване на общностното право са такива по съществото на спора и не биха могли да доведат до нищожност на заповедта по чл. 410 ГПК, респ. до недопустимост на производството по установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК.

По отношение правилността на решението настоящият въззивен състав намира следното:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.

В о.с.з. на 18.10.2023г. пред СРС ответникът Й. К. Т., чрез процесуалния си представител адв. С., е направил изрично признание на факта, че през процесния период и към датата на заседанието бил носител на правото на собственост върху процесния апартамент № 45, находящ се в гр. София, ж.к. ****. От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. протокол от общо събрание на етажните собственици от 07.06.2001г., договор от 10.08.2001г., сключен между ФДР и етажните собственици от адрес гр. София, ж.к. ****, извлечение от сметка за аб. № 169589/**********, съобщения към фактури, изравнителни сметки, заключения на 3

СТЕ и ССчЕ по делото се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес през процесния период била топлоснабдена.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че ответникът Й. К. Т., в качеството си на собственик на топлоснабдения имот – апартамент № 45, находящ се в гр. София, ж.к. ****, през процесния период бил потребител на доставяната в имота топлинна енергия. Предвид цитирания по-горе законов текст ответникът Й. К. Т., като собственик на топлоснабдения имот, бил обвързан по силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения му имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца „Топлофикация София” ЕАД топлинна енергия.

Възражението на ответника Т., че през процесния период клиент/потребител на доставяната в имота топлинна енергия било трето за спора лице, а именно „Научен свят“ ЕООД, представлявано от ответника Т. – управител, като наемател по представения по делото договор за наем от 12.12.2008г. съдът намира за недоказано и като такова – неоснователно.

Съобразно мотивите по т. 1 от ТР № 2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2 от 2017г.

ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В разглеждания казус индивидуалната партида на имота, видно от доказателствата по делото, е открита и водена на името на ответника като физическо лице и липсват каквито и да е индикации за договорно обвързване с представляваното от него търговско дружество.

Отделно от горното съгласно чл. 64, ал. 1 от представените по делото и действали през процесния период Общи условия за доставка на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” АД на клиенти в гр. София, клиент по смисъла на ОУ може да бъде и друго лице – ползвател на имота, различно от 4 собственика, при положение, че последният е представил писмено съгласие в нотариално заверена форма за това. В случая такова писмено доказателство не е ангажирано. Ал. 2 на упоменатия текст от ОУ предвижда при промяна в наемното правоотношение новият и предишният наемател да подадат до ищеца заявление за откриване или закриване на партида по образец, към което да приложат копия на документи, удостоверяващи наличието или липсата на наемно правоотношение и декларация на собственика по ал. 1. На настоящия съдебен състав е служебно известно, че аналогични бяха и текстовете в предходните ОУ на ищеца. Доказателства от кръга на посочените не са ангажирани, вкл. и за наличието на такива към миналия момент – 2008г. насетне, предвид на което съдът приема, че на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ между страните по делото през процесния период била налице договорна връзка по сила на качеството на ответника на собственик на топлоснабдения имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът Т. да се възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Предвид изложеното между страните за процесния период бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Неоснователни са възраженията на ответника, че били нарушени разпоредбите на директиви на Европейската общност, ЕСПЧОС или Конституцията на Република България.