Определение № 931 от 31.03.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 931 гр. Бургас, 31.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500467 по описа за 2025 година Производството е по чл.274, вр. чл. 248 от ГПК.

Делото е образувано по повод депозирани въззивни частни жалби от „Кредисимо“ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр.София, район ,,Триадица“, бул. .,,Витоша“№146(сграда А), ет.4, Бизнес център ,,България“, представлявано от изпълнителния директор Сокол Янков, чрез юрисконсулт Владислава Тончева и от ,,Ай Тръст“ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: тр.София, район ,,Триадица“, бул. .,,Витоша“№146(сграда А), ет.4, Бизнес център ,,България“, против Определение №3 от 02.01.2025г., с което е оставено без уважение искането на частните жалбоподатели за изменение на Решение№116 от 15.11.2022г. по гр.д.№277/2024г. на Районен съд- Царево, в частта относно присъдения адвокатски хонорар на процесуалния представител на ищеца.

С подадената от „Кредисимо“ЕАД, ЕИК 175330437, чрез юрисконсулт Владислава Тончева, въззивна частна жалба, вх.№462/24.01.2025г., се изразява становище за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна.

На първо място се навеждат доводи във връзка с изводите на първоинстанционния съд за фактическата и правна сложност на делото. Посочва се, че съдът не отчел служебно известното обстоятелството относно наличието на няколко еднотипни производства между страните, с ищец В. Н., представляван от адв.

Михайлов и ответници „Кредисимо“ЕАД и ,,Ай Тръст“ЕООД.

Заявява се, че доколкото Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения вече нямала задължителен характер за правораздавателните органи, първоинстанционният съд следвало да определи възнаграждение, отговарящо на 1 сложността на конкретния казус. В подкрепа на изложеното се цитира практика на СЕС и ВКС(Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22;

Определение№50015/2024г. по т.д.№1908/2022г. по описа на ВКС).

Излага се становище във връзка с приложение разпоредбата на чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата.

Жалбоподателят намира, че присъденото в процесния случай адвокатско възнаграждение, се явявало несъразмерно с правната и фактическа сложност на делото, образувано по предявените от ищеца два осъдителни иска с правно основание в чл.55 ал.1, предл.1 от ЗЗД. Пояснява се, че уважаването на исковете било следствие от констатираната нищожност на двете правоотношения, които се намирали във взаимовръзка(договор за кредит и договор за поръчителство). Развиват се подробни съображения в тази насока.

Посочва се , че съдът присъдил адвокатски хонорар в размер на 480 лева, надвишаващ неколкократно претендираната сума от 80 лева по иска по чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД.

Излагат се аргументи, че във врзъка с правния спор, била налице обилна съдебна практика по искове за нищожност на договори за потребителски кредити и свързани с тях договори за предоставяне на поръчителство, вкл. и за неоснователно обогатяване, като настоящото дело не се отличавало от масата такива дела.

Подчертава се, че гр.д.№277 на РС – Царево не се отличавало с фактическа сложност, същото приключило с разглеждане само в едно открито съдебно заседание, като процесуалният представител на ищцовата страна не е присъствал на него.

Твърди се, че с оглед гореизложеното, не се породила необходимост от събиране на гласни доказателства, назначаване на експертизи и други действия по доказателствения процес.

Отбелязва се, че по аналогични на повдигнатия спор случаи, била установена еднопосочна съдебна практика – в т.ч. и по дела, водени от адв. Михайлов с ответници – дружествата Кредисимо и Ай тръст. Пред РС – Царево(проведени 6 броя искови производства, с предмет възстановяване на недължимо платени суми във връзка с твърдения за нищожност на сключените договори за кредит и договори за предоставяне на поръчителство).

Твърди се злоупотреба с процесуални права, предвид по- високия размер на претендираното адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят намира, че горното се явявало в нарушение на принципа на чл.3 от ГПК за добросъвестно упражняване на процесуалните права от страните. съд

С оглед фактическата и правна сложност по делото, страната моли, въззивният да уважи жалбата като измени решението в частта за разноските и на адв.

2

Михайлов се присъди възнаграждение в по-малък и справедлив размер – 150 лв.

Постъпила е частна жалба, вх.№469/24.11.2024г. от „Ай тръст“ЕООД, представлявано от управителя Ива Михайлова Шаламановаа, чрез юрисконсулт Сара Сталева, против Определение №2 от 02.01.2025 г. по гр.д.№277/2024г. по описа на РС-Царево, с която се излагат съображения за неправилност и се моли за неговата отмяна.

Завява се, че присъденият размер на адвокатско възнаграждение от 480 лева, в полза на процесуалния представител на ищеца- адв.Михайлов, се явявал прекомерен.

Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл.36,ал.2 от ЗА, размерът на адвокатското възнаграждение следвало да е справедлив и обоснован. – т.е. – цената на този труд да е пропорционална на защитавания материален интерес, а от друга да отговаря и на фактическата и правна сложност на делото.

Отбелязва се, че в случай, че един от изброените критерии бъде игнориран, би се стигнало до необосновано високи възнаграждения по типизирани производства.

Отбелязва се, че размерът на възнаграждението не следвало да изхожда и само от защитавания материален интерес.

Сочи се, че в конкретния случай, ищецът В. К. Н., представляван от адв.

Михайлов, завел шест искови производства, идентични по предмет и ответници.

Навеждат се доводи за злоупотреба с право(чл.3 от ГПК), което следвало да бъде осуетено от съда.

Развиват се съображения относно незадължителния характер на Наребата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Подчертава се, че по шестте идентични производства, спорът по делото основно се свързвал с тълкуване съдържанието на договорите и преценка за тяхната нищожност. Пояснява се, че в производството пред районния съд била представена счетоводна справка за постъпила сума за погасяване задълженията на ищеца по процесния договор за поръчителство, поради което за процесуалния представител на последния, не възниквала необходимост от ангажиране на доказателства относно размера на иска- допускане експертизи или гласни доказателства по делото.

В подкрепа на изложеното, жалбоподателят се позовава на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, съгласно което, националният съд бил длъжен да откаже прилагането на тази национална правна уредба / НМРАВ/ спрямо страната, осъдена за разноски, тъй като се ограничавала свободата на конкуренцията.

Заявява се, че Върховният касационен съд възприел и доразвил горното тълкуване на СЕС– Определение №500015 от 16.02.2024 г., посочвайки, че е налице разлика в заплащането, което получава процесуалният представител- адвокат по 3

Закона за правната помощ и възнаграждението, определено по реда на чл.38 от ЗА.

ВКС е констатирал, че е налице непропорционалност при заплащане на оказана адвокатска помощ на материално затруднени лица, доколкото са създадени два режима с идентични цели, но с различни крайни резултати.

Съставът на ВКС е посочил, че несъответветствието се изразява в това, че при създадени облекчени условия за осъществяване на безплатно процесуално представителство за материално затруднени лица, насрещната страна се задължавала да възмезди правната защита в по-висок размер от този по НЗПП и то такъв, който е приет от съсловната организация на адвокатите и обвързващ съда.

В този смисъл, Върховният касационен съд е достигнал до извод, че социалната помощ се прехвърляла изцяло в тежест на насрещната страна, а адвокатската услуга, независимо, че е била поет със социална цел, преставала да се счита за предоставена в обществен интерес, след като възнаграждението на адвоката се определяло в размер, под който той не би могъл да договоря, дори и в общия случай. ВКС е приел, че не следва да се прилага НМРАВ, определяйки възнаграждение под минимума – 150 лв., тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Моли се за отмяна на определението на РС и постановяване изменение на решението в частта му за разноските, като на процесуалния представител на ищцовата страна- адв. Михайлов, се присъди по-нисък и обоснован размер възнаграждение –150 лв.

В предвидения законов срок, по делото е постъпил отговор на частните жалби от страна на В. Н. – ищец в производството пред ЦРС, чрез процесуалния му представител – адв. Михайлов.

На първо място се оспорват наведените от частните жалбоподателя твърдения за злоупотреба с права.

Подчертава се, че физическото лице- потребител, се явява икономически послабата страна в правоотношението с търговеца, предоставящ кредити по занятие.

Твърди се, че в конкретния случай, кредиторът „Кредисимо“ЕАД, за период от няколоко години, отпуснал на Н. седем кредита, като по всеки от тях се начислявала такса гаранция към свързано с „Кредисимо“ дружество – „Ай тръст“.

Излагат се аргументи, че начислявайки неустойки и такси в неколкократен размер на кредита за злоупотреба с права от страна на кредитната институция, кредитната институция получавала печалба над 300-400% за сметка на потребителя, което представлявало злоупотреба с права.

Пояснява се, че макар и идентични, заведените дела били с различен предметкасаели различни договори, различни суми и падежи.

Навеждат се доводи, че развитието на отношенията между страните по всеки 4 договор, съставлявало предмет на самостоятелно изследване.

Оспорват се изложените в жалбите доводи за нисък размер на исковите претенции. РазцвИ.т се подробни съображения в тази насока.

Излага се становище въвъ връзка с фактическата и правна сложност на делата.

Посочва се, че доколкото всеки казус е различен, процесуалният представител се е подготвял, (със съответната документация), обосновавал се е с практика на други съдилища и на ВКС. В подкрепа на изложеното се цитира съдебна практика на окръжните съдилища и ВКС.

Като неоснователни се оспорват доводите на жалбоподателите за злоупотреба с право на иск по чл.3 от ГПК.

Подчертава се, че практиката да се завеждат искови производства срещу кредитори за недействителност на договори за паричен заем или техни клаузи, следвала от това, че самите кредитори сключват договори за заем, в които са уредени еднотипни клаузи за неустойки, допълнителни възнаграждения и такси.

Заявява се, че не следвало кредитора да черпи благоприятни последици от собственото си недобросъвестно поведение, тъй като е можел да откаже сключването на договори или добавянето на клаузи, които са вероятно неравноправни или недействителни. Вместо това – кредиторът също е обективирал насрещно волеизявление , припокриващо се с това на потребителя да сключи договор за заем с включени в него клаузи, които са вероятно неравноправни или недействителни.

Цитират се актове на ОС – Пловдив , ОС – Пазарджик , ОС – Бургас и др.

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д.№277/2024 г. на Районен съд – Царево е било образувано по искова молба на В. Н. против „Кредисимо“ЕАД и „Ай тръст“ЕООД, с правно основание на кумулативно обективно съединени искове по чл.55, ал.1 от ЗЗД, с цена на първия иск – 80 лв. и на втория – 220 лв.

С Решение №116 от 04.11.2024 г. по гр.д.№277/2024г. Царевският районен съд е прогласил за нищожен Договор за потребителски кредит №2671531/04.11.2022г., сключен между В. К. Н. и „Кредисимо“ЕАД, на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД,вр.чл.11,ал.1,т.9-11,вр.чл.19,ал.4 от ЗПК, вр.чл.22 от ЗПК.

Със същото решение, съдът е прогласил за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от 14.11.2022г., сключен между В. Н. и „Ай тръст“ЕООД, на основание чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД, вр.чл.19, ал.4 от ЗПК,вр.чл.143 от ЗЗП.