Решение № 550 от 06.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 550 гр. Пловдив, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20225330114725 по описа за 2022 година

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал.

1 от ЗЗД, предявени от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД – гр. Пловдив срещу Й. Д. А., за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 824,65 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 31.05.2019 г. – 31.05.2022 г. за обект, находящ се в ***, както и мораторна лихва в размер на 96,30 лева за периода 31.07.2019 г. – 31.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 22.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от № 4577/23.06.2022 г. по ч. гр. д. № 9090 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, VII гр. с.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с № *** за обект, находящ се в ***, в качеството му на собственик на същия.

Отчетът в обекта бил извършван при условията на липсващо измервателно устройство. Посочва се, че от страна на ответника не било изпълнено задължението за заплащане на консумирана питейна и отведена канална вода 1 за периода от 31.05.2019 г. – 31.05.2022 г., поради което ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 9090 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, VII гр. с. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за заявителя е възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Й. Д. А., чрез назначения му о. п. – адв. В. И., със становище за неоснователност на предявените искове. С депозирания отговор се оспорват претендираните от ищеца суми по основание и размер. Сочи се недоказаност на доставка и потребление на ВиК услуги, както и качеството на потребител на ответника. Оспорва се начинът на начисляване на количество изразходвана вода – при липса на измервателно устройства, както и броят на обитатели на обекта. Възразява се, че карнетите не представляват документ, тъй като липсва посочване на издател и негово подпис, както и подпис на потребителя или негов представител. В условията на евентуалност е направено възражение за погасяване на претендираните суми за главница и лихва поради изтекла погасителна давност. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

От приложеното ч. гр. д. № 9090/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, VII гр. с., се установява, че е образувано по подадено от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, предмет на настоящото дело, като е издадена заповед № 4577/23.06.2022 г. Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск, като е налице пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното предявените искове се явяват допустими.

2

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е обусловена от установяването от страната на ищцовото дружество при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в ***, че ищецът е изправна страна по договора, както и размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т. 2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги.

Във връзка с доказване правото на собственост върху процесния недвижим имот по делото е изискана информация от Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“. От постъпилото писмо се установява, че няма данни за подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ за процесния имот в гр. ***. С оглед липсата на доказателства ответникът да е собственик/ползвател на процесния имот, съдът намира, че ищцовото дружество не установи първата от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на исковата претенция, а именно, че ответникът е потребител на ВиК услуги, респективно страна по облигационно правоотношение за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода.

Предвид изложените съображения, съдът приема, че предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, което води до неоснователност и на акцесорната претенция за мораторна лихва.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, но доколкото такива не се претендират, то не следва и да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК: 115010670, срещу Й. Д. А., ЕГН: **********, обективно 3 кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца следните суми: сумата от 824,65 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 31.05.2019 г. – 31.05.2022 г. за обект, находящ се в ***, както и мораторна лихва в размер на 96,30 лева за периода 31.07.2019 г. – 31.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 22.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от № 4577/23.06.2022 г. по ч. гр. д. № 9090 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, VII гр. с.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4