Решение № 4411 от 03.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4411 гр. Пловдив, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330100700 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от Г. А. Я. против „Кредит Тайм“ ЕООД.

Твърди, че е сключил договор за паричен заем от 06.04.2022 г. Сочи се, че договорът предвижда заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане в размер на 980,80 лв. Твърди се, че същата е нищожна на подробно изложени основания в исковата молба и се иска прогласяване на нищожност, поради накърняване на добрите нрави, заобикаляне на закона, поради това, че клаузата е неравноправна и противоречи на изискванията на ЗПК – чл.11, т.9 и т.10.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок. Счита, че искът е неоснователен, сочи, че поради свободата на договаряне страните могат свободно да договарят размер на таксите и ищецът е уведомен за това по силата на стандартен европейски формуляр. Клаузите на договора били индивидуални договорки между страните, което било декларирано изрично в договора. Сочи, че уговорените такси не влияят на ГПР и не представляват такси, свързани с усвояване на кредита. Услугата била изрично заявена от длъжника. Оспорва също предпоставките по чл. 38 ЗА. Прави предложение към другата страна за сключване на споразумение.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са искове по чл.124 ГПК за прогласяване нищожността на 1 уговорката от Договор за паричен заем №***г., обективирана в т.3 „Условия по заема”, предвиждаща заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем, в размер 980,80 лв.Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД; чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, вр. с чл.19, ал.4 ЗПК; чл.143 ЗЗП и чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. Същите следва да се разгледат при условията на евентуалност в реда на предявяването им, доколкото ищецът не обосновава интерес от кумулативното им разглеждане и в съответствие с Решение № 97/08.02.2013г. по т.д. 196/2011г. на I т.о. на ВКС.

За основателността на главния иск – нищожност поради накърняване на добрите нрави, следва е осъществен следният фактически състав – сключен между страните договор за паричен заем, съдържащ клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане, както и такива характеристики на сочената уговорка, които да накърняват добрите нрави.

Страните не спорят, а и се установява от приложения от ищеца договор за паричен заем, сключването на договора и предвиждането на такса за експресно разглеждане на заявката за одобрение на паричен заем.

На първо място, следва да се вземе предвид размерът на таксата – 980,80 лв. в сравнение с другите параметри на договора, а именно – 1200 лв. заемна сума и срока на договора от 16 месеца, както и договорната лихва в размер на 86,72 лв. съгласно погасителния план. Таксата за експресно разглеждане надвишава с повече от 80 % отпуснатата сума по заема и превишава повече от 11 пъти дължимата възнаградителна лихва. От изложеното може да се направи извод, че самият размер на таксата излиза извън рамките на добросъвестността, тъй като се дължи за услуга, която съпровожда основаната предоставяна услуга – ползването на заемната сума, а е в пъти повисок от възнаградителната лихва.

Следва да се обсъди и предмета на самата такса. Тя е свързана с побързото взимането на решение от кредитора дали да отпусне кредита.

Възможността за бърза оценка на кредитоспособността на заемателя не е извънреден разход за кредитора, а е само и единствено в негова полза. Не би следвало разходите за тази оценка или за бързото й извършване да се възлагат на заемателя. Решението на кредитора дали да извърши тази оценка, как да я извърши и колко бързо е във връзка с негова воля дали желае да сключи договора или не, при условията, на които клиентът е съгласен.

Услугата по същество е именно във връзка с усвояване на кредита, независимо, че касае ускорена процедура за това. По-бързото отпускане на кредита не е особена услуга, която едната страна прави на другата, а изразено съгласие от кредитора да сключи договора в кратки срокове, като начин 2 клиентът да бъде убеден да предпочете именно този кредитор. Моментът на сключване на договора е момент на съвпадане волеизявленията на страните, в случая изразено с предаването на заемната сума, доколкото договорът за заем е реален. Таксата за експресно разглеждане е свързана с решението на кредитора дали да сключи договора, а той се сключва с предаването на заемната сума, т.е. с усвояването на кредита, следователно, се касае именно за такса за усвояване на кредита. Моментът на сключване на договора не може да е обвързан с възнаграждение, доколкото е част от естеството на самия договор. С други думи, кредиторът има избор дали да сключи договора сега или да рискува да изгуби клиента. Избягването на този риск и бързото сключване на договора е изцяло в полза на кредитора и следва да е за негова сметка. В такъв смисъл е и нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Освен изложеното, правилата на добросъвестността се нарушават и от гледна точка на използване нуждата на заемателя от бързо предоставяне на заемни средства, като същият е принуден да се съгласи с таксата. Посочената уговорка обаче нарушава добрите нрави в по-голяма степен от уговорките, сключени при крайна нужда и явно неизгодни условия, тъй като насрещна престация липсва. Кредиторът не престира нещо в повече, а взима решение дали да сключи договора по-бързо, което, впрочем, е характерно за финансовите институции, различни от банките.

Въз основа на всичко изложено искът е основателен на първото основание и следва да се уважи, като се прогласи нищожността на клаузата.

Не следва да се разглеждат останалите основания за нищожност.

При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е поискал и доказал разноски в следния размер: 50 лв. за държавна такса и 400 лв. за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. Такова е уговорено в договора за защита и съдействие, като съдът не следи дали реално са налице предпоставките на чл.38 от ЗА. Липсата на тези предпоставки може да бъде свързана с отговорност на адвоката пред адвокатската колегия, но няма отношение при разпределяне отговорността за разноски.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК: 203615520, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Анна Ахматова“ № 9, по предявения от Г. А. Я., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД , че е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, уговорката от Договор за паричен заем №***г., обективирана в т.3 „Условия по заема”, предвиждаща заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане 3 на заявка за одобрение на паричен заем, в размер 980,80 лв.

ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК: 203615520 да плати на:

Г. А. Я., ЕГН: **********, сумата от 50 лв. – за платена държавна такса;

Адв. С. К. Н., ЕГН:**********, с адрес: ***, на основание чл.38 ЗА , сумата от 400 лв. за адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4