Решение № 12 от 11.01.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Велико Търново, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Ирена Колева

Явор Данаилов при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА като разгледа докладваното от Явор Данаилов Въззивно гражданско дело № 20224100500713 по описа за 2022 година

Производството по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 75 от 25.05.2022г. по гр.д. № 254/2022г. на РС П., съдът е отхвърлил предявените от Фондация „Помощ при ПТП“, БУЛСТАТ 176850340 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „***“ № ***, представлявана от А. С. С. против Д. С. Д., ЕГН ********** от гр. П., ул. „***“ № ** искове, с които се търси осъждане на последния за сумата от 3 637,08 (три хиляди шестстотин тридесет и седем лева и осем ст.) лева, представляваща както следва - 3311,43 (три хиляди триста и единадесет лева и четиридесет и три ст.) лева - неизплатена главница по Договор за оказване на съдействие, консултация и правна защита от 10.06.2016 г. и Анекс към същия от 10.06.2016 г., 325,65 (триста двадесет и пет лева и шестдесет и пет ст.) лева - лихва за забава върху неизплатената част от главницата за периода от 15.02.2019 г. до 03.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на претенцията до окончателното й изплащане, като неоснователни и недоказани.

Против решението е постъпила въззивна жалба от Фондация „Помощ при ПТП“ гр.София, чрез пълномощника му адвокат М. М.. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Като излага подробни съображения за това, счита, че предявеният иск от него бил основателен и доказан, като наведените от ответника възражения за недействителност под формата на нищожност или унищожаемонст на договора, били 1 недоказани. Моли съда да отмени атакуваното решение.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от Д. С. Д., чрез пълномощника адвокат Р.

Д. К.. Излагайки подробни съображения и анализ на събраните по делото доказателства, счита решението за правилно и законосъобразно, като моли съда да го потвърди Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на закона, приема за установено следното и прави следните правни изводи:

Въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимирана страна, имаща интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

Предявен е иск с правно основание чл.286 от ЗЗД.

Съдът приема, че договорът за оказване на съдействие, консултация и правна защита от 10.06.2016г. и Анекс към него от същата дата, е валиден и не е нищожен, поради липса на изразено съгласие за сключването му от страна на ответника по жалбата, на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД – каквито са твърденията на ответника по жалбата.

Ответникът е подписал и пълномощно на 10.06.2016г. – на същата дата, когато са подписани и договорът и анекса, като всички са с нотариално заверени подписи на страните от св.Р., който потвърждава, че въпреки травмите от ПТП, при посещението му в болницата ответникът е бил адекватен и е разбирал какво подписва – бил е в съзнание и е говорел, а при него в стаята е била и майка му, която му е подавала документите за самоличност, тъй като е бил обездвижен. По делото е изслушана и съдебна графологична експертиза, заключението на която потвърждава, че подписите под документите са на ответника.

Следователно, макар и да е бил обездвижен и да е приемал обезболяващи медикаменти Д. Д. е бил в състояние за положи внимателно и правилно подписа си под документите.

Според заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза, в момента на подписването на документите, поради приеманите обезболяващи лекарства ответникът не е разбирал в пълнота смисъла и значението на подписаните документи, но от друг страна същия е бил подпомаган от близките си – неговата майка и сестра. Вещото лице на дава категорично заключение, че ответникът изобщо не е можел да осъзнава действията си, а само че е възможно към момента да не е имал когнитивна възможност да ги осъзнае пълноценно. Или, в конкретния случай и при горните обстоятелства не би могло ответникът да бъде манипулиран от другата страна по договора, а и липсват изобщо твърдения за това същия да е бил манипулиран и от близките си. Разпитаните по делото като свидетели роднини на ответника - Ц. Д. и Д. Д., негови *** и ***, описват подробно преддоговорните отношения между страните, като основното в тях е било, че фондацията ще заплаща лечението на ответника, срещу съответно възнаграждение, макар и да не били обсъждани конкретни параметри. Сключения между страните договор от 10.06.2016г. напълно съответства на горната воля на доверителя - да бъде подпомогнат финансово при лечението си.

Освен това, в изпълнение именно на този договор за поръчка от 10.06.2016г., ответникът е приел заплатеното му от застрахователя обезщетение от 86000 лв., въз основа на сключено с доверителя му споразумение от 31.01.2019г., както и е заплатил на 14.02.2019г. на жалбоподателя сумата 22488.57 лв., „с-но договора и анекс от 10.06.“.

2

Следователно с приемането на изпълнението по договора за поръчка и плащане на възнаграждение ответникът е потвърдил и сключването на същия договор.

С подписания анекс към договора от 10.06.2016г., страните са се споразумели, че сумата 1500 лв. за съдействие, представителство и защита, няма да се заплаща от възложителя. Сумата 1500 лв. е уговорена в т.V от договора от 10.06.2016г. „Договорено възнаграждение“. След като отпада договореното възнаграждение от 1500 лв., в чл.2 от Анекса от 10.06.2016г. страните се съгласяват, че сумата по договора от 10.06.2016г. за извършените услуги ще бъде в размер на 30% от полученото при споразумение със застрахователя или присъдено от съда обезщетение и ще бъде заплатена на жалбоподателя в три дневен срок от получаване на сумата от Д. Д.. Следователно с анекса от 10.06.2016г. страните предоговарят възнаграждението по договора.

Неплащането на част от уговореното възнаграждение, в случая може да се приеме за фактическо извършено възражение за неправилно изпълнение. С анекса към договора е уговорено заплащане на възнаграждение, определено като процент от обезщетението, получено от ответника по жалбата от застрахователя или присъдено от съда, но същото не е безусловно дължимо от доверителя, а размерът му е обусловен от изпълнението на поетите по договора задължения към довереника. По делото категорично и безспорно се установява, че жалбоподателят не е изпълнил вцялост задълженията си по договора, като от края на 2016г. подпомагането на лечението на ответника по жалбата и изпълнението на задълженията по договора е преустановено.

С оглед преценката доколко изпълнението на довереника е пълно и точно, следва да се съобрази, че такова изпълнение предполага адекватност на дължимото в количествено, качествено и времево отношение, доколкото лечението на ответника е продължило в дълъг период от време и е изисквало заплащане на различни по видове и стойност медицински стоки и услуги. Съгласно клаузите на чл. 1 от Договора от 10.06.2016г., изпълнителят се е задължил да консултира, представлява и защитава възложителя, както и да подпомага лечението на Д. С. Д. и заплащане на суми по лечението, осъществено в лечебни заведения, във връзка с реализирано ПТП на ***.2016г. Следователно довереникът се е задължил да подпомага лечението на доверителя през целия оздравителен период.

От показанията на свидетелят М. О. – бивш служител на жалбоподателя, които съдът кредитира изцяло, като непосредствени и добросъвестно дадени, кореспондиращи и с другите събрани по делото доказателства, се установява, че довереникът и жалбоподател в настоящото производство към края на 2016г. и с оглед придобиването на качеството подсъдим от Д. Д. в наказателното производство, напълно е преустановил изпълнението на задълженията си по договора и подпомагането на ответника със заплащане на суми за лечението му. Този факт се потвърждава и от представените доказателства за заплатени от ответника медицински разходи за лечението му през 2017г., в размер на над 10000 лв.

С оглед установеното по делото неизпълнение на задълженията по договора за поръчка от страна на изпълнителя, без значение е дали ответникът е оказвал необходимото съдействие за изпълнението на договора, както и какъв е бил размера на договореното със споразумението обезщетение за Д. Д.. Страните не са уговаряли конкретни такива размери, като предвид на сумите от конкретно полученото обезщетение и заплатено възнаграждение по договора, неплатената и претендирана част от 3311.43 лв. съответства на неизпълнената част от задълженията на жалбоподателя по договора.

Поради това и съдът намира, че жалбоподателят не е изпълнил пълно и точно във времето, както в количествено, така и в качествено отношение, основното си задължение по договора за поръчка от 10.06.2016г. - да подпомага лечението на Д. С. Д. и заплащане на суми по лечението, осъществено в лечебни заведения, във връзка с реализирано ПТП на 3

24.05.2016г., поради което искът с правно основание чл. 286 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорният иск за заплащане на законна лихва върху главницата от 325.65 лв. за периода 15.02.2019г. – 03.02.2020г., както за времето от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Предвид изложените мотиви, решението на първоинстанционния съд следва бъде потвърдено.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК жалбоподателят дължи на ответника по жалбата разноските по делото. Според представения договор за правна помощ, разноските на въззиваемият Д. Д. в настоящото производство са в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение.

Възраженията на въззивника против размера на адвокатското възнаграждение, заплатеното въззиваемия и в този смисъл намаляване на разноските му по делото, е неоснователно. Определено съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1, възнаграждението на адвоката на ответника в настоящото производство според цената на иска, възлиза минимално на сумата 631.14 лв. Следователно заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника по жалбата в настоящото производство от 800 лв. е съобразено с разпоредбите на чл.78, ал.5 от ГПК, чл.36 от ЗА и §2 от ДР на Наредба №1/2004г., фактическата и правна сложност на делото и проведеното по делото открито съдебно заседание. Предвид изложеното жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата разноските по делото в размер на общо 800 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл.271 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 75 от 25.05.2022г. по гр.д. № 254/2021г. на РС П.

ОСЪЖДА Фондация „Помощ при ПТП“, БУЛСТАТ 176850340 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „***“ № ***, представлявана от А. С. С., да заплати на Д. С. Д. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „***“ № ***, сумата 800 лв. /осемстотин лева/ разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4