Определение № 149 от 26.07.2021, Апелативен съд - София - АСНС закрит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 149 гр. гр. София , 23.07.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV-ТИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и трети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Емилия В. Петкова

Венелин Б. Иванов

Аделина Иванова като разгледа докладваното от Венелин Б. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20211010600301 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по реда на Глава 22 НПК.

С определение н а IV - ти състав на СНС от 01.07.2021г. постановено в разпоредително заседание по НОХД №1408/2021г., съдът се произнесъл по въпросите включени в ал.1 т.1 - т.8 на чл.248 НПК. След обсъждане въпросите за приложените мерки за процесуална принуда на подсъдимите по реда на чл.248 ал.1 т.6 НПК, съдът е изменил същите от „Домашен арест“ в „Гаранция в пари“ в размер съответно на 2000лв. за подс.А. Д.

В. и по 5000лв. за подс.С. А. И. и С. С. И., като е уважил доводите и направени направените искания от защитника им адв.Е. В..

Срещу постановеното протоколно определение, с което са изменени мерките за неотклонение на посочените подсъдими е постъпил въззивен частен протест, с който представителят на държавното обвинение възразява срещу облекчаване на мерките за процесуална принуда, твърди се, че решението на съда е неправилно, поради несъобразяване с доказателствата за предходната съдимост на тримата подсъдими (независимо от реабилитацията по право на В. и И.) и поради пренебрегване естеството на обвинителните факти, за което подсъдимите са предадени на съд.

Апелативният специализиран наказателен съд, като се запозна с частния протест, доводите на представителя на прокуратурата и на защитника на адв.В., на подсъдимите, чиито мерки се протестират в хода на разпоредителното заседание на СНС, намира следното:

Въззивният частен протест е процесуално допустим, доколкото е подаден от страна в процеса с правен интерес пред съответния съд. Постъпил е в изискуемия от закона седмодневен срок. Разгледан по същество е неоснователен, по следните съображения.

Наказателното производство по д. п. №178/2020г. по описа на ГД БОП – МВР и пр.пр.№142/2020г. на СП се намира в съдебна фаза, след внесен на 28.04.2021г. обвинителен акт, по който е образувано НОХД №2885/2020г. на СНС. С обвинителният акт е ангажирана наказателната отговорност на 5 (пет) подсъдими лица, между които са и настоящите въззивни жалбоподатели подс.А. Д. В., подс.С. А. И. и С. С. И., с повдигнати обвинения за 1 следните престъпления:

- А. Д. В. – за престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК - С. А. И. - за престъпление по чл.321 ал.3 т.1 вр. ал.1 пр.2 от НК - С. С. И. - за престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК и за чл.252 ал.2 вр. ал.1 НК

След внасянето на обвинителния акт и образуването на настоящото съдебно производство, на 01.07.2021г. е проведено разпоредително заседание, на което страните са изразили отношение по въпросите на ал.1 т.1 - т.8 на чл.248 НПК и подс.А. Д. В., подс.С. А.

И. и С. С. И., чрез защитника им са направили искане за изменение на прилаганите мерки за неотклонение в по – леки. Съдът се съгласил с направените искания, като изменил мерките от „Домашен арест“ в „Гаранция в пари“ от 5000лв. на подс.С. А. И. и С. С. И. и съответно на 2000лв. за подс.А. Д. В., като приел, че не са налице и двете алтернативни предпоставки.

За опасността от укриване е посочил, че подсъдимите са трайно уседнали на известните им адреси, с установени семейни обвързаности на територията на страната, а продължителния период на тяхното задържане е приел за ново обстоятелство, поради което не съществувал риск от извършване престъпление, като приел, че следва да обезпечи процесуалното поведение на подсъдимите с мерки за неотклонение „Гаранция в пари“ в съответните им размери, посочени по – горе.

Въззивният състав счита, че от данните по делото продължава да е налице обосновано подозрение, че подсъдимите са вероятно съпричастни към евентуалното извършване на инкриминираните им деяния, очертани с така внесения обвинителен акт.

Обоснована е вероятността за тяхната съпричастност към описаната съвместна съучастническа (при условията на необходимо съучастие) престъпна деятелност осъществявана вероятно в престъпно съдружие, формирано за целите на незаконно облагодетелстване на подсъдимите, с неправомерно получени парични средства от незаконна банкова дейност и от деятелност относима към състави на престъпления срещу собствеността по чл.213а, чл.214 и наркоразпространение по чл.354 НК. Налице е обосновано подозрението за вероятната им съпричастност при осъществяване съставите на престъпленията, за които са привлечени към наказателна отговорност и съвместно с останалите подсъдими по делото.

Рискът от извършване на престъпление и за тримата подсъдими, следствие продължителния период на тяхното задържане, продължило и при условията на „домашен арест“, според настоящия състав не е отпаднал изцяло. В този смисъл не се съгласява с първостепенният съд, който като е приел, че не са налице и двата риска по чл.63 ал.1 НПК е наложил мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в немалък размер. Мярка за неотклонение се налага за изпълнение целите на чл.57 НПК, когато от данните по делото може да се направи заключение, че съществува поне един от посочените в закона рискове.

Въпрос на преценка е, каква е следва да е по тежест тази мярка, а ако не са налице посочените алтернативни предпоставки, то не следва да се налага каквато и да е мярка за процесуална принуда.

В този смисъл, този състав на АСНС, към настоящия момент констатира, че риск от извършване на престъпление, макар и с ниска степен на интензивност, все още е наличен и то свързан с фактите по обвинението и възможността от неправомерно въздействие върху качеството на гласните и доказателства, доколкото до момента всички доказателствени източници налични по делото са събирани в досъдебната фаза на процеса, която е „подготвителна“ В чл. 7 ал.1 НПК е посочено, че съдебното производство заема централно място в наказателния процес, а в ал.2, че досъдебното производство има подготвителен характер. Събирането на доказателствата, върху които съдът е длъжен да осъществи правосъдие се случва в съдебната фаза на процеса, а конкретно в настоящия случай 2 съдебното следствие по воденото наказателно производство все още не е започнало. Съдът при постановяване на своя краен съдебен акт, може да обсъжда и да решава въпросите по чл.301 НПК само върху доказателства, събрани и проверени във фазата на съдебното производство, а доколкото това очевидно е въпрос от процесуалното бъдеще, то и рискът от неправомерно въздействие върху свидетелите не може да бъде игнориран напълно, макар и за момента, доколкото прокуратурата не е събрала данни в противен смисъл, такъв извод е само хипотетичен.

Изхождайки от посоченото, при оценка степента на интензивност на този риск, настоящия състав се съгласява не с мотивите, с които са наложени мерките за неотклонение „Гаранция в пари“ от първостепенния съд, а с крайния резултат от постановеното и атакувано определение на съда, доколкото съобрази, че изпълнение целите на чл.57 НПК могат да бъдат обезпечени и с по – леки мерки за неотклонение. За подсъдимите А. Д. В. и С. С. И., настоящият състав съобрази, че съдебното им минало ги приравнява на лица, които са неосъждани, (при настъпила реабилитация), а за подс.С. А. И., макар и осъждан, следва да се отчете, че последната му присъда е от 2011г., по която не е изтърпял целия срок на наложеното му наказание, доколкото с определение по ЧНД №5095/2014г. на СГС е било преценено, че целите на наказанието са изпълнени и е освободен условно предсрочно, като за остатъка от наказанието от 1(една) година 4(четири) месеца и 13 дни, му е била наложена пробационна мярка по чл.70 ал.6 за срок от 6м., за която няма данни да е била нарушавана.

За този подсъдим, съдът съобрази и изложените възражения от защитата му, основани на приложените по делото доказателства, свързани със здравословното и семейното положение на подс. С.И.. В този смисъл, настоящият състав цени и информацията съдържаща се в приложената на л.129 от съдебния том по делото - Епикриза от 27.06.2021г. за претърпяна лицево-челюстна хирургична интервенция и проведено последващо лечение на подсъдимия С. А. И..

Настоящият състав на АСНС, като обсъди възраженията изложени в частния протест, доводите на страните наведени в разпоредителното заседание, включително и естеството на повдигнатите обвинения, за които настоява държавното обвинение и след служебна проверка правилността на атакуваното протоколно определение на първостепенният съд от 01.07.2021г. в съответната протестирана част намери, че СНС правилно е отмерил, наличието на непропорционалната строгост на търпените до момента мерки за неотклонение „домашен арест“ и от тримата подсъдими и въззивни жалбоподатели, както и отражението върху процесуалните рискове на изминалия период на тяхното задържане, (в който се включва и времето на задържането им в условията на „домашен арест“, приравнен от закона с най-тежката мярка, макар и при условията на облекчени социални условия), поради което прецени, че правилно са били изменени по – леки, по вид и размер, че съответстват на целите за прилагането им заложени в чл.57 НПК, поради което въззивния частен протест на СП следва да бъде оставен, без уважение.

Предвид горното и на основание чл.341 ал.2 и чл.345 ал. 3 НПК, IV състав на АСНС ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на IV - ти състав на СНС от 01.07.2021г. постановено в разпоредително заседание по НОХД №1408/2021г., в протестираната му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4