Решение № 916 от 23.07.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 916 гр. Горна Оряховица, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветелина Св. Цонева при участието на секретаря Вероника П. Петрова като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело № 20254120100369 по описа за 2025 година

Депозирана е искова молба от Г. К. П., ЕГН **********, против ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 175074752.

В исковата молба се твърди, че на 18.07.аКредитополучател" от една страна и ответника "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 175074752, в качеството му на „Кредитор" от друга страна е сключен Договор за потребителски кредит Стандарт №40026981327 -„Договорът за заем", при следните условия: 400.00 лева главница; 40.70% годишен лихвен процент; 47.16% годишен процент на разходите; 7 месечен срок на кредита;

455.08 лева - обща сума, дължима от кредитополучателя. Твърди съгласно т. VI. от Договора за заем ищцата е „поискала и закупила" допълнителни услуги, а именно: Фаст предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, за което кредиторът е начислил допълнително сума в размер 180 лв. Флекси - предоставяща право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, за което кредиторът е начислил допълнително сума в размер 140 лв. В договорът за заем е пояснено, че сумите ще бъдат разсрочени в погасителния план заедно с вноските за главница и лихва. По този начин, общата сума на заема не е обявената в Договора за заем 455.08 лв., а значително по- висока 775.08 лв. Твърди клаузите „Фаст" и „Флекси" да са нищожни, а договорът недействителен поради неточно посочено ГПР. Твърди да е налице правен интерес за ищеца, страна по потребителски договор да се установи със сила на присъдено нещо дали договорът е действителен или не, в този см. и т. 2 на TP № 8/12 г. на ВКС; Определение от 30.01.2019 г. по в. ч.гр. д. 175/20 г. на ПОС и др. 1 Рег.№ 469 / 11.04.2025.Твърди клаузите, уреждащи допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси" да са противоречащи на императивна правна норма, неравноправни и нищожни поради накърняване на добрите нрави. Услугите "приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителския кредит", и „промяна на погасителния план" представляват по своята същност действия по усвояването и управлението на кредита в тотално противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Твърди да не са допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Клаузите са сключени във вреда на потребителя по см. на чл. 143 ЗЗП, тъй като съгласно погасителен план длъжникът следва да 1 заплаща 7 месеца за нещо, което не ползва, като изискуемостта за заплащане на възнаграждението за предоставяне на доп. услуги настъпва от датата на сключване на самия договор за потребителски кредит. Договорено е предварително заплащане на възнаграждението от потребителя, т. е. то е дължимо само за "възможността за предоставянето" на изброените услуги и без значение е дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя, с което е нарушен принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето - потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. В действителност, независимо, че тези услуги може да не бъдат ползвани, т.е. да не бъдат предоставени, това в нито един момент няма да бъде обвързано с неплащане или намаляване на цената на този пакет услуги и оттам следва, че уговорените клаузи поставят изпълнението на задължението на търговеца в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля и поради това са неравноправни съгласно чл. 143, т. 3 ЗЗП. Въвежда се задължение за потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на закона, а именно правото да се инициира предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата да се договори отлагане на една или повече погасителни вноски, което води до неравнопоставеност на страните, тъй като потребителят заплаща правото си да договоря с кредитора за изменение на параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран определен резултат, тъй като той зависи от волята на кредитора.

Възнаграждение за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит е и злоупотреба с лошото финансово състояние на потребителя, който има нужда от средствата.

Финансовата институция е длъжна да оцени платежоспособността на потребителя съгласно чл. 16 ЗПК, за което са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. С клаузата се цели да се обезщетят вредите от неплатежоспособност на длъжника, което е в противоречие с чл. 16 ЗПК, тъй като заплащането на възнаграждение за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит прехвърля върху кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси и комисиони и др. плащания съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК. Твърди клаузите за допълнителни услуги да са нищожни и поради накърняване на добрите нрави. С уговарянето на възнаграждение за закупен допълнителни услуги от общо 320 лв. при размера на предоставения кредит от 400.00 лв. се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването на тези суми не представлява плащане за услуга, а реално са прикрити разходи по кредита, което води до съществено и неоправдано обременяване на потребителя, които ако се включат в ГПР би се стигнало до надхвърляне на законоустановения по чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум и затова са били отделени като допълнителни клаузи. Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично ползване на такава. Твърди, че клаузите не са индивидуално уговорени клаузи по см. на чл. 145, ал. 2 ЗЗП. Видно от договора, същият е предоставен при стандартни, предварително изготвени и основани на общи условия клаузи, върху които потребителят не е имал никаква възможност да влияе. Възнаграждението за допълнителни услуги е било предвидено в самия договор, което означава, че длъжникът не е могъл да се откаже от сключване на това споразумение, без да откаже сключване на самия договор за потребителски кредит, т. е. длъжникът като кредитополучател, не би могъл да сключи договора за потребителски кредит без да закупи предоставяне на доп. услуги.

Твърди, възнагражденията за предоставяне на доп. услуги противоречат на добрите нрави и в равна степен са неравноправни клаузи, съответно са и нищожни съгл. чл. 26, ал. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, чл. 21, ал. 1 и чл. 24 от ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 от ЗЗП и чл. 10а, ал. 2 ЗПК вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК С оглед гореизложеното и съдържанието на Договора за заем счита, че същият е недействителен поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В случая уговореното в процесния договор възнаграждение за допълнителна услуга "Фаст" в размер на 180 лв. и допълнителна услуга „Флекси" в размер на 140 лв. е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 2

ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни - чл. 19, ал. 5 ЗПК. В случая възнаграждението за допълнителни услуги не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР от 47.16 %, въпреки, че е включено в общия дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Разходът за допълнителна услуга подлежи на разсрочено плащане, ведно с погасителните вноски по кредита, което води до извод, че по този начин е установено скрито допълнително възнаграждение на кредитора, което не е посочено при определяне на годишния процент на разходите. Ответникът - кредитодател е обявил параметрите на общо оскъпяване на отпуснатия кредит по начин, изключващ възможността за възприемане от страна на потребителя на действително поетата финансова тежест, като е предложил отделно цени на кредита и на пакета допълнителни услуги и е оповестил годишен процент на разходите, без да включи в него значителния добавен разход за възнаграждение за допълнителни услуги.

Така уговорената такса не е включена в оскъпяването на ползваната сума, което води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащането й (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане. Процесния договор за кредит е в размер на 400.00 лв., а възнаграждението за допълнителни услуги - 320лв., т. е. почти колкото заетата сума, отделно от договорната лихва. Съобразявайки параметрите на договора за кредит към момента на неговото сключване, а именно ГПР в размер на 47.16%, то е видно, че добавяйки допълнителни 320 лв. към сумата за погасяване при същия лихвен процент и същия срок, то размерът на ГПР би бил в пъти по-висок от допустимия съгласно ЗПК. С решение от 21.03.2024 г. по дело С- 714/22 на Съда на ЕС (С.Р.Г. срещу същия ответник - „Профи Кредит България" ЕООД), е прието, че член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени кьм договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Твърди, че невключването на разхода за услуги „Фаст" и „Флекси" в оповестения ГПР има за цел да прикрие действителните разходи по кредита. Твърди, че клаузите не са индивидуално уговорени, същите са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, какъвто е настоящият. Такова разрешение е дадено и в Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 5. IV. 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство с чл. 1 За, т. 9 от ДР на ЗЗП. Според чл. 3 от Директива 93/1 З/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт.

Предвид съдържанието на договора счита, че може да се направи извод, че договора е бланков и изготвен при предварително посочени от кредитора условия. Твърди,че таксите за услуги „Фаст" и „Флекси" по процесния договор за потребителски кредит отговарят на поставените от ЗПК изисквания, за да се включат в общия разход по кредита (в подкрепа на този аргумент са напр. решение № 24 от 10.01.2022 г. по в. гр. д. N° 7108/2021 г. по описа на СГС, решение № 264616 от 2021. г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, решение № 3

260628 от 2022. г. по в. гр. д. N° 2806/2021 г. по описа на СГС и др.). В процесния договор не е посочен действителният размер на ГПР и кои компоненти са взети предвид при определянето му. Неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК (така и определение N° 60451 от 03.06.2021 г. по гр. д. N° 850/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., решение № 2449 от 16.05.2023 г. по в. гр. д. № 87/2022 г. по описа на СГС, решение N° 4067 от 2023. г. по в. гр. д. № 9689/2022 г. по описа на СГС, решение № 3609 от 04.07.2023 г. по в. гр. д. № 8049/2022 г. по описа на СГС, решение № 3939 от 17.07.2023 г. по в. гр. д. № 12826/2022 г. по описа на СГС, решение № 3764 от 11.07.2023 г. по в. гр. д. № 10944/2022 г. по описа на СГС, решение N° 3868 от 2023. г. по в. гр. а. № 62/2023 г. по описа на СГС, решение № 874 от 22.02.2023 г. по в. гр. д. № 13474/2022 г. по описа на СГС и др.). Твърди процесния договор за потребителски кредит да е недействителен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.