Решение № 260578 от 19.02.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е по чл. 238 и сл. от ГПК

№… гр. Варна, 19.02.2021г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно заседание на пети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА при участието на секретаря Антоанета Димитрова сложи за разглеждане гр. дело № 8390 по описа за 2020 година, докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано /след частично прекратяване/ по предявените от "А.С." ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** /****/, против „Т.Т.6." ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В.В.Н., и Т.В.Н.,

ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 327 от ТЗ вр. чл. 200 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 1692,13 лв., съставляваща аритметичен сбор от непогасени остатъци по фактури за продажба на горива № **********/30.09.2018 г., № **********/15.10.2018 г., № **********/31.10.2018 г. и № **********/30.09.2018 г., дължими на основание на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 422.52 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 15.11.2018 г. до 01.06.2020 г. върху сумарната главница от 2 692,13 лв., както и законната лихва върху същата главница за периода от депозирането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на посоченото задължение.

Претендират се и разноските за настоящото производство.

Обстоятелства, от които се твърди че произтича претендираното право:

В исковата молба ищецът твърди, че на 22.01.2018 г. бил сключен рамков по същността си договор за зареждане с горива и смазочни материали (ГСМ), по силата на на който доставчикът "А.С." ЕООД приел да продава на клиента „Т.Т.6." ЕООД налични ГСМ от бензиностанциите си във Варна и Добрич.

От страна на дружеството-купувач договорът бил подписан от пълномощника му Т.В.Н., който същевременно поел в лично качество солидарна отговорност за вземанията на доставчика от клиента.

Съгласно чл. 7 от договора „Т.Т.6."

ЕООД се задължило да заплаща получените количества в 15-дневен срок от датата на издаването на съответната обобщена съгласно чл. 6 фактура.

В периода от сключването на договора на

22.01.2018 г. до края на м. 10.2018 г. "А.С." ЕООД е издало, а „Т.Т.6." ЕООД е приело общо шест фактури, които доказват прехвърленото право на собственост върху различни по количество течни горива (дизел), както следват:

Фактура № Място на доставката Стойност на фактурата

**********/31.01.2018 г. Добрич 2828,74 лв.

**********/15.02.2018 г. Добрич 1441,75 лв.

**********/30.09.2018 г. Добрич 920,00 лв.

**********/15.10.2018 г. Добрич 1430,00 лв.

**********/31.10.2018 г. Добрич 625,00 лв.

**********/30.09.2018 г. Варна 867,13 лв.

Описаните таблично шест броя фактури са за доставени количества на обща стойност 8 112,62 лв. Чрез съответни по размер частични плащания „Т.Т.6." ЕООД е погасило напълно цената по първите две фактури и частично по останалите.

След завеждане на делото, на 01.02.2021 г. трето по отношение на спора лице -К.И.Н.(вероятно съпруга на втория ответник), е внесла по банков път в полза на ищеца сумата от 1000 лв. с посочване като основание за плащането две от процесиите фактури, а именно № **********/30.09.2018 г. и № **********/15.10.2018 г. Понеже се касае до изпълнение на парично задължение, което не е intuitu personae, ищецът няма правен интерес да откаже това частично погасяване от страна на трето лице предвид на нормата на чл. 73, ал. 1 от ЗЗД.

С посоченото плащане е погасено изцяло задължението на купувача по фактура № **********/30.09.2018 г., което към датата на завеждане на делото възлизаше на 867,13 лв. Съответно с остатъка от внесените пари се намаля главното задължение по фактура № **********/15.10.2018 г., тоест с 132,87 лв., като по този начин претенцията по тази фактура би се явявала основателна за редуцираната сума от 947,13 лв. вместо първоначалво заявените 1080 лв.

С оглед на горното, „А.С."

ЕООД оттегля изцяло претенцията си за заплащане на главница от 867,13 лв. по фактура № **********/30.09.2018 г., и оттегля част в размер на 132,87 лв. от претенцията си за главница по фактура № **********/15.10.2018 г., при което към настоящия момент има непогасена главница, възлизаща сумарно на 1692,13 лв., получена като сбор от следните остатъци, а именно:

Фактура № Място на доставката Непогасен остатък

**********/30.09.2018 г. Добрич 120,00 лв.

**********/15.10.2018 г. Добрич 947,13 лв.

**********/31.10.2018 г. Добрич 625,00 лв.

Получаването на стоките от страна на ответника е документирано по два пъти. Веднъж, чрез подписването на разписки за кредит при всяко отделно зареждане на гориво, и втори път - чрез подписването и получаването на съответната фактура, окрупняваща количествата по разписките към съответната дата.

Разписките и фактурите са подписвани от фактическия получател на горивата - Т.В.Н.. Същият същевременно е и пълномощник на купувача, което се доказва от пълномощно peг. № 497/12.02.2018 г. на нотариуса под № 673 - Стефка Ангелова.

Дружеството-ответник е осчетоводило доставките по всяка от фактурите, включил ги е в дневниците си за покупки и справките-декларации по ЗДДС, собствено е приел, че са налице съответните данъчни събития и е ползвал право на приспадане на данъчен кредит. Въпреки това и макар че е изпаднал в забава с изтичането на 15 дни от издаването на съответната фактура, дружеството не е изплатило задълженията си.

По делото НЕ е постъпил отговор от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован по реда на чл. 50 ал.

2 от ГПК, не се явява и не е направил искане за гледане на делото в негово отсъствие, ищецът поддържа предявения иск и моли за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 и чл. 239 от ГПК. Ответникът не е представил отговор в срока по чл. 131 от ГПК, не се представлява в с.з. и не представя искане за гледане на делото в негово отсъствие, като на същия са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и неявяването му в съдебно заседание. Ищецът в с.з. с писмена молба моли за постановяване на неприсъствено решение, а предвид представените от него писмени доказателства и разпределението на доказателствената тежест, исковете се явяват вероятно основателни.

Предвид изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски, съдът намира, че на ищеца се следват разноските за производство, които са в размер на 562.70лв., заплатени държавна такса и такса за ОЗ и адвокатско възнаграждение, съгласно списъка по чл. 80 от ГПК и доказателствата.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

Р Е

Ш И:

ОСЪЖДА „Т.Т.6." ЕООД,

ЕИК ***** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В. В.Н., и Т.В.Н., ЕГН **********,***, ДА

ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО НА "А.С." ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** /****/, сумата от сумата от 1692,13 лв., съставляваща аритметичен сбор от непогасени остатъци по фактури за продажба на горива № **********/30.09.2018 г., № **********/15.10.2018 г., № **********/31.10.2018 г. и № **********/30.09.2018 г., дължими на основание на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 422.52 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 15.11.2018 г. до 01.06.2020 г. върху сумарната главница от 2 692,13 лв., както и законната лихва върху същата главница за периода от депозирането на исковата молба в съда – 21.07.2020г. до окончателното изплащане на посоченото задължение, на основание чл. 327 от ТЗ вр. чл. 200 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „Т.Т.6." ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В. В.Н., и Т.В.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА "А.С."

ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** /****/, сумата от 562.70лв.

/петстотин шестдесет и два лева и 70ст./, представляващи разноски за производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от ВОС в едномесечен срок от връчване на решението да го отмени ако е била лишена от възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: