Решение № 17 от 12.01.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Кюстендил, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20221500500280 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „ Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивната жалба на Агенция „***“, с ЕИК ***, с адрес гр.С., бул. ***,подадена чрез пълномощника И. Л., на длъжност „началник отдел“ „Административно обслужване“ в Областно пътно управление – Кюстендил, с юридическо образование, против решение №157/06.04.2022г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д.№304/2022г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС-Дупница е признал за установено по отношение на Агенция „***“, с ЕИК ***, че дължи на ЗК „***“ АД, с ЕИК ***, както следва: 284.22 лева – невъзстановени суми по заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета №0911-1261-19-412994, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 19.05.2021г., до окончателното изплащане на сумата, както и 32.37 лева – мораторна лихва за периода от 04.04.2020г. до 18.05.2021г. Със същото решение съдът е осъдил Агенция „***“ да заплати на ЗК „***“ АД направените разноски по делото в размер на 555 лева, както и разноските по ч.гр.д.№27999/2021г. по описа на РС-София, в размер на 75.00 лева.

Въззивникът обжалва решението изцяло и релевира доводи за неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на 1 съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с действителното правно положение. Твърди се, че ответникът е оспорил механизна на ПТП и, че същият не е бил установен категорично в хода на съдебното производство. Съдът бланкетно бил възприел извод за установен механизъм на ПТП, въз основа на доказателствата по делото, но без да изложи мотиви за това. Изтъква се, че в разрез с посоченото от съда, механизмът на ПТП не е бил установен, като се сочи, че протоколът за ПТП няма обвързваща материална доказателствена сила относно описания в него механизъм, каквато би имал относно удостоверените в него непосредствено възприети от длъжностното лице факти. Въззивникът сочи, че ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което следва да ангажира други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма обстоятелства или преценката им изисква специални познания, каквито съдът не притежава. Поддържа се, че в случая съставеният протокол от органите на МВР е различен от утвърдените образци и в същия липсват изискуеми се реквизити. Прави се оплакване, че не е станало ясно по какъв начин са били установени твърдените размери на дупка на пътното платно, използвано ли е било техническо средство и на какво разстояние се е намирал автомобила. Механизмът на ПТП не се установявал и от заключението по назначената експертиза, което е било изготвено изцяло въз основа на документите, представени от ищеца, като същевременно гласните доказателства установявали различно местоположение на ПТП от твърдяното с исковата молба и описаното в декларацията на водача до застрахователя и посоченото в протокола за ПТП.

Претендира се постановяване на решение, с което да бъде отменен обжалвания първоинстанционен акт и спорът да бъде разрешен по същество, като исковата претенция бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК насрещната страна – ЗК „***“ АД, чрез пълномощника си ю.к.К. З., е депозирала отговор на въззивната жалба. Оспорват се изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на решението на ДнРС като неоснователни и необосновани. Решението на районния съд се приема за правилно постановено при пълен анализ на доказателствата по делото и правилната им преценка.

Твърди се, че всички елементи на отговорността на ответника са били доказани, районният съд е обсъдил твърденията на страните и представените и събрани доказателства, като е обосновал изводите си кои факти приема за установени. Твърди се, че недоказани по делото са останали възраженията на ответника. Поддържа се искане за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се деловодни разноски за въззивното производство, включително възнаграждение за юрисконсулт.

ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и горепосочените въззивнa жалбa и отговор, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право 2 на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Преценено по същество, обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди, поради следното:

Районен съд-Дупница е бил сезиран с предявен от ЗК „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София срещу Агенция „***“, ЕИК ***, адрес в гр.С., бул. ***, иск по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.410 ал.1 т.2 от КЗ във вр. с чл.49 и чл.86 от ЗЗД, с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№27999/2021г. по описа на СРС, а именно: 284.22 лева – представляваща подлежащо на възстановяване изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди на МПС от ПТП, настъпило на 16.11.2019г., ведно със законната лихва от подаването на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 32.37 лева - мораторна лихва върху горната главница за периода от 04.04.2020г. до 18.05.2021г.

Установено е по делото, че при ищцовото застрахователно дружество е била сключена застраховка „Каско“ на МПС - лек автомобил марка „***“ с ДКН ***, собственост на „***“ ЕООД, по застрахователна полица №***, със срок на валидност от 09.03.2019г. до 08.03.2020г.

Представени са доказателства, че в срока на действие на договора, на 19.11.2019г. пред застрахователя е било депозирано уведомление за настъпило застрахователно събитие – увреждане по автомобила – спукани две леви гуми, настъпило при ПТП на 16.11.2019г. на изхода от второстепенен път при включването с главен път Е-79 в посока гр.Дупница при Бобошево, изразяващи се в попадане в голяма дупка.

Представен е и констативен протокол № 348р-15894 от дата 16.11.2019г., съставен от мл.инспектор Л. П. към РУП-Дупница, който е посетил мястото на инцидента след повикване на тел.112 от страна на водача на застрахования автомобил. В протокола е описано, че мястото на ПТП е на „изхода от път III-106 към ПП1 Е-79, км 343 +490 в посока гр.Дупница“. Отразено е, че автомобилът бил със срязана предна и задна лява гума, деформирани и охлузени джанти, както и, че в близост до автомобила върху пътното платно имало дупка в асфалтовото покритие с приблизителни размери 160 см. на 180 см. и дълбочина около 15 см.

По повод подаденото уведомление при застрахователя е била образувана преписка по щета с № 0911-1201-19-412994, по която е бил извършен опис на щетите по автомобила – два броя гуми с размери 238/55/18; извършена е била експертиза, остойностила щетите общо на 284.22 лева, които са определени от застрахователя с доклад по щета от 27.11.2019г. като сума на подлежащото на изплащане обезщетение.

От прието като доказателство по делото преводно нареждане е видно, че на 3

03.12.2019г. сума в размер на 284.22 лева е била преведена по сметка на застрахованото лице – собственика на лекия автомобил „*** ЕООД.

На 28.02.2020г. ЗК „***“ АД е изпратило до директора на ОПУ-Кюстендил покана с изх.№2193, съдържаща искане за възстановяване от страна на адресата на изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 284.22 лева, с твърдението, че регреса се основава на обстоятелството, че вредите са настъпили при ПТП, в резултат на попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка в пътното платно на изхода на път III106 към ПП1 Е-79, км 343+490 в посока гр.Дупница. Поканата е получена на 04.03.2020г.

С писмо с изх.№53-00-320/01.09.2020г. ОПУ-Кюстендил към Агенция „***“ е уведомило застрахователя, че отказва да извърши плащане, поради невъзможност да се прецени дължимостта на претенцията, с оглед липсата на пътна връзка на път III-106 с ПП 1 Е-79 на соченото километрично положение.

По делото е разпитан като свидетел водачът на застрахования лек автомобил– М.

Х.. Същата е заявила, че на въпросната дата е пътувала от гр.Благоевград в посока гр.Дупница и е излизала от автомагистрала „Струма“ по отбивката за гр.Дупница в района на гр.Бобошево. При включване към главния път в района на заведение „Замъка“ и непосредствено преди това автомобилът попаднал в дупка, която не била обозначена и обезопасена и за съществуването на която свидетелката не знаела, тъй като от дълго време не била минавала по този път. При преминаването през дупката предната и дясна леви гуми закачили остър ръб и се спукали, а джантите се изкривили. Тъй като автомобилът не можел да продължи да се движи, почти веднага след това свидетелката спрял, обадила се на телефон 112 и на място дошли полицейски служители, които измерили дупката и посочили размерите й в съставения протокол.

В производство пред районния съд е прието и заключение по назначена автотехническа експертиза на вещо лице – инж.Ст.С., в което е посочено, че въз основа на данните по делото възможният и вероятен механизъм на причиняване на вредите е преминаването на лекия автомобил през описаната дупка, довело до увреждане на двете автомобилни гуми. Размерът на причинените по този начин щети вещото лице е изчислило на 287.28 лева.

На 19.05.2021г. ЗК „***“ АД е подало в РС-София заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против Агенция „***“ за възстановяване на изплатеното по договора за застраховка „Каско“ обезщетение в размер на 284.22 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението до изплащането й, както и на сумата от 32.37 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 04.04.2020г. до 18.05.2021г., като са претендирани и разноски. По образуваното ч.гр.д.№27999/2021г. по описа на РС – София е била издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение. Исковата претенция, предмет на настоящото разглеждане, е депозирана в рамките на срока по чл.415 ал.1 от ГПК.

При тези данни, ДнРС е постановил обжалваното решение, с което е уважил 4 изцяло предявените искове. За да постанови този правен резултат, съдът е посочил, че според чл.410 ал.1 т.2 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 от ЗЗД. По този иск, според съда, ищецът следва да докаже фактите, от които извежда своите твърдения: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество - ищец; 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството - ищец; 3/ предпоставките по чл.49 от ЗЗД: настъпването на ПТП, неговия механизъм, наличието на противоправно поведение, вид и размер на вредите, тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД е възложил работа, както и да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа, причинна връзка между вредите и противоправното поведение на причинителя; причинителят да е действал виновно, като вината му се предполага до доказване на противното, а ответникът следва да докаже възраженията си, направени с отговора на исковата молба.