Присъда № 103 от 27.06.2025, Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 103/27.06.2025 година по НЧХД №2892/2024г. на БРС.

Настоящото производство е образувано във връзка с депозирана тъжба на ...., ЕГН:

**********, с която е повдигнато обвинение за извършено от подсъдимата престъпление от частен характер както следва:

Против ...., за това, че е на 07.07.2024г. малко след 09.00 часа в гр.Бургас, на ул.... пред входа на търговски обект – магазин за плодове и зеленчуци, казала нещо унизително за честа и достойнството на М...., ЕГН: **********, както следва: „Ти си нагъл и си глупав и нямаш тука нищо в главата“, „пълен глупак“, „луд‘, „ненормален“, „аз се занимавам само с хора с акъл“, „ти си нагъл“, „куку“ – престъпление по чл.146, ал.1 НК.

В пледоарията си повереникът на тъжителя поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в тъжбата. Счита, че подсъдимата следа да бъде призната за виновна за извършване на деянието, във връзка с което й е повдигнато обвинение, като излага подробни доводи в тази насока.

В пледоарията си защитникът на подсъдимата излага доводи за липса на осъществено от подзащитната му престъпление от частен характер, поради което и моли същата да бъде оправдана по така повдигнатото й обвинение.

Подсъдимата посочва на свой ред, че не е извършила процесното деяние и моли да бъде оправдана.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата Д....

В град Бургас, ул. „.... се намира търговски обект - магазин за плодове и зеленчуци, собственост на търговското дружество „..., представлявано от управителя му - свидетелката .... Последната живеела на семейни начала от дълги години с тъжителя ...., ЕГН: **********, който зареждал със стока - плодове и зеленчуци търговския обект. Търговското дружество „... притежавало така посочения търговски обект, както и 34 /тридесет и четири/ кв.м. ид.ч. от поземления имот, върху който е построена сградата - жилищна кооперация с административен адрес: гр.Бургас, ул.„....В същата жилищна кооперация на 5-ти етаж, живеела подсъдимата .... ЕГН: **********. Между нея и част от останалите етажни собственици от една страна и подсъдимия и лицето с което той живее на съпружески начала от друга страна, често възниквали спорове във връзка с разпределението на ползването на общите част на сградата и дворното място, в което тя е построена. Арнаудова не била доволна, че пострадалият излага щайгите със стоката си пред търговския обект, а пострадалият .... не бил съгласен с поставянето на парапет в близост до магазина, който считал, че възпрепятства свободния достъп до последния.

На 07.07.2024г. малко след 09.00 часа, подсъдимата преминавала покрай входа на процесния търговски обект – магазин за плодове и зеленчуци в гр.Бургас, на ул.“..... Тя се спряла като инициирала разговор в пострадалия, в хода на който отново изразила недоволството си от обстоятелството, че част от общите части и тротоара са заети от щайгите, в които е изложена стока. В хода на разговора ... се обърнала към Терпешев с думите: „Ти си нагъл и си глупав и нямаш тука нищо в главата“, „пълен глупак“, „луд‘, „ненормален“, „аз се занимавам само с хора с акъл“, „ти си нагъл“, „куку“. Тя започнала да 1 подритва с крак и щайгите, пълни с плодове и зеленчуци, който пострадалият отново подредил без на свой ред да отправя обиди към подсъдимата. След това последната се отдалечила. Свидетели на случилото се станали продавач – консултанта ..., която се намирала в магазина и съседът на ...- ..., който в този момент преминавал покрай търговския обект.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: свидетелските показания на свидетелите: А..../л.50 от делото/, отчасти показания на свидетелят .../л.58-59 от делото/ и отчасти от обясненията на подсъдимата, наличния по делото 1 /един/ брой оптичен носител - CD /л.57 от делото/, от писмени доказателства по делото: нотариална покана /л.65 от делото/, справка за съдимост, както и всички други писмени доказателства, събрани в хода на наказателното производство.

На първо място, БРС кредитира свидетелските показания на свидетелите ..., като намери, че показанията на същите макар и заинтересовани от изхода на делото /с оглед роднинската респ. служебна връзка, в която се намират с пострадалия/ са непротиворечиви, ясни и последователни, като се подкрепят и от останалия доказателствен материал по делото. Същите подробно разказват за това, как на процесните дата и място подсъдимата е отправил спрямо пострадалия думите както следва: „Ти си нагъл и си глупав и нямаш тука нищо в главата“, „пълен глупак“, „луд‘, „ненормален“, „аз се занимавам само с хора с акъл“, „ти си нагъл“, „куку“.

БРС отчасти кредитира с доверие и показанията на свидетеля .... и по – конкретно им даде вяра в частта им относно датата и мястото на извършване на деянието и наличието на действително възникнал конфликт между подсъдимата и пострадалия, както и първопричината за същия – разпределението на ползването на общите част на сградата и дворното място към нея. На практика и двете очертали се групи свидетели излагат идентични твърдения в тази насока. В този смисъл и показанията на свидетеля ...не се кредитират от съда единствено касателно липсата на изричане на процесните обиди от страна на подсъдимата и невъзприемането на същите от страна на пострадалия. В тази връзка следва да се има предвид обаче, че и Вълков посочва, че Арнаудова е разговаряла с ... на висок тон и се е карала с него, като единствено „не е чул тя да го обижда“. Ето защо и така посоченият свидетел не опровергава обвинителната теза, а дори частично я подкрепят.

Следва да се отбележи също така, че обстоятелството, че той не е чул определени думи и изрази може да се обясни лесно с това, че се е намирал /както самият той посочва/ на разстояние 20 – 30 метра от подсъдимата и пострадалия.

При съпоставка на така очертаните две групи свидетелски показания съдът даде вяра на първата, тъй като прие, че свидетелката .... се намирала в самия търговски обект на значително по – малко разстояние от свидетеля ..., поради което е можела и по - добре и в по – голяма пълнота да възприеме отправените от страна на подсъдимата към пострадалия думи. Нещо повече, показанията на тази свидетелка се подкрепят и от заявеното от ..., която посочва, че служителката ...веднага й се е обадила, за да я информира за случилото се, а тя самата е посетила незабавно магазина и е възприела психическото и физическото състояние на пострадалия – „целият червен, разтреперан“. Колева посочва също така и отправените от страна на .. обидни думи, които съответстват както с посоченото в тъжбата, така и със заявеното от свидетелката ..... От своя страна свидетелят ... сам признава, че с пострадалия са във влошени отношения, тъй като около 20 дни преди процесната дата последният е депозирал срещу него жалба в 05 РУП гр.Бургас. С оглед на всичко гореизложено и тъй като свидетелят В... се е намирал на по – голям разстояние, съдът намира, че макар процесните обиди да са били отправени от ..., те не са били възприето от този свидетел поради 2 отдалечеността му от търговския обект.

Настоящият състав цени изцяло приложените по делото записи от охранителни камери поставени в процесния търговски обект /л.57 от делото/, представляващ веществено доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като имат характеристиката на предмет, върху който са оставени следи от престъплението. В свои решения ВКС е имал повод да отбележи, че този вид доказателства - записи от технически средства са: „найкоректният и безпристрастен носител на доказателствена информация, защото запаметяват и възпроизвеждат реалността, без да са повлияни от субективни емоции и нагласи“ /Решение №368/11г. по н.д. № 1778/11г. на II н.о. на ВКС/ и именно поради това, значението им за установяване на обективната истина не следва да бъде омаловажавано от съда. Несъмнено е също така, че е налице значителна като обем и последователна съдебна практика, че такива записи могат да бъдат годно доказателство в производството и да се ползват за изясняване на релевантни за изхода му факти. Константно е схващането, че направени снимки/записи от охранителни камери, съдържащи информация за деянието, представляват годно веществено доказателство и трябва да бъдат ценени от решаващите съдилища. Тези записи са т.нар. „случайни“ - не са създадени с цел да обслужват производството или да заместят извършени, при нарушения на съответната разпоредба на процесуалния закон, действия по разследването. Доколкото те съдържат съществена за изхода на производството информация и достоверността им може да бъде проверена чрез различни легални процесуални способи, те не могат, а и не бива да бъдат изключвани от доказателствената съвкупност (в този смисъл виж Решение №170/19.07.2013г. на ВКС, ІІІ н.о., Решение №185/10.04.2012г. на ВКС, ІІІ н.о. Решение № 384/22.12.2014г. по дело № 1103/2014г. на ВКС, НК, I н.о., Решение №602/20.02.2012г. на ВКС, ІІІ н.о., Решение №116 по НОХД № 766/2009г. на ІІІ н.о на ВКС и др.). В конкретния случай записите са направени от охранителни камери в търговския обект, в който е извършено деянието. В такъв случай, по мнение на съда записът може да се ползва легално в производството. Въз основа на този запис съдът придоби непосредствени впечатления от разигралите се събития, които изцяло кореспондират с показанията на свидетелите по делото. На него изключително ясно се вижда как докато пострадалият полага труд в процесния търговски обект покрай него преминава пострадалата, която видно от цялостното положение на тялото й и извършваните телодвижения има словесен конфликт с ... /ръкомахане, сочене към находящите се пред обекта щайги и др./. Констатира се и твърдяното от свидетелите на обвинението подритване на щайгите с продукти, позиционирани пред магазина. С оглед на изложеното и макар записът да възпроизвежда единствено картина, но не й звук, съдът намира за безспорно установен словестният конфлик, възникнал между страните по инициатива на подсъдимата и наличие на негативно отношение на същата към пострадалия. Прави впечатление също така, че пострадалият от своя страна не поддържа разговора с ... като прави опит да се дистанцита от нея, отдалечавайки се на няколко пъти встрани.

Предвид двойствената природа на обясненията на подсъдимата като доказателствено средство и средство за защита, същите подлежат на изключително внимателен анализ и оценка, ведно с останалия доказателствен материал. В случая, обясненията на подсъдимата не се подкрепят от наличната доказателствена съвкупност и остават изолирани. Ето защо, в частта им в която .... посочва, че не отправяла обидни думи към пострадалия съдът ги приема като изградена защитна версия, която остана недоказана. Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимата единствено в частта им, в която тя посочва, че действително е провеждала разговори с пострадалия и описва влошените междуличностни отношения между тях. Прави впечатление обаче, че по отношение на процесната случка ...първо заявява, че е провеждала разговор с тъжителя, но съпругата му не е била там, след което обаче посочва, че не си спомня изобщо за случилото се. Изложеното вътрешно противоречие в обясненията поставя под съмнение достоверността на същите. Още повече, че то не е 3 единственото такова. Налице е и разминаване между посоченото от подсъдимата, че не е ритала поставените пред магазина щайги и възприетото от съдебния състав на процесния запис подритване на същите.

Накрая съдът дава вяра и на процесната нотариална покана, видно от която действително е бил налице спор във връзка с разпределението на ползването на общите част на процесната сграда и дворното място, в което тя е построена.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.