Определение № 20 от 13.01.2023, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20 гр. Силистра, 12.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора В. Василева

Членове:

Добринка С. Стоева

Кремена Ив. Краева като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно частно гражданско дело № 20223400500371 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 248 ГПК.

С определение № 341/28.09.22г., постановено по гр.д. № 52/2022г. по описа на ТРС, съдът е оставил без уважение искането на ищеца С. Х. Д. за изменение на Решение № 115/20.06.2022 г. по гр.д.№ 52/2022 на Районен съд Тутракан в частта за разноските.

Недоволна от постановеното определение, е останал С. Х. Д., който чрез процесуалния си представител го обжалва в законоустановения срок. Моли същото да бъде отменено, като вместо него да се постанови друго, с което да се уважи молбата му за за изменение на Решение № 115/20.06.2022 г. по гр.д.№ 52/2022 на Районен съд Тутракан в частта за разноските.

Ответната страна Кооперация „Земеделска кооперация „Христо Ботев-92“ не депозира отговор на частната жалба.

СОС, като съобрази доводите на жалбоподателя и данните по делото, прие за установено следното:

Частната жалба е основателна.

Съгласно чл. 248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

В случая ищецът С. Х. Д. е депозирал пред ТРС искане за изменение на решението в частта за разноските.

За да остави без уважение искането съдът е приел, че на ищеца не се дължат разноски, тъй като искът е отхвърлен - чл. 78, ал. 3 ГПК.

В обжалваното определение ТРС е посочил, че според него не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК именно, защото ищецът е дал повод за завеждане на делото и при настъпило плащане в хода на процеса, той е следвало да оттегли иска си, за да се 1 предпази от осъждането за разноски в полза на ответника. Липсата на такова оттегляне се тълкува по съда като поддържане на иска.

Направил извод, че именно неоттеглянето и поддържането на неоснователния иск за вземането, което е погасено след началото на процеса, е причината ответникът да направи разноски за адвокат, които следва да се присъдят в тежест на ищеца по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК, защото искът, към момента на приключване на съдебното дирене, е преценен от съда като неоснователен.

Частният жалбоподател сочи, че ответникът има право на разноски по делото независимо от изхода на спора, доколкото не е станал причина за завеждането му (чл.

78, ал. 2 ГПК). Той има право на разноски и при отхвърляне на иска изцяло или частично (чл. 78, ал. 3 ГПК) и при прекратяване на делото (чл. 78, ал. 4 ГПК), но във всеки случай обаче при решаване на въпроса за разпределяне на отговорността за разноските съдът съобразява причината за отхвърляне на иска или за прекратяване на производството и доколко то се дължи на новонастъпили факти, както и дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждането му.

Настоящата инстанция, съобразявайки обстоятелството, че в случая не може да се приеме, че ответникът не е дал повод с поведението си за завеждане на иска /както е посочил и първоинстанционния съд в мотивите на постановеното от него решение/, тъй като е извършил плащане на исковата претенция след предявяването й пред съда и до това предявяване се е стигнало вследствие на незаконосъобразното негово действие по уволнението на ищеца и последващата пасивност за събиране на информация за начисляване и изплащане на обезщетението, то същият следва да понесе и тежестта за разноските в процеса.

Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, като тези предпоставки са дадени кумулативно, а в случая първата не е налице. Следователно в случая разноските следва да се присъдят в полза на ищеца.

Несъстоятелен е доводът на ТРС, че за да не поеме тежестта на разноските ищецът е следвало да оттегли иска си. Дори при отхвърляне на иска поради настъпило в хода на процеса плащане, се дължат разноски в полза на ищеца, след като с поведението си ответникът е станал повод за завеждането на делото. В този смисъл е и константната практика на ВКС, включително и изложените разсъждения по въпроса в най-новата такава - Определение № 31 от 19.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 1391/2020 г., II т. о., ТК и Решение № 79 от 3.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4315/2021 г., I г. о.

Ето защо, обжалваното определение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се присъдят направените деловодни разноски по делото в полза на ищеца съгласно представения от него списък на стр.36 от първоинстанционното дело – заплатени 500лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, СОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 341/28.09.22г., постановено по гр.д. № 52/2022г. по описа на ТРС, съдът е оставил без уважение искането на ищеца С. Х. Д. за изменение на Решение № 115/20.06.2022 г. по гр.д.№ 52/2022 на Районен съд Тутракан в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 115/20.06.2022 г. по гр.д.№ 52/2022 на Районен съд Тутракан 2 в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА Кооперация „Земеделска кооперация „Христо Ботев-92“ с ЕИК 828047106 да плати на С. Х. Д. сумата от 500 /петстотин лева/лв. – направени от последния разноски по гр.д. № 52/2022г. по описа на ТРС.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3