Решение № 12902 от 29.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12902 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20241110176681 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 26 , ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит стандарт № 40017015838, сключен на 25.04.2023 г., както и осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 127,73 лева престирана при начална липса на основание, поради недействителност на договора за потребителски кредит.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за паричен заем Договор за потребителски кредит стандарт № 40017015838, сключен на 25.04.2023 г., по силата на който му бил предоставен кредит в размер на 500 лева, който следвало да върне на 7 вноски.

Общата сума, дължима по кредита, е 607,63 лева. Ищецът трябвало да заплати възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 200 лева и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 125 лева. Твърди, че горепосочените клаузи за допълнителни услуги са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 21, както и по чл. 143, ал. 3 ЗЗП. Твърди се, че с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по допълнителните услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. По отношение на услугата „приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит“ поддържа, че е налице изначална липса на яснота какъв е срокът за разглеждане и изплащане на кредита в случай, че не бъде избран допълнителен пакет. Отделно от това основно задължение на кредитора по договора за кредит е да предостави договорената парична сума, 1 т.е. разглеждането и изплащането на кредита е дейност по усвояване и управление на кредита, а не допълнителна услуга, за която да се дължи допълнително възнаграждение.

Твърди, че представените като „допълнителни услуги“ възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, за намаляване на определен брой погасителни вноски и за смяна датата на падежа всъщност се полагат на кредитополучателя по силата на закона, поради което поисканото заплащане за тях е неоправдано. Сочи, че посочените в договора допълнителни услуги всъщност не са „допълнителни“. Твърди, че не е посочен размерът на всяка една от допълнителните услуги, поради което е налице нарушение на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Моли съдът да установи, че ищецът не дължи процесната сума на ответника поради нищожността на клаузите. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ДРУЖЕСТВО, с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Не оспорва твърдението, че сума в размер на 627,73 лева е платена по процесния кредит. В подробно изложение ответникът оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че всички клаузи на договора са съобразени със закона и добрите нрави. Оспорва, че цената на допълнителните услуги следва да се включи в размера на ГПР, а неправилното посочване на ГПР не е основание за нищожност на целия договор за потребителски кредит. Твърди, че процесният договор отговаря на изискванията на чл. 10 ал. 1 от ЗПК, както и на специалните изисквания на закона за действителност.

Твърди, че ГЛП и ГПР, предвидени в договора са съобразени с императивното изискване на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, като сочи, че липсват основания размерът на възнаграждението за допълнителните услуги по договора за паричен заем да бъде включен при определянето на ГПР по договора. Навежда аргумент, че недействителността на отделни договорни клаузи не влече непременно нищожност на целия договор. Оспорва твърдението за неравноправност на клаузите за допълнителни услуги, като подчертава тяхната факултативност, а в случая изборът е направен от клиентаищец. Във връзка с това твърди, че заемателят недобросъвестно упражнява правото на иск. Ответникът моли съда да отхвърли исковете и претендира разноски. Оспорва тълкуването относно разпределението на разноските, направено в исковата молба и възразява срещу присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 36 ал. 2 ЗАдв.

Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 127,73 лева, представляваща престирана при начална липса на основание сума по договор за потребителски кредит, както и по иска с правна квалификация чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 5 ЗПК вр. чл.21 ЗПК вр. 146 ЗЗП действителността на Договор за потребителски 2 кредит стандарт № 40017015838, сключен на 25.04.2023 г.

Фактическият състав, който поражда правото на ищеца да иска връщане на престацията, включва следните елементи: 1) имуществено разместване между патримониума на две лица, т.е. даване, респективно получаване на някакво благо 2) при начална липса на основание за осъщественото имуществено разместване.

В тежест на ищеца по делото е в условията на пълно и главно доказване да установи факта на плащането на процесната сума, като в тежест на ответника остава да докаже наличието на правно основание, което да обосновава задържането на паричната престация. В този смисъл Решение № 369 от 18.06.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 3821/2023 г.;

Решение № 50143 от 1. 1. 2022г. На ВКС по гр. д. №4307/2021г., III г. о.,ГК; Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС.

В тежест на ответника по делото по предявения иск с правна квалификация чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 5 ЗПК вр. чл.21 ЗПК вр. 146 ЗЗП е да установи в условията на пълно и главно доказване възникването на валидно облигационно отношение по договор за кредит между него и ответника, по силата на което е предоставил уговорената парична сума.

Настоящият съдебен състав с доклада по делото е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по сключен Договор за потребителски кредит стандарт № 40017015838, сключен на 25.04.2023 г.

Съгласно т. 22 от C-472/10 Съдът е компетентен да тълкува понятието

„неравноправна договорна клауза“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13 ЕИО на Съвета и приложението към нея, както и критериите, които националният съд може или трябва да прилага при преценката на договорна клауза от гледна точка на разпоредбите на Директивата, като се има предвид, че националният съд има правомощието въз основа на тези критерии конкретно да квалифицира съответната договорна клауза с оглед на обстоятелствата по разглежданото от него дело - в този смисъл е т. 44 от VB Pénzügyi Lízing, C-137/08; т. 20 от C-226/12, и т. 66 от Aziz, C-415/11.

Когато са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства, националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата, и по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика – в този смисъл т. 46 от C 415/11. Въведената с Директива 93/13 система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика, от гледна точка както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност, като това положение води до приемането от негова страна на условията, установени предварително от продавача или доставчика, без да може да повлияе на съдържанието им – в този смисъл т. 27 от Pereničová и Perenič, C-453/10 и т. 33 от Invitel, C-472/10. С оглед на това положение на по-слаба страна, първо, член 3, параграф 1 от Директива 93/13 забранява клаузите от общите договорни условия, които въпреки 3 изискването за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора за страните – в този смисъл т. 41 и т. 42 от C-92/11. Съгласно член 6, параграф 1 от Директивата неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя. Както е видно от съдебната практика на Съда, става въпрос за императивна разпоредба, с която се цели замяната на формалното равновесие, което договорът установява между правата и задълженията на съдоговорителите, с действително равновесие, което може да възстанови равенството между тях - в този смисъл т. 45 от c 415-11.

Настоящият състав на съда приема, че е налице недействителност на договора за потребителски кредит, тъй като е налице неравноправност на клаузите, предвиждащи задължение на потребителя за заплащане на допълнителните услуги Фаст и Флекси в общ размер на 325 лева. Задълженията по тях е следвало да бъдат включени при изчисляване на ГПР като общ разход по кредита, съответно невключването им води до недействителност по чл. 22 ЗПК. В Решение от 21.03.2024г. по С-714/22 на СЕС в т. 2 се приема, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени разходи, то е допустимо този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата недействителност да води единствено до връщане от страна на потребителя на предоставената в заем главница. Съгласно чл. 19 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения), като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора. Уговарянето на възнаграждение за присъщи на основния предмет на договора услуги заобикаля ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК (ГПК да не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва, т.е. 50%). Съгласно С-714/22 на СЕС член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

От заключението на СЧЕ, което съдът кредитира като правилно и изчерпателно, тъй като съответства на събрания доказателствен материал, се установява, че размерът на ГПР, при включването на задължението за заплащане на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, представляващи скрито възнаграждение, възлиза на 287,51%, при допустим от закона 50%. Нарушаване на нормата по чл.19, ал.4 ГПК води до последиците на чл.22 4

(конкретно вр. чл.11, ал.,1, т.10 ЗПК) и чл.23 ЗПК, т.е. договорът за кредит е недействителен и се дължи от потребителят само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.

Фактическият състав, правопораждащ притезанието на ищеца с правна квалификация чл. 55 ЗЗД, включва: 1) имуществено разместване между патримониума на две лица, т.е. даване, респективно получаване на някакво благо 2) при начална липса на основание за осъщественото имуществено разместване. От съвкупният анализ на доказателствения материал се установява, че е престирана сума при начална липса на основание в размер на 127,73 лева, тъй като процесният договор за потребителски кредит е недействителен, арг. чл.