Решение № 903 от 14.09.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 903 гр. Стара Загора, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Георгиев при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело № 20265530100706 по описа за 2026 година

Съдът, като разгледа материалите по делото, намери, че делото е образувано по искове с правно основание чл.344, т.1, 2 КТ и чл.128 КТ, предявени от Е. С. Г. против „АЛВЕДЕ“ЕООД - Стара Загора, като ищцата твърди, че работила при ответника на длъжността „графичен дизайнер“ по трудов договор № ******* до 09.02.2026г., който бил прекратен със Заповед № ******** на основание чл.325, ал.1, т. 1 КТ, или „взаимно съгласие“. При постъпване на работа при ответника с него бил сключен трудов договор на основание чл.67,ал.1,т.1 от КТ, за неопределено време с клауза по чл.70 КТ със срок за изпитване 6 месеца. На 09.02.2026г. след изтичане на срока за изпитване работодателят представил на ищцата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение „по взаимно съгласие на страните“, като такова съгласие не била налице. Отказала да подпише заповедта за уволнение, като според работодателя същата била връчена при условията на отказ да я подпише. Оспорва уволнението, тъй като не било налице посоченото в заповедта основание - ищцата не желаела да се прекрати трудовото правоотношение. Счита, че с изтичането на срока за изпитване нейния трудов договор бил сключен за неопределено време, като нямало желание от нейна страна за прекратяването ме, поради което не можел да бъде прекратен на осн.чл.325, ал.1 от КТ - процесната заповед била незаконосъобразна.

Претендира признаване на прекратяването на трудовото правоотношение, извършено със Заповед № ******** за незаконно и моли същото да бъде отменено като такова. Претендира да бъде възстановена на предишната работа „Графичен дизайнер“ в „Алведе“ ЕООД в гр.Стара Загора. Претендира заплащане на сумата от общо 888,53евро сумата от 223,43евро /437лева/ дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за месец декември 2025г., сумата от 485,71 евро/950лева/ неизплатено възнаграждение за месец януари 2026г. и сумата от 179,39евро/350,88лева/ неизплатено възнаграждение за месец февруари 2026г. - за отработените дни до освобождаването й на 09.02.2026г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.

Претендира заплащане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил писмен отговор, в който оспорва претенциите като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени като такива. Твърди, че трудовото правоотношение на ищцата при ответника не било прекратено - от 13.02.2026г. до 1

13.04.2026г. ищцата била в отпуск поради временна неработоспособност, като заплатените на същата суми за работа през месец декември 2025г., януари и февруари 2026г. били в съответствие с отработените от служителя дни - по 10 дни през декември и през януари и 2 дни през февруари, като за този период работодателят изплащал само обезщетение по чл.40, ал.5 от КСО. Претендира присъждане на разноски по делото.

В исковата си молба ищцата твърди, че работила по трудово правоотношение в ответното дружество "АЛВЕДЕ" ЕООД от ***** до 09.02.2026г. на длъжност „Графичен дизайнер“. Трудовият й договор бил сключен като безсрочен по чл.67, ал.1 т.1 от Кодекса на труда, със шестмесечен срок за изпитване. Срокът за изпитване изтекъл в началото на тази 2026г., като на основание чл.71, ал.2 ат КТ, с изтичането срока за изпитване, без трудовият й договор да бъде прекратен в този срок, същият договор „се смята за окончателно сключен“.

Така работила със съзнанието и с удовлетворението, че била на постоянна работа, и то като „Графичен дизайнер“ - работа, която много харесвала. Не можела да каже, че всичко било идеално, но била доволна от работата си - все пак „идеална“ работа нямало. Не бил комфортен факта, че за месец декември 2025г., работодателят й платил само част от дължимото тр.възнаграждение - 437.00 лева, при дължими 874.00 лева, а това за месец януари, забавил. Обяснението на управителя било, че това се наложило „заради високите сметки за ток“, като очакванията й били, че все пак ще си получи, макар и със закъснение остатъка от дължимото тр.възнаграждение.

Внезапно, на 09.02.2026г. управителят на дружеството работодател заявил, че ще трябва „да се разделят“ и й представи Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение ,,по взаимно съгласие на страните“. Ищцата останала силно изненадана, понеже в нито един момент не заявявала такова съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение, а до нея такова предложение от работодателя не било отправяно! Ядосала се на това поведение и отношение на работодателя и отказала да подпише заповедта, като отговора бил, че това нямало значение, тъй като тя достигнала до нейно знание — т.е. че й била връчена при отказ да я подпише.

Оспорва уволнението си, извършено със Заповед М ********, на управителя на дружеството работодател, като изцяло незаконосъобразно - извършено в нарушение на разпоредбата на чл.325, ал.1, т.1 от КТ - най-малкото защото никоя от страните по трудовото правоотношение не отправяла до другата предложение за прекратяване на същото „по взаимно съгласие на страните“, нито пък ищцата давала съгласието си за това (ако условно се приемело, че самата заповед представлявала такова предложение от работодателя).

Освен незаконното й уволнение, работодателят не заплатил дължимото трудово възнаграждение, както следва:

За месец декември 2025г. работодателят й изплатил 437.00 лева (223.43 евро), което било половината от следващото й се тр.възнаграждение за този месец.

Това било така, тъй като била назначена на минимална заплата - в размер на 1077.00 лева (за 2025г.), и след съответните удръжки, чистата сума за получаване е 874.00 лева.

За месец януари 2026г. работодателят не й платил нищо. Той й дължал тр.възнаграждение в увеличен размер от 1213.00 лв. (620,20 евро), бруто, след нормативното увеличение на минималната работна заплата за страната, считано от 01.01.2026г. след съответните удръжки, чистата сума за получаване е в размер на 950.00 лева (485.71 евро).

За месец февруари 2026г. работодателят също не й платил нищо. Той й дължал тр.възнаграждение за отработените дни до освобождаването й на 09.02.2026г. - сумата от 350.88 лева (179.39) Евро.

Моли съдът да постанови решение, с което:

1. Да признае за незаконосъобразно прекратяването на трудовото й правоотношение, извършено със Заповед № ********, на управителя на ответното дружество работодател - "АЛВЕДЕ" ЕООД, със седалище гр. Стара Загора, адрес на управление 2 гр.Стара Загора, ул.”Чумерна” № 10, вписано в Търговския регистър при АВ с ЕИК 201057091 - Добромир Г. Тодоров и да бъде отменено като незаконно извършеното със същата заповед уволнение;

2. Да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Графичен дизайнер“ при работодателя "АЛВЕДЕ" ЕООД със седалище гр.Стара Загора, адрес на управление гр.Стара Загора, ул.”Чумерна” № 10, вписано в Търговския регистър при АВ с ЕИК 201057091.

3. Да бъде осъден ответното дружество работодател - "АЛВЕДЕ" ЕООД, със седалище гр.Стара Загора, адрес на управление гр.Стара Загора, ул.”Чумерна” № 10, вписано в Търговския регистър с ЕИК 201057091, представлявано от Добромир Г. Тодоров, да й заплати сума общо в размер на 888.53 Евро (осемстотин осемдесет и осем евро и 0.53 цента), от които:

Сумата от 223.43 евро (437.00 лева), представляваща дължимо неизплатено трудово възнаграждение за месец декември 2025г.

Сумата от 485.71 евро (950.00 лева), представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за месец януари 2026г.

Сумата от 179.39 евро (350.88 лева), представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за месец февруари 2026г. - за отработените дни от началото на месеца, до освобождаването й на 09.02.2026г.

Както и законната лихва върху присъдената сума, от момента на завеждането на иска, до окончателното издължаване на сумите.

Претендира направените в производството разноски.

Ответникът в срока за отговор представя такъв, като счита, че предявените искове са допустими, но неоснователни.

Не оспорва, че между ищцата Е. С. Г. и ответника “АЛВЕДЕ” ЕООД бил сключен Трудов договор № ********** г. Оспорва твърдението на ищцата, че трудовият договор бил прекратен от работодателя с оспорената като незаконосъобразна Заповед № ********* с основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Към момента на депозиране на исковата молба и към момента на подаване на настоящия отговор, трудовото правоотношение на Е. С. Г. с “АЛВЕДЕ” ЕООД не било прекратено, което било известно на ищцата и което било видно и от приложената справка за актуално състояние на трудовите договори от Единен електронен трудов запис, генерирана на 23.03.2026 г. (стр. 6 от 6).

В действителност, обстоятелствата били следните:

Е. Г. била назначена в “АЛВЕДЕ” ЕООД на длъжност “графичен дизайнер” при описаните в трудовия договор и трудовата характеристика условия. На 07.02.2026 г., чрез приложението Viber, Е. Г. заявила, че “прекратява ангажимента си” към работодателя поради несъгласие с размера на заплащането й. Това изявление било възприето от работодателя като желание за прекратяване на трудовото правоотношение, с което се съгласил, още повече, че за времето от сключване на трудовия договор ищцата многократно не се явявала на работа без да посочи причина за това, но поради близките лични отношения между съпругата на управителя на “АЛВЕДЕ” ЕООД и майката на Е. Г. не били предприети съответните действия по КТ. Желаейки да бъдат запазени добри отношения, работодателят подготвил заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните - на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, с идеята, че и двете страни са съгласни на това прекратяване. На 11.02.2026 г. ищцата отишла в офиса на “АЛВЕДЕ” ЕООД в гр.Стара Загора, ул.”Знание”№ 10, ет.5 (находящ се в сградата на “НИПИ-М” АД), за който офис тя разполагала с ключ, както и с чип за входа на сградата. Там, в отсъствието на управителя и без негово знание и съгласие взела папка с документи, в това число и всички едностранно подписани екземпляри на подготвената за подпис от нейна страна Заповед № *********** като междувременно извършила и други действия, за което работодателят незабавно уведомил компетентните органи. Поради отсъствие към момента на тези действия, горното работодателят установил посредством предоставените му от охранителните камери на “НИПИ-М” АД записи, на които се виждало, че ищцата излиза от сградата с въпросната папка с документи. Независимо, че липсата на подпис от страна на служителя върху 3 заповедта по чл.325, ал.1, т.1 от КТ водило до нейната недействителност поради липса на предписаната от закона форма, узнавайки за действията на Е. Г. и за начина, по който били извършени, работодателят незабавно е издал последваща заповед № ******** която отменяла предходно издадената заповед № 59. По причина, че ищцата продължила да не се явява на работа, работодателят решил да я уведоми за последващата заповед № ******** чрез куриер, но пратката била върната в цялост с отбелязване “отказана”, по която причина уведомяване било извършено и на предоставената от ищцата електронна поща.

Същевременно, на 06.03.2026 г. на служебната поща [email protected], Е. Г. изпратила електронно писмо и снимка на Болничен лист № Е20253558163/14.02.2026 г., чрез който уведомявала работодателя, че в периода от 13.02.2026 г. до 14.03.2026 г. ще ползва отпуск по болест. На 23.03.2026 г. по същия начин била получена снимка на Болничен лист № Е20260784160 за удължаване на отпуска по болест за периода от 15.03.2026 г. до 13.04.2026г.

В периода на развитие на описаните отношения, комуникацията била извършвана единствено по електронен път, като ищцата дори блокирала за работодателя достъпа до мобилния си номер и акаунта си във Viber. И към настоящия момент Е. С. Г. ползвала платен отпуск за временна неработоспособност по чл.162 от КТ, като работодателят “АЛВЕДЕ” ЕООД изплащал обезщетение по чл.40, ал.5 от