Решение № 2826 от 08.05.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 08.05.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на седми декември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН

КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Анелия Груева, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 14634 по описа на състава за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът П.С.К. поддържа твърдение, че поради осъществен деликт от водач на МПС със застрахована от ответното дружество гражданска отговорност – той претърпял значителни неимуществени вреди, произтичащи от болки, страдания и неудобства и имуществени вреди, изразяващи се в разноски за лечение на травмите, които бил принуден да направи.

Неимуществените вреди били последица от телесни увреждания, в следствие на ПТП, което било реализирано на 02.09.2016г. на пътен участък от ул. „Витиня“ в гр.

София. При описаните в исковата молба време място и обстановка, в качеството на велосипедист, пострадал бил настигнат и ударен от лек автомобил „БМВ“ с рег. № ********поради незаконосъобразните действия на водача му и получил счупване на горния край на тибията (голям пищял) на левия крак. Споменатите обстоятелства били установени в хода на ДП № 11403/2016г. по описа РТП- КАТ при СДВР. Имуществените вреди произтичали от направения от ищеца разход за лечение на получените при ПТП травми, който разход възлизал на сумата от 1 900 лева, заплатена на 13.09.2016г. Според ищеца, справедливото обезщетение за понесените болки и страдания било оценимо на 80 000 лева. При изложените фактически твърдения, но и след направените от ищеца в първото открито съдебно заседание и приети от съда уточнения в обстоятелствената част на иска – относно датата на отправяне на писмената претенция пред застрахователя на 29.09.2016г. и датата на неговия писмен отговор на 05.10.2016г., ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, в размер на сумата от 80 000 лева, за претърпените от него неимуществени вреди, да му заплати сумата от 1135 лева мораторна лихва върху сумата на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, считано от деня на писмения отказ на застрахователя на 05.10.2016г. до предявяването на иска и законната лихва върху същата сума, считано от деня на предявяването на иска на 24.11.2016г. до датата на окончателното плащане, да му заплати сумата от 1900 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, да му заплати сумата от 26,97 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираното обезщетение за имуществени вреди, считано от деня на писмения отказ на застрахователя на 05.10.2016г. до предявяването на иска на 24.11.2016г. и законната лихва върху същата сума, считано от деня на предявяването на иска до датата на окончателното плащане. Претендира да получи от ответника и сумата на направените съдебни разноски. Процесуалният представител на ищеца претендира да му бъде присъдено възнаграждение по чл. 38 от ЗА с включен ДДС.

Предявената претенция е оспорена от ответника З.К.„Л.И.“ АД, който не отрича настъпването на процесното пътно-транспортно произшествие, причиняването на вредите и наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена между него и водача на лекия автомобил марка „БМВ 520Д“, с рег. № ********но оспорва предявените срещу него претенции за изплащане на обезщетение и законна лихва, като неоснователни. Чрез процесуалния си представител, ответникът оспорва твърдения в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, като твърди, че поради допуснати нарушения на своите собствени задължения по ЗДвП и допуснатите груби нарушения на чл.79 и 80 от ЗДвП – пострадалият ищец е допринесъл в значителна степен за настъпването на вредоносния разултат. Велосипедът бил управляван близо до средата на пътното платно, а не възможно най- близо дясната му граница, велосипедът бил необозначен със светлоотразители и светлини, а велосипедистът се движил без светлоотразителна жилетка. Ответникът оспорва и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, доколкото оспорва твърденията за характера и обема на вредите и навежда доводи за прекомерност на претендирания размер на обезщетението. Моли за отхвърляне на иска и претендира за осъждане на ответника да заплати направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетия като доказателство препис от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-768 от 02.09.2016г. на ПП- СДВР при МВР установява твърдението за настъпването на процесното ПТП. Според съдържанието на протокола, на 02.09.2016г. около 19.50 часа, на пътното платно на бул. „Европа“, в гр. София на ул. „Витиня“ е бил реализиран удар между лек автомобил марка „БМВ

520Д ” с рег. № ********управляван от С.И.С.и движещия се по пътното платно велосипед, управляван от П.С.К..

За целите на настоящото производство, към делото е приобщена преписката по ДП № ЗМ 5133МТ-11403/2016г. по описа на СРТП- ОР-СДВР съдържаща Протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум на ПТП, които са обект на анализ от допуснатата съдебна авто-техническа експертиза.

Заключението на приетата съдебна- авто- техническа експертиза, изготвена от вещо лице Х.И. (със специалност технология и безопасност на автомобилния транспорт), мотивира следните изводи:

·

Точното местонахождение на настъпването на ПТП е описаното в Протокола за оглед на местопроизшествие, а именно: на 1,7 метра до 2,20 метра в ляво, измерено от десния край на платното за движение на ул. „Витиня“ с посока на движение на участниците от кв. „Сухата река“ към Аерогара „София“. Пътният участък на мястото не е регулиран със специални пътни знаци, поради което за него са прилагат общите правила за движение, вкл. за скоростта на автомобилите.

·

Изчислената от вещото лице скорост на движение на лекия автомобил марка „БМВ 520Д ” с рег. № ********по време на удара е приблизително около 19-20 км/ч., а на велосипеда– около 12 км/ч. Ударът е нанесен след като движещият се в същата посока лек автомобил застига движещия се на около 1,7 – 2, 20 метра от левия край на пътното платно велосипед и удря с предната дясна част лявата част на велосипеда.

·

Водачът на автомобила е имал обективна възможност да възприеме велосипеда от достатъчно разстояние, ако лекият автомобил се е движил с включени светлини, които са били регулирани правилно (от гледна точка зоната на осветеност) .Велосипедистът би имал възможността да възприеме приближаващия се автомобил.

·

Налице са данни, обосноваващи извод, че велосипедистът се е движил без светлини – светлоотражатели или други и без светлоотразителна жилетка, тъй като подробното описание на ПТП в протокола за оглед, не съдържа нито преки, нито косвени данни за намирането на такива вещи или оборудване около мястото на инцидента.

·

Процесното ПТП е било технически предотвратимо от обективна и от субективна страна, във всяка от всеки от двамата водачи – при посочените по- горе хипотези: ако при управление на лекия автомобил, водачът на „БМВ 520Д ” с рег. № ********бе предприел аварийно спиране, което би било ефективно поради относително ниската му скорост или ако бе предприел заобикаляне на велосипеда или ако велосипедистът бе управлявал велосипеда възможно най- близо до десния край на пътното платно, вместо на фактически измереното при огледа разстояние от 1,7 метра до 2,20 метра в ляво от десния край на платното. Според вещото лице, във всеки случай, при наличието на светлоотразителна жилетка и светлини - велосипедистът би бил в значителна степен по- видим за водача на автомобила.

Въз основа на направеното от процесуалния представител на ответника признание на факт, съдът прие, че към датата на настъпване на процесното ПТП, гражданската отговорност на собственика и на водача на процесния лек автомобил „БМВ 520Д с рег. № ********е била застрахована от ответното дружество. Споменатото обстоятелство се установява и от справка в електронния регистър на ИЦ при Гаранционен фонд.

Като доказателство по делото са приети медицински документи: Епикриза № ИЗ 15266 от УМБАЛ „Царица Йоанна“ ЕАД - София и амбулаторни листове, които установяват факти и данни за здравословното състояние на ищеца – след настъпването на процесното ПТП. Данните в споменатите медицински документи са обект на анализ от допуснатата съдебно-медицинска експертиза.

Заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза със специалност ортопедия – травматология (д-р Б.) мотивира следните изводи относно подлежащите на установяване факти:

·

В следствие на претърпяното ПТП, ищецът е получил травматично увреждане – закрито счупване на лявата голямопищялна костна левия долен крайник, в горната й част. Не се установява никакво друго увреждане.

·

Споменатото увреждане се намира в конкретния случай в пряка причинно- следствена връзка с механизма на настъпване на произшествието;

·

След постъпване здравно заведение, ищеца е бил подложен на оперативно лечение за открито наместване на счупената кост и стабилизиране с остеосинтетична плака и допълнително приложена имобилизация. На 14.09.2016г. пострадалият е бил изписан от ечебното заведение.

·

Неработоспособността на пострадалия в следствие на получената от процесното ПТП травма е в рамките до 8 месеца. На практика болките и страданията са били по- интензивни само в рамките на три месеца (първоначално два и при рехабилитация още един), докато през останалите пет месеца ищецът не е търпял интензивни болки, но е имал изрични предписания да не стъпва на оперирания крак.

·

От претърпяната злополука е изминал значителен период от време – повече от една година и състоянието на пострадалия е възстановено. Няма данни за настъпили усложнения, в резултат на причинените при ПТП травматични увреждания и такива не се очакват т.е. прогнозата за възстановяване е категорично благоприятна.

В показанията си, разпитаната свидетелка В.Р.А.поддържа твърдение, че имала непосредствени впечатления за състоянието на пострадалия от момента на настъпване на процесното ПТП и по време на лечебния и възстановителен период. Свидетелката заявява, че е съпруга на ищеца и възприела състоянието му след инцидента за пръв път в УМБАЛ „Царица Йоанна“ ЕАД – София. След като бил изписан от болницата, пострадалият се върнал в общия дом на него и свидетелката и тя била принудена да му помага, тъй като той изпитвал сериозни битови затруднения, поради невъзможността да се движи. Това състояние продължило около четири месеца и половина. В момента, ищецът можел да ходи, да се придвижва самостоятелно, но с инцидентни спорадични болки в контузения крак. И до момента свидетелят се притеснявал от обективните затруднение да работи и да осъществява социални контакти.

Съдържанието на приложения на стр. 75 от делото документ „Вносна бележка“ от 13.09.2016г. сочи, че в датата на издаването на документа – вносителят Анна Михова е внесла по сметка на УМБАЛ „Царица Йоанна“ ЕАД – София в брой сумата от 1 900 лева, с изрично посочено основание „заплащане на имплант от Н.Д. за П.С.К.“.

Съдържанието на приложените на стр. 141, 149 и 150 от делото документи мотивира извода, че на 27.09.2016г., чрез адвокат Н.Д., ищецът е отправил извънсъдебна претенция, адресирана до застрахователя ответник по иска, за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от процесното ПТП. Необходимо е да се отбележи, че претенцията не указва банкова сметка, ***етението.

Претенцията е получена на 29.09.2016г. което се установява от известие- обратна разписка. На 05.10.2016г. ответникът е изискал писмено документи, удостоверяващи настъпването на събитието и размера на вредите.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи: