Решение № 862 от 22.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 862 гр. София, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241000500070 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на М. С. С. срещу решение № 5352/23.10.2023г. на СГС, ГО, 6 състав, постановено по гр.д. № 12795/22г., с което са отхвърлени исковете му по чл.49 от ЗЗД за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

Жалбоподателят твърди, че първоинстанционно решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че описаният в исковата молба механизъм е доказан със заключенията на автотехническата и медицинска експертиза.

Счита за неправилен изводът на съда, че не е доказано твърдяното противоправно поведение на служител на ответника, изразяващо се в безпричинно и неправомерно задействане на спирачната уредба на автобуса. В хода на процеса се установи, че той е предприел маневра рязко спиране, при което е настъпил инцидента. Съдът не е обсъдил представените от въззивника документи от образуваното досъдебно производство. Те не са събрани по предвидения в ГПК ред и нямат задължителна сила за гражданския съд, но преценени в съвкупност с другите събрани доказателства, би спомогнало за правилното решаване на делото. Затова събраните доказателства са обсъдени поотделно и частично. От свидетелските показания на И. Т. се установяват 1 факти и обстоятелства около мястото на настъпване на инцидента. При анализ на всички събрани доказателства може да се направи само един извод, а именно за установени всички факти, обстоятелства и твърдения, които доказват отговорността на ответника.

За това моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго като уважи изцяло предявените искове.

„Столичен автотранспорт“ ЕАД в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва въззивна жалба. Счита я за неоснователна. Решението е правилно. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове по чл.49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. В исковата молба ищецът М. С. твърди, че на 11.12.2017г.сутринта се е качил на автобус № 111 на спирка в гр.

София, „Околовръстен път“ в кв. *** с посока на движение към ж.к. „***“.

Той е трябвало да слезе на спирка, намираща се до бл.350 в ж.к. „***“ 3, а от там да пътува с автомобила на колегата си И. Т. до местоработата им в кв.

Кремиковци. Около 8.30ч. автобусът се е движел по ул. „Добринова скала“ в дясната пътна лента в посока бул. „Царица Йоанна“ към бул. „Захари С.“.

Тогава ищецът се е намирал в предната част на автобуса прав между седалките. Наближавайки спирка на МГТ № 200- бл.350, ж.к. „***“ 3, е предприел слизане към средната врата. В този момент автобусът по неизвестни причини е намалил рязко скоростта, употребявайки спирачки, което е предизвикало залитане напред по посока на движение, което за него е с дясното рамо напред. Той се е подпрял с дясната ръка на левия ред на стъклата и вследствие на това е получил многофрагментарно счупване на големия трохантерен масив на дясната раменна кост с предно долно изкълчване на дясната раменна става. След слизането от автобуса М. С. се е качил в автомобила на колегата си И. Т., който го е транспортирал до болнично заведение в кв. Ботунец, защото е изпитвал силна болка в областта на дясното рамо. От там е бил насочен към ВМА, където са му направени редица изследвания и е приет за лечение. На 13.12.2017г. му е извършена операция като му е поставена тубуларна плака с два винта. От 11.12.2017г. до 2

31.10.2018г. е бил в отпуск по болест, тъй като не е бил в състояние да работи.

Травмата е довела да пълно обездвижване на дясната ръка и е бил в пълна безпомощност и изцяло е зависел от помощта на близките си в ежедневието.

Във връзка с настъпилия инцидент е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител, което е спряно. В резултат от преживяното ищецът изпитва страх да пътува с градския транспорт и от инцидента не го е правил. Той е оставил трудно заличими белези в психиката му, с чийто отрицателен ефект ще трябва да се съобразява през целия си живот. На мястото на операцията има белези, които му създават допълнителен дискомфорт. Затова моли съда да осъди ответника „Столичен автотранспорт“ ЕАД да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв., в едно със законната лихва от 11.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и 1311, 50лв. обезщетение за имуществени вреди в едно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответникът „Столичен автотранспорт“ ЕАД в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва исковете. Сочи, че те са допустими, но неоснователни. Няма доказателства, че са се осъществили елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане с изключение на настъпили телесни вреди. Липсват доказателства, че ищецът е бил увреден, когато е ползвал превозна услуга в автобус на дружеството. Не е доказано, че шофьорът е спрял внезапно и рязко, както и че в резултат от него ищецът е залитнал и се подпрял на страничните стъкла. М. С. не е идентифицирал автобуса, в който е пътувал и водача му. Счита, че ищецът е възможно да е получил обезщетение от работодателя за трудова злополука или застрахователно обезщетение и това следва да бъде установено. Ответното дружество счита за недоказани претендираните имуществени вреди. Прави доказателствени искания.

Не се спори, че на 11.12.2017г. М. С. е претърпял инцидент в автобус № 111, както и че това е линия от масовия градски транспорт на гр. София.

Не се спори, а видно от представената епикриза от ВМА -МБАЛ-София е, че ищецът е престоял в болничното заведение от 11.12.2017г. до 15.12.2017г.

Било му е извършено оперативно лечение на десния горен крайник.

Не е спорно, че на ищеца е бил разрешен отпуск за временна 3 нетрудоспособност от 11.12.2017г. до 31.10.2018г.- представени и приети болнични листа и ЕР на ТЕЛК.

Представени са фактури и други финансови документи за установяване на правени разходи от него за лечението на фрактурата.

От писмо изх. № 1951-1/19.09.2019г. от ответника до Гаранционен фонд се установява, че шест автобуса обслужват линия № 111 като са се движили във времевия диапазон 8.30-9.00ч. на 11.12.2017г. За всеки от тях има сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, която е била валидна към 11.12.2017г.

Не се оспорва, че по жалба на ищеца е образувано ДП по пр.пр. № 7822/18г. срещу неизвестен извършител, което е било спряно.

Безспорно е, че пред ГФ е била образувана щета№ 19219295/12.08.2019г. по претенция на М. С., но му е отказано изплащане на обезщетение аз инцидента на 11.12.2017г. Той е предявил искове срещу ГФ, по които е било образувано гр.д. № 330/2020г. на СГС по чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, които са отхвърлени с решение № 261938/21.03.2021г., потвърдено от САС с решение № 1310/08.12.2021г. Последното не е допуснато до касационно обжалване с определение № 50596/16.11.2022г. по т.д. № 731/22г. на ВКС, ТК, I т.о.

От писмо от 21.08.2023г., изходящо от НОИ се установява, че няма данни за подадена Декларация за трудова злополука по отношение на ищеца от осигурителите „Селект 43“ ЕООД или „Булмитспед“ ООД. Такава е имало декларирана на 11.01.2010г. от Посолството на САЩ.

В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза, изготвена от лекар специалист по съдебна медицина, който след анализ на медицинските документи, приложени по делото и след извършен личен преглед на пострадалия на 27.04.2023г., е дал заключение за получената от него травма: счупване на дясната раменна става, изразяващо се в разместено счупване на големия трохантерен масив на дясната раменна става с предно долно изкълчване на дясната раменна става. По медикобиологичен признак травмата е причинила трайно затруднение на движението на горния десен крайник за повече от 30 дни, което съставлява средна телесна повреда.

Извършено е оперативно лечение чрез открито наместване на фрактурата и поставяне на метална остеосинтеза. Функционалното възстановяване при 4 такава травма настъпва за около 2 месеца след инцидента като за тежък физически труд до 3-4 месеца. При ищеца възстановителния период е бил повече от 10 месеца. При прегледа вещото лице е установило, че при М. С. има пълно функционално възстановяване на дясната раменна става, като персистира само субективно оплакване от болки при промяна на времето и натоварване с тежък физически труд. Остеосинтезният материал не е отстранен. Налице е белег в областта на дясното рамо. Според експерта, травмата на ищеца е получена по индиректен механизъм, от въздействие на значителна кинетична енергия по оста на ръката с елемент на извиване на ръката в рамото. Тя може да бъде получена и по начина, който твърди М. С.. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.

Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните. Същото е обективно дадено и изчерпателно по отношение на поставените въпроси.

По делото е допусната автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице Драгунски, която е дала заключение за най- вероятният механизъм на произшествието, настъпило на 11.12.2017г. Според експерта водачът на автобуса е предприел аварийно спиране и вследствие на инерционните сили тялото на М. С. е политнало напред. Причините за настъпване на инцидента са субективните действия на водача и на пътника. И двамата са имали техническа възможност да го предотвратят. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.

Съдът възприема изчерпателна. експертизата като обективна, конкретна и

Въззивният съд счита, че не следва да обсъжда, като неотносими доказателства по делото, представените с исковата молба съдебномедицинска и автотехническа експертизи, изготвени за нуждите на досъдебното производство. Те не са събрани в настоящото производство по реда на процесуалния закон при спазване на установения принцип на непосредственост и устност.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

Свидетелят И. Т. е приятел на ищеца от около 8 години. Колеги са.

Всяка седмица са се редували да пътуват заедно до работата им. Едната с 5 автомобила на М. С., другата с МПС на свидетеля. Последният живее в ж.к.

„***“ , а ищецът в кв. „***“. Пътували са до Кремиковци. Знае за инцидента, който е станал с ищеца през месец декември 2017г. Бил е отбил до автобусната спирка около 8.30ч. М. С. е пристигнал с автобус № 111, прекачил се е при него. Казал му е, че шофьорът на автобуса е натиснал рязко спирачки и е паднал вътре, ударил се е и го боли рамото. Тръгнали са към работата, но по пътя ищецът е казал, че не му е добре и са отишли в поликлиниката в кв.

Ботунец. Бил е видимо пребледнял и му е било зле. Отишли са до офиса, от където ищецът е взел такси. Свидетелят е видял как автобусът завива и спира.

Нямало е нищо необичайно. Не е видял падането. Автобусът е спрял рязко и за да не се удари в хората ищецът се е подпрял на стъклото и го е заболяло рамото. Свидетелят не е видял регистрационния номер на автобуса. Не са се обаждали в полицията или Бърза помощ.

Свидетелят Катя В. е майка на ищеца и желае да свидетелства.

Заявява, че в края на 2017г. синът й е претърпял инцидент. Обадили са й се през време на работа. Синът й и е казал, че е във ВМА, тъй като е пострадал в автобус, пътувайки към среща с негов колега. Когато го е видяла е бил пребледнял, колабирал е и се е наложило да дойдат от болницата с бърза помощ. Бил е опериран. След изписването свидетелят е била при ищеца всеки ден, защото той не е можел да се обслужва сам. Не е можел да си приготви храна. Водещата му ръка е дясната и е била счупена. Болките са продължили около 1 месец, след това е започнал рехабилитация. Тя го е придружавала при процедурите. Това е продължило около 2 месеца. Ищецът се е оплаквал от болки през това време, не е можел да спи добре. Сега се оплаква от такива при промяна на времето. Периодът, в който М. С. не е могъл да се обслужва сам е бил около 3 м. Трудно му е било с храненото и приготвянето на храна.