Решение № 5 от 02.02.2022, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Момчилград, 02.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно наказателно дело № 20215150200269 по описа за 2021 година Производството е образувано по жалба срещу наказателно постановление и е с правно основание чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Жалбоподателят ЮС. ОСМ. ЮС. с ЕГН- **********, от с.Дрянова глава, общ.Кирково, е обжалвал НП № 21- 0318- 000 414 от 24.11.2021г. на Началника на РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018г., с което за нарушение по чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева, както и с „лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца“. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваният акт, и се иска отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв.Н.М., който поддържа жалбата и моли съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, и сочи, че неговият подзащитен не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията- а самата кола била 1 на друго лице, и нямало данни и другото лице да е уведомено за прекратената регистрация. Претендира разноски по делото.

Въззиваемата страна- АНО, не се представлява и чрез гл.юрисконсулт на ОДМВР- Кърджали изразява становище за неоснователност на жалбата, и иска потвърждаване на атакуваното нак.постановление по изложените подробни съображения. В молбата на ю.к. на ОДМВР- Кърджали се иска същото и се претендира ю.к. възнаграждение, респ. намаляване на адв.хонорар поради прекомерност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи и съображения и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата срещу процесното НП е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл.59– 60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна.

От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 17.06.2021г. за времето от 10,00 до 22,00 часа трима служители на ЗЖУКърджали /А.К., Ж.А. и Е.К./ са изпълнявали служебните си задължения по охрана на общественият ред и контрол на пътното движение на територията на общ.Кирково. На същата дата, около 18,50 часа, на кръстовище, образувано между 3 –то класен път № 867 и с.Дрянова глава, по посока на движение от с.Фотиново за с.Дрянова глава, са спрели за проверка л.а.“ПЕЖО 206“ с рег. № ******, управляван от жалбоподателят по настоящото производство- и собственост на друго лице /Ю. Сали Осман/. При извършената проверка са установили, че автомобилът е бил с поставени регистрационни табели, няма задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, и е бил с служебно прекратена регистрация по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП от 23.02.2021г. За така установеното служител на РУ-Кирково към ОДМВР- Кърджали е съставил АУАН серия АА № 465869/ 17.06.2021г. против жалбоподателят, за допуснато нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. С този акт е бил иззет контролният талон на водача. Актът е връчен на същата дата, и в законоустановеният срок няма постъпило възражение срещу него.

По този повод в РП- Кърджали, т.о.Момчилград, е била образувана проверка, която е приключила с отказ на Прокуратурата да образува срещу жалбоподателят досъдебно производство за престъпление по чл.345 ал.2 от 2

НК /за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежният ред/.

Посочено е, че жалбоподателят по настоящото производство не е собственик на автомобила, а собственик е друго лице- Ю. Сали Осман от с.Дрянова глава, общ.Кирково, и че със жалбоподателя са от едно село, но и двамата живеели в Турция, и жалбоподателя е влез ключовете от друг техен съсед, за да възбуди работата на акумулатора на автомобила. Така, като е решил да го управлява автомобила е бил спрян за проверка, като не знаел, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена, няма застраховка „ГО“ и не е бил уведомен от собственика за това- за последното разбрал едва когато е бил спрян за проверка.

Прокуратурата е приела в мотивите, че жалбоподателят по настоящото производство не е бил уведомяван от собственика на МПС за служебно прекратяване на регистрацията, и не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила и то друго лице- не знаел за последното. Прокуратурата е приела, че за неспазването на срока за заплащане на задължителната застраховка „ГО“ и служебното прекратяване на регистрацията на осн.чл.140 ал.10 от ЗДвП не прави МПС „нерегистрирано по съответният ред“ по смисъла на НК. Прокуратурата е приела, че автомобилът е собственост на друго лице, а самият автомобил който по време на проверката е бил с поставени регистрационни табели, въпреки, че е бил с служебно прекратена регистрация по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП, но нямало доказателства, че и собственикът е уведомен за това. Поради това е отказано образуването на нак.производство срещу жалбоподателя по чл.345 ал.2 от НК, и преписката е изпратена на съответният адм.орган. Няма данни това прокурорско постановление да е било обжалвано, поради и което се приема, че същото е влязло в законна сила. В самата преписка са приложени докладна записка, АУАН сер.АА № 465869/ 17.06.2021г.; справка за нарушител, изд.на името на жалбоподателя; справка за собственост, от която е видно, че автомобилът е собственост на друго лице; справка за регистрации, пререгистрации и прекратени регистрации, касаещи автомобила, предмет на настоящото нак.постановление, и от която не става ясно дали и кога собственик е бил уведомен за служебно прекратената на 23.02.2021г. регистрация по смисъла на чл.143 ал.10 от ЗДвП на автомобила; проверка за сключена застраховка „ГО“ в Гаранционен фонд; Копие на докладна записка от ЗЖУ- Кърджали; саморъчни обяснения от жалбоподателя- в които сочи, че 3 не знаел за липсата на застраховка „ГО“ на колата; справка за съдимост и характеристика.

Въз основа на горното срещу жалбоподателят е било издадено процесното НП № 21- 0318- 000 414 от 24.11.2021г. на Началника на РУКирково към ОДМВР- Кърджали, упълномощен със заповед № 8121з515/14.05.2018г., с което за нарушение по чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева, както и с „лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца“.

В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите и актосъставителят, които потвърждават описаната в АУАН фактическа обстановка- при извършена проверка на посоченото място, дата и час на управляваното от жалбоподателя МПС са установили, че същото е с прекратена служебна регистрация. Същите заявяват, че водачът им показал уведомление за служебно прекратена регистрация.

Като доказателства са представени; извлечение от информационните масиви на МВР, че е прекратена по служебен ред регистрацията на посоченият л.а. по чл.143 ал.10 от ЗДвП- при получено от „Гаранционен фонд“ уведомление; извлечение от масивите на КАТ- МВР /от което е видно, че посоченият по-горе автомобил е със служебно прекратена регистрация от 14.05.2019г./, както и че автомобилът е собственост на друго лице, посочените НП и АУАН. Приложени са и докладна записка и обяснения от жалбоподателя- дадени по повод на проверката.

В съдебно заседание съдът служебно е задължил АНО да представи доказателства, че собственикът на процесният автомобил е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила поради липса на сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като е представено копие на Уведомление от 25.02.2021г., адресирано до собственика на автомобила в тази насока. От това уведомление не става ясно дали е било връчено на адресата, кога и по какъв начин, сиреч за съда е неясно обстоятелството дали уведомлението е достигнало до адресата, дали и било връчено, т.к. по същото липсват всякакви отбелязвания на тези факти.

При така установената фактическа обстановка, могат да се направят следните правни изводи: Жалбата е основателна, като съображенията са 4 следните; Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление- по арг. от нормата на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.14 ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимият по делото закон.

При извършена служебна проверка не се констатират допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, ограничаващи правото на защита на привлеченото към отговорност лице и водещи до отмяна на наказателното постановление на това основание. Съдът приема, че АУАН е съставен от компетентен орган при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 от ЗАНН процедура и съдържа реквизитите на чл.42 от ЗАНН. Деянието е установено по несъмнен начин от формална страна, индивидуализиран е извършителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение, като същият не е посочил такива възражения.

В конкретният случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган– началник на РУ към ОДМВР- Кърджали, видно от заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи /което е служебно известно на съда, предвид много на брой дела от тази категория, разглеждани от съда/. АУАН е съставен от компетентно /териториално и материално/ лице– посоченото, което безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.189 ал.1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административно наказателното производство е образувано в срока п о чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и 5 срещу какво да се защитава. Съдът счита, че деянието е описано достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка.

Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, действала към момента на извършване на нарушението– по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл.175 ал.3 от ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Не се спори по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил/л.а./ безспорно е моторно превозно средство по смисъла на § 6 т.11 от ДР на ЗДвП , както и че същият е бил управляван от жалбоподателят на път, отворен за обществено ползване. Жалбоподателят не оспорва и фактът, че автомобилът е собственост на друго лице, който той е взел за да управлява /за да възбуди акумулатора на същият/.

Съдът споделя доводите на жалбоподателят, обективирани в жалбата, че деянието не било съставомерно, както и че жалбоподателят е нямал възможност да узнае, че МПС е било с служебно прекратена регистрация по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП, като и че не е бил уведомен за прекратяването на регистрацията- и това е така защото автомобилът се води на името на друго лице- което е собственик, и че деянието е извършено без вина, доколкото жалбоподателят не е узнал за този факт по надлежният ред- до деня на проверката.