Решение № 496 от 14.11.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 496 гр. София, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Мая Цонева

Калин Калпакчиев при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора П.М.Маринова като разгледа докладваното от Мая Цонева Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200693 по описа за 2025 година Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационни жалби на частния обвинител и граждански ищец Е. Л. Д. – Л. чрез повереника адв. Д. Б., на частните обвинители и граждански ищци Ф. Л., Х. Л., К. Л. и Н. Б. чрез повереника им адв И. Н. и на подс. Б. Й. П. чрез защитника му, адв. М. П. против решение № 177/29. 04. 2025 год., постановено по в. н. о. х. д. № 1176/2024 год. по описа на Софийски апелативен съд (САС).

Касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец Е.

Д. – Л. са релевирани всички касационни основания, но аргументацията в нея е свързана преди всичко с размера на наказанието. Поддържа се, че то е явно несправедливо, тъй като е игнорирана високата степен на обществена опасност на деянието, което освен предумишлено е осъществено с користна цел и с особена жестокост. Сочи се, че не е отчетена и значителната обществена опасност на подсъдимия, изводима от психологическите му характеристики, както и обстоятелството, че жалбоподателката се е страхувала от него. Твърди се, че влошеното му здравословно състояние и семейното му положение неправилно са третирани като смекчаващи отговорността обстоятелства и в същото време САС е пропуснал да отчете като отегчаващи такива липсата на разкаяние и съжаление за извършеното, 1 както и недобросъвестното поведение на подсъдимия по време на първоинстанционното производство. Изразено е несъгласие и с размера на присъденото обезщетение, като е поставен акцент на ролята на жалбоподателката за разкриване на обективната истина, която долустоящите съдилища са подценили и същевременно са игнорирали претърпените от Д. – Л. неудобства, произтичащи от негативното мнение за нея от децата на пострадалия и от обществото като цяло. Към касационната инстанция е отправено искане да измени въззивното решение като наложи на подсъдимия най-тежкото наказание, предвидено за престъплението по чл. 116, ал. 1 от НК, както и да уважи гражданския иск в пълния му предявен размер.

Касационната жалба на частните обвинители Ф. Л., Х. Л., К. Л. и Н. Б. е насочена срещу санкционната част на проверявания съдебен акт. Сочи се, че наказанието е явно несправедливо, тъй като САС е игнорирал сериозното проучване и подготовката за извършване на деянието, указващи на престъпна упоритост и същевременно характеризиращи и престъплението като изключително тежко. Възразява се срещу извода за отсъствие на користна цел. Поддържа се, че здравословното състояние на подсъдимия не е достатъчен аргумент за санкционирането му с най-лекото от трите алтернативни наказания, предвидени за извършеното престъпление. Настоява се като отегчаващо обстоятелство да бъдат третирани предходните осъждания на П., независимо че за тях е настъпила реабилитация. Твърди се, че наложеното наказание няма да способства за постигане на генералната превенция и е обоснована тезата, че най-подходящо се явява наказанието доживотен затвор без замяна. Направено е искане за отмяна на въззивния съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане.

С жалбата на подсъдимия са заявени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е обосновано с твърдения за накърнено право на защита на подсъдимия; за липса на мотиви; за неоснователно отхвърлени доказателствени искания и неизпълнение на задълженията по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК; за игнориране на противоречията в показанията на свид. Д. – Л.. Твърди се освен това, че приетите от САС фактически положения не се подкрепят от доказателствата по делото. Съображения за наличие на касационните поводи по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК не са изложени. При условията на алтернативност касаторът настоява за отмяна на решението и оправдаването си или за връщане на делото за ново разглеждане с указания какви доказателства да бъдат събрани, а в случай че тези искания не бъдат удовлетворени – за намаляване на наказанието.

Частният обвинител и граждански ищец Е. Д. – Л. не участва лично в касационното производство. Поверениците поддържат касационната жалба и настояват да бъде уважена по изложените в нея съображения.

Частните обвинители и граждански ищци Ф. Л. и Х. Л. поддържат касационната си жалба и молят да бъде уважена.

2

Частните обвинители и граждански ищци К. Л. и Н. Б. не участват лично в производството пред касационната инстанция.

Повереникът на четиримата частни обвинители поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Намира, че касационната жалба на подсъдимия е неоснователна. Пледира за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане с указания за увеличаване на наказанието.

Подс. Б. П. поддържа касационната си жалба и моли делото да бъде върнато за ново разглеждане, тъй като не е извършил деянието, за което е осъден.

Защитникът му поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Наред с това акцентира върху отсъствието на преки доказателства за авторството на деянието и невъзможността косвените такива да обосноват еднопосочност на изводите относно самоличността на извършителя. Като допълнителен довод изтъква, че на досъдебното производство също са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в неизследване здравословното състояние на подсъдимия и непредявяване на материалите по делото. Сочи, че първостепенният съд неправилно е отказал да се отведе от разглеждането на делото. Твърди, че въззивната инстанция не е установила, че голяма част от свидетелите по делото са предубедени. Пледира за оправдаване на подсъдимия, за връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наказанието.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на всички касационни жалби и пледира решението да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 11/07. 06. 2024 год., постановена по н. о. х. д. № 455/2023 год., Окръжният съд – Перник е признал подс. Б. Й. П. за виновен в това, че на 11. 08. 2022 год. в /населено място/ предумишлено умъртвил У. Л., поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 9 вр. чл. 115 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на двадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.

На основание чл. 59 от НК съдът е зачел предварителното задържане на подсъдимия с мярка за неотклонение.

На основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди както следва:

- на Ф. Л., Х. Л., К. Л. и Н. Б. – по 200 000 лева ведно със законната 3 лихва от 11. 08. 22 год. до окончателно изплащане на сумите;

- на Е. Д. – Л. – 50 000 лева ведно със законната лихва от 11. 08. 22 год. до окончателно изплащане на главницата.

Исковете на всички граждански ищци са отхвърлени за разликата до пълния им предявен размер.

Съдът е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски и се е разпоредил с веществените доказателства.

Така постановеният съдебен акт е проверен по протест на Окръжна прокуратура – Перник и по въззивни жалби на всички останали страни и с решение № 177/29. 04. 2025 год., постановено по в. н. о. х. д. № 1176/2024 год. по описа на САС, е потвърден.

Касационните жалби са допустими, тъй като са подадени от легитимирани страни, депозирани са в срока по чл. 350, ал. 2 от НПК и с тях е атакуван съдебен акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледани по същество, същите са неоснователни.

І. По пределите на касационната проверка:

Съдържанието на сезиращите документи налага изрично да бъде припомнено какво обхваща проверката по реда на глава двадесет и трета от НПК и какви са правомощията на касационната инстанция, ако установи някой от претендираните пороци на въззивния съдебен акт.

Съществена част от жалбата на защитата заемат твърденията, че фактическите констатации на САС не се подкрепят от доказателствата по делото. По своята същност тези аргументи представляват оплакване за необоснованост на решението. Пропуска се обаче, че необосноваността не е сред самостоятелните касационни основания и това законодателно разрешение е свързано с характеристиките на касационното производство като такова, в което се проверява правилното приложение на закона (материален и процесуален). Върховната инстанция по наказателни дела е съд единствено по правото, но не и по фактите, с оглед на което правомощията във връзка с доказателствената съвкупност се свеждат до проверка спазени ли са правилата, гарантиращи формалната правилност на вътрешното убеждение на въззивния съд. По-специално настоящият съдебен състав не би могъл да подмени вътрешното убеждение на инстанциите по фактите и да приеме за достоверни такива доказателствени материали, които те са признали за неубедителни и обратно – да признае за съмнителни или лъжливи такива доказателствени материали, които въззивният съд е оценил като правдиви и истинни, така както не би могъл и да признае за установен факт, неустановен от долустоящите съдилища, или да отхвърли факт, приет от тях. С оглед изложеното възраженията за необоснованост няма да бъдат коментирани понататък в касационното решение.

4

Закономерна последица от очертаната по-горе специфика на касационното производство е обвързаността на третата инстанция от фактическите положения, приети от въззивния съд. Проверката за правилното приложение на закона се осъществява в тези рамки, а правомощията по чл.

354, ал. 1, т. 2 от НПК могат да бъдат упражни само и единствено, ако фактите, възприети от долустоящите съдилища, не сочат на осъществен състав на престъпление. Доколкото описаното от САС поведение на подс. П. е престъпно, изначално не съществува процесуална възможност за оправдаването му.

От своя страна частният обвинител и граждански ищец Е. Д. – Л. настоява касационната инстанция сама да увеличи наказанието на подсъдимия, като наложи най-тежката от трите алтернативни санкции, предвидени в чл. 116, ал. 1 от НК. Тази претенция също не се основава на процесуалния закон. Законодателят последователно е отстоявал позицията си, че когато се налага увеличаване на наказанието, това следва да бъде сторено от въззивния съд, за да може изводите във връзка с неговата индивидуализация да бъдат проверени по касационен ред. Ето защо чл. 354, ал. 3, т. 1 от НПК императивно предвижда, че когато е необходимо да бъде увеличено наказанието, касационната инстанция може единствено да отмени решението или присъдата на второстепенния съд и да му върне делото за ново разглеждане. Отделен е въпросът, че предвид разпоредбата на чл. 355, ал. 1 от НПК указанията във връзка с наказанието ще са задължителни само ако се основават на неправилно приложение на закона – например наложено е наказание, каквото не е предвидено за съответното престъпление, но не и когато е констатирана явна несправедливост на наказанието (в същия смисъл са Р. № 562/2002 год. на ІІ н. о., Р. № 450/2008 год. на ІІІ н. о., Р. № 193/2016 год. по н. д. № 614/2016 год. на ІІІ н. о., Р. № 248/2018 год. по к. н. д. № 1004/2018 год. на ІІ н. о. и др.). Това обосновава и несъстоятелност на претенцията на останалите частни обвинители при евентуално връщане на делото въззивният съд да бъде обвързан с конкретно по вид наказание.

Единственото изключение от тези принципни положения се съдържа в разпоредбата на чл. 354, ал. 5 от НПК, но процесуалното развитие на делото го оставя извън посочената хипотеза.

ІІ. По доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила:

Тези възражения следва да бъдат разгледани преди останалите, основаващи се на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК, защото процесуалната последица от евентуалното наличие на касационния повод по чл. 348, ал. 1, т.