Определение № 778 от 17.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 778 гр. Благоевград, 12.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Вили Дацов като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско дело № 20241200500692 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба на „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: *********, чрез юрк.

М.К., против определение №372/18.04.2024 г. на РС-Петрич по гр.д.№1267/23г по описа на с.с., с пр.осн. чл.274, ал.1, т.2 вр. с чл.248,ал.3 от ГПК.

С атакувания съдебен акт е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските, чрез намаляване на присъденото в полза на процесуалния представител адвокатско възнаграждение.

Недоволен от така постановения акт е останал жалбоподателят, който го намира за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока.

Настоява за неговата отмяна и намаляване на присъденото в полза на адв. М.

М. адвокатско възнаграждение от 960 лв. на 200 лв., като се предвиди също, че не следва да се начислява и ДДС.

Въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на частната жалба, излагайки подробни съображения, че атакуваното определение е законосъобразно.

Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Жалбата е допустима и разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

От материалите по делото се установи, че първоинстанционния съд е уважил предявения иск по чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД вр. с чл.19, ал.4 ЗПК, като е прогласил за нищожен, поради заобикаляне на закона договор за поръчителство №4444920/30.03.2022 г., сключен между ищеца Д. Е. Я., ЕГН ********** и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690. Като последица от това, съдът е уважил и иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, като е осъдил „Файненшъл България“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 119, 76 лв., представляваща недължимо платена сума по въпросния договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (27.09.2023г) до окончателното плащане. Не на последно място, съдът е присъдил в полза на адв.М. М., на основание чл.38, ал.2 вр. с чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. минимално адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищцата в размер на 960 лв. с ДДС, чието възнаграждение с атакуваното определение съдът е отказал да намали, изхождайки от това, че в случая са предявени два иска, както и от фактическата и правната сложност на делото.

От материалите по делото се установява, че действително ищецът Д. Я. е представил по делото договор за правна защита и съдействие, сключен с адв.

М. М., с който е уговорено осъществяване на безплатна правна помощ при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., процесуалната активност на когото се изразява в подаване исковата молба, както и подаване на две молби, в които изразява становище по основателността на иска, без явяване в открито съдебно заседание.

При тези данни атакуваното определение е незаконосъобразно, поради следните съображения:

Съгласно решение от 25.01.2024г по дело С-438/22 на СЕС приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба №1/2004г за минималните адвокатски възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл.101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителните, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на 2 определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Прието е, че това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лице, като нищожността е задължителна за съда и за всички минали или бъдещи последици. Прието е, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Националният съд е длъжен да откаже да приложи тази правна уредба и тогава, когато страната не е подписала договор за адвокатски услуги, в който по съгласие на страните се определя адвокатско възнаграждение, каквато е хипотезата на чл.38, ал.2 ЗАдв.

С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.101, пар.1 ДФЕС, определените с цитираната Наредба №1/2004г на ВАС минимални адвокатски възнаграждения не са задължителни при определяне на размера на хонорара за правна услуга, вкл. и в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗАдв. при заварени правоотношения между клиент и адвокат, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл.101, пар.1 ДФЕС (вж. така Опр.

№563/11.03.2024г на ВКС по ч.т.д.№188/24г, II т.о.).

При това положение, дължимото се в полза на адв.М. М. адвокатско възнаграждение за осъщественото от него безплатно процесуално представителство на ищцата по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. следва да се определи като се съобразят вида на спора, фактическата му и правна сложност, материалният интерес, вида и количеството на извършената работа (вж. Опр.№1967 от 23.04.2024г на ВКС по гр.д.№3404/2023г, III г.о.). В случая са били предявени два иска – иск по чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД за нищожност на договор за поръчителство и иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на платената въз основа на договора сума. Така предявените искове не се отличават с фактическа и правна сложност, тъй като районният съд е преценил единствено действителността на договора съобразно критериите по чл.19, ал.4 ЗПК и като последица от уважаването на иска за нищожност е уважил и осъдителния иск за връщане на недължимо платената сума.

3

Материалният интерес по делото също не е висок, доколкото и двата иска са с цена от по 119, 76 лв. Същевременно, извършените от процесуалния представител на ищеца (адв.М.) процесуални действия се изразяват единствено в подаването на исковата молба и две молби, в които се изразява становище по основателността на иска, без явяване в открито съдебно заседание. Ето защо, като се отчете горното и икономическата конюктура в страната, съдът намира, че неправилно с атакуваното определение районният съд е отказал да намали присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство. С оглед горното съдът намира, че същото следва да се намали до сумата от 360,00 лв. с ДДС, доколкото процесуалният представител на ищеца е регистриран по ДДС, за което са представени доказателства.

По изложените съображения атакуваният акт ще следва да се отмени, а присъденото в полза на адв.М. адвокатско възнаграждение следва да се намали от 960 лв. с ДДС на 360,00 лв. с ДДС.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №372/18.04.2024 г. на РС-Петрич по гр.д.

№1267/23г по описа на с.с., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 77/07.03.2024г., постановено по гр. д. № 1267/2023г. по описа на Районен съд град Петрич, в частта за разноските, по претендираното адвокатско възнаграждение, като НАМАЛЯВА, на основание чл.78, ал.5 ГПК, присъденото в полза на адв. М. М. адвокатско възнаграждение от 960 лв. с ДДС на 360,00 лв. с ДДС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5