Определение № 444 от 30.01.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 444 гр. София, 30.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20258002103196 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 2302/08.04.2025г., подадена от К. С. К. и В. С. К., чрез процесуалния представител адвокат В. Т. от АК-София, срещу решение № 40 от 10.02.2025г. по в. гр. д. № 456/2024г. на Великотърновския апелативен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 141 от 27.03.2024г. по гр.д. № 448/2023г. на Плевенския окръжен съд, в обжалваните му части, е уважен предявеният от М. С. Ц. и Д. И.

Ц. срещу касаторите положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК- за признаване правото на собственост на ищците на оригинерно основание давностно владение върху 1/2 ид.ч. от надпартерен етаж от сграда с идентификатор [№], на три етажа, който надпартерен етаж е със застроена площ 216 кв.м., съгласно скица № 18-942586/ 19.09.2007, а съгласно АДС, с площ 213 кв.м, с предназначение - жилище - апартамент, състоящ се от: пет стаи, баня, клозет, вестибюл, предверие пред вестибюла, заедно с 6/10 ид.части от общите части на сградата; 1/2 ид.ч. от масивен бункер, представляващ сграда с идентификатор [№], със застроена площ 73 кв.м., съгласно скица, а съгласно АДС, със застроена площ 80 кв.м., с предназначение-друг вид сграда за обитаване;

1/2 ид.ч. от масивен гараж, представляващ сграда с идентификатор ***, със застроена площ 34 кв.м, заедно с 1/2 ид.ч. от 6/10 идеални части от имота, върху който са построени сградите, представляващ ПИ с идентификатор [№], с площ 629 кв.м., с начин на трайно ползване-ниско застрояване (до 10 м.), трайно предназначение-урбанизирана със стар идентификатор-УПИ 11-771, кв.78, при съседи на имота: [№]: [№]: [№], [№], [№], и е отменен на основание чл.537 ал. 2 ГПК констативен нотариален акт № 31/05.06.2007г. на 1

Нотариус К. П. с рег. № 218 при НК, с район на действие РРС, за описаните в пункт трети от акта недвижими имоти, а именно: 188,70/629 ид.ч. от дворно място, представляващо УПИ [№], от кв.78 по плана на [населено място] при описани съседи на имота и заедно с 1/2 ид.ч. от надпартерен етаж от построената в това дворно място масивна жилищна сграда със застроена площ от 217 кв.м., съгласно скица № 18-94-2586/ 19.09.2007г., а съгласно заповед № 2100/28.10.1994г. на кмета на [община], с площ 213 кв.м., заедно с 3/10 ид.части от общите части на сградата; 1/2 ид.ч. от масивен бункер, построен в това дворно място, със застроена площ 73 кв.м., съгласно скица, а съгласно заповед № 2100/28.10.1994г. на кмета на [община], със застроена площ от 80 кв.м., и 1/2 ид.ч. от масивен гараж, построен в същото дворно място, със застроена площ от 34 кв.м.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция за собственост бъде отхвърлена със законните последици. Поддържа се, че въззивният съд неправилно и необосновано е приел, че ищците са установили владение върху процесните имоти от 10.10.2007г., което владение са осъществявали непрекъснато, явно и необезпокоявано до датата на исковата молба, без да вземе предвид факта, че същите се легитимират като собственици на 1/2 идеална част от имотите, закупена от М. Д. М., действащ лично и като законен представител на Д. М. Д. и по този начин е възникнала съсобственост в имота между касаторите и ищците като по отношение на другата 1/2 идеална част от имотите „закупена“ от Г. Д. договорът за покупко-продажба нямал вещнопрехвърлителен ефект, тъй като е сключен с несобственик. Считат за неправилен и необоснован изводът на съда, че е доказано, ищците да са встъпили във владение на процесиите идеални части от имотите от 10.10.2007г. и до датата на исковата молба 02.11.2020г. да са осъществявали непрекъснато владение върху тях, продължило повече от 13 години. Твърдят, че след като същите са знаели, че купуват процесиите идеални части от имотите от несобственик, това изключва намерението им ги своят.

Поддържа се, че неправилно и в нарушение на съдопроизводствените правила са кредитирани събраните по делото гласни доказателства, а именно показанията на св. С. Ц., на св. Р. Д., както и Протоколите от проведени общи събрания на ЕС на [улица] в [населено място] от 2012г. и 2015г.

Считат, че необосновано съдът е игнорирал и депозираното предложение от ответниците, чрез тяхната майка и законен представител до кмета на [община], за прекратяване на съсобствеността по отношение на процесиите имоти от 15.10.2012г., което безспорно е прекъснало давността по отношение на имотите.

Излагат се оплаквания, че необосновано въззивният съд е приел, че ищците са се позовали на придобивна давност, снабдявайки се с констативен нотариален акт на 16.11.2012г., с което ясно, по несъмнен начин са потвърдили афиширането си пред трети лица на установеното владение, без да отчете факта, че от 2012г. до 2020г., когато е депозирана исковата молба в съда не е изтекъл законноустановения 10 годишен давностен срок за придобиване на имота 2 по давност.

Поддържат, че приетото от въззивният съд, че изложените в молбата уточнение от 05.11.2024г. доводи не могат да бъдат съобразени, тъй като са извършени след изтичане на срока за въззивно обжалване и се явяват преклудирани, е неправилно, тъй като правилата за придобивната давност са императивни материалноправни норми и съдът следи служебно за тяхното правилно прилагане като не е обвързан нито с твърденията и исканията във въззивната жалба, нито в отговора на исковата молба.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите:

1.Следва ли въззивният съд да приложи служебно императивна материалноправна норма, установена в обществен интерес, каквито са разпоредбите на придобиване по давност на недвижим имот дори нарушаването й да не е изтъкнато като основание във въззивното обжалване; По въпроса се поддържа, че приетото от въззивния съд противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

2.Съществува ли изискване в хипотезата, при която съсобственик придобива по давност идеалните части на останалите съсобственици - да се установи по делото демонстриране на намерението му за своене, така че то несъмнено да стане достояние на другия съсобственик, за да бъдат отблъснати претенциите му; По въпроса се твърди, че въззивното решение противоречи на решение № 262 от 29.11.2011г. по гр.дело № 342/2011г. на ВКС, ІІ г.о.

3.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства; Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички установени по делото факти и събрани доказателства в тяхната съвкупност; Касаторите поддържат, че по въпроса въззивното решение противоречи на задължителната и казуална практика на ВКС: решение № 200 от 02.01.2018г. по гр. д. №350/2017г. на ВКС, І г.о.; решение № 166/15.07.2013г. по гр. д. № 1285/2012г., на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 210/15.08.2014г. по гр. д. № 6605/2013г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 60/05.06.2013г. по гр. д. № 546/2012г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 79/12.07.2017г. по гр. д. № 3244/2016г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 222 от 27.03.2018г. по т. д.

№ 505/2017г. на ВКС, II т.о.; ППВС № 1/53г., ППВС № 7/1965г., ППВС № 1/1985г., TP № 1 от 4 януари 2001г. по гр. д. № 1/2000г. на ОСГК, решение № 212 от 01.02.2012г. по т. д. № 1106/2010г. на ВКС, II т.о., решение № 222 от 06.04.2017г. по т. д. № 425/2015г. на ВКС, II т.о., решение № 17 от 23.07.2014г. по т. д. № 811/2012г. на ВКС, II т.о., решение № 111 от 03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, II т.о., решение № 136 от 06.11.2015г. по т. д. № 2483/2014г. на ВКС, II т.о., решение № 180 от 11.01.2016г. по т. д. № 1618/2014г. на ВКС, II г.о., решение № 94 от 13.09.2016г. по т. д. № 3768/2014г. на ВКС, II т.о., решение № 161 от 04.10.2016г. по т. д. № 2220/2015г. на ВКС, II т.о.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация М. С. Ц. и Д. И. Ц., чрез процесуалния си представител адвокат С. Р. от АК-В., изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на направените по делото 3 разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Производството по делото е образувано по предявен от М. С. Ц. и Д. И. Ц. срещу К. С. К. и В. С. К. положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици на процесния недвижим имот на основание давностно владение, с начало от 02.10.2007г. до момента на предявяване на иска (02.11.2020г.).

В исковата молба са изложени твърдения, че с договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 191, д. № 10569 от 02.10.2007г., ищците са придобили от продавачите съсобственици Г. С. Д. и М. Д. М., действащ лично и в качеството си на баща и законен представител на Д. М. Д., недвижими имоти, както следва: надпартерен етаж от сграда с идентификатор [№], масивен бункер с идентификатор [№], масивен гараж с идентификатор [№] и 6/10 ид.ч. от имота, върху който са построени сградите, представляващ ПИ с идентификатор [№]. За закупуването на имотите са сключени два договора за банков кредит с размери съответно 114300 евро и 25700 евро и като обезпечение върху имотите е учредена договорна и законна ипотеки. Посочено е, че при случайна проверка в АГКК ищците установили, че права върху продадените им имоти имат и ответниците, които са признати за собственици с констативен нотариален акт № 197, д. № 5651/06.06.2007г. на 188,70/629 ид.ч. от дворното място и 1/2 ид.ч. от сградите. Констативният нотариален акт бил издаден въз основа на представените на нотариуса документи, а именно договор за продажба на наследство от 16.10.2003г., сключен между Г. С. Д. и бащата на ответниците С. В. К..

Заявили, че от датата на закупуване на недвижимите имоти, ищците са ги владяли непрекъснато, явно и необезпокоявано като се снабдили с нотариален акт № 188, д. № 8522/16.11.2012г. за собственост на имотите, придобити на основание давностно владение.

Поискали да бъде признато за установено, че са собственици на спорните идеални части от недвижимите имоти на основание давностно владение, както и да се отмени и констативния нотариален акт на ответниците в частта, която касае процесните имоти.

В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответниците са оспорили исковете. Заявили са, че ищците не са осъществили 10 годишно непрекъснато давностно владение върху имотите, като давността е прекъсвана с множество действия, извършвани от ответниците в периода 2007г. - 2020г. Оспорили са констатациите на нотариуса при издаването на нотариален акт № 170 от 16.11.2012г., с който ищците са признати за собственици.

По делото е установено, че на 02.10.2007г. М. Ц., по време на брака си с Д. Ц., е закупил от Г. Д. и М. Д. М., действащ лично и като законен представител на Д. М. Д., недвижими имоти, находящи се в [населено място], ул. Б., 2 - надпартерен етаж от сграда с идентификатор [№], 4 масивен бункер с идентификатор [№], масивен гараж с идентификатор [№], заедно с 6/10 ид.ч. от имота, върху който са построени сградите, представляващ ПИ с идентификатор [№], за сумата 127000 евро. Имотите са заплатени от ищците с банков кредит като за обезпечаване на дълга върху тях са учредени договорна и законна ипотеки, заличени на 12.10.2012г. Към момента на сделката в Служба по вписванията е вписан нотариален акт за собственост на недвижим имот № 31, д. № 193/2007г., вписан под № 197, д. № 5651/2007г., издаден на 05.06.2007г., с който ответниците са признати за собственици по наследство от С.