Решение № 149 от 24.06.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Велико Търново , 24.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно търговско дело № 20214001000042 по описа за 2021 година

С Решение № 416/10.08.2020 год. по т. д. № 197/2018 год. Великотърновският окръжен съд приел за установено по реда на чл. 422 от ГПК спрямо „Еколес-2005“ ЕООД – гр. Стражица, че дължи на „Юробанк България“ АД – гр. София сумата 17 783.19 лв. главница по погасителен план към Договор за кредит от 23.04.2007 год., 5 623.25 лв., от които солидарно с Г. Ц. Ц. от гр. Стражица за периода 21.07.2016 год. до 08.05.2018 год., а в рамките на този период солидарно дължимата сума от 5 623.25 лв. е дължима за времето от 08.11.2017 год. до 08.05.2018 год., сумата 5 000 лв. мораторна лихва върху главницата за времето от 21.08.2016 год. до 08.05.2018 год., от които 1 944.34 лв. отнасящи се за времето от 08.11.2017 год. до 08.05.2018 год., солидарно дължими с Г. Ц. Ц., законна лихва по чл. 86 от ЗЗД върху главницата, считано от 09.05.2018 год. до окончателното изплащане, на осн. чл. 79 ал. 1 във вр. с чл. 432 и чл. 430 от ТЗ.

Със същото решение отхвърлил като неоснователен иска за главница срещу „Еколес-2005“ ЕООД за разликата от признатата сума от 17 783.19 лв. до пълния претендиран размер от 20 000 лв.

Отхвърлил исковете на „Юробанк България“ АД против Г. Ц. Ц. за разликата от признатите 5 623.25 лв. главница по Договор за кредит от 23.04.2007 год. и 1 944.34 лв. мораторна лихва върху главницата до пълния претендиран размер съответно от 20 000 1 лв. и 5 000 лв., като неоснователни в тази част и спрямо този ответник.

Отхвърлил като неоснователен иска на „Юробанк България“ АД против „Еколес-2005“ ЕООД и Г. Ц. Ц. са сумата 72 лв. заплатена на съдебния изпълнител такса за връчване на три изявления за преобразуване на кредита.

Осъдил „Еколес-2005“ ЕООД да заплати на „Юробанк България“ АД сумата 1 702.31 лв. разноски за заповедното и за исковото производство.

Осъдил Г. Ц. Ц. да заплати на „Юробанк България“ АД сумата 851.15 лв. разноски за заповедното и за исковото производство

Осъдил „Юробанк България“ АД да заплати на „Еколес-2005“ ЕООД сумата 106.10 лв. разноски по делото, а на Г. Ц. Ц. – сумата 903.88 лв. разноски по делото.

Въззивна жалба против решението в частта, с която исковете са отхвърлени – срещу „Еколес-2005“ ЕООД за разликата над 17 783.19 лв. до 20 000 лв. главница и срещу Г. Ц. Ц. за разликата над 5 623.25 лв. до 20 000 лв. главница и за разликата над 1 944.34 лв. до 5 000 лв. мораторна лихва, е подадена от „Юробанк България“ АД чрез пълномощника адв. Д. Д.. Счита решението в обжалваните части за неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Моли съда да го отмени в тези части и да уважи претенциите на ищеца.

В противоречие с материалния закон и необоснован е изводът на съда, че изявленията на ищеца за предсрочна изискуемост на кредита не са достигнали до ответниците и не са породили правни последици. Правилото на чл. 235 ал. 3 от ГПК се прилага и в производството по чл. 422 от ГПК. Законът не ограничава формите, под които правото да се направи кредита предсрочно изискуем може да бъде упражнено. Дори самият факт на връчване на препис от исковата молба е от естество да предизвика съответните правни последици. Позовава се на съдебна практика. Неправилно съдът е отхвърлил исковете срещу поръчителя за част от сумите – 5 623.25 лв. главница и 1 944.34 лв. мораторна лихва. Съдът не е отчел характера на задълженията по договора за кредит и целите на поръчителството. Задължението по договора за кредит е единно и се погасява на множество анюитетни вноски съгласно погасителния план. Вземането на банката е едно и се погасява разсрочено с оглед икономическите цели на договора.

Задълженията по договора за кредит не са периодични и не се погасяват с кратката 3годишна давност. Направено е искане за присъждане на разноски.

В писмените си отговори въззиваемите Г. Ц. Ц. и „Еколес-2005“ ЕООД – ответниците по предявените искове, чрез пълномощника си адв. В. С., заемат становище за неоснователност на въззивната жалба. Изложени са съображения по всяко от оплакванията в жалбата. В съдебно заседание доводите се поддържат от 2 пълномощника адв. В. С.. Претендират се разноски съгласно представени списъци по чл. 80 от ГПК.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Пред Великотърновски окръжен съд са предявени искове от „Юробанк България“ АД за установяване съществуването на вземанията й към „Еколес-2005“ ЕООД и Г. Ц.

Ц. в размер на 20 000 лв. – част от дължима по Договор за кредит от 23.04.2007 год. главница в размер на 63 506.46 лв. за периода 21.07.2016 год. – 08.05.2018 год., ведно със законната лихва върху сумата от 09.05.2018 год. до окончателното изплащане; сумата 5 000 лв. дължима мораторна лихва – част от дължима за периода 21.08.2016 год. до 08.05.2018 год. мораторна лихва и сумата 72 лв. такси за връчване на покани за предсрочна изискуемост, за които суми е издадена Заповед № 1032/09.05.2018 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 866/2018 год. по описа на ГОРС.

В исковата молба са изложени твърдения, че дружеството е ползвало банков кредит по договор от 23.04.2007 год. в размер на 100 000 лв. съгласно анекс от 22.04.2009 год. с краен срок за погасяване – 25.04.2021 год. Ответникът Г. Ц. Ц. е поръчител по договора. Плащането на погасителните вноски по главница е преустановено на 21.07.2016 год., а на договорните лихви – на 21.08.2016 год. Поради просрочие на една вноска по главница (21.07.2016 год.) и 18 вноски за лихви за периода 21.08.2016 год. до 21.01.2018 год. банката е отправила изявления за предсрочна изискуемост на кредита. Просрочените вноски не са издължени, поради което банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответниците.

В писмените си отговори ответниците „Еколес-2005“ ЕООД и Г. Ц. Ц. са оспорили исковете като недопустими и неоснователни. С определение на ВТОС по в. ч. гр. д. № 651/2018 год. разпореждането от 09.05.2018 год. по ч. гр. д. № 866/2018 год. на ГОРС е отменено и искането на банката е отхвърлено, като е обезсилен издадения изпълнителен лист. С оглед на това, счита исковете за недопустими. Кредитът не е обявен за предсрочно изискуем, тъй като изявлението на банката не е връчено на кредитополучателя и поръчителя. Главницата в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е посочена като глобална сума, а е посочена като задължение за определен период - 21.07.2016 год.- 08.05.2018 год. Ответникът-поръчител по договора е направил възражение по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД., като е заявил, че не носи отговорност за изпълнение на задълженията по договора за кредит за вноските с падеж преди 08.11.2017 год., т. е. в рамките на 6-месечния срок преди подаване на заявлението за 3 издаване на заповед за незабавно изпълнение.

В допълнителната искова молба и в отговорите на допълнителната искова молба страните са поддържали твърденията и възраженията си.

Установена по делото е следната фактическа обстановка:

С Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ № BL6020/23.04.2007 год. „Българска пощенска банка“ АД (сега „Юробанк България“ АД) е предоставила на „Еколес-2005“ ЕООД, представлявано от Г. Ц. Ц., кредит във формата на кредитна линия в размер на 50 000 лв. за оборотни нужди с краен срок за ползване и погасяване – 240 месеца и при годишна лихва в размер на действащия базов лихвен процент – малки фирми за лева на банката и надбавка 4.5% (10% към датата на договора). При просрочие на погасителните вноски или при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата лихва се увеличава с наказателна надбавка от 10 пункта (чл. 4).

Кредитът е обезпечен с поръчителство на Г. Ц. Ц. съгласно подписан Договор за поръчителство от 23.04.2007 год.

С Анекс № 1/07.05.2008 год. към договора размерът на кредитната линия е увеличен на 100 000 лв., а с Анекс № 2/22.04.2009 год. страните са договорили да бъде намален размера на кредита до размера на усвоените към датата на подписване на анекса суми от кредитния лимит, като отпада правото на кредитополучателя да ползва неусвоените суми от този лимит. Уговорено е, че кредитът ще се погасява на месечни анюитетни вноски в срок до 25.04.2021 год. съгласно подписан погасителен план.

На 22.04.2009 год. е подписан и Анекс № 2 към договора за поръчителство, с който поръчителят Г. Ц. Ц. се е задължил като поръчител за сумата 100 000 лв. с краен срок на погасяване 25.04.2021 год.

Поради просрочие на вноските по кредита „Юробанк България“ АД е изпратила до кредитополучателя и до поръчителя покани за изпълнение. В тях е посочено, че е просрочена вноска за главница с падеж 21.07.2016 год. и 18 вноски за лихви за периода 21.08.2016 год. – 21.01.2018 год. Направено е изявление, че считано от 05.02.2017 год. вземанията по кредита стават предсрочно изискуеми, като е отправена покана за заплащане на сумата 81 547.15 лв. (63 506.46 лв. главница и 18 040.69 лв. лихви) в седемдневен срок от получаване на поканата.

Връчването е извършено чрез ЧСИ В. Г. на адреса, посочен от банката в поканите: гр. Стражица, *******. Адресатите не са открити на адреса и на 07.04.2018 год. е залепено уведомление по чл. 47 от ГПК.

На 08.05.2018 год. банката е подала в Районен съд – Горна Оряховица Заявление 4 за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните й книги, по което е образувано ч. гр. д. №866/2018 год. Искането е уважено и е издадена Заповед № 1032/09.05.2018 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу „Еколес-2005“ ЕООД, Г. Ц. Ц. и С. Т. Ц..а за сумите 20 000 лв. част от дължима главница в размер на 63 506.46 лв. за периода 21.07.2016 год. – 08.05.2018 год. по договора за кредит от 23.04.2007 год., по който общото задължение възлиза на 84 813.70 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 09.05.2018 год. до окончателното изплащане, сумата 5 000 лв. част от дължими мораторни лихви в размер на 6 432.34 лв. за периода 22.08.2016 год. - 08.05.2018 год. и сумата 72 лв. такси по договора за връчване на покани за изпълнение.

Длъжниците са възразили срещу заповедта и кредиторът е предявил иск по чл.

422 от ГПК за съществуване на вземането.

По жалба на Г. Ц. Ц. и С. Т. Ц..а (другият поръчител по кредита) разпореждането от 09.05.2018 год. за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 866/2018 год. на ГОРС е отменено и искането на банката за незабавно изпълнение срещу Г. Ц. Ц. и С.

Т. Ц..а е отменено (в. ч. гр. д. № 651/2018 год. по описа на ВТОС).

Поръчителят С. Т. Ц..а е починала в хода на исковото производство и с определение от 11.11.2019 год. то е прекратено по отношение на нея.

От заключението на приетата от първата инстанция съдебно-икономическа експертиза, извършена от вещото лице А. Зарзаланова, се установява, че задължението на дружеството-кредитополучател към 05.02.2018 год. (датата на предсрочната изискуемост) е в общ размер 32 478.17 лв., от които 14 912.59 лв. главница; 14 392.28 лв. възнаградителна лихва и 3 173.30 лв. мораторна лихва; към 09.05.2018 год. (датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК) е в общ размер 38 428.17 лв., от които 17 783.19 лв. главница; 14 802.90 лв. възнаградителна лихва и 5 842.08 лв. мораторна лихва, а задължението за периода 08.11.2017 год. – 08.05.2018 год. е в общ размер 13 040.71 лв., от които 5 623.25 лв. главница; 3 870.29 лв. възнаградителна лихва и 3 547.17 лв. мораторна лихва.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно.