Решение № 556 от 02.09.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 237/2021
- Вид
- Решение № 556
- Подписан
- 02.09.2021
- Състав
- Анелия Цанова, Николай Метанов, Христо Лазаров
Цитирани разпоредби
- чл.157, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1, предл.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.487, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл.18, ал.1 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
- чл.155, ал.1, т.3 · Търговски закон
- чл.156, ал.1 · Търговски закон
- чл.157, ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 556 гр. София , 27.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Анелия Цанова
Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно търговско дело № 20211001000237 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по:
1. Въззивна жалба вх. № 267551 от 21.01.2021г. по описа на Софийски градски съд /СГС/ на „Графикс“ЕООД, ЕИК 175046728, чрез адв. Г.П. Д. от САК, ЕГН **********, особен представител, срещу решение № 260566 от 16.12.2020г., постановено по т.д.№ 1285/2019г. по описа на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-17 състав, с което основание чл.538 ТЗ, вр. чл.491 ТЗ и чл.485, ал.1 ТЗ „Графикс“ ЕООД, с ЕИК: 175046728, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Витоша“ № 93, бл.71, вх. Е, ап. 63, и Е.
П. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр.***, ж.к.„***“, бл. ***, вх.*, ет.*, ап.*, са осъдени да заплатят солидарно на
„Юробанк България“ АД, с ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.София. ул. „Околовръстен път“ № 260, сумата от 30 000 лв., представляваща частично заявена претенция от цялата такава в размер на 50 000 лв. неплатена сума по запис на заповед, издаден от „Графикс“ ЕООД, на 31.10.2007г. и авалиран от Е. П. Д., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 05.07.2019г. датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане, и сума в размер на 4 256 лв., представляваща направени разноски по делото.
1
Въззивникът твърди неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени процесуални нарушения и необосновано, по подробно изложени съображения, като иска същото да бъде отменено или обезсилено и алтернативно: да бъде прекратено делото или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд или спора да бъде разгледан по същество и да бъдат отхвърлени предявените искове срещу „Графикс“ ЕООД, като неоснователни и недоказани.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, е представило отговор на въззивната жалба, в който поддържа становище за неоснователност на същата, съответно за правилност на обжалваното решение, по подробно изложени съображения, направените съдебно - деловодни разноски, включително и заплатен адвокатско хонорар.
2. Въззивна жалба вх.№ 1011 от 25.01.2021г. по описа на Софийски апелативен съд /САС/ - вх. № 269754 от 27.01.2021г. по описа на СГС, на Е. П. Д., с ЕГН:
**********, чрез адв. С.Д., срещу решение № 260566 от 16.12.2020г., постановено по т.д.№ 1285/2019г. по описа на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-17 състав, с което основание чл.538 ТЗ, вр. чл.491 ТЗ и чл.485, ал.1 ТЗ „Графикс“ ЕООД, с
ЕИК: 175046728, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Витоша“ № 93, бл.71, вх. Е, ап. 63, и Е. П. Д., с ЕГН : **********, с адрес: гр.***, ж.к.„***“, бл.***, вх. *, ет.*, ап.*, са осъдени да заплатят солидарно на
„Юробанк България“ АД, с ЕИК:
000694749, със седалище и адрес на управление: гр.София. ул. „Околовръстен път“ № 260, сумата от 30 000 лв., представляваща частично заявена претенция от цялата такава в размер на 50 000 лв. - неплатена сума по запис на заповед, издаден от „Графикс“ ЕООД, на 31.10.2007г. и авалиран от Е. П. Д., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 05.07.2019г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане, и сума в размер на 4 256 лв., представляваща направени разноски по делото.
Въззивникът твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, лишено от всякакви мотиви и е в противоречие с целта на закона, като иска същото да бъде отменено, като недопустимо. Иска също така решението да бъде отменено, като бъде постановено друго такова, с което исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани, както и да му бъдат присъдени направените разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, е представило отговор на въззивната жалба, в който поддържа становище за неоснователност на същата, съответно за правилност на обжалваното решение, по подробно изложени съображения, направените съдебно-деловодни разноски, включително и заплатен адвокатско хонорар.
Софийският апелативен съд, след като обсъди посоченото в жалбите във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:
2
Предявени са обективно и субективно съединени искове от с правна квалификация чл.538 ТЗ, вр. с чл.491 ТЗ, и чл.485, ал.1 ТЗ, с които ищецът „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, иска осъждането на ответниците - издателя „Графикс“ ЕООД, ЕИК 175046728, и авалиста Е. П. Д., ЕГН **********, за солидарно задължение, произтичащо от запис на заповед от 31.10.2007г. в частичен размер на 30 000,00 лв., представляваща главница по запис на заповед от 31.10.2007г., ведно законната лихва върху главницата от дата на подаване на исковата молба.
Ищецът твърди, че по силата на запис на заповед от 31.10.2007г. „Графикс“ ЕООД, безусловно и неотменяемо се е задължило да плати при предявяване на записа на заповед на „Българска пощенска банка“АД, или на нейна заповед сумата от 50 000 лв., ведно с годишна лихва в размер на 11.5 % върху тази сума, считано от издаването на записа на заповед.
С решение от 01.11.2007г. СГС е вписало промяна на наименованието на дружеството от „Българска пощенска банка“ АД на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“АД; на 11.01.2013г. в търговски регистър е вписана промяна в наименованието на дружеството от „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД.
Менителничният ефект е авалиран при условията, при които е издаден от Д., ЕГН **********.
Е. П.
С нотариална покана от 29.01.2019г. с рeг. №709, Том 1, №59, на нотариус М. Д., рeг. № 621 в регистъра на НК, връчена на 13.02.2019г., и с нотариална покана от 29.01.2019г. с рeг. №706, Том 1, №56, на нотариус М. Д., рeг. №*** в регистъра на НК, връчена на 11.04.2019г., „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е предявила за плащане запис на заповед от 31.10.2007г.
Нотариалните покани са изпратени на регистрирания в Търговски регистър към Агенция по вписванията адрес на търговеца - издател и на посочения в записа на заповед от авалиста адрес.
Поради неизплатено задължение по запис на заповед от 31.10.2007г. в общ размер на 114 687,48 лв. от който 50 000,00 лв., представляваща главница, и 64 687,48 лв., лихва, за ищецът е налице правен интерес от предявяване на иска.
Ответникът Е. П. Д. е подал отговор на исковата молба, в който е оспорил предявените искове като допустими, но разгледани по същество неоснователни.
Твърди, че записът на заповед е издаден от „Графикс“ ЕООД и авалиран от него във връзка с подписан между страните банков кредит, продукт „Бизнес овърдрафт“ № 4043 от 30.10.2007г.
В договора за банков кредит страните уговорили възможностите на банката при 3 неизпълнение на задълженията на кредитополучателя. Няма доказателства за това какво се случва с договора за кредит, има ли неизпълнение по него, в какво се състои самото неизпълнение, в какво се изразява неизпълнението от страна на кредитополучателя и налице ли са предпоставките за предсрочна изискуемост, кога е настъпила, както и претендираната сума от 30 000 лв. какво включва - неизплатени вноски по кредита, лихва за забава, колко са неплатените вноски, както и падежа на всяка една от тях за да може да се прецени претендираната сума изискуема ли е или не.
Предвид факта, че записът на заповед е с падеж на предявяване, счита, че ищецът не е спазил срока за предявяване, посочен в записа на заповед - 30.11.2017г., като според представените документи, предявяването е станало съответно на 13.02.2019г. за дружеството и на 11.04.2019г. за Е.Д..
Записът на заповед е издаден с падеж, различен от предвидените в чл.486, ал.1 ТЗ.
В записа на заповед е записано веднъж, че същия е на предявяване, а след това е записан срок до 30.11.2017г., т.е.налице е неяснота относно падежа, поради което същия е нищожен.
Ако не е налице нищожност на записа на заповед счита, че е налице ненадлежно предявяване на същия – с приложената по делото нотариална покана, изпратена до издателя на записа на заповед, не е извършено надлежно удостоверяване на връчването.
Предвид факта, че нотариуса, при връчването на нотариалната покана не е установил реално тази фирма намира ли се на адреса, кои са хората казали, че не познават такава фирма на адреса, същите живеят ли там, от кога, както и факта, че не е посочено, че са извършени действия по посещение на адреса на управление на дружеството освен това на 13.02.2019г., не е събрал информация дали същото е било на адреса и в последствие го е напуснало, както и да удостовери от кого е получила тази информация и защо е приложена директно разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК, води до извод, че не може да се достигне до категоричност кои са причините, за да се пристъпи към връчване по този ред. Не може да се говори за редовност на връчването, което сочи, че не е налице и предявяване на записа на заповед за плащане по реда посочен в TP № 1/2005г. на ОСТК на ВКС, а в случая предявяването от своя страна с оглед чл.486, ал.1, т.1 ТЗ е определено за падеж на ценната книга, и е основание според чл.487, ал.1. изр.1 ТЗ да се направи извод, че същата е платима.
Липсата на предявяване сочи, че задължението по записа на заповед не е изискуемо и молителят няма вземане към издателя, а от там и към авалиста. Предявяването на записа на заповед на длъжника е условие за настъпване изискуемостта на вземането спрямо всеки от солидарните длъжници - издател и авалист. Авалистът, аналогично на поръчителя отговаря както длъжникът, т. е. считано от момент на изискуемост на задължението, противопоставим на длъжника, което не би могло да стане по друг начин освен с предявяване менителничния ефект за плащане на длъжника. Следователно последното във всички случаи е необходимо условие за възникване изискуемостта на задължението и за авалиста, а предявяването ефекта нему единствено би обусловило отговорността му за 4 забава в изпълнение задължението, считано от този момент.
Управителят на дружеството Н. В. е починал, т.е. няма лице, което да може да получи валидно нотариалната покана, с която се твърди извършване на предявяването на записа на заповед.
Ответникът „Графикс“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, чрез адв.Г.П.
Д. - особен представител, в който поддържа становището за недопустимост, евентуално неоснователност на предявените искове.
Предявеният иск е недопустим по отношение на “Графикс“ ЕООД. В чл.156, ал.1 ТЗ изчерпателно са изброени основанията, при които при прекратяване на дружеството се открива производство по ликвидация, като не предвижда откриване на производство по ликвидация в хипотезата на чл.157, ал.1 ТЗ, следователно след смъртта на едноличния собственик на капитала, дружеството се прекратява и престава да съществува като субект на правото.
Задължителна предпоставка за настъпването на изискуемостта на задължението по записа на заповед е той да бъде предявен за плащане, чрез редовно връчване на нотариална покана или друго писмено изявление. Нотариална покана от 29.01.2019г. с рeг. №709, том I, № 59 на помощник-нотариус Н. Г. не е връчена редовно при условията на чл.50, ал. 2 ГПК на 13.02.2019 г. След като Н. Ц. В. е починал през 2013 г., към датата на връчване на нотариалната покана дружеството е било прекратено и не е имало законен представител, на когото да се връчва поканата. Разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК е неприложима, защото лицето не е напуснало адреса и е било обективно невъзможно лицето да впише в регистъра нов адрес, поради прекратяването на дружеството и поради смъртта на законния му представител.
Презумпцията за редовно връчване по чл.50, ал.2 ГПК се прилага при бездействие на законния представител на юридическото лице да осигури служители или работници, които да получават книжа или при бездействие на законния представител или собственика на капитала да впише в регистъра нов адрес, на който да се извършва връчването.
Разпечатката съдържа 49 от 128 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a1075099-bd57-40ac-9cd3-bd9ac447241e