Акт от 30.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ гр.София,

…………….... г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Елена Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева

Ива Нешева при секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 5 908 по описа за 2019 година и за да се произ-несе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 12677 от 15.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 59 243/2017 г. по описа на СРС, ГО, 90 състав е признато за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК, че Б.А.Д.-В., ЕГН ********** и Г.А.Д., ЕГН ********** дължат на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* всеки един от тях по 30,24 лева, представляваща цена на доставена, но незаплатена топлинна енергия в периода от 01.05.2014 г. до 30.11.2014 г., ведно със законната лихва от 27.02.2017 г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ до изплащането им, както по 22,44 лева – цена на услугата „дялово разпределение“ за периода: 01.01.2014 г. до 30.11.2014 г., ведно със законната лихва от 27.02.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 11 824/2017 г. по описа на СРС, като в останалата им част за разликата на 30,24 лева до пълните предявени размери от по 558,08 лева за периода 01.01.2014 г. – 30.04.2014 г. исковете относно главниците за топлинна енергия, както и претенциите за мораторна лихва върху тях в размери от по 133,74 лева за периода от 03.03.2014 г. до 17.02.2017 г. и за мораторна лихва върху главниците за дялово разпределение в размери от по 6,88 лева, начислени за времето от 03.03.2014 г. до 17.02.2017 г. са отхвърлени като неоснователни.

Със същия съдебен акт Б.А.Д.-В. и Г.А.Д. са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 ГПК суми от по 39,16 лева – разноски за исковото производство и суми от по 2,83 лева – разноски за заповедното производство, а „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на Б.А.Д.-В. и Г.А.Д. сумата 92,70 лева – разноски по делото.

Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД, ***.

Така постановеното съдебно решение в частта, в която са отхвърлени като неоснова-телни предявените искове за главница за топлинна енергия и за обезщетенията за забава върху главниците за топлинна енергия и за дялово разпределение е обжалвано от ищеца „Топлофи-кация София“ ЕАД, гр.София. В жалбата се поддържа, че атакуваното решение в тази му част е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и че е неоснователно. Наве-дени са съображения, че съгласно чл.155, ал.1 ЗЕ са начислявани по прогнозни месечни вноски, а след края на отоплителния сезон са изготвени изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Посочено е и че съгласно чл.32, ал.1 от одобрените Общи условия от 13.02.2008 г., съотв. чл.33 от одобрените Общи условия от 2014 г. е определен редът и срокът, в които купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия; че за периода: 01.04.2014 г. – 30.04.2014 г. потреблението на топлинна енергия е начислено служебен разход в съответствие с изследваните от вещото лице-топлотехник протоколи за главен отчет, като е посочено и че дяловото разпределение е извършено съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба; че вещото лице е получил справка от фирмата, извършила услугата „дялово разпределение“, още повече че дружеството е направило искане за задължаване на трето лице-помагач да представи документите, касаещи отчета на уредите за дялово разпределение, в т.ч. и протоколите за отказан достъп, които не са били представени от него.

Твърди се и че по делото липсват данни за извършена рекламация на изготвените изравнителни сметки по чл.70, ал.6 от Наредбата за топлоснабдяването, с оглед на което се поддържа, че неправилно СРС не е признал дължимата се сума за периода от 01.01.2014 г. до 30.04.2014 г. Сочи се и че с приетите Общи условия е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такива се начислява, в случай че изпадане в забава, т.е. след изтичане на 30-дневен срок от датата на публикуване на общата фактура, както и че по искане на дружеството е допусната ССЕ с въпрос за изчисляване на законната лихва за забава за периода от 03.03.2014 г. до 17.02.2017 г., както и че в случая събраните доказателства установяват наличието на ликвидни и изискуеми вземания на дружеството срещу ответниците в претендираните размери.

Моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и да се уважат в цялост исковите му претенции, като му се присъдят и направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците по жалбата

– Б.А.Д.-В. и Г.А.Д.,*** в подадения в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор са оспорили въззивната жалба и са заявили искане същата да бъде оставена без уважение. Наведени са съображения, че в решението правилно и законосъобразно е посочено, че не са представени доказателства, че не е осигурен достъп за отчет на средствата за измерване; че вещото лице е работило единствено по документи, изходящи от ищцовата страна, като последната следва да докаже, че е доставило на ответника съответното количество топлинна енергия, за която претендира заплащане. Претендират присъждането на разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Т.С.” ЕООД с молба, подадена преди откритото съдебно заседание е изразило становище, че представените пред СРС документи от негова страна се доказва законосъобразността и правилността на извършеното дялово разпределение.

Решението на СРС в частта, в която са уважени претенциите на „Топлофикация Со-фия” ЕАД по чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото до-казателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно ре-шение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, поради което съдът дължи произнасяне по правилността на решението с оглед изложените в жалбата доводи и изиск-ванията на приложимите в случая императивни материалноправни норми, попадащи в едно от изключения, визирани в ТР на ОСГТК на ВКС.

Съдът е сезиран при условията на субективно и обективно кумулативно съединяване с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Постановеното от първоинстанционния съд решение № 12677 от 15.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 59 243/2017 г. по описа на СРС, ГО, 90 състав не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която са уважени предявените от ищеца „Т.С.” ЕАД срещу ответниците Б.А.Д.-В., ЕГН ********** и Г.А.Д., ЕГН ********** дължат на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* разделно /по ½ всеки/ сумите: 30,24 лева, представляваща цена на доставена, но незаплатена топлинна енергия за имот, находящ в гр.София, ул.“**********, аб.№ ****** в периода от 01.05.2014 г. до 30.11.2014 г. и по 22,44 лева – цена на услугата „дялово разпределение“ за периода: 01.01.2014 г. до 30.11.2014 г., ведно със законната лихва от 27.02.2017 г. до окончателното им изплащане, с оглед на което със сила на пресъдено нещо по делото е установено наличието на елементите от фактическия състав на разпоредбите на чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ за ангажиране на отговорността на ответниците в качеството им на клиенти на топлинна енергия за битови нужди по договор за продажба на топлинна енергия с ищцовото топлопреносно предприятие при публично известни общи условия за исковия период от м.01.2014 г. до м.11.2014 г.

Спорният въпрос във въззивното производство е относно дължимостта на вземанията – предмет на отхвърлителната част решението на СРС, касаеща главницата за топлинна енергия за времето от 01.01.2014 г. до 30.04.2014 г.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се осъществява по система за дялово разпределение.

Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в нормите на чл.139 – чл.148 ЗЕ и в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. в ДВ бр.34/24.04.2007 г. с посл. изм. и доп., отм. с ДВ бр.25/20.03.2020 г./. Съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ клиентите на топлинна енергия в сгради – етажна собственост заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска, като според чл.155, ал.3 ЗЕ правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен клиент се определят с наредбата по чл.125, ал.3 ЗЕ. За процесния период в съответствие с тази зако-нова уредба и установеното в Общите условия сумите за топлинна енергия относно имота на ответниците са начислявани помесечно от „Т.С.“ ЕАД по прогнозни вноски, за които са издавани фактури, съгласно данните от двете изслушани пред СРС съдебни експертизи, като след края на отоплителния период са изготвени изравнителни сметки.

От приетото заключение на съдебно-техническата експертиза /СТЕ/, изготвено от вещото лице инж.Б.В.-Т., е видно, че предвид данните на фирмата за дялово разпределение в имота-собственост на ответниците в исковия период е имало монтирани 4 отоплителни тела с 4 топлоразпределители и един водомер за топла вода, както и че в същия е имало щранг лира за отопление в банята без ИРРО. От същото доказателство, неоспорено в тази му част, се установява и че през периода – предмет на инстанционен контрол, сградата, в която се намира този имот, е била топлоснабдена, с оглед на което е установено, че до ап.35 на адрес: гр.София, ул.“*********, е доставяна топлинна енергия за времето от м.01.2014 г. до м.04.2014 г.

В заключението на СТЕ е посочено и че за визирания период е изчислен служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела поради неосигурен достъп, съгласно чл.61, т.6.5 от Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването, отменена с ДВ бр.25/ 20.03.2020 г., но приложима към конкретния казус.

Съгласно чл.70, ал.3 от цитираната наредба редът за отчитане на показанията на уредите на клиенти, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите по чл.149, чл.149б и чл.150 от ЗЕ, а съобразно чл.150, ал.3 ЗЕ общите условия на топлопреносното предприятие задължително уреждат реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления. В чл.41, ал.1, изр.последно от действалите в меродавния период Общи условия /ОУ/ на „Т.С.“ ЕАД, е предвидено, че неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от упълномощен представител на продавача и от двама свидетели, които не са служители или на граждански договор при търговеца или продавача, а в чл.13, ал.1, т.3 – и че клиентите в СЕС са длъжни да изберат лице/а от етажната собственост, което да подписва протокола за неосигурен достъп в датите за отчет от отделни клиенти в СЕС.

Визираната уредба урежда по ясен и еднозначен начин реда за установяване и доказване на неосигурения достъп за отчет, а именно: чрез съставен протокол, подписан от представител на топло-преносното предприятие или съответната ФДР и един или повече представители на етажната собственост. Такъв протокол в хода на процеса не е представен от страна на ищеца и третото лице-помагач, поради което не може да се обоснове извод, че в дадената хипотеза са били налице предпоставките за начисляване на енергия по реда на чл.61, т.6.5 от Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./.

Разпечатката съдържа 35 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a107163c-34dc-457f-9579-4decba37cdfb