Решение № 294 от 13.06.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Благоевград, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Искра К. Трендафилова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20241200500246 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. Г. Б., пълномощник на С. Д. Т., с адрес с. Ч., общ. П., против Решение № 12/16.01.2024 г., постановено по гр. д. № 936/2023 г. по описа на Районен съд П..

С въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на атакуваното решение. Сочи се, че дългът на ищеца е закупен от „А.Б.Б.“ ЕООД през 2015г., като през 2014г. и 2020 г. са регистрирани две различни дружества на един и същ адрес, с едно и също наименование. Прави се искане за отмяна на атакувания акт и уважаване на предявените искове.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна -„А.Б.Б.“ ЕООД, от която в срок е постъпил писмен отговор. Сочи се, че решението на първата инстанция е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, за което се излагат подробни доводи и съображения.

Претендират се сторените разноски пред въззивната инстанция.

Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.

1

269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, следното:

По делото не е спорно, че на 24.10.2014г. е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 47909/2014г. по описа на СРС срещу С. Д. Т. в полза на „Т.Б.К.“ ЕАД за следните суми: сумата от 1 878,36 лева, ведно със законна лихва за забава за периода от 03.09.2014г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 2 675,44 лева за периода от 01.04.2009 г. до 08.08.2014 г., неустойка за забава в размер на 12,84 лева за периода от 01.04.2009 г. до 08.08.2014 г. и 710,99 лева разноски по делото, от които 91,33 лева държавна такса и 619,66 лева възнаграждение за юрисконсулт.

Въз основа на издадения изпълнителен лист с разпореждане на 11.06.2015г. е образувано изпълнително дело № 530/2015г. по описа на ЧСИ Н.М. с взискател „А.Б.Б.“ ЕООД /в полза на когото се твърди, че вземанията по изпълнителния лист са цедирани с договор за цесия от дата 23.02.2015г./ срещу длъжника С. Т.. С разпореждането са наложени запори на вземанията по банковите сметки на длъжника в банка ДСК ЕАД. През месец август 2015г. са изпратени запорни съобщения до Банка ДСК ЕАД и ОББ АД. На 12.01.2017г. е наложен запор върху банкови сметки в ПИБ АД. Последната на 17.01.2017г. е уведомила съдебния изпълнител, че сметките са блокирани, но по тях няма авоар.

Впоследствие въз основа на същия изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело /производството по предходното е прекратено поради перемпция/ от дата 16.12.2019г. с № 4350/2019г. по описа на ЧСИ Н.М.. В молбата за образуване на делото взискателят е поискал извършване на конкретни изпълнителни способи – налагане на запори върху вземания по банкови сметки. На 17.01.2020г. делото е изпратено на ЧСИ Г. Ц. за продължаване на изпълнителното производство. Пред последния е образувано изпълнително дело № 319/2023г. по описа на ЧСИ Г. Ц.. На 16.08.2023г. е подадена молба от взискателя за налагане на запори върху вземания по трудови договори на взискателя.

В исковата си молба ищецът сочи, че част от вземанията по издадения изпълнителен лист – сумата от 2 588,36 лева по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 47909 /2014 г. по описа на РС град С., от която сума 1 878,36 лева главница и 710,99 лева разноски, от които 91,33 лева държавна такса и 619,66 2 лева възнаграждение на юрисконсулт са погасени по давност, тъй като са изминали повече от осем години от издаване на изпълнителния лист, поради което вземането по него е погасено по давност с изтичане на пет години, по аргумент на чл.117, ал.2 ЗЗД. Сочи се, че липсвали доказателства по какъв начин ответното дружество е придобило вземанията по издадения изпълнителен лист.

Поради това е направено искане по предявен иск по чл. 439 ГПК да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 2 588,36 лева по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 47909/2014г. по описа на РС град С., от която сума 1 878,36 лева главница и 710,99 лева разноски, от които 91,33 лева държавна такса и 619,66 лева възнаграждение на юрисконсулт.

Районният съд е отхвърлил иска, приемайки че вземанията не са погасени по давност, доколкото същата е многократно прекъсвана, след което е започвала да тече нова давност, която към датата на подаване на исковата молба не е изтекла.

Настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваното решение е неправилно и като такова подлежи на отмяна по следните съображения:

Предявеният иск е по чл. 439 ГПК. Ищецът С. Д. Т. сочи, че цитираните в исковата молба суми по издадения изпълнителен лист са недължими като погасени по давност и поради това, че липсвали доказателства за извършената цесия.

В случая е приложима общата петгодишна погасителна давност.

Установено е по делото, че вземанията са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД когато вземането е установено със съдебно решение погасителната давност за вземането е пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена по правни последици на съдебното решение за установяване на вземане, с оглед СПН, поради което и в този случай давността е същата – пет години. В посочения смисъл са: Определение № 2869/05.10.2023г. на ВКС по гр. дело № 581/2023г.

III ГО, ГК; Определение № 50250/06.07.2023г., постановено по гр. дело № 3880/2021г. III ГО, ГК; е Определение № 60523/24.06.2021г. на ВКС по гр. дело № 3532/2020г. IV ГО.

3

В конкретния случай давността е започнала да тече от 26.06.2015 г. С Тълкувателно решение № 3/2020г. от 28.03.2023г. на ОСГТК, е прието, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. В настоящия случай изпълнително дело № 530/2015г. е образувано на 11.06.2015г., следователно до 26.06.2015 г. давност не е текла.

След като давността е започнала да тече от дата 26.06.2015 г., то същата е следвало да изтече на 26.06.2020г. Преди последната дата обаче е налице прекъсването й. Така на 17. 01.2017г. е наложен запор на вземания по банкови сметки в ПИБ АД, с което изпълнително действие давността се счита прекъсната. От тази дата до 17.01.2022г. не е налице ново прекъсване на давността. Прекъсване няма и до дата на образуване на исковото производство пред районния съд - 17.07.2023г. Подадените от взискателя молби през 2019г. и 2023г., с които са поискани налагане на конкретни изпълнители способи, не прекъсват давността. В случая макар, че взискателят е бил активен и е поискал извършване на конкретен изпълнителен способ давността не е прекъсвана. Според практиката на ВКС давността се прекъсва, когато взискателят поиска извършване на изпълнително действие, стига същото да е извършено. В този смисъл е Решение № 80/06.02.2024г. на ВКС по гр.д. № 1862/2023г. IV г.о. ГК.

След като липсва извършено действие до момента, в който длъжникът се позовава на давността, то единствено молбата на взискателя за прилагане на конкретен изпълнителен способ не прекъсва давността.

Ето защо предявеният иск на ищеца е основателен, което налага цялостна отмяна на атакувания акт и уважаване на предявения иск.

С оглед изхода на спора ще следва в полза на жалбоподателя да се присъдят разноски за първа инстанция в размер на 503,53 лв. /държавна такса и адвокатско възнаграждение/ и разноски за въззивната инстанция в размер на 400 лв. /адвокатско възнаграждение/.

Мотивиран от изложеното по-горе, съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 12/16.01.2024 г., постановено по гр. д. № 936/2023 г. по описа на Районен съд П. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТНОВЕНО по иска на С. Д. Т., ЕГН ********** с адрес: село Ч., община П. срещу “А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление град С., пк 1404, район „Т., представлявано от Х.М.М., П.В. и В.Т., че С. Д. Т. не дължи на “А.Б.Б.“ ЕООД следните суми: сумата от 1 878,36 лева - главница и сумата от 710,99 лева - разноски, от които разноски 91,33 лева са за държавна такса и 619,66 лева са възнаграждение на юрисконсулт, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 47909/2014 г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА “А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление град С., пк 1404, район 11 „Т., представлявано от Х.М.М., П.В. и В.Т., да заплати на С. Д. Т., ЕГН ********** с адрес: село Ч., община П., разноски за районната съдебна инстанция в размер на 503,53 лв. и разноски за въззивната съдебна инстанция в размер на 400 лв.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5