Акт от 21.07.2010, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 273/2008
- Подписан
- 21.07.2010
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 586, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 71, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
Публикувай
Решение № 8603
Номер
8603
Година
5.11.2015 г.
Град
Благоевград
Районен съд - Благоевград
На
10.05
Година
2015
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Секретар:
Прокурор: като разгледа докладваното от
Иван Петков дело номер
20141210102030 по описа за
2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба от В. П. Ч., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място],[жк], [жилищен адрес] и М. П. Ч., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място] със съдебен адрес : [населено място] против З. С. К., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място] Ю. С. М., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място] и И. М. М., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място] с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК- за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици общо на 1/ 2 ид. ч./една втора идеална част/ от следния недвижим имот : Самостоятелен обект в сграда, заснет с идент. № *** по кадастралната карта и регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД- 18- 32/ 10.05.2006г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с предназначение- Жилище, апартамент, брой нива на обекта : едно с площ по схема от 110 кв. м., вписан с адрес : [населено място], пл. “Х. Б.“ № 10, ет. 2, апартамент № 1, находящ се в сграда № 1, разположена в Поземлен имот с идент. № ***, при съседи на самостоятелния обект с идентификатори : на същия етаж- няма; под обекта- № ***, № 04279.613. 13.1.1 и № *** и над обекта- № ***, ведно с прилежащо избено помещение- първото вляво от стълбището на мазето, както и съответните ид. ч. от правото на строеж върху мястото. Направено е и искане за отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК на издадения Констативен нотариален акт № 54, том І, рег. № 1019, дело № 52/ 2014г. и на Нотариален акт за поправка на Нотариален акт № 71, том І, рег. № 1374, дело № 69 /2014г., и двата по описа на Нотариус К. Т., до размера на ½ идеална част от правото на собственост удостоверено с тях.
В исковата си молба, ищците твърдят, че процесният имот е бил предоставен в собственост на М. П. А. /тяхна наследодателка/, като последната го владяла непрекъснато от началото на 60- те години на миналия век, до смъртта си на 25.02.1996г. Видно от Удостоверение от Сектор "Държавни имоти" от 10.12.1993г. било, че имотът е записан като собствен на М. А., считано от 05.01.1966г. и същият, не е актуван като общинска или държавна собственост. М. А. депозирала молба за признаване право на собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка. Съгласно посочените документи, налице били обстоятелства, установяващи правото й на собственост, въз основа на изтекла придобивна давност за горепосочения период. Видно от Удостоверение за наследници № 1027/ 09.05.2014г., М. А. оставила за свои наследници по закон- Л. Ч., В. Ч., П. Ч. и З. К.. След смъртта на наследодателката им- 25. 02.1996г., всяко от четирите й деца, получило по 3/ 12 ид. ч. от наследствения имот. Впоследствие, на 11.03.2008г., Л. Ч., която била неомъжена, без деца, починала, като нейния дял от наследството се разпределил между сестра й, и двамата й братя, като всеки получил по още 1/ 12 ид. ч. от имота. На 12.06.2012г. починал П. Ч.- баща на ищците, като последните наследили притежаваните от него към момента на смъртта му- 4/ 12 ид. ч. от процесния имот. На 04.01.2013г., починала и В. Ч., която била разведена, без деца, като нейния дял от наследствения имот се разпределил между брат й З. К. и ищците, които замествали в наследяването по закон, баща си на основание чл. 10, ал. 2 от ЗН. Така, към 04.01.2013г., З. К., се явявал собственик по наследство на ½ ид. ч. от имота, а ищците заедно били, също собственици по наследство на останалата ½ ид. ч. от него. През целия период след смъртта на М. А. и към настоящия момент, имотът бил обитаван и за него полагали грижи всички нейни наследници. Още повече в наследството се включвало и владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност, тъй като те продължили владението. В тази връзка, тъй като действието на придобивното основание би се зачело от момента на изтичане на срока, то с позоваването от страна на ищците на изтеклата придобивна давност, следвало да се приеме, че придобивното основание било осъществено именно от наследодателката- М. А.. Ищците установили, че за същия имот имало издаден констативен Нотариален акт № 54, том I, peг. № 1019, дело № 52/ 2014г., както и Нотариален акт за поправка на последния с № 71, том I, рег.№ 1374, дело № 69/ 2014г. С посочения констативен нотариален акт, бил признат за едноличен собственик на имота- ответникът Звонко С. К., чичо на ищците, на основание изтекла придобивна давност и наследство. Впоследствие, видно и от извършената справка в Имотен регистър, Агенция по вписванията- [населено място], била извършена замяна на имота между З. К., действащ чрез пълномощника си- М. Т. Т., от една страна и Ю. М. и И. М. от друга, с Нотариален акт № 4, том III, pe. № 5727, дело № 350/ 2014г., и именно последните двама се явявали негови собственици към момента. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобивало с непрекъснатото владение в продължение на 10 години. Константната съдебна практика приемала, че при наследствени имоти се смятало, че сънаследникът владее имота за сметка на всички наследници. В качеството си на съсобственик обаче, той бил владелец на своята идеална част, но държател на частите на останалите съсобственици. За да е налице изменение на основанието на неговото владение било необходимо, той да е предприел действия, които да отричат правото на другите наследници върху техните ид. ч. и те да се достигнали до тяхното знание. За да се превърне владението в самостоятелно, той трябвало да отблъсне владението на другите наследници, като владее само за себе си, и против тяхната воля, а не било достатъчно само да манифестира неопределено самостоятелността на владението. Ищците сочат, че ответникът З. К., никога не бил твърдял, нито пред останалите наследници, нито пред тях, че е владеел имота единствено за себе си, още повече по никакъв начин не е и възпрепятствал достъпа на същите до него. Той и по никакъв начин, не предприел действия, които да отричат правото на ищците на собственост. Още повече, те полагали и преди, и в момента, грижи за имота, посещавали го често, извършвали и необходими ремонти, и се ползвали от притежаваното право на собственост. Към настоящия момент, ищците и З.о К., владеели необезпокоявано имота, и упражнявали фактическа власт върху същия. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
В едномесечния срок за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника З. К..
В едномесечния срок за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, ответниците Ю. М. и И. М., намират за недопустим по отношение на тях, и за допустим, но изцяло неоснователен, по отношение на ответника З. К., предявения иск. В случая, ищците оспорвали правата на собственост върху 1/ 2 ид. ч. от недвижимия имот на ответника З. К., и искали отмяна на нотариален акт, с който той бил признат за едноличен негов собственик, като в същото време за ответници били посочени те, което било недопустимо, тъй като нямали никакви облигационни отношения с ищците по делото, и не били засегнали техни права и законни интереси. Счита се, че липсвал правен интерес за ищците от водене на положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК, доколкото правен интерес в настоящия казус за тях липсвал, предвид прехвърлянето на имота. Дори и при позитивно за ищците решение, целеният резултат не можело да бъде постигнат, тъй като владението нямало как да им бъде предадено, доколко имотът бил собственост на трети лица, които макар и да са посочени като втори и трети ответник в настоящото дело, също не го владеели. На самостоятелно място се сочи, че ответниците М. и М., били страни по Нотариален акт № 4, том ІІІ, рег. № 5727, дело № 350/ 2014г. по описа на Нотариус Искра К., чийто предмет бил- замяна на процесния недвижим имот, и същият не бил предмет на настоящото дело. Ето защо, дори и ищците да били признати за собственици на 1/ 2 ид. ч. от процесния имот, отмяна на посочения по- горе нотариален акт, не била възможна, предвид разрешението дадено в Тълкувателно решение № 3/ 2012г. по тълк. д. № 3/ 2012г. на ОСГК на ВКС. Предвид това се желае прекратяване на производството по делото по отношение на ответниците М. и М., и при условията на алтернативност, ако съда счете иска за допустим по отношение на тях, отхвърлянето му като неоснователен. Прави се и искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищците лично и чрез проц. си представител- адв. М., заявяват, че поддържат предявения иск. Ангажират доказателства.
В съдебно заседание, ответникът З. К., заявява изрично, че признава предявения иск. Сочи, че той винаги е считал ищците са собственици на ½ идеална част от процесния имот. Бил заплашван постоянно от лицето М. Д. и затова така се получили нещата. Подал и жалба в Полицията за това. Не ангажира доказателства.
В съдебно заседание, ответниците Ю. М. и И. М., чрез проц. си представител- адв. Б., заявяват, че поддържат депозирания от тях отговор на исковата молба. Доразвиват доводите си в писмени бележки. Ангажират доказателства.
Анализа на събраните доказателства, сочи на установено от фактическа страна следното :
Видно от Удостоверение за наследници изх. № 1027/ 09.05.2014г. издадено от Община Б., след смъртта си, М. П. А., бивша жителка на [населено място], починала на 25.02.1996г., е оставила за свои наследници по закон, четирите си деца- Л. Д. Ч., В. Д. Ч., П. Д. Ч. и ответникът Звонко С. К.. Видно от направеното отбелязване в същото Удостоверение за наследници, Л. Д. Ч., е починала на 11.03.2008г., като същата е била неомъжена, без деца, а В. Д. Ч., е починала на 04.01.2013г., като тя е била разведена, без деца. На 12.06.2012г. е починал и сина на наследодателката М. А.- П. Ч., който е оставил за свои наследници по закон двамата си сина- ищците М. П. Ч. и В. П. Ч. /л. 7- 9 от делото/.
С Нотариален акт № 54, том І, рег. № 1019, дело № 52/ 2014г. по описа на Нотариус К. Т.- Нотариус с район на действие- района на РС- [населено място], въз основа на извършена обстоятелствена проверка, и на основание чл. 587, ал. 2 ГПК, е признат ответника З. С. К., за собственик на основание изтекла придобивна давност и наследство, на следния недвижим имот : Самостоятелен обект в сграда, заснет с идент. № *** по кадастралната карта и регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД- 18- 32/ 10.05.2006г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с предназначение- Жилище, апартамент, брой нива на обекта : едно с площ по схема от 110 кв. м., вписан с адрес : [населено място], пл. “Х. Б.“ № , ет. , апартамент № 1, находящ се в сграда № 1, разположена в Поземлен имот с идент. № ***, при съседи на самостоятелния обект с идентификатори : на същия етаж- няма; под обекта № ***., № 04279. 613. 13.1.1 и № *** и над обекта- № ***. /л. 12 и 13 от делото/.
С Нотариален акт за поправка на Нотариален акт № 71, том І, рег. № 1374, дело № 69/ 2014г. по описа на Нотариус К. Т., е поправен Констативен нотариален акт № 54, том І, рег. № 1019, дело № 52/ 2014г. по описа на Нотариус К. Т., като на стр. 2, ред 7 /отгоре надолу/, след израза “обекта- № ***.“ се добавя и следва да се чете “ведно с прилежащото избено помещение- първото, вляво от стълбището за мазето, както и съответните проценти идеални части от общите части на сградата“ /л. 10 и 11 от делото/.
Видно от Удостоверение от Сектор "Държавни имоти" изх. № 11-03-369/ 10.12.1993г., е че процесният имот е записан като собствен на М. А., считано от 05.01. 1966г. и същият не е актуван като общинска или държавна собственост /л.15от делото/.
Общата на ищците и на ответника З. К. наследодателка- М. А., приживе, е депозирала молба за признаване право на собственост върху процесния имот, чрез извършване на обстоятелствена проверка, към която и приложила и Скица № 818/ 11.11.1993г. /л. 16 и 17 от делото/.
Разпечатката съдържа 33 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a10622d8-b027-47ad-9d94-7f35df4ed4a1