Решение № 215 от 24.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. София , 24.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Снежана Душкова

Иван Стойчев

Карамфила Тодорова в присъствието на прокурора Росица Георгиева Слабакова (СГП-София) като разгледа докладваното от Иван Стойчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600204 по описа за 2021 година

Производство по реда на гл. 21 НПК.

С присъда №58/19.10.2020г. по НОХД №141/2020г. Окръжен съд- Видин е признал подсъдимия Д. Ч. (D. C.), гражданин на Република Турция роден на ***г. в гр.***, Република Турция, местоживеене- гр.***, Република Турция, шофьор към “TREUEX”Истанбул, Турция, женен, с основно образование, с адрес за призоваване в Република България- хотелски комплекс „***”, град ***, за ВИНОВЕН в това, че на 03.11.2019г. около 19:45ч. на главен път Е-79, при километър 29+600, на прав участък (между отбивките за с.Гайтанци и с.Срацимирово, обл.Видин), при управление на моторно превозно средствотоварна композиция от влекач марка „Мерцедес”, модел „Актрос” с турски регистрационни тебели №06BIB096 с прикачено към него полуремарке марка „Кроне” с турски регистрационни тебели №06BIB039, собственост на Ч. (С.) Ч. (С.) като се движел с посока от гр.Видин към гр.Димово, обл.Видин е нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата- чл.20, ал.1 от ЗДвП, а именно: при управление на МПС- товарна композиция от влекач марка „Мерцедес”, модел „Актрос” с турски регистрационни тебели №06BIB096 с прикачено към него полуремарке марка „Кроне” с турски регистрационни тебели №06BIB039, не е контролирал непрекъснато превозното средство, което е управлявал и допуснал настъпването на ПТП- при застигане на попътно движилия се велосипедист А.

А. К. от с.***, обл.***, го блъснал и по непредпазливост причинил смъртта на последния, като след деянието водачът Ч. е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б.”б” вр. чл.343, ал.1, б.”в” вр. чл.342, ал.1 от НК вр. чл.20, ал.1 от ЗДвП вр. чл.373, ал.2 от НПК вр. чл.58а, ал.1 НК му е НАЛОЖИЛ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 8 (осем) месеца, чието изпълнение по реда на чл.66, ал.1 от НК е ОТЛОЖИЛ за срок от 3 (три) години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл.343г от НК, ОС- Видин е лишил подсъдимия Ч. от „право да управлява 1

МПС” за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца, като на основание чл.59, ал.4 от НК е зачетено времето, през което подсъдимия Д. Ч. е бил лишен по административен ред от право да управлява МПС и приспаднато от срока на наложеното кумулативно наказание „лишаване от правоуправление на МПС”.

Със същата присъда първоинстанционният съд е признал за НЕВИНОВЕН подсъдимия Ч. и го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото срещу него обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” от НК и за нарушение на правилата за движение, визирани в чл.5, ал.1, т.1, предл.1-во и ал.2, предл.2-ро от ЗДвП и чл.3, т.1 и т.2 от ППЗДвП, чл.20, ал.2, предл.2-ро и предл.6-то от ЗДвП, чл.77 от ЗДвП и чл.139 от ППЗДвП, а именно: чл.5, ал.1, т.1, предл.1-во и ал.2, предл.2-ро от ЗДвП и чл.3, т.1 и т.2 от ППЗДвП- при управление на МПС- товарна композиция от влекач марка „Мерцедес”, модел „Актрос” с турски регистрационни тебели №06BIB096 с прикачено към него полуремарке марка „Кроне” с турски регистрационни тебели №06BIB039, с поведението си- отклоняване на вниманието и закъсняла реакция е създал опасност и пречки за движението, поставил е в опасност живота и здравето на попътно движилия се в същата пътна лента велосипедист А. А. К. от с.***, обл.*** и не е бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са водачите на двуколесни пътни превозни средства, в т.ч. велосипедистите, чл.20, ал.2, предл.2-ро и предл.6-то от ЗДвП- не е избрал и съобразил скоростта на движение със състоянието на пътя, с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да намали скоростта и в случай на необходимост да спре пред всяко видимо препятствие, както и когато възникне опасност за движението като в условията на намалена видимост- движение в тъмната част на денонощието не е намалил скоростта и спрял при наличие на опасност на пътя- появата върху пътното платно на попътно движилия се велосипедист А. А. К. от с.***, обл.***; чл.77 от ЗДвП и чл.139 от ППЗДвП- при управление на товарна композиция от влекач марка „Мерцедес”, модел „Актрос” с турски регистрационни тебели №06BIB096 с прикачено към него полуремарке марка „Кроне” с турски регистрационни тебели №06BIB039, при разминаване и заслепяване от фарове на насрещно движещо се МПС не е намалил скоростта и не е спрял при необходимост.

С присъдата ОС- Видин се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия сторените по делото разноски.

При предходно разглеждане на делото пред настоящия въззивен съд, САС се е произнесъл с решение №10273 от 04.08.2020г., постановено по ВНОХД №638/2020г., с което е отменил първоинстанционната осъдителна присъда №9 от 25.02.2020г., постановена по НОХД №277/2019г. по описа на ОС- Видин (с която на подсъдимия Ч. са наложенинаказание лишаване от свобода в размер на една година и осем месеца, чието изтърпяване е било отложено на основание чл.66, ал.1 НК за изпитателен срок от три години и кумулативно наказание „лишаване от правоуправление” по чл.343г от НК за срок от една година, а извършеното деяние е било квалифицирано по чл.343, ал.1, б.”в” вр. чл.342, ал.1 от НК вр. чл.5, ал.1, т.1, предл.1-во и ал.2, предл.2-ро от ЗДвП; чл.20, ал.1 и ал.2, предл.2-ро и предл.6-то и чл.77 от ЗДвП и във вр. с чл.3, т.1 и т.2 и чл.139 от ППЗДвП) и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Настоящото въззивно производство е второ такова, като се развива единствено по подадена въззивна жалба на частното обвинение срещу присъда №58 от 19.10.2020г., постановена по НОХД

№141/2020г. по описа на ОС-Видин. Частните обвинители, чрез своя процесуален представител- адв. Д., обжалват постановената осъдителна присъда в частта относно приложението на привилегирования състав по чл.343а, ал.1, б.”б” от НК и в частта отностно размера на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление на МПС. Изложени са аргументи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваната присъда. Изразено е несъгласие с размера на наложеното основно и кумулативно наказание, като се сочи, че същите са в занижен размер. С въззивната жалба и допълнението към нея се прави подробен анализ на атакуваната присъда, като сред изложените доводи на частното обвинение, се съдържат и такива, които по своята същност изразяват съмнение в 2 законосъобразността на проведената диференцирана процедура по гл.27, НПК пред ОСВидин, тъй като подсъдимият Ч. признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, без обаче да се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение. Изтъкнато е също и че оправдаването на подсъдимия за извършеното нарушение на чл.20, ал.2, предл.2-ро и предл.6-то от ЗДвП е неправилно. В тази връзка частното обвинение счита, че избраната от подсъдимия скорост от 70км/ч. (преди настъпване на инцидента и към момента на настъпването му), макар и в рамките на максимално допустимата по чл.21, ал.1 от ЗДвП, се явява несъобразена, с оглед зоната на осветеност на късите светлини и с оглед движението на товарната композиция през тъмната част на денонощието. По отношение на наложените наказание се изтъква, че първоинстанционният съд не е отчел значението на обстоятелства от съществено значение, а именно: безупречното процесуално поведение на подсъдимия Ч. се дължи на взетата мярка за неотклонение „забрана за напускане на пределите на страната”; обстоятелството, че подсъдимият Ч. като професионален водач с дългогодишен опит и познавайки пътя е следвало да бъде внимателен и предпазлив; обективираното неуважение към близките на жертвата, предвид неизказаните съболезнования и съжаление за стореното. Посочено е още, че наложеното наказание лишаване от свобода е в минималния предвиден в закона размер и няма да доведе до постигане на целите на личната и генералната превенция. В обобщение се иска отмяна на оспорената първоинстанционна присъда и постановяването на нова, с която подсъдимият Ч. да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” от НК във вр. с чл.20, ал.1 и ал.2, предл.2 и предл.6 от ЗДвП. Настоява се за увеличение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, като неговият размер след редукцията по чл.58а от НК бъде определен за срок от 2г. и осем месеца, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от 4 години, съответно се претендира увеличен размер от 3години и на кумулативното наказание „лишаване от правоуправление”. Алтернативно е отправено искане за изменение на постановената първоинстанционна присъда, като размерите на наложените основно и кумулативно наказание бъдат редуцирани до гореспоменатите срокове.

В депозирано писмено възражение в срока по чл.322 от НПК, защитникът на подсъдимия Ч.- адв. Т. счита първоинстанционната присъда за правилна, законосъобразна, обоснована и в пълно съответствие с принципа за разкриване на обективната истина, като същевременно изразява несъгласието си с подадените от частното обвинение въззивна жалба и допълнение към нея и отправя искане до съда да ги остави без уважение, като неоснователни, а присъдата да бъде изцяло потвърдена.

На съдебните прения пред въззивния съд страните излагат доводи със следното кратко съдържание:

Представителят на държавното обвинение не е подал протест и счита постановената осъдителна присъда за правилна, обосноване и законносъобразна както по отношение на правната квалификация на извършеното от подсъдимия Ч., така и по отношение на извършената от контролираната инстанция процесуална дейност по проверка и оценка на доказателствения материал, а също и в частта относно определяне на наказанието на подсъдимия.

Повереникът на частните обвинители – адв.Д., надлежно преупълномощена от адв.Д., поддържа подадената от последния въззивна жалба срещу присъдата. Отправя искане до съда за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и за постановяването на нова осъдителна присъда, като подсъдимият Ч. да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” от НК във вр. с чл.20, ал.1 и ал.2, предл.2 и предл.6 от ЗДвП, като наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода бъде увеличено, като неговият размер след редукцията по чл.58а от НК бъде определен за срок от 2г. и осем месеца, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от 4 години, съответно се претендира увеличен размер от 3години и на кумулативното наказание „лишаване от правоуправление”.

3

Защитникът на подсъдимия Ч.- адв. Т. се солидаризира със становището на представителя на прокуратурата и счита, че първоинстанционната присъда е перфектен съдебен акт и като такъв моли съда да я потвърди. В допълнение и по повод изразеното несъгласие от представителя на частното обвинение с отмяната на забраната за напускане на пределите на Република България спрямо подсъдимия, защитникът изтъква, че неговото присъствие в съдебната зала е още едно потвърждение на коректното му поведение и отношение към българския закон и съд.

В лична защита и с последната дума подсъдимият Ч. поддържа казаното от защитника си, като също така заявява, че вече две години търпи негативите от водения наказателен процес. Допълва още, че изкарва препитанието и издръжката на себе си и семейството си като шофьор на ТИР и изразява желанието си делото да приключи по- скоро, независимо какъв съдебен акт ще бъде постановен.

Софийски апелативен съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид следното:

Подсъдимият Д. Ч. (D. C.) е турски гражданин, който е правоспособен водач на МПС категория „CE”, стаж- 28 години, като към момента на деянието е управлявал товарна композиция от влекач марка „Мерцедес”, модел „Актрос” с турски регистрационни тебели №06BIB096 с прикачено към него полуремарке марка „Кроне” с турски регистрационни тебели №06BIB039 На 03.11.2019г. около 18:00ч., с посочения по-горе товарен автомобил, Ч. влязъл в Република България през Дунав мост 2 в посока гр.Враца. Около19:00ч. се насочил в посока гр.Враца по главен път Е-79.