Решение № 530 от 18.12.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 530 гр. Плевен, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500904 по описа за 2025 година Производство по чл. 258 и сл.от ГПК.

С решение № 1046/09.07.2025 г., поправено с решение № 1236/12.08.2025 г. по реда на чл. 247 от ГПК и изменено с определение № 4929/02.10.2025 г. по гр.д. № 825/2025 г. Плевенският районен съд е осъдил В.

И. Н. и Х. И. И. да заплатят на основание чл. 45 от ЗЗД /по предявен частичен иск от иск за сумата от 15 000 лв./ солидарно на М. И. И. сумата от 8 000 л в., представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени в резултат на извършено на 19.11.2022 г. престъпление по чл.131 ал. 1 т.12 вр. чл.130 ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 19.11.2022 г. до окончателното й изплащане; осъдил е В. И. Н. и Х. И. И. да заплатят на основание чл. 45 от ЗЗД солидарно на М. И. И. сумата от 860 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на извършено на 19.11.2022 г. престъпление по чл.131 ал. 1 т.12 вр. чл.130 ал.1 вр. чл. 20 ал.

2 от НК, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 19.11.2022 г. до окончателното й изплащане и е отхвърлил предявения иск за имуществени вреди за разликата до предявения размер от 2 060 лв. като неоснователен и 1 недоказан; осъдил е В. И. Н. и Х. И. И. да заплатят на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на М. И. И. сумата от 1 210 лв. за направени в исковото производство разноски, съразмерно уважената част от иска; осъдил е В. И. Н. да заплати на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на М. И. И. сумата от 871,20 лв., представляваща разноски за обезпечаване на иска, съразмерно уважената му част; осъдил е Х. И. И. да заплати на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на М. И. И. сумата от 6 1 6 лв., представляваща разноски за обезпечаване на иска, съразмерно уважената му част; осъдил е М. И. И. да заплати на основание чл.

78 ал. 3 от ГПК на В. И. Н. сумата от 276 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от иска; осъдил е М. И. И. да заплати на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на Х. И. И. сумата от 228 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от иска; осъдил е В. И. Н. и Х. И. И. да заплатят на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК общо по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 354,40 лв. и разноски за вещи лица в размер на 840 лв..

Недоволни от постановеното решение, в частта, в която предявеният иск за неимуществени вреди е уважен за разликата над 5 000 лв. до 8 000 лв., а предявеният иск за имуществени вреди е уважен за разликата над сумата от 60 лв. до сумата от 860 лв., ведно със законните лихви върху тези суми са останали въззивниците В. И. Н. и Х. И. И., които чрез пълномощниците си адвокат С. М. и адвокат В. Д. от ПлАК го обжалват в тази му част пред ПлОС.

С въззивната жалба се иска отмяна на решението на ПлРС в частта, в която е уважен иска за неимуществени вреди за разликата над обжалвания до уважения размер като незаконосъобразно и необосновано и се излагат подробни доводи относно неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Счита се, че ищецът е съпричил вредоносния резултат като не е потърсил помощ за психическите си страдания и същите продължават повече от три години, както и с поведението си преди деянието и неправилно първоинстанционният съд е оставил възражението им в тази насока без уважение. Счита се също, че е нарушена разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД при определяне на справедливия размер на обезщетението за тези вреди, тъй като по делото е доказано, че ищецът е търпял физически болки и страдания от средна степен 5-6 денонощия и по-слаби още седмица и половина и не са доказани по-големи вреди за същия в пряка причинна връзка с увреждането му. С въззивната жалба се иска отмяна на решението на ПлРС в частта, в която 2 е уважен иска за имуществени вреди като недопустимо, тъй като в ИМ липсват твърдения за направените разноски за заплащане на възнаграждение на адвокат И. В. в досъдебното производство по договор за правна защита от 14.10.2023 г., а се съдържат твърдения за заплатен хонорар на адвокат К. В. във връзка с договор за правна помощ от 15.03.2023 г. и първоинстанционният съд не е съобразил, че тези разноски са направени в по-късен момент, а не в деня на увреждането като е присъдил законна лихва върху тази сума. Твърди се, че след постановяване на решението всеки от въззивниците е заплатил по сметка на ищеца сумата от 2 500 лв. за неимуществени вреди и сумата от 30 лв. за имуществени вреди и това са новонастъпили обстоятелства във връзка със спора, за които се представят писмени доказателства – 4 бр. платежни нареждания от 10.07.2025 г.. Претендират се направените разноски и представят квитанция за внесена държавна такса в размер на 76 лв., договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК ответникът по тази въззивна жалба М. И.

И. чрез пълномощника си адвокат К. В. оспорва основателността й. Обсъждат се събраните по делото в първата инстанция доказателства и заключението на приетата СМЕ и се прави извод, че искът с правно основание чл. 45 от ЗЗД е доказан по основание и размер в уважения размер. Посочва се, че на ищеца са причинени две леки телесни повреди, че в първите две седмици след увреждането е търпял световъртеж и болки в главата, особено при работа с компютър, налице са симптоми на ПТСР, с което ищецът не се справил до момента и не е налице пълно възстановяване на психическото му състояние, което е повлияло негативно на качеството му на живот. Възразява се по делото да са събрани доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат, като се обсъждат свидетелските показания в тази насока. По отношение на съпричиняване на вредоносносния резултат чрез непотърсена медицинска помощ се възразява, че такова възражение не е направено с отговора на ИМ и е преклудирано, а наред с това счита, че от заключението на СПЕ се установява, че ищецът е положил всички усилия да се справи сам с преживения стрес.

В срока за обжалване е постъпила втора въззивна жалба срещу част от решението от М. И. И. чрез пълномощника му адвокат К. В., инкорпорирана в отговора на въззивната жалба на другата страна, с която решението на ПлРС 3 се обжалва в частта, в която предявения иск за имуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата от 860 лв. до сумата от 2 060 лв., ведно със законната лихва върху тази сума. С въззивната жалба се иска изменение на решението на ПлРС в тази му част и присъждане изцяло на направените от ищеца разноски за възнаграждение на адвокат К. В. в ДП, тъй като този адвокат също е защитавал ищеца в досъдебното производство като е присъствал на действията по предявяване на разследването и реално ищецът е представляван и от двамата адвокати. Посочва се, че тъй като наказателното производство е приключило със споразумение за пострадалия е останала възможността да потърси присъждане на разноските в исковото производство.

Претендират се направените разноски.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК са депозирани отговори на тази въззивна жалба от първия ответник по същата В. Н. чрез пълномощника му адвокат С.

М. и втория ответник по същата Х. И. чрез пълномощника му адвокат В. Д., с които се оспорва допустимостта, редовността и алтернативно основателността на въззивната жалба и се претендират направените разноски от всеки от ответниците. Считат, че след като жалба срещу решението по чл. 247 от ГПК не е подадена, то подадената преди това жалба без надлежен петитум не следва да бъде разглеждана. Претендират се направените разноски.

Представят се договори за правна защита и съдействие и списъци на разноските по чл. 80 от ГПК.

В съдебното заседание въззивниците В. Н. и Х. И. не се явяват, но чрез пълномощниците си адвокат М. и адвокат Д. поддържат подадената от тях въззивна жалба и оспорват въззивната жалба на насрещната страна. Правят възражения за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от другата страна по делото.

В съдебното заседание въззивника М. И. не се явява, но чрез пълномощника си адвокат К. В. поддържа подадената от него въззивна жалба и оспорва въззивната жалба на насрещните страни. Прави възражения за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения от другите страни по делото.

Решението на ПлРС като необжалвано е влязло в законна сила в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД съответно в частта за заплащане на сумата от 5 000 лв., представляваща 4 обезщетение за неимуществени вреди и заплащане на сумата от 60 лв. обезщетение за имуществени вреди.

Плевенският окръжен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбите, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани от съда.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

С ИМ ПлРС ищецът М. И. И. е предявил солидарно против ответниците В. И. Н. и Х. И. И. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД, както следва частичен иск за 8 000 лв. от иск за сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и иск за сумата от 2 060 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, които вреди са претърпени в резултат на непозволено увреждане, настъпило на 19.11.2022 г. в гр. Плевен и съставляващо престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. чл. 130 ал. 1 вр. чл. 20 ал.

2 от НК, за което ответниците са признати за виновни чрез одобрено от съда споразумение по АНХД № 2326/2024 г. по описа на ПлРС. Ищецът е претендирал законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на увреждането, а върху обезщетението за имуществени вреди от 14.03.2023 г. до окончателните им заплащания.

С отговора на исковата молба депозиран по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът В. Н. е признал частично предявените искове за заплащане на обезщетения за вреди от непозволеното увреждане до размер на сумата от 2 500 лв. по отношение на неимуществените вреди и сумата от 860 лв. по отношение на имуществените вреди. Оспорил е иска за неимуществени вреди в останалата му част за разликата до предявения размер, като е оспорил степента и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и обстоятелствата, при които е осъществено непозволеното увреждане на ищеца, като е изложил твърдения, че е бил нападнат и ударен от ищеца 5 първоначално и е налице съпричиняване на вредоносния резултат, оспорил е, че претендираният размер на обезщетението е справедлив с оглед изискванията на чл. 52 от ЗЗД Оспорил е претенцията за заплащане на имуществени вреди за разликата над 860 лв. до предявения размер с възражението, че договор за правна помощ от 18.03.2024 г. с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. не е представен в досъдебното производство /ДП/ и такива разноски не са направени във връзка с конкретното непозволено увреждане, поради което искът е недоказан по основание и размер.

С отговора на исковата молба депозиран по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът Х. И. е признал частично предявените искове за заплащане на обезщетения за вреди от непозволеното увреждане до размер на сумата от 2 000 лв. по отношение на неимуществените вреди и сумата от 60 лв. по отношение на имуществените вреди. Оспорил е иска за неимуществени вреди в останалата му част за разликата до предявения размер, като е оспорил да е нанасял удар с крак в областта на главата на ищеца и наличието на причинна връзка между поведението му и претърпените вреди от ищеца в тази насока, оспорил е обстоятелствата, при които е осъществено непозволеното увреждане на ищеца, като е изложил твърдения, че с поведението си ищецът е предизвикал конфликта, той самия е бил ударен от ищеца и е налице съпричиняване на вредоносния резултат, оспорил е, че претендираният размер на обезщетението е справедлив с оглед изискванията на чл. 52 от ЗЗД.