Решение № 326 от 28.06.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Пловдив, 28.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20225001000204 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №31 от 29.11.2021 г.,постановено по т.д.№20205600900171 по описа на Окръжен съд-Х.,е осъден ответникът ЗАД „Д.Б.:Ж.з.“ АД - С., ЕИК *********, да заплати на ищеца Г. СТ. П. с ЕГН **********,на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл.

86 от ЗЗД, сума в размер на 21000 лева - обезщетение за неимуществени вреди във връзка с настъпило на 13.08.2018 год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 02.02.2019 година до окончателното изплащане на вземането,а за разликата над 21000 лева до предявения размер от 40 000 лева иска е отхвърлен като неоснователен.

Със същото решение ответникът ЗАД „Д.Б.:Ж.з.“ АД - С., ЕИК *********, е осъден още да заплати по бюджетна сметка на ХОС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сума в размер на 1040 лева - държавна такса и разноски,а на адвокат А.Е.М. от САК, с ЛН ***********,е осъден на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА да заплати сума в размер на 1160 лева - адвокатско възнаграждение.

И на следващо място,с решението от 29.11.2021 г. на ОС-Х. е осъден ищецът Г. СТ.

1

П . с ЕГН **********, да заплати на ответника ЗАД „Д.Б.:Ж.з.“ АД - С., ЕИК *********, сумата 242,25 лева - деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковете.

Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на ЗАД „Д.Б.:Ж.з.“ АД – гр. С.,с ЕИК *********,подадена чрез пълномощника на дружеството адв.

В.П.,срещу осъдителната част на решение №31 от 29.11.2021 г.,постановено по т.д.№ 20205600900171 по описа на Окръжен съд-Х.,с която дружеството-жалбоподател /ответник в първоинстанционното производство/ е осъдено да заплати на ищеца Г. СТ. П. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 21 000 лв.,ведно със законна лихва,считано от 02.02.2019 г. до окончателното плащане.В жалбата се поддържа,че в обжалваната част решението е неправилно и необосновано,относно размера на присъденото обезщетение,относно съпричиняване на вредоносния резултат и относно дължимостта на законна лихва.Развити са доводи за това,че размера на присъденото обезщетение не е съобразен с чл.52 от ЗЗД,независимо от факта,че в мотивите са посочени критериите формиращи принципа за справедливост.Досежно съпричиняване на вредоносния резултат се поддържа,че приноса на ищеца превишава този на делинквента и участието му е по-голямо от приетите от съда 30 %,като обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде редуцирано и присъдената сума да бъде значително намалена /в случай,че съдът не приеме иска за изцяло неоснователен/.Жалбоподателят развива аргументи и за това,че лихвата за забава върху присъденото обезщетение неправилно е начислена,считано от 02.02.2019 г.,като счита,че това е в противоречие с нормата на чл.380,ал.3 от КЗ.Сочи факта,че ищецът не е посочил банкова сметка,както го задължава императивната разпоредба на чл.380,ал.1 от КЗ и с оглед на това счита,че е налице забава на кредитора по отношение на плащането,което освобождава застрохователя от дължимостта на лихва по чл.409 от КЗ.

На база поддържаните в жалбата доводи,дружеството-жалбоподател моли да бъде отменено решение №31 от 29.11.2021 г. в частта,с която дружеството е осъдено да заплати на ищеца застрахователно обезщетение на основание чл.432,ал.1 от КЗ в размер на 21 000 лв.,ведно със законна лихва,считано от 02.02.2019 г. и да се отхвърли иска изцяло или /при условие на евентуалност/ да бъде намален размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.Моли да се отмени решението и в частта,с която е присъдена законна лихва върху застрахователното обезщетение,считано от 02.02.2019 г.Наред с това моли при уважаване на въззивната жалба,да бъде изменено първоинстанционното решение в частта за разноските,както и да му бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззиваемият Г. СТ. П. е подал в законния срок,чрез пълномощника си адв.К.Г.,писмен отговор на въззивната жалба,с който е изразил становище,че обжалваното решение е допустимо,валидно и правилно,а подадената срещу него въззивна жалба е допустима,но по същество е неоснователна,поради което моли същата да бъде оставена без уважение,а обжалваното решение-да се потвърди.Конкретните си аргументи за обосноваване на това становище въззиваeмият излага в отговора си.Моли да му се присъдят всички съдебни разноски,сторени пред двете инстанции,включително и адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство,защита и съдействие на ищеца пред 2 двете съдебни инстанции.

Няма заявени от страните доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение в така обжалваната му осъдителна част и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо жалбата подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо в обжалваната му част и в частност-че с тази част съдът се е произнесъл /чрез частично уважаване/ относно предявения по делото допустим осъдителен иск.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията във въззивната жалба,както и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

Искът,по който ОС-Х. се е произнесъл с частично обжалваното решение е предявен от Г. СТ. П. против ЗАД „Д.Б.:Ж.з.“ АД – гр.С., ЕИК ********* и е основан на разпоредбата на чл.432,ал.1 от КЗ,като е поискано от ищеца да бъде осъдено ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да му заплати сумата от 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди,изразяващи се в претърпените от ищеца болки и страдания в резултат на ПТП,настъпило на 13.08.2018 г. в гр.Х.,ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение,считано от датата 02.02.2019 г.-денят следващ датата,на която за ответника е изтекъл 3-месечния срок за доброволно произнасяне по щетата,до окончателното му изплащане.

Искът е основан на твърдения за настъпило на датата 13.08.2018 г. в гр.Х.,на ул.“М.“ пътнотранспортно произшествие,при което е пострадал ищецът по време на управлението на мотоциклет марка „С.“,с рег.№****** и което е било виновно причинено от лицето П.С.С. като водач на лек автомобил марка „П.“,модел „207“,с рег.№********.Конкретния твърдян от ищеца механизъм на настъпване на произшествието е описан в исковата молба и се твърди още,че вината на прекия причинител е установена по образуваното срещу него 3

НАХД №1310/2019 г. по описа на РС-Х..Твърди се още,че след пътния инцидент ищецът е бил откаран по спешност в „МБАЛ-Х.“АД,където след направени му редица прегледи,изследвания и рентгенографии,лекарите са му поставили следната окончателна диагноза:1/Счупване на таза,закрито;2/Ограничени и болезнени движения в лява тазобедрена става;3/палпаторна болка по хода на лява пубисна кост.С оглед степента и сложността на получената фрактура,както се твърди в исковата молба,на 13.08.2018 г. ищецът бил подложен на оперативна интервенция в отделението по „Ортопедия“ към „МБАЛ-Х.“АД,където ме било извършено „закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация“.Престоят на ищеца в болнично заведение продължил от 13.08.2018 г. до 20.08.2018 г.,когато последният бил изписан и му било указано да спазва строг постелен режим за 45 дни,както и да ходи с помощни средства за период от 75 дни,без да обременява ляв долен крайник.Ищецът твърди,че предвид възрастта му лечебният и възстановителният му период продължава и към момента на подаване на ИМ и че поради получената фрактура в областта на таза е бил много трудно подвижен през първия месец и половина след инцидента.Налагало се близките му денонощно да са около него,като му помагали в извършването на ежедневните битови и хигиенни нужди.Първите месеци след инцидента ищецът се придвижвал единствено с помощта на патерици,изпитвал силни болки вследствие на получените наранявания и обездвижване,а това налагало постоянно да приема обезболяващи и седативни медикаменти.Твърди се също така,че в резултат на преживяното ПТП здравословното състояние на ищеца се влошило,което дало отражение и на психиката му и вследствие на изживения шок ищецът се оплаквал от понижено настроение,тревожност,връщане към спомена за пътния инцидент,нарушения на съня и вниманието,което налагало да използва сънотровни медикаменти.Допълнително ищецът се тревожел,че няма да се възстанови напълно и до края на дните си ще остане в тежест на своите близки.Според лекарските прогнози болките,които ищецът изпитвал щели да намалеят интензивността си,но имало вероятност да останел до живот при влошаване на времето и физическото натоварване,а отделно от това лекарите не можели да дадат прогноза дали предвид фрактурата в областта на таза,обемът на движенията ще се възстанови напълно и последните няма да останат ограничени и болезнени.

В исковата молба е изложено и твърдението,че виновният за процесното ПТП водач попада в кръга на лицата,чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди,се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“,сключена с ответното застрахователно дружество и обективирана в застрахователна полица №**************/04.07.2018 г.,валидна от 04.07.2018 г. до 04.07.2019 г.Ищецът заявява,че е предявил пред ответника претенция за изплащане по доброволен ред на обезщетение за неимуществените вреди,претърпени от него вследствие на процесното ПТП и по тази претенция била образувана пред застрахователя щета №************/2018-1,но до момента на подаване на процесната искова молба такова обезщетение не му било изплатено,а предвиденият в чл.496,ал.1 от КЗ тримесечен срок бил изтекъл на 01.02.2019 г.С оглед на това ищецът е заявил,че има правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на застрахователното обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,явяващи се резултат от 4 процесното ПТП.

Ответникът ЗАД „Д.Б.:Ж.з.“ АД – гр.С., ЕИК ********* е подал в законния срок писмен отговор на исковата молба,с който е оспорил иска по чл.432,ал.1 от КЗ изцяло като неоснователен и недоказан.Оспорил е и акцесорната претенция за лихви.Признавал е като безспорно съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение на процесния л. а. „П.“ е рег. №********, по силата на застрахователна полица № *******************, сключена със „ЗАД Д.Б.:Ж.з.“ АД,но е изложил за необосновано и прекомерно завишен размер на претендираното обезщетение,несъответстващ на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД.Заявил е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,аргументирайки се с твърденията,че по време на пътния инцидент ищецът е управлявал мотоциклета си марка „С.“ при липса на правоспособност и с превишена скорост,несъобразена с атмосферните условия,с релефа на местността,със състоянието на пътя и на превозното средство,с характера и интензивността на движението,с конкретните условия на видимост.Наред с това е изложил и твърдението,че ищецът е управлявал мотоциклета с изключена къса светлина отпред,че управлявания от него мотоциклет е бил технически неизправен и че липсват данни същия да е преминал проверка на техническата му изправност по предвидения в закона ред.Основал е възражението си за съпричиняване и на твърдението,че по време на инцидента ищецът се е движел на такова разстояние от движещото се пред него превозно средство,че да не може да избегне удара с него,когато същото МПС намали или спре рязко.