Решение № 1111 от 15.09.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1111 гр. София, 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно частно гражданско дело № 20251000502303 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т.2 във вр. с чл. 463, ал. 2 ГПК.

Подадена е жалба с вх. № 3479 от 21.07.2025 г. от Б. Р. К. и Л. Б. К., чрез процесуален представител адв. Н., срещу Решение № 152 от 30.06.2025 г., постановено по гр.д. № 90/25 год. по описа на Окръжен съд - Кюстендил, с което е оставена без уважение жалбата против разпределения на суми, обективирани в протоколи от 19.12.2024 год. и 17.01.2025 год. по изпълнително дело № 68/21 год. по описа на СИС при РС-Дупница.

Жалбоподателя релевира оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, като счита, че неправилно съдебният изпълнител е приел, че взискателя е носител на вземането. Моли настоящата съдебна инстанция да отмени решението и извършеното разпределение по изпълнителното дело, като по същество да извърши ново разпределение.

Ответника по жалбата „Банка ДСК“ ЕАД в срок е депозирал писмен отговор, с който оспорва същата и моли да бъде отхвърлена.

Съдът намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна в производството и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Софийски апелативен съд след преценка становищата на страните и събраните доказателства приема следното:

Предмет на производството пред първоинстанционният съд са разпределения на постъпили суми по изпълнително дело № 68/2021 г. по описа на СИС при РС - Дупница, 1 обективирани в протоколи от 19.12.2024 г. и 17.01.2025 г., предявени на 20.01.2025 г., като жалбоподателите оспорват правилността на обжалваните разпределения с довода, че са извършени в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновани. Твърди се, че изпълнителното дело е образувано въз основа на издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1959/2021 г. като се сочи, че до момента от ДСИ незаконосъобразно разпределения се изготвят и предявяват по две заповеди за изпълнение - по ч.гр.д. № 1958/2021 г. и ч.гр.д. № 1959/2021 г. по описа на ДнРС. Поддържа се, че изпълнителните действия са насочени към пенсията на длъжника Б. К., върху която бил наложен запор. Изпълнението се приема за незаконосъобразно, а разпределението - извършено в нарушение на чл. 446 ГПК и приетото в ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, доколкото същото касаело цялата удържана месечна пенсия на жалбоподателя К.. Счита се, че запорът върху пенсията на този длъжник можел да бъде изпълнен само за размера над секвестируемия доход, съгласно разпоредбата на чл.446 ГПК, а именно за сумата над 933 лева. Изтъква се, че срещу издадените заповеди за изпълнение били подадени от длъжниците и приети за основателни от съда възражения по чл.423 ГПК, като с определение, постановено по в.ч.гр.д. №122/2024 г. по описа на ОС – Кюстендил принудителното изпълнение било спряно за вземането по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1958/2011 г. по описа на РС – Дупница, а въпросът със спиране на изпълнение на заповедта по ч.гр.д. № 1959/2021 все още бил висящ. Счита се, че производството е перемирано на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Междувременно, поради постъпилото в срок и уважено възражение по чл.423 ГПК, взискателят бил принуден да подаде иск за установяване съществуването на вземането си, за което било образувано процесното изпълнително дело, като исковото производство все още не било приключило. Преди завеждане на делото обаче взискателят прехвърлил чрез цесия вземането си, което действие не било надлежно съобщено на длъжниците. Поддържа се, че заповед за изпълнение не може да бъде издадена срещу лица без обичайно местопребиваване на територията на страната, а претенции срещу такова лице могат да се предявяват само по исков ред. Отделно не било отчетено от органа по принудително изпълнение, че вземането е погасено чрез плащане, за което по делото били представени 45 броя банкови бордера. Поради изложеното се искана отмяна на обжалваните разпределения и извършване на нови такива.

Съгласно задължителните указания дадени с Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г., по тълкувателно дело № 2/2021 г. на ВКС, ОСГТК при проверка по реда на чл.463 от ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Единствената служебна проверка, която съдът извършва е дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели.

В настоящия случай с депозираната жалба съдът не е сезиран с твърдение за незаконосъобразността на разпределението по чл.460 от ГПК, което да се изразява: 1) в неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, 2 който следва от тях; 2) неправилно приложение на чл. 76 от ЗЗД; 3) неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 от ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване, нито 4) да е допусната грешка в пресмятането на сумите. Аргументите за незаконосъобразност на разпределението поради насочване на принудителното изпълнение към несеквестируем доход на жалбоподателя К. са ирелевантни и не подлежат на разглеждане в настоящото производство.

В протоколите за разпределение от 19.12.2024 г. и 17.01.2025 г. изрично е посочено, че с постъпилата по делото сума се погасяват вземания, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1959/2011 г. по описа на РС – Дупница. Същите са ясно индивидуализирани в обжалвания акт по основание и размер, поради което твърденията на жалбоподателите за липса на конкретизация на вземанията и за неяснота относно това по кой изпълнителен лист се извършва разпределение са неоснователни. При извършване на разпределенията от посочените дати не са допуснати нарушения на разпоредбата на чл.136 от ЗЗД, тъй като волята на органа по принудително изпълнение е ясно изразена в изготвените протоколи, поради което същите представлява валиден акт. Съставени са при съобразяване с поредността на привилегиите и съдържат ясно и конкретно посочване на сумите, както и на задълженията, които се погасяват с тях.

Поради това въззивният съд намира, че действието на съдебния изпълнител по изготвяне на разпределението, обективирано в протокол от 19.12.2024 г. и от 17.01.2025 г., предявени на 20.01.2025 г. е законосъобразно и не страда от пороци.

Изложеното мотивира настоящия състав да приеме, че постановеното съдебно решение е правилно и следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена.

Водим от горното съдът, Софийски апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 152 от 30.06.2025 г., постановено по гр.д. № 90/25 год. по описа на Окръжен съд - Кюстендил.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3