Решение № 1298 от 18.09.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1298 гр. Русе, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20254520106019 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, гр.София против Е. М. В., от с.Г.В., обл.Русе, с която е предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с материалноправно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл.

45 ЗЗД.

Ищецът твърди, че по силата на застрахователна полица № 0526385Х306О от 05.12.2019 г. е било налице валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ относно лек автомобил марка „Хюндай“, модел „И 30“, рег. *********** със срок на покритие от 18.12.2019 г. до 17.12.2020 г.

На 05.09.2020 г., около 19:00 часа, в гр. Русе, на паркинг пред бл. 34 на ул.

„Никола Вапцаров“, ответникът, управлявайки лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, рег. *********, при извършване на маневра движение назад ударил със задната част на автомобила си задната част на паркирания лек автомобил „Хюндай И 30“, рег. *********** в резултат на което на последния били причинени имуществени вреди.

За произшествието е съставен протокол за ПТП № 1769299/07.09.2020 г. По отношение на ответника е било издадено и наказателно постановление № 20-1085003380/21.10.2020 г., влязло в сила на 14.11.2020 г.

Във връзка с настъпилото събитие при ищеца е образувана щета № 28020030100519. За извършения ремонт на увредения автомобил е издадена фактура 1

№ 4000015331/09.11.2020 г. от доверен сервиз, а на 23.11.2020 г. ищецът е заплатил сумата от 400,15 лв. за ремонта. Твърди, че е извършил и обичайни ликвидационни разноски в размер на 10 лв., поради което общият размер на регресното му вземане възлиза на 410,15 лв.

По ч.гр.д. № 2979/2025 г. по описа на РС – Русе е издадена заповед за изпълнение, като длъжникът е бил уведомен при условията на чл. 47 ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви установителния иск по чл. 422 ГПК.

Ищецът моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият му дължи сумата от 410,15 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски във връзка с настъпило на 05.09.2020 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК на 19.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2979/2025 г. по описа на Районен съд – Русе.

На ответника е назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК писмен отговор не е постъпил. В проведеното на 15.09.2026 г. открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител, като с предварително постъпила молба заявява, че поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.

Ответникът не се явява лично и се представлява от назначения особен представител адв. Г. П.. Особеният представител оспорва основателността на претенцията. В хода на устните състезания поддържа, че стойността на ремонта е прекомерна с оглед характера на уврежданията, като я съпоставя с размера на минималната работна заплата към 2020 г. Поддържа и че е възможно ответникът да не е възприел настъпването на контакта между двата автомобила, доколкото липсват данни за значителни деформации, поради което счита, че не може да се приеме наличие на умисъл при напускане мястото на произшествието. При условията на евентуалност моли претенцията да бъде намалена по размер.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа страна следното:

Не се установява спор относно наличието към 05.09.2020 г. на валидно имуществено застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на МПС“ за лекия автомобил „Хюндай И 30“, рег. № ********.

От представения протокол за ПТП № 1769299/07.09.2020 г., наказателното постановление № 20-1085-003380/21.10.2020 г., документите по образуваната при ищеца ликвидационна преписка, както и от заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза, съдът приема за установено, че на 05.09.2020 г., 2 около 19:00 часа, в гр. Русе, на паркинг пред бл. 34 на ул. „Никола Вапцаров“, управляваният от ответника лек автомобил „Опел Вектра“, рег. *********, при движение на заден ход със задната си лява част е осъществил контакт със задната дясна част на паркирания лек автомобил „Хюндай И 30“, рег. № ********. В резултат от контакта по застрахования автомобил са настъпили увреждания, включващи охлузване по задна броня, увреждане на декоративна лайсна на задната броня и на заден десен фар за мъгла.

Назначеното по делото вещо лице инж. Я. Г. е дало заключение, че от техническа гледна точка описаните по щета № 28020030100519 увреждания могат да бъдат получени при механизма, отразен в материалите по делото, а именно при движение назад на автомобила „Опел Вектра“ и контакт с паркирания „Хюндай И 30“, поради което същите се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Вещото лице е определило средната пазарна стойност, необходима за възстановяване на автомобила към датата на произшествието, на 487,96 лв. с включен ДДС. В стойността са отчетени необходимите демонтажно-монтажни операции, подготовка и боядисване, материали, стойност на увредените детайли и средната пазарна цена на труда към релевантния момент. Заключението е прието в съдебно заседание и не е опровергано посредством други доказателствени средства. При изслушването си вещото лице пояснява, че използваната часова ставка представлява средна стойност, формирана въз основа на данни от сервизи, извършващи ремонти на автомобили и отстраняване на последици от ПТП. По поставения въпрос относно възможността водачът да не възприеме настъпилия контакт вещото лице е посочило, че по принцип такава възможност съществува при контакт с еластични детайли, но в конкретния случай по автомобила „Опел Вектра“ в протокола са отразени охлузвания на заден ляв калник и задна лява врата, тоест на метални детайли, поради което е малко вероятно концентриран водач да не възприеме породените от контакта механични вибрации или шум.

Съдът кредитира заключението на съдебно-автотехническата експертиза като обективно, компетентно изготвено и съответстващо на останалия доказателствен материал. Вещото лице е отговорило ясно и аргументирано на поставените задачи, а заключението му не е разколебано от други технически доказателства.

От фактура № 4000015331/09.11.2020 г. и платежното нареждане се установява, че ищецът е заплатил на извършилия ремонта сервиз сумата от 400,15 лв. Установяват се и претендираните ликвидационни разноски от 10 лв., поради което общата стойност на претендираното вземане е 410,15 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е допустим.

3

Същият е предявен от заявителя по заповедното производство в изпълнение на дадените указания по чл. 415 ГПК и е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането, предмет на издадената по ч.гр.д. № 2979/2025 г. заповед за изпълнение.

Разгледан по същество, искът е основателен.

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата.

За възникване на суброгационното вземане следва да бъдат установени валидно имуществено застрахователно правоотношение, настъпване на покрит застрахователен риск, плащане на застрахователно обезщетение, както и наличието на вземане на увреденото лице срещу третото лице, отговорно за причинените вреди.

Когато вземането на увредения произтича от непозволено увреждане, следва да са налице предпоставките по чл. 45 ЗЗД: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина, като вината съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното. В случая всички тези предпоставки са налице.

Установи се, че ответникът при управление на автомобила си и извършване на маневра движение назад е осъществил контакт с паркирания автомобил, застрахован при ищеца. При предприемане на маневра движение назад водачът е длъжен предварително да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднение за останалите участници в движението, както и при необходимост да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Настъпването на удар с паркирано моторно превозно средство при извършване на такава маневра сочи на нарушение на дължимото поведение и представлява противоправно действие по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Причинната връзка между действията на ответника и установените увреждания се потвърждава категорично от съдебно-автотехническата експертиза. Вещото лице е установило техническа съвместимост между механизма на произшествието и характера и локализацията на уврежданията. Не се установяват факти, които да оборват презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Възражението на особения представител, че ответникът е възможно да не е възприел настъпването на контакта, не води до различен извод.

Преди всичко предмет на настоящото производство не е регресна претенция на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ срещу застраховано лице, обусловена от някоя от специалните предпоставки по чл. 500 КЗ, а суброгационен иск на имуществен застраховател срещу самия причинител на вредата по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ.

4

Поради това обстоятелството дали ответникът е осъзнал непосредствено контакта между автомобилите и дали съзнателно е напуснал мястото на произшествието не представлява елемент от фактическия състав на предявеното вземане.

За деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД не е необходимо вредата да бъде причинена умишлено. Отговорността възниква и при непредпазливо виновно поведение, а в настоящия случай не са ангажирани доказателства, които да оборят установената от закона презумпция за вина. Независимо от това следва да бъде отчетено, че заключението на вещото лице не подкрепя категорично тезата на защитата. Напротив, експертът е пояснил, че предвид отразения контакт с метални детайли на управлявания от ответника автомобил е малко вероятно концентриран водач да не възприеме произтичащите от контакта вибрации и шум. Този въпрос обаче няма определящо значение за съществуването на деликтното и съответно на суброгационното вземане.

Неоснователно е и възражението относно размера на причинените вреди.

Съдебно-автотехническата експертиза установява, че необходимата към датата на произшествието сума за възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни цени е 487,96 лв. с ДДС. За разлика от тази стойност ищецът е заплатил за ремонта 400,15 лв., тоест сума, която е по-ниска от установената чрез експертното заключение действителна възстановителна стойност.

Ето защо не е налице надплащане или необосновано завишаване на застрахователното обезщетение, което би могло да обоснове намаляване на суброгационното вземане. Направената от особения представител съпоставка между стойността на ремонта и размера на минималната работна заплата към 2020 г. е неотносима към размера на причинената имуществена вреда.

Размерът на вредата по моторно превозно средство се определя съобразно необходимите и обичайни разходи за възстановяването му в състоянието преди увреждането, включително стойността на необходимите резервни части, материали, технологични операции и труд по средните пазарни цени към момента на увреждането. Размерът на минималното трудово възнаграждение няма връзка с пазарната стойност на автомобилния ремонт и не представлява законов или икономически критерий за определяне размера на обезщетението. Поради това съдът намира, че платените 400,15 лв. попадат изцяло в размера на действително причинената вреда. Към тях следва да се прибавят и претендираните 10 лв. ликвидационни разноски.