Решение № 4623 от 23.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4623 гр. София, 23.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка И.а

Членове:

Наталия П. Лаловска

Георги Стоев при участието на секретаря Екатерина К. Т. като разгледа докладваното от Здравка И.а Въззивно гражданско дело № 20221100507103 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20036039/16.05.2022 г. на СРС, 179 с-в, по гр. д. № 2860/2020 г.

Столична дирекция на министерство на вътрешните работи е осъдена да заплати на А.

И. И., с ЕГН: ********** на правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 178, ал. 1 ЗМВР, сумата от 1 444, 05 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд под формата на нощен труд за периода от 01.01.2017 г. до 31.06.2020 г., получени чрез преизчисляване на нощния труд с коефициент 1, 143, отчетен като извънреден и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 03.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в полза на ищеца в размер на 600 лв., както и разноски в полза на СРС по чл. 78, ал. 6 ГПК.

Срещу решението, в установения от закона срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е подадена въззивна жалба от ответника Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). Жалбоподателят поддържа, че неправилно СРС е приел, че заплатеният труд на ищеца, полаган през нощта в периода 01.01.2017 г. – 31.06.2020 г. не е правилно определен от СДВР, тъй като този труд е следвало да се преобразува в дневен, съответно извънреден, чрез използване на коефициент за преизчисляване - 1. 143, по препращане към ЗДСл, който препраща към КТ. Счита, че по отношение заплащането на нощният труд на служителите в специалния ЗМВР не е имало празнота, която да бъде запълнена от съответните норми на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). По начина и размера за заплащане на нощният труд на служителите са издавани заповеди на министъра на МВР от 2014 г. и 2017 г., приети по делото. Поддържа, че е налице несъвместимост между уредбата по 1

ЗМВР и КТ, а нощният труд на държавните служители в МВР е уреден в чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР. Излага съображения, че отношенията между страните във връзка със заплащане и компенсирането на извънредния труд са уредени от специалния ЗМВР и издадените въз основа на него наредби, поради което и нормите на КТ и издадените въз основа на него наредби са неприложими, както е приел СРС. Според ответника, нормите на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР уреждат пряко фактическия състав на отчитането и компенсирането на положения от държавните служители в МВР извънреден труд, независимо от това, че уредбата им е различна от тази в НСОРЗ.

Поддържа още, че според действащите разпоредби, на ищеца са изплатени всички дължими суми за допълнително възнаграждение. Неправилно СРС приема, че на ищеца се дължи възнаграждение за нощен труд преобразуван с коефициента по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ - 1, 143 и отработеното, извън това преобразуване, се отчита като работа извън установеното работно време, т. е. като извънреден труд. Поддържа, че в действащата в периода Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. и понастоящем не е предвидено такова преобразуване. Според ответника НСОРЗ касае трудовите правоотношения по КТ, но не и служебните правоотношения по ЗМВР, който се явява специален, съгл. чл.

142, ал. 2 ЗМВР, като се позовава на практика на ВКС по въпроса. Аргумент за неприложимост на НСОРЗ е и разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, която делегира право на министърът на вътрешните работи за издаване на наредби за организацията, разпределянето и отчитането на работното време – в случая Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. и разпоредбата на чл. 179, ал. 3 и ал. 4 ЗМВР, която делегира право на министъра за издаване на Наредба за условията вида и размера на допълнителните възнаграждения за нощен труд. Съотношението между нормалната продължителност на дневното работно време, към тази на допустимия размер нощен труд е 1:1 и законодателното разрешение съответства на чл. 8, б. а от Директива 2003/88/ЕО на ЕП и Съвета. Излага доводи, че за МВР е разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от други държавни служители, при които е разрешено полагане на 7 часа нощен труд. Счита, че правното положение на служителите в МВР не е неравностойно спрямо това на тези по КТ и ЗДСл, тъй като служителите получават допълнителни материални блага и положението им е регламентирано в отделен закон. По тези и допълнителни съображения моли решението да бъде изцяло отменено, а исковете отхвърлени. Претендира направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна – ищецът А. И. И. оспорва жалбата в писмен отговор подаден по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че законосъобразно му е присъдено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд под формата на нощен труд за периода от 01.01.2017 г. до 31.06.2020 г., получено чрез преизчисляване на нощния труд в дневен с прилагане на коефициент 1, 143, като съгласно заключението общо е положил 1938 часа нощен труд. Неоснователен е аргумента на ответника в жалбата, че спрямо служителите в МВР не намират приложение правилата на НСОРЗ, тъй като това би ги поставило в по – неблагоприятно положение. Поддържа доводи, че изводите на СРС са съобразени с материални закон и действащите в периода Наредби.

Законосъобразен е извода на СРС, че при липса на изрично правило, което да регламентира начина на превръщане на нощните часове в дневни за служителите на МВР, при сумирано изчисляване на работното време, следва да се приложи НСОРЗ.

Съдът е обсъдил всички събрани доказателства в цялост и обосновано е приел исковете да основателни и доказани. По тези и допълнителни съображения моли да се потвърди 2 решението, с което исковете са уважени. Претендира направените разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

СРС се е произнесъл по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, (ред. до изм. ДВ бр. 60/2020 г.), вр. с чл. 179, ал. 1 ЗМВР, вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо постановено и не е допуснато нарушение на императивни материални норми при постановяването му.

В производството не е било спорно, че ищецът А. И. И. в периода 01.07.2017 г. 31.06.2020 г. е работил по служебно правоотношение при ответника на длъжността старши полицай, младши инспектор в група OOП, сектор Охранителна полиция в 3 РУ СДВР, както и че в посочения период ищецът е работил на смени по график, всяка с продължителност по 12 часа, при сумарно отчитане на отработеното време между 22.00 часа и 06.00 часа, съответно са налице 1696 часа положен нощен труд.

От неоспореното заключение по ССчЕ, което въззивният състав също счита за обективно и компетентно, се установява също така непротиворечиво, че размерът на отработеното време при преизчисление на труда е в размер на 1938 часа нощен труд при коефициент на преизчисление 1,143. Според експертизата, размерът на трудовото възнаграждение на ищеца е променян през процесния период, като при преизчисляване на часовата ставка с 50 % увеличени в лева и изчислен извънреден труд се дължи сумата от 1 444, 05 лв. - с оглед установената преизчислена разлика от 194 часа нощен труд.

СРС е приел в атакуваното решение, че посочената сума се дължи на ищеца и е уважил исковете за посочения размер.

Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ, в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове (Наредби), както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

По тези въпроси въззивният състав намира следното :

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР (ред. преди изм. ДВ бр. 60/2020 г.), че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в 3

МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР (в приложимата редакция на нормите преди изм. ДВ бр. 60/2020 г.).

Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В изпълнение на посоченото законово овластяване, Министърът на вътрешните работи е издал Заповед № 8121з -791/28.10.2014 г. и Заповед № 8121з - 1429/23.11.2017 г., приети по делото. Според техните т. 1 за всеки отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0, 25 лв.

Съобразно т. 5, допълнителните възнаграждения по т. 1, 2 и 3 се отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови звена на протокол-приложение № 5 към чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от Наредбата № 8121з-407/11.08.2014 г., съответно приложение № 6 към чл. 31 от Наредба № 81213-776 от 2016 г.

Следва да се посочи, че по поставения в производството основен спорен въпрос за отчитане на нощния труд, към настоящият момент е постановено ТР № 1/15.03.2023 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, което следва да се съобрази от съда във връзка с прилагането на правното норма, независимо от досегашната практика на състава по този въпрос.

Според даденото задължително тълкуване на ВКС на въпроса : „При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове?", ВКС е възприел по тълкувателен, т. е. задължителен за съдилищата ред становището, че „ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите, работещи в системата на МВР, което обосновава различен метод на правно регулиране на работното време и трудовото възнаграждение и че в него няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно разпоредбите на КТ и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ”.