Решение № 687 от 16.06.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 687 гр. Пазарджик, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка М.ова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20225220103167 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.50 от ЗЗД, във връзка с чл.45 от ЗЗД - за обезщетение за неимуществени вреди и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД - за законна лихва.

Подадена е искова молба от П. К. К., адвокат, пълномощник на В. Д. П., с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетния Д. А. Д., с ЕГН ********** от с.В., общ.С., обл.Пазарджик, ул.“*******, със съдебен адрес: гр.Пазарджик, ул.“****** против К. С. Я., с ЕГН ********** от с.В., общ.С., ул.“******, в която ищцата, чрез пълномощника си, твърди, че семейството й се състои от съпруга й А. С. Д. и двете й малолетни деца Х. А.а Д.а, на 14г. и Д. А. Д., на 10г. Всички заедно живеят в с.В., общ.С., ул.

„*******. В семейното им жилище живее и бащата на съпруга й и дядо на двете им деца - С. Д..

Твърди, че на същата улица, непосредствено до техния дом, се намира къщата на К. С. Я. и мъжа й В. Я.. В двора си ответницата отглеждала две кучета порода „Сибирска лайка“ - петгодишният „А.“ и осемгодишната „Д.“.

Твърди, че къщите им са отделени с циментова ограда /дувар/, върху който има мрежа. От задната страна, имотите им граничат с полето и са 1 оградени само с ажурна мрежена ограда.

Твърди, че на 18.03.2021г. заедно със съпруга й закарали малолетния си син Д. на училище, след което отишли на работа в „Коловаг“ в гр.С., като в този ден били редовна смяна, от 7:30ч. до 16:15ч.

Сочи, че този ден Д. бил взет от училище от дядо му С. и сестра му Х., тъй като ги задържали от работата и нямало как да стигнат навреме, за да го приберат.

Посочва, че след училище, когато е хубаво времето, синът й винаги остава на двора, за да си играе и да кара колело, както се случило и на 18.03.2021г. В това време дядо му С. и сестра му Х. се били прибрали вътре в къщата, а Д. останал сам навън в двора.

Твърди, че по това време, в двора било влязло едно от кучетата на К. Я.

- А.. Същото проникнало през дупка в оградната мрежа. Д. познал кучето на съседите и отишъл при него и го погалил по главата, като неочаквано за сина й, то скочило върху него, повалило го на земята и започнало да го хапе.

Първоначално го ухапало в горната лява част на главата, в областта над лявото око и в лявата теменна област, а впоследствие и по цялото тяло.

Твърди, че синът й се опитал да се измъкне пълзейки, но кучето продължило да го хапе по тялото, ръцете и краката, като го ухапало на множество пъти: по гърба, над левия лъкът и по долната трета на лявата подбедрица, както и други части. Д. успял да се измъкне, като се затичал от задната част на двора им, навън към улицата, като се държал за главата.

По това време там се намирал съседът им Ж. Н., който видял, че по Д. има много кръв и липсва част от плътта на главата му. Синът й му обяснил, че го е ухапало кучето на съседите им. Н. го качил в колата и веднага го откарал във ФСМП-С.. По пътя се обадил на съпруга й, като му обяснил какво е възприел и че се отправят към болницата.

Веднага след разговора, проведен с Ж. Н., А. се обадил на дъщеря им, за да я предупреди какво се е случило и да не излизат с дядо й от къщата, че кучето може все още да е там и да ги нападне.

Тръгнали незабавно от работа и след като пристигнали при Д., техният съсед Ж. Н. си тръгнал от болницата. След като наближил двора на къщата им, видял кучето на съседите - „А.“, че все още било там и веднага им изпратил снимка, за да се уверят, че е на Я..

2

Сочат, че междувременно Д. получил първа помощ във ФСМП-С. и от там ги изпратили в МБАЛ Пазарджик. Незабавно бил приет в Спешно отделение към тази болница, където му промили раните и го сложили на системи. След това му били направени изследвания, направили рентген и ехограф. Настанили го в хирургичното отделение, където му извършили хирургически интервенции, изразяващи се в зашиване на лицето и раните по тялото.

Била изготвена Епикриза изх.№3659 от 18.03.21г., в която подробно е описано обективното състояние на Д. Д. и какви манипулации и изследвания са му били извършени, като били насочени към Клиника по изгаряния и пластична хирургия след предварителна уговорка с доц.Зънзов.

Твърди, че след изписването от МБАЛ Пазарджик, на 23.03.2021г. били приети в УМБАЛ „Св. Георги“, гр.Пловдив, в отделението по пластична хирургия и изгаряния. Първоначално на Д. му била извършена манипулация по разшиване на шевовете на челото, а на 24.03.2021г. - била извършена пластична операция на главата и челото , за която била изготвена Епикриза изх.№17796 от 22.03.2021г.

В продължение на осем дни на Д. били поставени три упойки, като първите дни той не бил в състояние да говори, бил много стресиран.

Изпитвал силни болки, въпреки поставените обезболяващи.

Твърди, че на 19.04.2022г. синът й Д. отново постъпил в болница „Св.

Георги“, гр.Пловдив, за да бъде извършена поредната операция, свързана с оздравителния и възстановителния процес. На 21.04.2022г. било извършено присаждане на космени фоликули, което подробно е описано в Епикриза с изх.№25398 от 2022г.

Твърди, че уврежданията, получени в резултат от ухапванията от кучето на К. Я., се изразяват в: рана с отхапване на меките тъкани в лявата челна област с ангажиране на веждата и клепачите на лявото око, рана от ухапване в лявата теменна област, ухапвания по тялото и ляв долен и горен крайник.

Твърди, че раната на лицето с отхапване на меките тъкани до костта, независимо от повредената кожа, пластиката е оформила груб ръбец, с липса на част от веждата и промяна на основните лицеви черти, което се преценява като обезобразяване на лицето на Д., и съставлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.

3

Сочи, че с Решение №23 от 13.01.2022г. на Районен съд - Пазарджик, постановено по а.н.х.дело №1960/2021 год., К. С. Я. била призната за виновна в това, че на 18.03.2021г. в с.В. не е положила достатъчно грижи за гръбначно животно - куче от мъжки пол, порода „Сибирска лайка“, отговарящо на името „А.“, което се намирало под нейн надзор, в резултат на което то е причинило средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК, във връзка с ал.1, пр.10 от НК на Д. А. Д..

Посочва, че на основание чл.300 от ГПК, решението на съда по посоченото дело е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, противоправността му и виновността на дееца.

Твърди, че в резултат на изложеното се установява, че К. С. Я. не е положила достатъчно грижи за собственото й куче, в резултат на което били причинени на малолетния Д. Д. телесни увреждания, които представляват средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК. В резултат на тези увреждания на сина й били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в търпените от него болки и страдания.

Твърди, че в резултат на описаните телесни увреждания синът й Д. продължително време изпитвал болки и страдания. Стряскал се на сън. Не смеел да преминава край кучета, а когато ги видел се разтрепервал и притискал към тях, които били с него. Тези болки, особено в областта на главата, където били извършени хирургическите интервенции, продължавали все още. Освен физическите болки, синът й изживял изключителен стрес в резултат на нападението от животното.

Твърди, че между описаните увреждания, получени от ухапванията от кучето на ответника и търпените неимуществени вреди от сина й съществува пряка причинна връзка. Посочените физически и психически болки и страдания, представляващи неимуществени вреди за Д., в резултат на уврежданията от кучето, с оглед принципите на справедливост, оценяват в размер на 20 000 лв. Върху посочената сума от 20 000 лв. се дължи законна лихва, считано от деня на увреждането - 18.03.2021 год. до окончателното й изплащане.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени 4 вреди, претърпени от малолетния й син Д. Д., в резултат на причинените му телесни увреждания от нахапването от кучето на К. Я., както и психичните му изживявания и стрес от ухапванията на 18.03.2021г., подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 18.03.2021г., до окончателното изплащане.

Моли да й бъдат присъдени разходите, направени по настоящето дело пред всички съдебни инстанции.

Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата, чрез пълномощника й, с който моли съда да отхвърли предявения осъдителен иск като неоснователен и необоснован, със законовите последици от това. Претендира разноски по делото. Сочи, че началният списък на разноските по чл.80 ГПК е в размер на една претендирана разноска за представителство на ответницата от адвокат, по тук представен договор за правна помощ. Посочва, че при направа на допълнителни разноски по делото, ще допълни списъка на разноските. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски.

Прави искане делото да се гледа в отсъствието на ответницата и/или нейния процесуален представител. Представя заявление за достъп и връчване на призовки чрез ЕПЕП. Оспорва всички факти и обстоятелства в исковата молба.

Твърди, че описаният в исковата молба случай е възникнал изцяло и единствено по вина на възрастните и родителите на детето. Твърди, че детето е оставено без никакъв родителски надзор. Въпреки описания случай, в двора не е имало възрастен родител или друг роднина, който да се грижи за оставеното без надзор и грижи малолетно дете. На следващо място, родителите на детето носят отговорност, тъй като дворът, в който се описва в исковата молба, че е станал въпросният случай, не е ограден и детето е било оставено от родителите си на място, което е рисково и неоградено. Моли тези обстоятелства да бъдат зачетени от съда при разрешаване на делото и да бъде установено, че описаният случай е възникнал изцяло и по вина на родителите на детето, които с безхаберието си, са оставили детето си без надзор и грижи и без възможност за адекватно поведение и предпазване.

Твърди, че е недопустимо ищцата, като майка, да претендира ползи за 5 сметка на детето си, които ползи да извлича от собственото си противоправно поведение. В исковата молба се признава, че родителите и дядото на малолетния ищец са го оставили без надзор и достатъчна грижа и с това са създали опасност за неговото физическо развитие. Решение №475 от 20.Х.1980г. по н. д. №482/80г., I н. о.: „ ... За осъществяване състава на чл.182 НК е достатъчно бездействието на родителите, изразено в неполагането на грижи и в неупражняването на надзор, да създава само опасност за физическото, душевно и морално развитие на децата. Не е необходимо установяване и реално настъпило увреждане. ...”.

Твърди, че в случай, че голям човек е бил до малолетния ответник, описаното в исковата молба е нямало да се сучи. В случай, че ищцата е била оградила двора, в който безнадзорно е оставяно малолетното й дете да играе, е нямало да се стигне до описаното в исковата молба.

В случай, че съдът приеме, че е налице деликтно увреждане от страна на ответницата, то моли, при прилагането на чл.52 ЗЗД, да съобрази сериозната вредоносна съпричиненост от страна на ищцата, за да настъпи описаното в исковата молба. При извода, че поведението на пострадалия е в причинна връзка с настъпването на злополуката и основание за приложение на разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД - за намаляване на обезщетението, моли съда да съобрази степента на приноса за настъпването на вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат. Изрично прави възражение, че ако родителите бяха изпълнили задълженото си да се грижат за детето си или да го поверят на отговорен роднина, който да се грижи за него, то описаното в исковата молба е нямало да настъпи. Цитира съдебна практика.