Протокол № 6 от 12.01.2026, Окръжен съд - Перник

ПРОТОКОЛ

№6 гр. Перник, 12.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИН К. БАТАЛСКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря КАРИНА Л. ПЕТРОВА и прокурора Д. Ст. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251700600616 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 12:05 часа се явиха:

За Окръжна прокуратура – Перник се явява прокурор Д..

Жалбоподателката - подсъдима М. А. М. – редовно призована, се явява лично и с адв. Г. М..

Съдът разясни на страните правото им на отвод на основание чл. 274 от НПК на член от състава на съда, прокурора и съдебния секретар.

Отводи, възражения и искания не се направиха.

Съдът сне самоличността на пoдсъдимата, както следва:

М. А. М. – на ** години, родена на **.**.**** г. в гр. С., българка, с българско гражданство, неосъждана, разведена, работи в „Е. М. Р.“ в гр. П., с висше образование, с постоянен адрес: гр. П., ул. „П.“ № **/*, ет.*, ап. *, с ЕГН: **********.

Самоличността се сне по л.к. № *********, издадена на **.**.**** г. от МВР – гр. П.

Съдът върна л.к. на жалбоподателката - подсъдима.

Прокурорът – Да се даде ход на делото.

Адв. М. – Не са налице пречки, моля да се даде ход на делото.

Подсъдимата: Да се даде ход на делото.

Съдът след тайно съвещание намери, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва.

1

Прокурорът – Нямам доказателствени искания.

Адв. М. – Нямам доказателствени искания.

Съдът намери, с оглед липсата на доказателствени искания, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства.

ДАВА ход на съдебните прения.

Прокурорът – Уважаеми окръжни съдии, моля да не уважавате жалбата на подсъдимата М. А. М.. Моля да потвърдите правилната и законосъобразна присъда на Районен съд – гр. Перник № 31/29.05.2024 г., постановена по наказателно от общ характер дело № 993/2022 г. по описа на Районен съд – Перник, с която на базата на събраните по делото на първата инстанция доказателства подсъдимата е призната за виновна за извършеното от нея престъпление по чл. 172б, ал. 1, във вр. с чл. 2, ал. 1 и чл. 4 от НК и осъдена на „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, както и й е наложено наказание глоба в размер на 800 лв., като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на определеното наказание е отложено за срок от три години.

Адв. М. – Уважаеми окръжни съдии, аз изцяло поддържам депозираната жалба с направените в нея доводи, с които считам, че постановената първоинстанционна присъда е неправилна, незаконосъобразна, постановена е в противоречие със събраните доказателства, изпълнена с разсъждения и превратно тълкуване на събраните доказателства. Изложила съм изключително подробно мотиви, поради което няма да ги преповтарям, тъй като съм сигурна, че настоящият съдебен състав се е запознал подробно с изложеното в жалбата и е успял да го съпостави със събраните в хода на досъдебното производство доказателства и проведени процесуални следствени действия. Това, което искам да подчертая, както за защитата така и за самата подсъдима не е ясно на базата на какви доказателства първоинстанционния съд е приел за достоверни едни доказателства, а други е отхвърлил, тъй като в мотивите на съда липсва позоваване именно въз основа на кои доказателства е приел за достоверни и е осъдил подзащитната ми по повдигнатото й обвинение. Визирам най вече несъответствието между веществените доказателства, които са едни в протокол за оглед на местопроизшествие, втори в протокол за оглед на веществени доказателства и трети от свидетелски показания така, че в тази връзка първоинстанционната присъда страда от съществен порок. Съдът следва да мотивира своите актове със събрани доказателства, а не при липсата на такива да ги запълва със съждения или да се позовава на такива без да сочи мотиви защо, което възпрепятства упражняването на право на защита на обвиняемото лице. На следващо място считам, че съвсем неправилно в противоречие на закона съда е приел, че доверителката ми следва да бъде осъдена за притежаване и разпространение на артикули, носещи търговски марки, визирам стоките от „Jack and Jones“, където съдът вменява на подзащитната ми задължения, които не съществуват или ако съществуват те са предмет за разглеждане на данъчното законодателство и ако има някакво извършено нарушение, което междувременно първоинстанционния съд не сочи, то следва да бъде посочено в кой нормативен акт съдът приема, че има такова извършено нарушение от страна на моята подзащитна, но по един необясним за защитата начин да преплита в настоящото производство търсейки начин да вмени вина в 2 притежаването съвсем легално артикулите, носещи търговските марки на представителството на “Jack and Jones” за България на производителя на такава марка. Необяснимо защо не е изключено от обвинението посочените артикули носещи марката “Jack and Jones”, за да обоснове обвинението и признаването за виновна за разпространение на тези марки, съдът се позовавал на липсата на посочените, а именно на счетоводните документи на това какъв вид артикул подзащитната ми е закупила от „Jack and Jones“ от представителите на „Jack and Jones“ за България, каквото изискване не е налично и съдът не е посочил на какво се позовава, че следва да бъде посочено дали закупува три панталона или десет колана на фирмата „Jack and Jones“, включително от разпита на представителите на посочената търговска марка заявиха, че няма практика да посочват бройката и вида на артикула закупуван от тях предвид широката търговска дейност, която осъществяват, а и за защитата не е известно това да е нарушение на данъчното законодателство и пак подчертавам, ако е такова то същото е нарушение на данъчното законодателство, а не на Наказателния кодекс, поради което, ако се счетат всички действия извършени законосъобразно в това производство, поне по отношение на тези търговски марки следваше по отношение на подзащитната ми да има постановяване на оправдателен диспозитив, което считам, че неправилно не е сторено от първоинстанционния съд. Считам, че съвсем неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил обясненията на подсъдимата във връзка правомерното закупуване на стоки на различни търговски марки от магазини в Италия, за които подзащитната ми даде обяснения, обясни по какъв начин се закупуват стоките, че същите са на бали опаковани, без да се знае предварително вида, количеството и марките на стоките, което е начин на осъществяване на търговска дейност в този вид магазини. В хода на досъдебното производство, съдебното производство, доказателства, които да опровергават изложената защитна теза от страна на подсъдимата не са събрани и всичките тези обстоятелства, които сочи съда по отношение на това, че следвало да бъде описано какви артикули на какви цени, че подзащитната ми е длъжна да изисква документ за произход и т.н. категорично не се основава на някакви нормативни или други изисквания, които да вменяват подобни задължения от страна на подзащитната ми, напротив, ако съдът приема, че тези задължения са съществували за подсъдимата, то е следвало да посочи въз основа на какви нормативни документи се вменяват тези нейни задължения, които тя не е изпълнила до такава степен, че да осъществи състав на извършено престъпление. Отново със запълване с разсъждения и с логически изводи без да се почива на доказателства по делото, но с оглед направено възражение от страна на защитата в първа инстанция е, че никой, по никакъв начин в хода на производството не е изследвал дали въпросните стоки са оригинални. Съдът в мотивите си сочи, че от изявлението на вещото лице без да има такъв поставен въпрос за стоково марковата експертиза, че вещите са имитация, подобни изводи вещите лица не са изложили, нито в проведения им разпит, нито в заключението на изготвената и приложена стоково-маркова експертиза в досъдебното производство. Ето защо това е още едно основание да не мога да се съглася с мотивите изложени от съда, че не се касае за изчерпване на общностното право на търговските марки, при което положение подзащитната ми не може да носи наказателна отговорност. Прав е съдът и съм съгласна, но това не е твърдяно от защитата в хода на досъдебното производство, че този въпрос за изчерпване на общностното право не може да се поставя при 3 положение, че стоките са неправомерно произведени, но този въпрос не е поставен в нито един момент, нито в хода на досъдебното производство, нито в съдебното производство. Защо казах в началото, че нямам доказателствени искания, при положение че считам първоинстанционната присъда за незаконосъобразна? Това е така, защото ако присъдата беше правилна и законосъобразна, щях да направя искане и пред настоящия съдебен състав да бъде допусната допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, както поддържахме в хода на първоинстанционното производство. В нито един момент не е бил изследван въпросът дали стойността, която е била определена от вещите лица, касае аутлет стоки или такива, които са от последни колекции.

Това не е било предмет на изследване в досъдебното производство, което не е по вина на подзащитната ми, а е пропуск на разследващите органи, тъй като дори аутлет стоките, които са предмет на изследваните търговски марки, имат доста различна цена и съответно предметът на делото би придобил много поразличен израз в цифрово изражение, откъдето и наказанията, които биха почивали на стойността на твърдените нанесени вреди на притежателя на марката чрез разпространение на стоки, които са неправомерно произведени.

Единствено поради тази причина не съм направила това доказателствено искане пред настоящия съдебен състав, но въпреки това моля съда да отчете, че от друга страна именно по този показател първоинстанционният съд има известно противоречие в мотивите си. Стойността, която визира като пропуск да бъде реализирана като печалба от маркопритежателите, в тази връзка противоречието се изразява в това, че съдът в мотивите си обръща внимание на неправилно изкривени, неправилно поставени графични изображения на търговски марки от вътрешната страна на етикетите, платове с ниско качество, криви шевове, все обстоятелства, които в никакъв случай не може да се приеме, че биха постигнали сумата, която е отразена в обвинителния акт. Тук е мястото да се подчертае, че съобразно множеството противоречия в събраните доказателства и по отношение на съответните марки, значително би се променило цифровото изражение, за което става въпрос, като отново не става ясно от мотивите на съда точно кои вещи и артикули е вменил във вина на подзащитната ми и я е признал за виновна за тяхното разпространение. На следващо място, нещо, което не съм посочила в жалбата - при прочит на цялата защитна пледоария в първоинстанционното производство, както и в допълнение към въззивната жалба, следва да обърна внимание, че дори и да се приеме, че вещите, които са иззети, са търговски марки, които са сходни с тези, за които съответните марки са регистрирани, за да бъде реализиран от обективна страна съставът на престъплението, по което е призната за виновна подзащитната ми, е необходимо да се докаже, че съществува вероятност за объркване от страна на потребителите, която включва възможност за объркване на знака с марката. Именно по отношение на този елемент от престъплението считам, че нито в хода на досъдебното производство, нито в хода на съдебното производство е доказано конкретното обвинение, тъй като от това, което стана ясно в първоинстанционното производство, от обясненията на моята подзащитна и от всички събрани доказателства, се установи, че въпросните стоки са били предназначени за продажба в магазин в гр. Перник, предназначен за масовото население на града, и няма как да се очаква, че хората, които пазаруват в провинциален град в България, очакват да купят оригинална стока на фирмите „Гучи“, „Баленсиага“ и т.н. Ако се абстрахираме от обстоятелството, че не е доказана оригиналността на стоките, такива стоки, носещи съответните търговски марки, могат да се намерят на 4 битака в Илиянци или на пазара в гр. Димитровград, откъдето главно се снабдяват магазините с такива търговски стоки и търговски марки. От тази гледна точка не може да се говори за въвеждане в заблуждение, че съответните клиенти си купуват оригинална стока или стока, наподобяваща оригинална, носеща такива търговски марки. Външният вид на част от иззетите стоки не позволява да бъде прието, че те биха довели до объркване на средно интелигентния и статистическия потребител, който да приеме, че купува оригинална стока на цена в пъти по-ниска от нейната действителна стойност. В тази връзка считам, че обвинението не е доказано от обективна страна. Ще си позволя едно лирично отклонение извън материалното и процесуалното право. Не знам дали е известен на състава на съда филмът „Гучи“, в който главна актриса е Лейди Гага и в който тя се обръща към Алдо Гучи, който тогава е бил представител на търговската марка „Гучи“, с искане да се потърси отговорност от хората, които разпространяват имитации. В конкретния случай ставаше въпрос за чанти, наподобяващи и имитиращи външния вид и марката „Гучи“, и тя поиска да бъдат съдени и да им се търси отговорност за разпространението на фалшификати. Във филма тогава възрастният Гучи се обръща и казва: „Скъпа ми дъще, клиентите на търговската марка „Гучи“ никога няма да си закупят фалшификат, тъй като успяват да различат фалшификата от оригинала и никога няма да си позволят да закупят фалшификат, който би бил разпознат от всеки един, който е почитател на марката.“ В това отношение считам, че в настоящия случай може да се говори за абсолютно същото, а именно че по никакъв начин маркопритежателите не са ощетени. Те не разчитат на клиенти, които не могат да си позволят оригиналите на тяхната марка, а техните истински клиенти не биха се задоволили да носят артикули с ниско качество. В тази връзка считам, че от обективна страна престъплението не е доказано и не мога да разглеждам доказаността на престъплението от субективна страна, тъй като в този аспект това е безпредметно. Направих това отклонение, за да посоча, че при индивидуализацията на наказанието следва да се вземе предвид и това обстоятелство и в тази връзка считам за съвсем правомерно и направеното искане пред първоинстанционния съд за приемане, че извършеното, ако се приеме, че подзащитната ми е извършила деянието, не съставлява престъпление, а административно нарушение. Това би било в синхрон с разрешението, дадено от Европейския съд във връзка с отправеното запитване на Районен съд – Несебър, по този род престъпления, чиито препоръки и до настоящия момент не са изпълнени, а именно за наличие на ясни критерии, които да отличават кога едно деяние представлява административно нарушение и кога престъпление. С оглед на посочените пред Вас обстоятелства считам, че в никакъв случай не може да става въпрос за висока обществена опасност нито на дееца, нито на деянието, въпреки оценката, която е направена на въпросните вещи в размер на 100 000 лв. и нагоре. Не мога да приема, че маркопритежателите са ощетени на такава стойност, поради което моля да вземете предвид всичко изложено пред Вас и да приемете, че става въпрос за извършване на административно нарушение. Ако не се съгласите с това, моля да признаете подзащитната ми за виновна и да намалите наказанието, като приложите чл. 55 от НК, което отново считам за неправилно, доколкото с него не се е съобразил първоинстанционният съд. Но на първо място Ви моля да я признаете за невиновна на база на всички изложени обстоятелства и най-вече с оглед негодността на целия доказателствен материал. Това ме навежда на мисълта, че цялото това 5 производство от 2020 г. до днешна дата – 2026 г. – би било абсолютно напразно, ако от доказателствения материал не бъдат изключени протоколите, които са съставени в пълен разрез с НПК. Ако и настоящият съдебен състав отново не се съгласи с мен, бих приела, че всъщност Наказателнопроцесуалният кодекс с изискването си за законосъобразно събиране и закрепване на доказателствата по съответния ред би бил обезсмислен и не би имало нужда от правила за събиране на доказателства. В такъв случай би следвало, за да се спести време както на подсъдимата, така и на съда, и найвече да се спестят разходи на данъкоплатците за провеждане на безсмислени производства с незаконосъобразно събрани доказателства, тези производства да приключват въз основа на набор от документи и първоинстанционна присъда и нещата да приключат.