Решение № 5968 от 22.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5968 гр. София, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Г. Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Г. Стоев Въззивно гражданско дело № 20221100504836 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

С Решение № 20023069/21.03.2022 г., постановено по гр.д. № 54028/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 60 състав, са уважени предявените от „А.***“ ЕООД, ЕИК *******, срещу Г. Д. Н., ЕГН **********, установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 220, ал. 1 КТ за сумата от 3289,50 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на тримесечно предизвестие за периода от 17.12.2018 г. до 11.03.2019 г. Първоинстанционният съд се е произнесъл по отговорността за разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба № 25030044/08.04.2022 г., подадена от ответника, с която е обжалвано изцяло първоинстанционното решение. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца с който се излага доводи за нейната неоснователност и недоказаност. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли въззивната жалба, респективно да се потвърди първоинстанционния акт, и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди 1 доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

По основателността на иска.

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на въззивното производство е субективното материално право на ищеца да претендира от ответника сумата 3289,50 лева, представляваща обезщетение за претърпените вреди, вследствие от неспазен срок на предизвестие за периода от 17.12.2018 г. до 11.03.2019 г.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е в безсрочно трудово правоотношение с ответника, възникнало на 19.11.2018 г., като е заемал длъжността „Склададжия НКПД 43212014“. Правоотношението е прекратено с достигането на едностранното волеизявление на работника до работодателя на основание чл. 326, ал. КТ, аргумент от чл. 335, ал. 1, т. 3 КТ. На 11.12.2018 г. ответникът писмено е заявил, че от 17.12.2018 г. ще преустанови изпълнението на трудовите си задължение, т.е. че няма да спази уговорения между страните срок за предизвестие от 90 дни, аргумент от чл. 8 от трудовия договор. Прекратяване на трудовия договор без предизвестие настъпва от момента на получаване на писменото изявление. (Решение № 266 от 5.06.2007 г. на ВКС по гр. д. № 1416/2004 г., ГК, II г. о; Решение № 173 от 7.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5962/2015 г., IV г. о., ГК.)

Обезщетението за вреди, причинени на работодателя, съгласно нормата чл. 220, ал. 1 КТ е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие, който в случая е 90 дни, съгласно чл. 8 от трудовия договор между страните. Страните не спорят, че размерът на брутното трудово възнаграждение е в размер на 1 200 лева, като това се установява и от приетото заключение на изслушаната в първа инстанция съдебно-счетоводна експертиза, следователно размерът на дължимото обезщетение е в размер на 3 600 лева. С оглед на обстоятелството, че в 2 периода от 11.12. 2018 г. до 17.12.2018 г. работникът е полагал труд, т.е. частично е спазен срока на предизвестие, размерът на обезщетението правилно е определен на 3 289,50 лева.

На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивника. Право на разноски има въззиваемата страна, която не е представила доказателства за сторени такива.

Така мотивиран, Софийски градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20023069/21.03.2022 г., постановено по гр.д. № 54028/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 60 състав.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3