Решение № 620 от 09.10.2023, Районен съд - Разград
- Съд
- Районен съд - Разград
- Дело
- Гражданско дело 2267/2022
- Вид
- Решение № 620
- Подписан
- 09.10.2023
- В сила
- 09.11.2023
- Състав
- СИЛВИНА ДАЧКОВА ЙОВЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 6 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 27 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 620 гр. Разград, 07.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. Д. като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20223330102267 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове по ч л. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.
415 от ГПК, вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
С искова молба от „П*******“ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, СО район Младост, бул. „***********“ № 111 П, регистрирано в Търговски регистър, представлявано от изпълнителите директори Н.В.Н и С.А.П., чрез пълномощника им, със съдебен адрес: гр. Шумен, бул.”********” № 67, срещу А. К. Д. с ЕГН ********** от гр. Разград, ********, за признаване за установено вземането на ищеца по отношение на ответника, считано от момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение по ЧГД № 849/2022 г. на Районен съд – Разград следните суми по сключен Договор № 205LD-R-000256/23.04.2012 г. за банков кредит, обезпечаващ вземането на банката: 8 582,42 лева (осем хиляди петстотин осемдесет и два лева и 42 стотинки), представляващи просрочена главница по претендираното вземане;
5 410,80 лева (пет хиляди четиристотин и десет лева и 80 стотинки), представляващи просрочена договорна лихва, начислена съгласно т. 4 от Договора за кредит за периода от 17.07.2014 г. до 17.04.2022 г. включително;
3 301,61 лева (три хиляди триста и един лева и 61 стотинки), представляващи обезщетение за забава за просрочените плащания, начислено съгласно т. 10 от договора за кредит за периода от 17.03.2014 г. до 12.03.2020 г. включително; 3 530,06 лева (три хиляди петстотин и тридесет лева и шест стотинки), представляващи обезщетение за забава за просрочените плащания, начислено съгласно т. 10 от Договора за кредит за периода от 14.05.2020 г. до 08.05.202г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.05.2022 г. до окончателното изплащане; ведно с държавна такса за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в размер на 416,50 лева (четиристотин и шестнадесет лева и петдесет стотинки); ведно 1 с юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 27 от Наредба за заплащането на правната помощ, което се претендира в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева).
Съдът, преценявайки твърденията на страните, признанията и събраните писмени доказателства, приема следното от фактическа страна:
Н а 23.04.2012 г. между ищеца и ответника като кредитополучател е сключен
Договор
№ 205LD-R-000256 за банков кредит. На кредитополучателя била отпусната сума в размер на 10 000 лева с краен срок за погасяване на кредита на 17.04.2022 г., при ГПР 11,85 %. Общата сума, дължима от кредитополучателя е в размер на 16951,91 лв. Сумата била отпусната с цел погасяванена съществуващи задължения на ответника и текущи нужди. Съгласно договора кредитополучателят се задължавал да погасява ползвания кредит съгласно подписан погасителен план, неразделна част от договора. Не е предвидена такса да разглеждане на искането за кредит, но ищецът събрал комисионна за отпускане в размер на 2% от размера му в деня на усвояване. Съгласно чл. 9 от договора кредитополучателят има право да погаси предсрочно част или всички задължения, като не дължи такса за предсрочно погасяване. При неизвършване в срок плащания, се отнасят в просрочие и се олихвяват с договерения от страните лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ деня на падежа.
Подадено е заявление на 09.05.2022 г. по чл. 417 от ГПК ведно с извлечение от счетоводните книги на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение и ИЛ, въз основа на което е образувано ЧГД № 849 от 2022 г. Според заявлението задължението по договора за банков кредит към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е в общ размер от 20824,89 лева (двадесет хиляди осемстотин двадесет и четири лева и 89 стотинки), от които: 8 582,42 лева (осем хиляди петстотин осемдесет и два лева и 42 стотинки) - просрочена главница по претендираното вземане; 5 410,80 лева (пет хиляди четиристотин и десет лева и 80 стотинки), представляващи просрочена договорна лихва, начислена съгласно т. 4 от договора за периода от 17.07.2014 г. до 17.04.2022 г. включително; 3 301,61 лева (три хиляди триста и един лева и 61 стотинки), представляващи обезщетение за забава за просрочените плащания, начислено съгласно т. 10 от договора за периода от 17.03.2014 г. до 12.03.2020 г. включително; 3 530,06 лева (три хиляди петстотин и тридесет лева и шест стотинки), представляващи обезщетение за забава за просрочените плащания, начислено съгласно т. 10 от Договора за кредит за периода от 14.05.2020 г. до 08.05.202 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.05.2022 г. до окончателното изплащане; ведно с държавна такса за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в размер на 416,50 лева (четиристотин и шестнадесет лева и петдесет стотинки) и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 27 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК обн. - ДВ, бр.8, от дата 24.1.2017 г., претендирано в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева). С Разпореждане № 3330/25.11.2022 г. по ЧГД № 849 по описа за 2022 г. на Районен съд – Разград, връчено ищеца на 01.12.2022 г., съдът указал предявяване на иск за установяване на вземането. С посоченото ищецът обосновава правния си интерес.
По делото е изготвена ССЧЕ, според което кредитът е предоставен по 2 по банковата сметка на ответника, а той го е усвоил изцяло на 24.04.2012 г.
Според заключението просрочената главница от 17.03.2014 г. до 17.04.2022 г. са 98 вноски, общо 8582,42 лв., а просрочената възнаградителна лихва - за същия период е в размер на 5410,80 лева. Кредитът не е бил обявяван за предсрочно изискуем, падежирал е на 17.04.2022 г. Последното плащане на ответника е направено на дата 20.10.2014 г. - вноска в размер на 120,00 лева.
Кредитът и преди направената вноска е бил нередовно обслужван, но след тази вноска ответникът е спрял да погасява задълженията си. Постъпленията, направени от ответника (превод на заплати, две вноски) не са отнесени само за погасяване на задълженията, тъй като част от тях са теглени за лични нужди.
Въз основа изложеното от фактическа страна, съдът прецени следното от правна страна:
Предявените установителни искове са за задължението за заплащане на главница, договорна (възнаградителна) лихва и обезщетение за забава по потребителски кредит. Същите са допустими, тъй като за тези вземания има издадена заповед за незабавно изпълнение.
Договорът за кредит, въз основа който се претендират вземанията, е сключен между страните в изискуемата от чл. 430, ал. 3 от Търговския закон писмена форма и съдържа реквизитите, предвидени в Закона за потребителския кредит. Непосредствено след сключването на договора ищецът е изпълнил своето задължение по чл. 430, ал. 1 от Търговския закон да отпусне паричната сума. По силата на договора за кредитополучателят е възникнало задължението да върне тази парична сума след изтичане на срока на договора, ведно с лихвата по кредита, уговорена с банката съгласно чл.
430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. Съответно в договора е уговорен размера на ГПР и същият е в пъти по-малко от пределно допустимия, регламентиран в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Размерът на отделните задължения е посочен в погасителния план, подписан от ответника.
По възраженията:
Ответникът се позовава на разпоредбата на чл.10, ал. 1 от ЗПК относно размера на шрифта на договора. Размерът на шрифта по делото остана неустановен. Директива 2008/48/ЕО не съдържа изискване за размера на шрифта на договорите за кредит. Договорът е изготвен на хартиен носител, формат А4, като размерът на използвания шрифт позволява необезпокоявано запознаване с договорните клаузи. Конкретно клаузите отнасящи се до размера на лихвения процент, на ГПР, както и общо дължимата сума са с удебелен шрифт. Съдът приема, че договорът е сключен при спазването на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 6 от ЗПК.
Действително не са представени, подписани от ответника ОУ на всяка страница, но в договора конкретно е посочено, че кредитополучателя декларира с подписването му, че е запознат с общите условия на банката за кредити на физически лица, както и че приема прилагането им при уреждане на отношенията между него и банката във връзка със сключването и изпълнението на договора.
По отношение на възражението по чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, конкретно че не е спазено изискването за отразяване на лихвата на ден. Това изискване е свързано с правото на кредитополучателя да се откаже от договора без да дължи неустойка или обезщетение. В случая това право е погълнато от 3 предвиденото в чл. 9 от договора право за предсрочно погасяване без кредитополучателят да дължи такса. Съгласно чл. 29, ал. 4 от ЗПК при отказ от договора лихвата се изчислява на базата на уговорения лихвен процент. В случая в ОУ изрично е предвидено, че при предсрочно погасяване на кредита банката преизчислява размера на дължимата лихва за остатъка от периода до пълното погасяване. Следователно съдът приема, че не е нарушено изискването, посочено в т. 20 на чл. 11, ал. 1 от закона.
По отношение на възражението за липса на представителна власт:
Съгласно задължителната съдебна практика, доколкото ищеца не се е позовал на липсата на представителна власт, то съдът приема, че договорът е сключен от лице, действало като представител на ищеца.
Безспорно събраните доказателства сочат, че ответника не е изпълнил задължението си по договора да заплаща погасителните вноски.
Следователно дължи и обезщетение за забава, съгласно посоченото в договора. Ответникът не оспорва тези обстоятелства и не доказва заплащане на дължимото. Следователно исковете са основателни и доказани.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи заплащане на направените от ищеца разноски. Доказани са разноски в следния размер: за заплатена държавна такса в размер на 833,00 (осемстотин тридесет и три) лева, от които 416,50 лева в исковото, а останалите в заповедното; възнаграждение за на вещото лице по назначената експертиза в размер на 300,00 лева. По заповедното са уважени разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 150,00 лева. По настоящето производство се претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева, като с оглед материалния интерес съдът прецени като справедливо. В този смисъл ответникът дължи заплащане на 1433,00 лева, от които 566,50 лева в заповедното, а 866,50 лева по настоящото производство.
По гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД по отношение на А. К. Д. с ЕГН ********** от гр. Разград, ********, че същият дължи на „П*******“ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, район Младост, общ. Столична, бул. „***********“ № 111 П, представлявано от всеки двама от изпълнителните директори, посочени в ТР, във връзка със сключен на 23.04.2012 г. Договор № 205LD-R-000256 за банков кредит между страните, за които са издадени Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК № 467/10.05.2022 г. и Изпълнителен лист № 395 от 10.05.2022 г. по образуваното Частно гражданско дело № 20223330100849 по описа за 2022 г. на Районен съд – Разград: 8 582,42 лева (осем хиляди петстотин осемдесет и два лева и 42 стотинки), представляващи просрочена главница по договора ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 09.05.2022 г. до окончателното изплащане; 5 410,80 лева (пет хиляди четиристотин и десет лева и 80 стотинки), представляващи просрочена договорна лихва, начислена съгласно т. 4 от Договора за кредит за периода от 17.07.2014 г. до 17.04.2022 г. включително; 3 301,61 лева (три 4 хиляди триста и един лева и 61 стотинки), представляващи обезщетение за забава за просрочените плащания, начислено съгласно т. 10 от договора за кредит за периода от 17.03.2014 г. до 12.03.2020 г.; 3 530,06 лева (три хиляди петстотин и тридесет лева и шест стотинки), представляващи обезщетение за забава за просрочените плащания, начислено съгласно т. 10 от Договора за кредит за периода от 14.05.2020 г. до 08.05.2022 г.
Разпечатката съдържа 34 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a10216dc-299e-47b6-8787-1f2ce618063b