Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3905 от 09.06.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 6387/2025
Вид
Решение № 3905
Подписан
09.06.2026
Състав
Десислава Зисова

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 20 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.15 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 3905 гр. С., 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20251100106387 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от С. Л. И. срещу ЗАД АРМЕЕЦ АД, с която е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 153 387,56 евро (превалутирани 300 000 лв.), представляваща обезщетение за вреди от произшествие, осъществено на 20.01.2025 г., вследствие на което е настъпила смъртта на Р.Н.Е. – син на ищцата.

Ищцата твърди, че на 20.01.2025 г. е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което е загинал синът й Р.Н.Е.. Произшествието е настъпило по следния механизъм: лек автомобил „БМВ“ с peг. № ********, управляван от С. Д. Д.-Н., се е движил по бул. „Цариградско шосе“, в посока от ул. „Димитър Пешев“ към бул. „Копенхаген“, на кръстовището с ул.

„Димитьр Пешев“ автомобилът е преминал на червен забранителен сигнал на светофара с висока скорост, като от трета лента за движение е променил траекторията си към втората лента и е навлязъл в най-дясната, където се е намирал лекотоварен автомобил „Пежо „Партнер”, управляван от Р.Н.Е., който на изхода на магазин „Практикер“ на бул. „Цариградско шосе е изчаквал да преминат МПС. Виновен за настъпване на ПТП е водачът на лек автомобил „БМВ” С. Д.-Н., която с действията си е нарушила правилата за движение по пътищата - управлявала МПС с превишена скорост, не е спряла на червен сигнал на светофара и не е съобразила пътното си поведение с изчакващия в дясна лента автомобил „Пежо Партнер”, след като е имала възможност да продължи праволинейното си движение в пътната лента, в която се е намирала при преминаване през кръстовището. Ищаца твърди, че в е бил в изключително близки отношения със сина си – живеели в едно домакинство, имали силна емоционална връзка, синът й нямал свое семейство, ищцата била 1 напълно съкрушена и животът за нея загубил смисъл. Претендира обезщетение в размер на 300 000 лв. за неимуществени вреди, законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя по чл. 380, ал. 1 от КЗ – 25.02.2025 г. и съдебноделоводните разноски.

Ответникът оспорва иска: не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, но оспорва да е осъществен деликт от застрахованото при него лице – твърди, че за нея събитието е случайно по смисъла н чл.15 НК. Оспорва механизма на ПТП, позовава се на съпричиняване, като твърди, че пострадалият е нарушил правилата на чл. 6, чл. 20, чл. 25 и чл. 37, ал.3 от ЗДвП – при влошена видимост навлязъл в път без предимство и с висока скорост, без да спре и подаде светлинен сигнал, твърди още, че същият е бил без поставен обезопасителен колан. Навежда възражение за прекомерност на исковата претенция.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По исковете по чл.432, ал.1 КЗ:

Установява се от писмените доказателства (констативен протокол, протокол за оглед и фотоалбум, съставени в рамките на досъдебното производство), гласните доказателства – показанията на свидетеля-очевидец И.С.И. и изслушаната авто-техническа експертиза, че на 20.01.2025 г. около 13:00 часа лек автомобил „БМВ” се е движил по бул. „Цариградско шосе” върху средната пътна лента от трите, с посока от Околовръстен път на гр. С. към пл. „Орлов мост“ със скорост на движение 95 км/ч. Автомобилът е преминал през кръстовище с ул. „Димитър Пешев“ на червен сигнал на светофарна уредба, поставена на кръстовището, след което е продължил движението си в първоначалната му посока и скорост. След преминаване през кръстовището, по неустановени причини, л.а. БМВ е започнал да се отклонява на дясно, като е преминал през единична непрекъсната линия и е навлязъл върху крайната дясна пътна лента, предназначена за принудително спиране на автомобилите. Преди да премине л.а. БМВ през кръстовището, което се намира на 110 м. преди входа на автомивката на № 335, л.а. Пежо се е движил в района на автомивката, като е излязъл от изхода й и изминавайки 2 м. е спрял, частично навлизайки върху крайната дясна пътна лента, за да пропусне движещи се автомобили от лявата му страна на дясно. Л.а. БМВ, навлизайки в крайната дясна пътна лента, се е движил под ъгъл на дясно по права линия.

Водачът на л.а. БМВ не е реагирал със задействане на спирачната система на автомобила с авариен режим, при което е достигнал до спрелия л.а. Пежо и го ударил с предната си част челно - с цялата си широчина, в лявата странична част на л.а. Пежо - в зоната на предна лява врата. След удара л.а. Пежо се е завъртял с предната си част на дясно и е бил отхвърлен в посоката на 2 движение на л.а. БМВ и под ъгъл на дясно. Л.а. Пежо се е преобърнал през таван, след което се е установил на мястото, а л.а. БМВ е продължил движението си, като е спрял на място. В заключението е прието, че ударът е настъпил върху крайна дясна пътна лента. Преди настъпване на ПТП, водачът на лек автомобил БМВ не е задействал спирачната система, при което се е движил с постоянна скорост. Вещото лице обосновава извод, че ПТП е било предотвратимо за водача на лек автомобил БМВ. Водачът на лек автомобил Пежо е имал възможност да забележи навлизащият в неговата пътна лента лек автомобил БМВ около 1,5 сек. преди настъпване на ПТП, като в това време не е имал техническа възможност да напусне това пътно платно, от което е обоснован извод, че за водача на лек автомобил Пежо произшествието е било непредотвратимо. ПТП би могло да се избегне, ако водачът на л.а. БМВ се е движил върху платното за движение на бул. Цариградско шосе без да се отклонява и навлиза върху крайна дясна пътна лента, която е отделена от основните пътни ленти с единична непрекъсната линия. Произшествието е настъпило в С.та част на денонощието, при суха асфалтова настилка, с добра метеорологична видимост. Преди мястото на ПТП, между крайната дясна пътна лента и дясната пътна лента за движение на автомобилите има единична непрекъсната бяла линия, която на 15 м. преди входа на автомивката продължава към десния тротоар на платното за движение. Максимално разрешената скорост на движение в района на настъпилото ПТП е 80 км/ч, въведена с пътен знак. Ударът е настъпил върху крайна дясна пътна лента, която е пътна лента за принудително спиране на автомобилите. Причина за настъпване на процесното ПТП са действия или бездействие на водача на лекия автомобил БМВ със системите за управление на автомобила, довело до отклонение на автомобила на дясно, при което е навлязъл върху крайната дясна пътна лента, където е последвал удар на спрелия л.а. Пежо, изчакващ преминаването на автомобилите, движещи се по бул. Цариградско шосе.

Показанията на свидетеля И.И. потвърждават изцяло механизма, така както е установен в експертизата. Свидетелят е управлявал лек автомобил по бул. „Цариградско шосе, спрял е на светофара с ул. „Димитър Пешев“, когато автомобилът БМВ е преминал покрай него на червен сигнал на светофара, с висока скорост и продължил да се движи по диагонал надясно, без пуснат мигач надясно за пристрояване, преминал две ленти и без да намалява, се врязал в спрелия автомобил „Пежо“. Така посоченото описание на произшествието, дадено от свидетеля, съответства изцяло на механизма, посочен от вещото лице.

Свидетелката С. Д. – водач на автомобила БМВ, не дава в показанията си сведения, за произшествието, които могат да допринесат за изясняване на механизма – свидетелката сочи, че няма спомен от събитието.

При така установения механизъм съдът приема, че процесното произшествие е настъпило в следствие на противоправното поведение на водача на лекият автомобил „БМВ“ С. Д., която е извършила нарушения на чл.6, т.1 ЗДвП, чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, както и на чл. 21, ал.1 и ал.2 от 3

ЗДвП, като е преминала на червен светофар, управлявал е лекия автомобил с превишена скорост, което е довело до невъзможността да контролира лекия автомобил.

Установява се от представените писмени доказателства, че в следствие на произшествието е настъпила смъртта на водача на лек автомобил Пежо – Р.Н.Е..

Със задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС и ПП №5/1969 на ВС Върховният съд е посочил кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на съпружески начала лица. С ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС кръгът се разширява чрез включване по изключение на всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

Видно от представеното удостоверение за наследници (л.7), починалият е оставил за свой законен наследник С. Л. И. – негова майка.

За установяване на твърдените неимуществени вреди е разпитан свидетелят С.И.К. – снаха на ищцата. Свидетелката сочи, че приживе между ищцата и синът Р.Е. съществувала близка връзка основана на взаимна обич и уважение. Живели на близко разстояние едни от друг, Р. се грижел за нея.

Пазарувал , вземал лекарства. С. била много привързана към него. След смъртта на Р., ищцата спряла да излиза и общува, често говори за Р.. Той и приятелката му имали планове за брак и семейство.

По изложените съображения съдът намира, че са налице петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите.

По делото се установи противоправното деяние на водача на лекия автомобил „БМВ“ с рег. № ********, неговата вина и причинната връзка между ПТП и смъртта на Р.Н.Е., както и че ищцата е наследник по закон на починалия. По тези съображения съдът приема, че в полза на С. Л. И. е възникнал вземане за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.

При определяне на размера на вземането на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти - установи се, че между Р.Е. и майка му С. И. са съществували изключително пълноценни отношения на обич и привързаност. Към датата на инцидента Р.Е. е бил на 45 г., трудоспособен и с намерение да създаде семейство. Кредитираните показания на свидетеля С.К. сочат на извода, че приживе между майка и син съществувала връзка основана на взаимна обич и уважение, ищцата била обгрижвана и подпомагана от сила си в ежедневието си и изключително 4 трудно преживява загубата му. При преценка на посочените критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 80 000 евро. Съдът споделя виждането, че неимуществените вреди от загубата на дете са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищцата. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата от 80 000 евро в пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от нея неимуществени вреди.

С отговора на исковата молба, ответникът е навел възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че е нарушил правилата на чл.6, чл. 20, чл. 25 и чл. 37, ал. 3 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.