Решение № 14 от 17.04.2024, Районен съд - Трън
- Съд
- Районен съд - Трън
- Дело
- Гражданско дело 16/2023
- Вид
- Решение № 14
- Подписан
- 17.04.2024
- В сила
- 05.12.2024
- Състав
- ПЕТЪР СИМЕОНОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 32, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 14 гр. Трън, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ПЕТЪР С. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20231740100016 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от В. С. В. , с ЕГН:
**********, с адрес: ***, М. С. А., с ЕГН: **********, с адрес: **, срещу Т.
Н. Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***, с ЕГН: **********, с адрес: ***, И. Л.
И., ЕГН: **********, с адрес: *** , М. Н. В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, В. Н. И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Д. Й. Н., с ЕГН: **********, с адрес: *** и А. Д. Н., с ЕГН: ***, с адрес: ***, с искане на основание чл.124 ал.1 от ГПК вр. с чл.108 от ЗС съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Т. Н. Н., с ЕГН: **********, с адрес:
***, с ЕГН: **********, с адрес: ***, И. Л. И., ЕГН: **********, с адрес: *** , М. Н. В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, В. Н. И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Д. Й. Н., с ЕГН: **********, с адрес: *** и А. Д. Н., с ЕГН: ***, с адрес: ***, че В. С. В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, и М. С. А., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, са изключителни собственици на основание давностно владение и наследство на следния недвижим имот, а именно:
Дворно място, намиращо се в с. Б., Община Трън, Област Перник, представляващо урегулиран поземлен имот с площ 790 кв.м., а именно УПИ ХII-131 квартал 2, съгласно уличната регулация на с. Б., община Трън, Област Перник, утвърдена със Заповед № РД-4-26/1987год., при съседи: от Север:
1
УПИ ХIII-131, Изток: УПИ Х-132, Юг: УПИ XI-131 и Запад: Улица.
Ищците твърдят, че от 1975г. до настоящият момент необезпокоявано владеят и ползват като тяхна собственост следния недвижим имот: Дворно място, намиращо се в с. Б., Община Трън, Област Перник, представляващо урегулиран поземлен имот с площ 790 кв.м., а именно УПИ ХII-131 квартал 2, съгласно уличната регулация на с. Б., община Трън, Област Перник, утвърдена със Заповед № РД-4-26/1987год., при съседи: от Север: УПИ Х III131, Изток: УПИ Х-132, Юг: УПИ XI-131 и Запад: Улица.
В разписният лист се води на дядото на ищ ците Н.Н.Р., ЕГН **********, починал на 18.04.1981 г. съгласно Удостоверение за наследници с изх.№ 22/ГРС-3632/08.06.2022г. издадено от община Перник и Акт за смърт № 15/18.04.1981 г. на община Перник. Още приживе горепосоченото място дядо им го определил за дъщеря си и тяхна майка В. А. и искал да и го дари, защото само тя и леля им М.Ц. се грижели за него. Поради влошеното му здраве за периода 1975-1981 г. отложили прехвърлянето на собствеността и не успели да извършат сделката докато бил жив. Дядо им нямал акт за собственост на въпросното място. От 1975г. до сега майката на ищците и те ежеседмично, целогодишно се грижат за дворното място, като го облагородяват, обработват, чистят от бурени, оградили са го с ограда, прекарали са ток и вода в него. Предпазват го да не се превърне в селското сметище, тъй като е накрая на с. Б.. През годините з аплащали данъците и на всички останали наследници. От 1975г. до сега другите роднини (сънаследници) изобщо не проявявали интерес и не полагали никакви грижи за посоченото място. Не са го посещавали. Не знаят дори в кое село и къде точно се намира. Освен това по отношение на посочения имот с изключение на ищеца, всички други негови близки роднини, лели, чичовци и техните деца получили наследствени имоти още докато дядо им бил жив, без да са се грижили за него, когато бил в тежко здравословно състояние. Всички деца на дя д о им Н.Р. са починали. Техните деца и внуци не се интересуват от горепосоченият имот. Някои от тях живеят в чужбина, не са си идвали от много години и едва ли ще се върнат в България. Въз основа на гореизложените обстоятелства през 2022г. майката на ищците се опитала да придобие собствеността на горепосоченото дворно място чрез обстоятелствена проверка по чл. 587 от ГПК във връзка с чл. 79 от Закона за собствеността. Съответно заверила необходимите документи, но процедурата 2 му била отказана от нотариус Р. И. Б. с № 675 по регистъра на НК с район на действие РС- Трън с мотива, че трябва да водят дело с роднините им.
Нотариус Б. заявила на В. А., че ще и състави констативен нотариален акт , след като докаже по съдебен ред давностно владеене.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Т. Н. Н., чрез особен представител адв.В. Б. от АК-Перник, с който заявява, че иска е допустим, но неоснователен. Оспорва изцяло твърденията, наведени в исковата молба, че от 1975 г. до настоящия момент ищците владеят имота необезпокоявано като тяхна собственост, като счита, че същите не са упражнявали фактическа власт върху имота, със съзнанието, че това е техен собствен имот в продължение на повече от 10 години. Видно от представените с исковата молба писмени доказателства, наследодателят на страните и собственик на имота Н.Н.Р. е починал през 1981 г., като оспорва обстоятелството, че неговите внуци – ищците са владяли имота като тяхна собственост от 1975 г., тъй като към този момент наследодателят е бил все още жив. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което следва да бъде явно, необезпокоявано и непрекъснато, като фактическата власт върху имота се упражнява с намерението той да се свои, като съгласно чл. 69 от ЗС се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. В настоящият случай, счита, че ищците като наследници на общия наследодател Н.Н.Р., не са могли да придобият по давност притежаваните от него идеални части от недвижимия имот, тъй като съгласно ТР № 1/2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК е прието, че в отношенията между сънаследници презумпцията на чл. 69 ЗС не се прилага. Когато съсобственик, установил фактическа власт на основание, сочещо съвладение, както е при наследяването, се позовава на придобивна давност за чуждите идеални части, той трябва да докаже, че е извършил такива действия, които явно и недвусмислено обективират спрямо останалите съсобственици намерението му да владее техните идеални части за себе си с намерение да ги свои, като тези действия следва да са доведени до знанието на останалите съсобственици. В този смисъл завладяването на частите на останалите сънаследници и промяната на намерението за своене следва да се манифестира явно пред тях, да се осъществи чрез действия отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Като сънаследници, които упражняват фактическата власт върху определена наследствена вещ ищците имат качеството на държател и на правата на останалите сънаследници. За да започне в тяхна полза да тече придобивна давност е необходимо завладяването на тези права да е демонстрирано чрез действия, които недвусмислено да отразяват намерението им за своене и отричане правата на останалите сънаследници.
Поради това и счита, че ищците В. С. В. и М. С. А. не са могли да придобият наследствените идеални части на ответниците, тъй като същите не са извършили действия, които явно и недвусмислено да покажат намерението им да владеят техните идеални части за себе си с намерението да ги своят, като тези действия по никакъв начин не са доведени до знанието на 3 останалите съсобственици. Поради изложеното по-горе, моли съда да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника А. Н. Н., чрез особен представител адв.А. С. от АК-Перник, с който изразява становище, че иска е допустим и основателен.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника В. Н. И., чрез особен представител адв.С. В. от АК-Перник, в който оспорва изцяло иска. Не са налице условията за придобИ.е по давност на процесния имот.
Ако ищците все пак са установили някакво владение върху имота, то е било скрито, тъй като по никакъв начин не са уведомили останалите наследници, че го владеят като свой. Не са демонстрирали пред другите съсобственици промяната в отношението си към техните идеални части, т.е. от държане във владение за себе си. Това, че са почиствали и поддържали имота съвсем не значи, че го владеят за себе си. Последното е задължение на всеки един съсобственик, който поне частично си служи с вещта. Намерението си да своят идеалните части на другите съсобственици по никакъв начин не е доведено до тяхното знание. Правно-ирелевантно е също така дали приживе общия наследодател е прехвърлил част от имотите си на другите си наследници, както и факта дали ищците или техни близки са се грижили за него. Няма данни за прехвърлителна сделка, още повече и ищците признават, че наследодателят им няма нотариален акт.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника А. Д. Н., чрез особен представител адв.Р. З., с който заявява, че иска е допустим.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответни ците Д. Й.
Н., И. Л. И. и М. Н. В..
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който поддържа предявените искове.
Ищцата М. С. А. редовно призована се явява лично и с процесуалният си представител.
Ответниците редовно призовани, не се явяват.
Вместо отв.А. Н. се явява адв.А. С..
Вместо ответникът А. Д. Н. се явява адв.З..
Вместо ответникът Т. Н. Н. се явява адв.Б..
4
Вместо ответникът В. Н. Н. се явява адв.В..
По делото са приложени и приети писмени доказателства по делото , а именно: У-ние за наследници на Н.Н.Р. с изх.№ 22/ГРС-3632/08.06.2022г. издадено от община Перник; Скица на името на Н.Н.Р. на парцел XII-131, кв.2, по плана на с.Б., общ.Трън с № 179/29.09.2020г. на община Трън;
Молба–декларация за признаване на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка от името на В. Н. А. с дата 27.06.2022г.; данъчна декларация изх.№ 6406000746/27.06.2022г. от община Трън; у-ние за данъчна оценка изх.№ 6406013421/27.06.2022г. на името на В.
Н. А., издадена от Община Трън; Препис-извлечение от акт за смърт на В. Н.
А. издаден въз основа на акт за смърт № 275/17.12.2023г. от Столична община район Красно село; У-ние за наследници на В. Н. А. с изх.№ УГ0111682/19.12.2023г. на Столична община район Красно село;
В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели.
Разпитан пред съда свидетелят Т.П.С. обяснява, че е от селото на страните по делото. Познавал Н.Р., знае къде е живял. Познавал него и съпругата му от както самия той се помни. Знае имотите на Н.Р.. Н.Р. е разпределил имотите по следния начин, старата къща е за М. и В.. Мястото е много голямо, голям двор. Другите имоти, които се намират в местността Л., те са за Д. и за Т., двамата братя. Тези имоти не са застроени. За имота, който е до къщата, се грижела В..Тя плащала на свидетеля Д., за да коси двора. В., сина на В. му плащал, за да коси двора. В. и М. са наследници на В.. В. и М. имат бунгало в имота. Имота го почиства Д., това е един съсед, който се грижел за двора. Има ограда около имота. В. и М. идват често през лятото в имота. В имота има дръвчета, но не може да каже колко. Дивите израстъци Д. ги рязал. Децата на Т. много отдавна не са идвали в селото. Свидетеля и М. са били близки и той му е казвал, че имота в местността „Л.“ е негов и ако някой търси имот свидетеля да го свърже с него, за да го продаде. Не знае дали освен М., Й. има друго дете. М. не му е казвал дали има претенции към имотите на В.. Само е казвал, че имота в местността Л. е негов. Не е чул някой друг да е предявявал претенции към имота на В.. Мисли, че от около 10 години се грижат за имота. Когато Н.Р. бил жив, той се грижел за имота. Не е чул другите наследници да казват, че имота на В. не е неин. Не може да каже 5
В. да е казвала, че къщата е оставена за нея. М. твърдял, че там местото е оставено за М. и В., а другите места са за другите наследници. М. не е идвал в къщата, защото знаел, че мястото в местността „Л.“ е за него и за Т. и там си ходил. В местността „Л.“ има две места, които са за Т. и М.. Там където е старата къща местото го стопанисват В. и М., които са наследници на В., в това место те са си сложили фургон. Другото място го стопанисва И., който също си е сложил фургон. Имало и още една жена – сестра, която се казвала Р., но тя починала много отдавна.